№ 1121
гр. Пазарджик, 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Мирослава Савова
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20255220101976 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 9
и т. 10 от ЗПК от Н. С. Д. против "Креди Йес" ООД, ЕИК:*********, за
прогласяване за нищожен поради противоречие със закона, поради
заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави на Договор за
паричен заем № 61490 от 28.02.2022г., евентуално за прогласяване на
нищожна на клаузата на чл. 8 от договора, предвиждаща заплащане на
неустойка в размер на 848.64 лв. при непредоставяне на уговорено в договора
обезпечение, поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите
нрави и осъждане на ответника, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, да върне на
ищеца сумата от 151.99 лв., като дадена без основание.
Ищецът твърди, че на 28.04.2022 г. е сключил с Креди Йес ООД Договор
паричен заем № 671490 за сума в размер на 1500 лева, при ГЛП от 3,330 %
месечно или 39,96 % годишно и ГПР от 47,854 %. Кредитът трябвало да бъде
погасен на седем месечни вноски от 243,76 лв. всяка. Общо дължимата сума
възлизала на 1703,36 лв.
Излага, че съгласно чл. 6 от договора се предвиждало
кредитополучателят да предостави някое от следните обезпечения - гарант/и,
1
отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към
договора за заем; ипотека върху недвижими имот; особен залог върху
движимо имущество; банкова гаранция или ценна книга издадена в полза на
Заемодателя.
Съгласно чл. 8 от договора, при непредоставяне на някое от
предвидените в чл. 6 обезпечения, в тридневен срок от сключването му, или
ако представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10,
ал. 2, т. 1 и 4 от Общите условия към него, Заемателят дължи на Заемодателя
неустойка в размер на 848.64 лв., платима разсрочено, заедно с погасителните
вноски по кредита. Месечната вноса за неустойка възлизала на 121.24 лв.
Твърди, че въпреки формално предоставения тридневен срок за
осигуряване на обезпечение, още със сключването на договора била начислена
неустойка за непредоставяне на обезпечението и същата била включена в
погасителния план. Заедно с неустойката, месечната погасителна вноска по
кредита възлизала на 365.00 лв.
Счита, че поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на
обезпечение – три дни от сключване на договора, било нелогично и
икономически необосновано. Уговарянето на такъв срок, завишените
изисквания, на които трябвало да отговарят обезпеченията, сочели, че
единствената цел на неустойката била да породи допълнително парично
задължение за Н. С. Д.. Тъй като излизала извън присъщите й функции –
обезпечителна, обезщетителна и санкционна, същата била нищожна.
Счита, че определената неустойка представлявала скрита лихва и е
следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, а с невключването й се
заобикаляло изискването за максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4
от ЗПК, в противоречие с чл. 21 ЗПК. Тъй като ГПР се явявал елемент от
същественото съдържание на договора, недействителността на клаузата, с
която бил уговорен, обуславяла недействителност на целия договор.
Клаузата, с която бил уговорен годишният процент на разходите не
отговаряла на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не била
посочена общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента н
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
2
Посоченият в договора за кредит ГПР от 47.854 % не отговарял на
действителния, тъй като в него не била включена дължимата неустойка за
непредоставяне на обезпечение. Посочването само с цифрово изражение на
процента ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени законовите
изисквания. В него изрично и изчерпателно трябвало да се посочат всички
разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на
ГПР. В този смисъл и доколкото уговорената неустойка се явявала разход по
кредита, тя следвало да бъде включена в него, което не било сторено. В този
смисъл посочения ГПР не отговарял на действителния.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР
представлявало невярна информация и следвало да се окачестви като
нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г,
ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвеждала потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да
прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
Договорът за потребителски кредит също така противоречал на добрите
нрави, тъй като размерът на договорната лихва надхвърлял трикратния размер
на законната лихва по необезпечени кредити, който към датата на
сключването му бил 30.00 %. Уговореният в случая ГЛП от 39.96 %
противоречал на принципите за справедливост и добросъвестност в
гражданския и търговския оборот и за еквивалентност на насрещните
престации.
