РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Бяла, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20224510200319 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „А. 60“ ООД, ЕИК******, със седалище и адрес
за управление с.К., обл.Р., ул.“Ф. Т.“ №., представлявано от управителя К. В.
И., чрез адв.Св.К.-АК-Русе, срещу НП №18-001982/27.07.2022г. на Директор
на Дирекция “Инспекция по труда“- Русе, с което за нарушение на чл.200,
ал.1, т.5 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
обурудване/ДВ, бр.88/1999г./ във вр. с чл.18, ал.3, т.1 и т.2 от Наредба №4 за
мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити
пространства/обн.ДВ, бр.6/2011г./, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.413, ал.2
от КТ, на дружеството е наложено административно наказание-имуществена
санкция в размер на 2500лв.
С жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени са съображения
в подкрепа на тезата за незаконосъобразност на НП, които се поддържат и
допълват в с.з. от страна на процесуалния представител на жалбоподателя,
като се излагат доводи и за недоказаност на нарушението от обективна и
1
субективна страна. На посочените основания се прави искане наказателното
постановление да бъде отменено изцяло.Претендират се направените
разноски.
Наказващият орган – дирекция „Инспекция по труда”-Русе, чрез
процесуалния си представител, моли жалбата да бъде оставена без уважение,
а НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Претендират се
направените разноски.
Районна прокуратура-Русе, ТО-Бяла, не е изпратила представител и не е
взела становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 10.05.2022г., св.Р. Р. - главен инспектор в ДИТ- гр. Русе, извършил
проверка за спазване на трудовото законодателство по документи в сградата
на ДИТ-Русе на „А. 60“ ЕООД и обект на контрол:кравеферма в с.К., при
която установил, че на обекта на контрол не е осигурена ефективна защита от
преки попадения на мълнии, с което е нарушен чл.200, ал.1, т.5 от Наредба
№7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
на работните места и при използване на работното обурудване/ДВ,
бр.88/1999г./ във вр. с чл.18, ал.3, т.1 и т.2 от Наредба №4 за мълниезащитата
на сгради, външни съоръжения и открити пространства/обн.ДВ, бр.6/2011г.
Нарушението е от 10.05.2022г. Бил съставен протокол за проверка, изпратен
на жалбоподателя за връчване и получен от В. И. на 18.05.2022г.
Междувременно в ДИТ постъпила писмена информация от дружеството по
поискана от ДИТ-Русе допълнителни сведения и документи по предходна
проверка, съгласно която информация в дружеството нямало изградена
мълниезащитна и заземителна инсталация. Св.Р. изпратил и покана за
съставяне на АУАН до жалбоподателя, съгласно която същият следвало да се
яви на 20.05.2022г. в сградата на ДИТ-Русе за съставяне на акта. Поканата
била връчена също на 18.05.2022г. на лицето В. И.. На 20.05.2022г., след като
не се явил представител на дружеството за съставяне на АУАН, последният
бил съставен в отсъствие на нарушителя и изпратен за връчване на адреса му
на управление. Пратката се върнала с отбелязване „непознат“. Впоследствие
АУАН бил изпратен и на постоянния адрес на представляващия дружеството-
К. И.. Пратката била върната с отбелязване „непотърсена“ на 30.06.2022г. На
2
осн. чл.416, ал.3 и ал.4 от КТ било изготвено съобщение относно АУАН, в
което се сочело, че след изтичане на 7-дневен срок от поставяне на
съобщението на таблото, считано от 01.07.2022г., както и в интернет
страницата на ИА“Главна инспекция по труда“-София, актът ще се счита за
връчен. Съобщението било свалено от таблото на 08.07.2022г.
На 27.07.2022г., наказващият орган издал оспореното НП.Същото било
изпратено за връчване по пощата, като пратката се върнала с отбелязване
„отказана“. НП било оформено като връчено при условията на чл.58, ал.2 от
ЗАНН.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на св.Р.,
АУАН, НП, покана, протоколи от проверка, призовка за представяне на
документи, справка, съобщение, известия за доставяне на документи, както и
останалите материали по
преписката.
Съдът, като взе предвид подадената жалба, представената по делото
административно наказателна преписка и служебно изисканите писмени
доказателства относно връчването на обжалваното НП, намира, че НП не е
връчено при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН, както е отбелязано в него. С
разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН законодателят е въвел правна фикция, че
при определени предпоставки санкционният акт е редовно връчен. Тези
предпоставки са: нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и
новият адрес да не е известен. Касае се за кумулативно предвидени в
хипотезата на нормата предпоставки, които в случая не са налице. В
разглежданата хипотеза се установява, че известие за доставяне на НП е
изпратено на адреса на управление на жалбоподателя „Агроплант 60“ ООД
с.Кацелово, но пратката е върната като отказана. Съгласно справките от
Български пощи и ПС с.К., лицето отказало да получи пратката е В. И.-баща
на управителя на „А. 60“ ООД с.Кацелово, който обаче не попада сред
категорията лица, визирана в чл. 180, ал.5 от НК, имащи право да получат
книжата, тъй като няма данни да е служител от администрацията на
дружеството-адресат. Следователно, налице е ненадлежно връчване на НП,
поради което срокът за обжалването му по чл. 59, ал.2 от ЗАНН не е поставен
в течение и жалбата срещу НП се явява подадена в срок. В тази насока, следва
да се прецени като обективно обстоятелството, че едва на 07.10.2022г.
3
дружеството жалбоподател е разполагало с официална информация при
справка в НАП, че срещу него има издадено НП и е упражнило правото си на
жалба, считано от момента на узнаването. Поради това, съдът намира, че така
подадената жалба следва да се счита за подадена в срок, с оглед на което е
процесуална допустима. Разгледана по същество е основателна.
