№ 355
гр. Плевен, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20224430200680 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на С. АС. Ч., ЕГН: ********** чрез адв.
М.М. от АК – гр. Плевен, със съдебен адрес – *** против наказателно
постановление № 22-0940-000067 от 10.03.2022 г. на *** РУ – Пордим към
ОД на МВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 1,
т. 1 пр. 3; чл. 185 от ЗДвП и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложил на С. АС.
Ч. - глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП, глоба в разбер на 20 лв. за извършено нарушение на чл. 147, ал. 1 от
ЗДвП и глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и
по изложените в жалбата обстоятелства и съображения, моли съда да го
отмени изцяло.
1
Наказващият орган *** РУ – Пордим към ОД на МВР - Плевен, редовно
призован, не изпраща представител в съдебно заседание, но в
съпроводителното писмо е изразил становище, че жалбата е неоснователна и
недоказана и следва да бъде оставена без уважение.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.
14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
От фактическа страна.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя С. АС.
Ч. е ангажирана със съставянето на Акт GА № 525624 от 11.01.2022 г. за
установяване на административно нарушение на *** - „мл.автоконтрольор“
при ОДМВР-Плевен, РУ-Пордим.
Според констатациите в същият е видно, че на 11.01.2022 г. в 11:26 часа
в ***, с посока на движение към кръгова връзка управлява с френско СУМПС
номер *** лек автомобил „***“, с рег. № ***, собственост на лицето *** от
*** като при проверката се установи, че автомобилът е със служебно
прекратена регистрация на 15.06.2021 г., във вр. с чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
В АУАН-а актосъсавителят е посочил, че жалбоподателят виновно е
нарушил:
-140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежия ред от ЗДВп;
-чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - не носи свидетелство за регистрация на
МПС, което управлява;
-чл. 147, ал. 1 от ЗДвП – водач управлява ППС, което не е представено
на технически преглед.
Жалбоподателят е подписал акта като в същия е отразено, че няма
възражения.
Съдът констатира, че жалбоподателят дори и впоследствие не се е
възползвал от законното си право да депозира писмени възражения в
законоустановения 3-дневен срок.
От правна страна.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и
2
срещу подлежащ на обжалване акт и като такава е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна, по следните
съображения:
По пункт първи – нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП;
Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57,
ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както в акта, така и в наказателното
постановление, следва да бъдат посочени датата и мястото на
извършване на нарушението, описание в какво се състои същото, както и
законовите разпоредби, които са нарушени !!!
На първо място, съдът констатира, че в издаденото наказателно
постановление не е посочена датата на извършване на нарушението.
Както в АУАН-а, така и в НП-то е посочено че жалбоподателят не
представям СУМПС.
Както актосъставителят, така и АНО са посочили, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а именно – не носи
свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.
Както на съда, така и на жалбоподателя не му става ясно, какво
нарушение е извършил, а именно – дали жалбоподателят към момента на
извършване на проверката от страна на актосъставителя не е представил
СУМПС или към момента на проверката не е носил свидетелство за
регистрация на МПС.
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление е датата на
извършване на конкретното нарушение, която има съществено значение за
изчисляване на сроковете регламентирани в чл.34 , ал.1 от ЗАНН, с оглед
преценката дали от момента на установяване на нарушението или откриване
на нарушителя не са изтекли срокове, изключващи реализирането на
административно наказателна отговорност.
В настоящия случай неизпълнението на вменените законови изисквания
да се пояснят в пълнота действията, които съставляват нарушението, така
както повелява закона, води до липса на реквизит в съставените
административни актове, който е задължителен съгласно изискванията на чл.
42 т.4 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
3
Липсата на задължителен реквизит в НП съществено опорочава
воденият административно наказателен процес, защото засяга правото на
защита на нарушителя. Това му право включва гарантирана от закона правна
възможност за защита срещу предявеното обвинение, като задължителната
форма за тяхното изписване е пряко свързано с посочените от закона
необходимите реквизити. С непосочване точно и ясно на обстоятелствата, при
които е осъществено вмененото на жалбоподателя нарушение в съставеният
АУАН, а в последствие и в издаденото НП, се е стигнало до опорочаване на
водения административно наказателен процес. Нередовните актове не могат
да породят съответните правни последици и респективно да послужат за
определяне на административната отговорност, тъй като се е стигнало до
неприемливо ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Съдът счита, че не са спазени императивните изисквания на чл.42, т.5 от
ЗАНН, съгласно които административният орган следва да посочи в АУАН
законовите норми, които са били нарушени виновно.
По пункт втори – нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП .
Съдът счита, че няма съставомерно извършено деяние от страна на С.
АС. Ч..
В тази част отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за
нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. И в съставения АУАН и съответно в
издаденото въз основа на него наказателно постановление е възприета една и
съща фактическа обстановка-автомобилът не е преминал ГТП.
По данните от делото, а и с оглед описаната фактическа обстановка,
както в АУАН-а, така и в НП-то е видно, че управляваният от жалбоподателя
автомобил е собственост *** от ***, а жалбоподателят С. АС. Ч., на който е
ангажирана отговорността за управление на МПС, непреминало ГТП, е бил
ползвател, управлявал е същото по време на проверката.
Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, регистрираните
моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на
пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите
и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, като
условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с
4
изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и
ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с
министъра на вътрешните работи.
Специалният състав на чл. 181, т. 1 ЗДвП предвижда носене на
административно-наказателна отговорност за собственика на МПС, който не
го представи в законоустановения срок за технически преглед.