Възнаградителната лихва била съществен елемент от съдържанието на
договора за потребителски кредит, предвид възмездния му характер, поради
което не можел да съществува без нея. Липсата на повелителни правила на
закона, които да заместят нищожната клауза на договора, обуславяла неговата
нищожност чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
С оглед гореизложеното, целият договор за паричен заем бил нищожен,
поради противоречие на закона.
Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит бъде
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Твърди, че за погасяване на задължения по договора за кредит заплатил
3
сумата от общо 1651.99 лв. на “Креди Йес” ООД, от която недължимо платена
и подлежаща на връщане се явявала сумата от 151.99 лв. Изпълнен бил
фактическият състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на платеното при
начална липса на основание.
Поради гореизложеното, иска от съда да прогласи за недействителен на
Договор за паричен заем № 671490 от 28.04.2024г., сключен с „Креди Йес”
ООД, поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона, поради
противоречие с добрите нрави, евентуално да прогласи на нищожна на
клаузата на чл. 8 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер
на 848.64 лв. при непредоставяне на уговореното в договора обезпечение,
поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави и да
бъде осъден ответникът, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, да върне на ищеца
сумата от 151.99 лв., като дадена без основание.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Креди Йес ООД оспорва
основателността на предявените искове.
Не отрича сключването на договора с посочените от ищеца параметри, с
условията на които бил запознат и ги приел, полагайки лично подпис. При
сключване на договора Д. издал полза на „Креди Йес" ООД ценна книга и не е
предоставил гарант, който да отговаря на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от
Общите условия към договора за заем.
Не оспорва, че в изпълнение на задълженията по договора, ищецът е
извършил плащания в размер на 1 651.99 лв., с които били погасени
главницата, 32,84 лв. договорна лихва и 119,15 лв. неустойка.
Оспорва твърденията за нищожност договора за кредит. Намира, че
същият отговоря на всички законови изисквания на ЗПК и ЗЗП.
Излага, че договорът бил сключен по инициатива на ищеца, при
спазване изискванията на закона, след като му била предоставена
необходимата договорна информация относно заявеният размер на
главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният
процент по кредита, ГПР и изискването за заплащане на неустойка за
непредоставено обезпечение. Същият съответствал на изискванията на ЗПК и
ЗЗП.
4
Оспорва твърденията, че годишният процент на разходите в размер на
47, 854 % надвишавал законово определения размер от пет пъти законната
лихва към датата на сключването му. Счита, че при изчисляването му не
следвало да се включва размерът на неустойката.
Поддържа, че в чл. 3.3 от договора ясно и разбираемо било посочено как
точно се изчислява ГПР.
Оспорва доводите за нищожност на клаузата на чл. 8 от договора за
кредит, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставено
обезпечение. Същата била индивидуално уговорена. Размерът на неустойката
изначало бил определен до точно фиксирана и определена от страните сума
към момента на сключване на договора и заемателят се е съгласил с нея,
изразил своята воля посредством подписването на договора и е заплатил част
от нейния размер. При сключването на договора за паричен заем страните по
него са действали в рамките на свободата на договаряне /чл. 9 от ЗЗД/ и
уговорената в договора неустойката била проявление на принципа на
автономия на волята в частното право.
Оспорва твърденията, че поради особения начин на плащане –
разсрочено, неустойката представлявала прикрита договорна лихва. Поради
гореизложеното счита, че клаузата на чл. 8 от процесния договор за кредит
отговаряла на изискванията на закона и не била неравноправна клауза.
По тези съображения счита, че задължението на заемателя да заплати
такса за разглеждане е валидно възникнало.
Претендира исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът като обсъди доводите и възраженията на страните и като взе
предвид представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
счита за установено следното от фактическа и правна страна:
От представените по делото доказателства се установява, че на
28.04.2022г. страните са сключили Договор за паричен заем № 671490.
Съгласно него „Креди Йес“ ООД- заемодател е предоставил на Н. С. Д.-
заемател сума в размер на 1500 лв., платим на седем месечни погасителни
вноски, шест от които в размер на 243,76 лв. и една от 243,80 лв., при
фиксиран месечен лихвен процент в размер на 3,330 % и ГПР от 47,857 %.