Съдът при извършената служебна проверка констатира, че при съставяне
на АУАН и издаването на обжалваното НП са допуснати нарушения на
процесуалния закон, които са основание за отмяна на НП само на това
основание. АУАН е съставен в отсъствие на жалбоподателя, в нарушение на
разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Съгласно текста на визираната норма,
когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не
се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Видно от
данните в административно-наказателната преписка поканата за съставяне на
АУАН е получена от бащата на управителя на санкционираното дружество-В.
И., който няма данни да е служител или оправомощено да приема книжата
лице, по смисъла на чл.180, ал.5 от НПК.Следователно не е налице надлежно
връчване на поканата за съставяне на акта, което препятства съставянето на
АУАН в отсъствие на нарушителя. На следващо място, нарушение е
допуснато и на процедурата по чл.416, ал.3 от КТ, въз основа на която
актосъставителят е приел, че АУАН е редовно връчен. Разпоредбата
предвижда, че АУАН се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при
невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с
обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на
постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез
поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на
таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399,
400 и 401. В случая, за да е налице хипотезата на изр.2 е било необходимо
нарушителя да не е намерен на адреса на управление. Съгласно данните в
административно-наказателната преписка, пратката се върнала с отбелязване
„непознат“, което не покрива изискването адресатът на акта да не е намерен.
По този идентичен начин, изпращането на АУАН на постоянния адрес на
представляващия дружеството-К. И., и връщането на пратката като
непотърсена, също не е еднозначно с „ненамиране“ на адреса.
Невъзможността за връчване, респ. невъзможността за намиране на
нарушителя следва да се разбира като такава невъзможност, която се дължи
4
на обективни дадености – напр. различно местонахождение на седалище и
адрес на управление на ЮЛ. Очевидно, в случая такива обективни дадености
не са налице-дружеството няма промяна в адреса си на управление и същия е
известен както на контролните органи, така и на връчителите на пратките. С
оглед на това следва да се приеме, че неправилно, актосъставителят е приел,
че са налице предпоставки за изготвяне на съобщение относно АУАН, който
след изтичане на 7-дневен срок от поставяне на таблото, е приел за редовно
връчен. По този начин е било допуснато при съставяне и връчване на АУАН
съществено процесуално нарушение, с което е нарушено в цялост правото на
жалбоподателя да узнае от самото начало за образуваното срещу него
административно-наказателно производство, да участва в него и да упражни
в пълна степен правото си на защита. От своя страна, АНО, вместо да
прекрати преписката, поради допуснати при съставянето му съществени
нарушения на процесуалните правила, е издал НП в разрез с императивната
норма на чл.54, ал.1, т.7 от ЗАНН, поради което същият се явява изначално
опорочен.
По същество извършването на нарушението не е установено и доказано,
което от своя страна представлява друго самостоятелно основание за отмяна
на НП. От показанията на актосъставителя се установява, че проверка на
място относно обстоятелствата на нарушението не е извършвана, не е
осъществяван контакт с управителя на дружеството, нито при проверката,
нито впоследствие. За да приеме, че е налице вмененото с АУАН нарушение,
а именно, че на обекта на контрол не е осигурена ефективна защита от преки
попадения на мълнии, св.Р. се е позовал на писмена информация от
дружеството, с вх.№22055055 от 10.05.2022г. за липса на изградена в обекта
мълниезащитна и заземителна инсталация, която не е ясно по какъв начин и
от кого е подадена-кой е автора й, тъй като в документа е налице само
подпис. Съгласно чл.200, ал.1, т.5 от №7 от 23.09.1999г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване, при
проектирането, строежа и експлоатацията на електрически уредби,
съоръжения, уреди, инструменти и друго работно оборудване, за което това е
необходимо, се спазват изискванията за мълниезащитата. Съгласно чл.18,
ал.3, т.1 и т.2 от НАРЕДБА №4 от 22.12.2010г. за мълниезащитата на сгради,
външни съоръжения и открити пространства, сградите и външните
5
съоръжения от трета категория на мълниезащита се осигуряват със защита: 1.
при преки попадения на мълнии; 2. от внасяне на опасни потенциали
посредством подземни и надземни комуникации. От описанието на
нарушението в АУАН и НП и от останалите доказателства не може да се
установи нито дали проверяваният обект е трета категория, нито какви
специфични изисквания за мълниезащита не изпълнени, касателно
проверявания обект, за да се приеме, че именно посочените законови
разпоредби са нарушени.
Предвид гореизложеното, НП се явява неправилно и
незаконосъобразно, и подлежи на отмяна. Жалбоподателя е претендирал
разноски в производството съгласно представен договор за правна защита и
съдействие, в размер на 400 лева, заплатени изцяло и в брой. Същите са в
минимален размер, съобразен с разпоредбите на чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.2
от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатско
възнаграждение. Направените разноски следва да бъдат присъдени в тежест
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София, която е
юридическото лице на основание чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №18-001982/27.07.2022г. на Директор на Дирекция
“Инспекция по труда“- Русе, с което за нарушение на чл.200, ал.1, т.5 от
Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното
обурудване/ДВ, бр.88/1999г./ във вр. с чл.18, ал.3, т.1 и т.2 от Наредба №4 за
мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити
пространства/обн.ДВ, бр.6/2011г./, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.413, ал.2
от КТ, е наложено административно наказание-имуществена санкция в
размер на 2500лв. на „А. 60“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес за
управление с.К., обл.Р., ул.“Ф. Т.“ №., представлявано от управителя К. В. И..
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр.
София да заплати на „А. 60“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес за
управление с.К., обл.Р., ул.“Ф. Т.“ №., представлявано от управителя К. В. И.,
6
сумата от 400лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение .
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: __/п/_____________________
7