В настоящия случай, жалбоподателят не е собственик на автомобила,
поради което и за същия не съществува задължение да го представя на
технически преглед. Последното е важимо и предвид обстоятелството, че за
извършването на такъв технически преглед е необходимо представяне на
определени документи, които притежават единствено собствениците на ППС.
Освен изложеното следва да се има предвид още, че нормата на чл. 147,
ал. 1 от ЗДвП не вменява конкретно задължение на определено лице, а
регламентира, че регистрираните и теглените от тях ремаркета подлежат на
задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност.
Предвид липсата на изрично предвидено в ЗДвП задължение за водач на
МПС, на което не е собственик, да го представя на технически преглед, съдът
намира, че е недопустимо на същия да се налага наказание по общата
санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП.
Внимателния прочит на текста на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП не дава отговор
на въпроса чие е задължението да предостави МПС на технически преглед,
като сравнителното тълкуване на тази диспозитивна правна норма със
санкционната такава на чл. 181 от ЗДвП навежда на извода, че задължението
по чл. 147 от ЗДвП е на собственика на автомобила.
Лицето, посочено като нарушител в акта и НП-то, не отговаря на
изискването да бъде извършител на административно нарушение по чл. 147,
ал. 1 от ЗДвП, доколкото не е собственик на МПС.
Жалбоподателят не е субект на административно наказателна
отговорност за неспазване на задължението за представяне на ППС на
технически преглед.
С оглед горното, съдът намира, че наказателното постановление и в
5
тази част следва да бъде отменено, поради неправилно приложение на
материалния закон.
По пункт трети – нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП;
Във връзка с констатираното управление на МПС с прекратена
регистрация е била образувана преписка № 1102/2021 г. по описа на РП -
Плевен, с оглед евентуално извършено престъпление по чл.345 ал.2, във вр. с
ал. 1 от НК.
С постановление от 28.02.2022 г., прокурор при Районна прокуратура
гр.Плевен отказал за образува досъдебно производство и прекратил
преписката. Приел е, че доколкото престъплението по чл.345 ал.2, във вр. с
ал.1 от НК може да бъде извършено при форма на вина – пряк умисъл, в
конкретният случай липсва субективна страна.
След постановения отказ на Районна прокуратура - гр. Плевен,
административно-наказващият орган издал обжалваното НП като възприел
изцяло констатациите съдържащи се в АУАН-на.
На основание чл.175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на С. АС. Ч. са
наложени административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140
ал.1 от ЗДвП.
Съгласно приетата за нарушена разпоредба чл.140 ал.1 от ЗДвП, по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
За това нарушение чл.175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП предвижда налагане
на глоба в размер от 200лева и лишаване от право да се управлява МПС за
срок от шест месеца на водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред.
Съдът счита, че отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за
деяние, което не е извършил по следните съображения:
6
По делото не се спори, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил
„***“, с рег. № ***, който е бил собственост на ***.
Въз основа на събраните доказателства безспорно се установява и
обстоятелството, че към момента на извършване на нарушението,
автомобилът бил със служебно прекратена регистрация на 15.06.2021г. на
основание чл.143 ал.15 от ЗДвП, т.е. не бил регистриран по съответния
законов ред.
От изложеното става ясно, че са налице всички елементи от обективната
страна на състава на нарушението по чл.140 ал. 1 от ЗДвП.
В същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а
именно - неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата,
отворени за обществено ползване само МПС-та, които са регистрирани, е
необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи
несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че
управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация.
Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и
не се събраха.
Жалбоподателят е управлявал МПС, което е било собственост на лицето
*** и същото е било с поставени по съответния ред регистрационни табели,
издадени за същото МПС. За факта на прекратяване на регистрацията на
определено ППС, респективно за да предприеме действия по възстановяване
на служебно прекратената регистрация, а и за да се въздържа от действия
нарушаващи разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, собственикът може да
разбере едва от уведомяването му от съответният сектор „Пътна полиция“.
В конкретния случай при служебното прекратяване на регистрацията,
собственикът, респективно водачът, на съответното превозно средство няма
как да узнае за служебното прекратяване на регистрацията ако не е уведомен
за това.
Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни
табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление
на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези
последици.
7
За разлика от разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, съгласно
която се губи придобитата правоспособност по силата на закона, с
отнемането на всички контролни точки, без да е необходимо някакво
отразяване или произнасяне от контролните органи, прекратяването на
регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП не настъпва автоматично по
силата на закона с изтичане на съответния срок, а е факт след извършено от
контролните органи отбелязване в автоматизираната информационна
система.
Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.175, ал.3
от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя несъставомерно, тъй
като той не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и
кога точно е станало това, поради това не е знаел, че не следва да го
управлява по пътищата, отворени за обществено ползване.
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да
са налице елементите от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, то
липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено
от жалбоподателя виновно.Това определя нарушението като несъставомерно,
поради липса на субективна страна.
Предвид изложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на
материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за
извършено от него нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради което
издаденото наказателно постановление следва да се отмени и в тази част.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТЕМЯН наказателно постановление № 22-0940-000067 от 10.03.2022
г. на *** РУ – Пордим към ОД на МВР - Плевен, с което на основание чл. 53
от ЗАНН и по чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 3; чл. 185 от ЗДвП и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП е наложил на С. АС. Ч., ЕГН: ********** от *** - глоба в размер на 10
8
лв. за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, глоба в разбер на
20 лв. за извършено нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и глоба в размер на
200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9