Общо дължимата сума, която ищецът следвало да заплати възлизала на
5
1,706,36 лв.
Съгласно чл. 6 от договора, заемателят се задължавал в срок от три дни,
считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по
начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 10, ал. 2 на Общите условия:
1./ гаранти две физически лица, които да имат нетен размер на осигурителен
доход над 1000 лв., да работят по безсрочен трудов договор, да не са
заематели по договора за заем с дружеството, да нямат неплатени осигуровки
през последните две години, да нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация с различна от редовен както по активни, така и по
погасени задължения; 2./ залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност
надвишава два пъти общата сума, включваща главница и договорна лихва; 3./
първа поред ипотека; 4./предоставяне на безусловна банкова гаранция,
издадена от лицензирана от БНБ банка за период от сключване на заема, до
изтичане на шест месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата
сума, включваща главница и договорна лихва.
На основание чл. 8 от Договора, ако не изпълни задължението си да
предостави някое от предвидените обезпечения, следвало да заплати на
заемодателя неустойка в размер на общо 848,64 лв., която се начислява
автоматично към договора за кредит. С подписването на договора за заем,
заемателят се считал за уведомен за нейното начисляване. Начислената
неустойка се заплаща разсрочено, съгласно включен в договора погасителен
план. С нея задължението по кредита възлиза на 2555 лв..
Ответникът е изпълнил задължението си да предостави заемната сума,
което ищецът не оспорва.
По делото е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза.
Според заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно,
обосновано и неоспорено от страните, ищецът е извършил едно плащане за
погасяване на задълженията по договора в размер на 1651,99 лв. С тази сума е
погасена главница в размер на 1 500 лв., договорна лихва в размер на 32,84 лв.
и неустойка в размер на 119,15 лв.
Съдържанието на договорните клаузи безусловно налага извод, че се
касае за сключен договор за потребителски кредит, по силата на който
Кредиторът „Креди Йес“ ООД предоставя на потребителя Н. Д. кредит под
6
формата на заем, при разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Ищецът има качество на потребител по смисъла на чл.
9, ал. 2 ЗПК, а именно физическо лице, което при сключването на договор за
потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност. Като потребител разполага и със защита срещу
неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът
следи служебно и които следва да се преценяват при основателността на иска.
По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити,
приложими са специалните и разпоредби на чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146,
ал. 1 ЗПК неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договор
при общи условия. Ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с
общи условия, доставчикът следва да докаже твърдения факт, че някоя клауза
е договорена индивидуално.
Процесният договор за заем съдържа формално изискуемите от закона
реквизити-спазена е предвидената в закона писмена форма, посочен е общият
размер на кредита и условията за усвояването му, размерът на паричната сума,
която се отпуска, лихвеният процент, условията за прилагането му, годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
условията за издължаване от потребителя. Представен е погасителен план, в
който се съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски. С договора ищецът е информиран за
правото да получи от заемодателя информация за извършените и предстоящи
плащания, както и за оставащите дължимите суми при предсрочно погасяване
на главницата, за правото му да се откаже от договора и срока, в който може
да бъде упражнено.
Съдът намира за нищожна клаузата в договора по чл. 8 от договора за
заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение. Трайната и
7
последователна съдебна практика приема, че неустойката представлява
обезщетение за претърпените от неизпълнението на договорното задължение
вреди и има санкционен характер. В случая обаче чрез неустойката
кредиторът обезпечава неизпълнение на договорно задължение което не е
нито пряко нито косвено обвързано с основното задължение на потребителя
по връщане на заемната сума. Неустойката изпълнява роля на обезпечаване
неизпълнението на длъжника да обезпечи отпускания му кредит, което е
недопустимо. Съгласно чл. 71, пр. последно ЗЗД при неизпълнение на
задължението длъжникът да обезпечи вземането на кредитора, последният
има право да поиска изпълнение на срочното задължение и преди срока.
Законът допуска единствено възможност за кредитора да обяви вземането за
предсрочно изискуемо и да пристъпи към събирането му, ведно с уговорените
в договора разходи. Уговарянето на неустойка, което принципно е допустимо
за всяко неизпълнение на договора, в този случай надхвърля законовите
рамки, както и нейния обезпечителен и санкционен характер и представлява
типична проявна форма на нарушение на добрите нрави и на нарушаване на
закона. По начина, по който е уговорена неустойката за това неизпълнение на
договора, представлява сериозна санкция за длъжника и неоснователно
обогатява кредитора. Неизпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение води до имуществена санкция за потребителя в размер на повече
от половината от отпуснатата заемна сума по кредита и която се прибавя към
нея, т.е дългът на заемателя се увеличава необосновано дори при точно
изпълнение. Такава неустойка не може да бъде оправдана. Искът на кредитора
не може да бъде гарантиран и обезпечен по този начин и във вреда на
потребителя. Макар да не съществува договорна и законова пречка да бъде
уговорена неустойка при неизпълнение на задължението за връщане на
заемната сума от страна на длъжника, в случая потребителят се санкционира
за непредставяне на обезпечение за неизпълнение на задълженията си, за
което дължи неустойка с възможност само на това основание за предсрочно
прекратяване на договора дори и да заплаща редовно главницата и лихвите в
уговорените срокове и размери съгласно погасителните вноски. Неустойката в
случая надхвърля рамките на чисто санкционния си характер и представлява
начин за неоснователно обогатяване на кредитора, което е недопустимо, а от
друга страна натоварва длъжника с допълнителни разходи само поради
формалното неизпълнение на задължението си да даде исканото от кредитора
8
обезпечение,
Липсват данни как точно и въз основа на какви критерии е формиран
размерът на неустойката, който е и необосновано висок. Неустойката
противоречи на добрите нрави / чл. 26, ал. 1 ЗЗД/, заради основанието на
което се дължи и което е вписано в чл. 6. 1 от договора за паричен заем.
Законът-чл. 92 ЗЗД предвижда, че неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да
е нужно те да се доказват, което предполага безусловно задължение за
кредитора да я определи по достатъчно ясен и напълно разбираем начин, че да
не бъде прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди, респективно да
посочи размера й при частично или при неправилно изпълнение.
Същата по начина, по който е регламентирана от кредитора,
включително и начина на погасяването й, има наказателен характер, а не само
обезщетителен и обезпечителен и поставя потребителя в изключително
неравностойно положение спрямо търговеца, защото го задължава от една
страна да плати необосновано висока по размер неустойка, равняваща се на
сума в размер на повече от половината от сумата по кредита, и то само за
непредставено в срок обезпечение. В този си вид представляват своеобразен
източник на допълнителна печалба за кредитора над уговорената такава под
формата на договорна лихва. Трудно би могло да се определи това вменено
задължение на длъжника като справедливо, нормално и съответстващо на
нормите на закона, като типично и в съответствие с добрите търговски
практики в отношенията с определено икономически по-слабата страна. В
този си вид неустойката е изгубила своето законово предназначение да служи
като обезпечение на задължението и да служи като обезщетение на вредите.
Както се посочи, неустойката е дължима независимо дали заемът е
върнат от потребителя своевременно, или не е, доколкото има отношение към
неизпълнение на задължение на потребителя да осигури обезпечение на
задължението, което налага извод, че при нейното определяне по основание,
параметри и по размер заемодателят не е спазил правилата на
добросъвестността. Неустойката в случая представлява допълнително
предвидена скрита печалба за търговеца за сметка на потребителя извън
уговорената под формата на договорна възнаградителна лихва. Нелогично е,
че при нормално развитие и изпълнение на договора за заем от страна на
9
потребителя, на заемодателя да му се следва печалба в размер на договорната
лихва само от 206,36 лв. на база фиксиран годишен лихвен процент по заема
от 3,330 %, докато при същото развитие на отношенията, но с предвидена
неустойка не по същинското изпълнение на договора, а само по обезпечението
му, пак при нормално и добросъвестно изпълнение на задължението, да се
дължи още 848,64 лв.. Като се вземе в предвид, че при неизпълнение на
задължението за връщане на заема, се дължи само лихва за забава в размер на
законната лихва, която към датата на сключването му е 10 % видно е, че
кредиторът не придава тежест и не санкционира с такава строгост
неизпълнението на самото погасяване на главницата по кредита, колкото
недаването на обезпечение по кредита.
Тази клауза е нищожна, тъй като не обезпечава по никакъв начин
изпълнението на главното задължение на длъжника да върне заетата сума и
възнаграждението за това: условието за дължимост е не неплащане на това
задължение, което съставлява съществен елемент на договора за заем, а
странично такова, срещу което обаче длъжникът не получава насрещна
престация. Обезпечителната функция липсва. Няма имуществени вреди от
неизпълнението на задължението за непредставяне на обезпечение, тоест,
обезщетителна функция също отсъства: възникването на неустоечното
задължение е самоцел на кредитора.
В отговор на доводите, касаещи характера на договора, съдът следва
отбележи още, че съгласно чл. 8, § 1 от Директива 2008/48 преди сключването
на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение
може да включва да се направи справка в съответната база данни. В този
смисъл се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено
важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не
предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а
държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване
на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране
на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за
10
постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно
от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските
кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области,
която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в
Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да
се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити. В този смисъл § 40-43 от Решение от 27.03.2014г. по
дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС. Ето защо, клауза, която предвижда,
че се дължи неустойка при неосигуряване на обезпечение, което задължение
става изискуемо след 3 дни от подписване на договора за потребителски
кредит е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го направи, дългът му
нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.
Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се
поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът,
която практика би съответствало на изискванията на Директивата. Задължение
за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди
отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от ЗПК. Съдът
има задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на
националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед
целите на директивата. В този смисъл съдът споделя тезата на ищцата, че ако
има вреди, то тези вреди са самопричинени, тъй като, ако има предварителна
оценка, че е нужно обезпечение, за да се отпусне кредитът, той не би трябвало
да се отпусне преди да се предостави обезпечението. В случая това изискване
не е спазено и от неизпълнение на това задължение за предварителна оценка
финансовата институция не може да черпи права за себе си, за да изведе
легитимен интерес да претендира описаната неустойка.
Цитираната клауза е нищожна, защото не е индивидуално уговорена.
Изготвена е предварително от ответника и ищецът не е имал възможност да
влияе върху съдържанието й. Не са представени доказателства за водени
преговори между страните за сключване на договор без предвидената клауза,
11
нито, че на ищеца е предоставена такава възможност. Това поставя
заемодателя в доминиращо положение спрямо потребителя.
Уговорената неустойка от 848,64 лв., съставлявайки скрита печалба по
договора е разход по кредита и следва да бъде включена в годишния процент
на разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК, за който ал. 4 предвижда да е в
максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва. Видно от
дадената в чл. 19, ал. 1 ЗПК дефиниция за годишен процент на разходите по
кредита и при съобразяване с § 1 на ДР на ЗПК, с уговорената неустойка се
въвеждат именно допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по
кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално
надхвърля 47,854 % и възлиза на 458,45 %, според заключението на вещото
лице. Така размерът на ГПР се явява по-голям от законово допустимия
петкратен размер на законната лихва – 50,00 %, определен в чл. 19, ал. 4 от
ЗПК към датата на сключване на договора. По този начин с уговорената
неустойка се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, като в годишния
процент на разходите не се включва нейният размер. Тъй като неустойката е
прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на
разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, при сключване на договора
кредитополучателя е бил заблуден относно действителния размер на ГПК.
Доколкото ГПР е част от същественото съдържание на договора,
неговият размер следва да бъде ясно, точно и конкретно определен към
сключване на договора, като в него се посочат всички компоненти, които го
формират. За действителния размер на договора кредитополучателя следва да
бъде уведомен, за да направи обоснована преценка дали да сключи договора.
Търговски практики, с които се заобикалят тези изисквания са нелоялни и
обуславят нищожност на клаузата за ГПР, а оттам и за недействителност на
самия договор за кредит.
Ето защо договорната клауза, регламентираща ГПР е недействителна,
тъй като посочения ГПР освен, че не отговаря на реалния, надвишава
предвидения в закона максимум на ГПР от пет пъти размерът на законната
лихва.
В случая неприложим е чл. 26, ал. 4 ЗЗД и съдът не разполага с
правомощията да редуцира размера на ГПР до законово допустимия по чл. 19,
ал. 4 ЗПК . Съгласно съдебната практика на СЕС не се допуска правна уредба
12
на държава-членка, която дава възможност на националния съд, когато
констатира нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач
или доставчик и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието
на тази клауза.Националните съдилища са длъжни само да не прилагат
неравноправните договорни клаузи, така че те да нямат задължителна сила за
потребителя, но не са овластени да изменят съдържанието им. Договорът
трябва по принцип да продължи да действа без друго изменение освен
произтичащото от премахването на неравноправните клаузи, доколкото
съгласно нормите на вътрешното право съществува правна възможност така
да се запази договорът. Предвид обаче, че клаузата, с която се договаря
годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, същият не може да съществува без нея,
поради което нищожността на тази клауза, обуславя недействителност на
целия договор.
Ето защо искът за прогласяване на Договор за паричен заем № 671490 от
28.04.2022г. между Н. С. Д. и Креди Йес ООД следва да се уважи.
Нищожността на договора за потребителски кредит има за правна
последица задължение за потребителя да върне само чистата стойност на
кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита, по арг. чл. 23 ЗПК.
Следователно заплатената по него сума над заетата от 1500 лв. се явява
недължимо платена и следва да се върне, като дадена без основание.
Установи се по делото от заключението на вещото лице, че от страна на
ищеца са направени плащания в размер на 1651,99 При задължение за
връщане единствено на отпуснатата сума от 1500 лв. недължимо платена е
сумата от 151,99 лв. Следователно искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3
ЗЗД е основателен и следва да се уважи.
При този изход на делото, право на разноски има ищецът.
Тъй като Н. Д. е представляван от пълномощник, чието възнаграждение
е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, на адв. С. М. се дължи
адвокатско възнаграждение за защита и срещу двата уважени обективно
кумулативно съединени иска с право основание чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД и чл. 55,
ал.1, пр. 1 ЗЗД, съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа.
13
Съдът, като прецени, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, че по споровете относно действителността на договори, сключени с
потребител е налице константна съдебна практика и че по делото са проведени
две открити съдебни заседания, намира, че на адвокат М. следва да се
присъдят разноски в размер на общо 600 лв. по двата обективно съединени
иска. Така определеният размер на адвокатското възнаграждение съответства
на положените от процесуалния представител на страната усилия и адекватно
ще ги възмеди.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, доколкото ищецът е освободен на заплащане на
държавна такса, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд – Пазарджик в размер на 118,25 лв.
По изложените съображения, настоящият състав на районен съд
Пазарджик:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във чл.
19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, Договор за паричен заем № 671490 от 28.04.2022 г.,
сключен между "Креди Йес" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Хасково, бул. „България“ № 196 и Н. С. Д., ЕГН: **********, с
адрес *******, обл. Пазарджик, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 23 ЗПК, "Креди
Йес" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково,
бул. „България“ № 196, ДА ВЪРНЕ на Н. С. Д., ЕГН: **********, с адрес
*******, обл. Пазарджик сумата от 151,99 лв. /сто петдесет и един лева и 99
ст./, заплатена без основание по Договор за паричен заем № 671490 от
28.04.2022 г.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, "Креди Йес"
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул.
„България“ № 196, ДА ЗАПЛАТИ в полза на адвокат С. М. - АК Пазарджик,
със съдебен адрес гр.Пазарджик, ул. „Цар Самуил“ № 28, сумата от 600 лв.
/шестстотин лева/, разноски за процесуално представителство по гр. д.
1183/2025 г. на Районен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, "Креди Йес" ООД, ЕИК:
14
*********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул. „България“
№ 196, да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик сумата от 118,25 лв.
/сто и осемнадесет лена и 25 ст./, представляваща държавна такса по гр.
д.1976 от 2025г. на Районен съд – Пазарджик.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Пазарджик, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
15