ОПРЕДЕЛЕНИЕ
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11 с-в,
в закрито заседание на седми април през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Председател: Вергиния Мичева-Русева
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9733 по
описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Н. Д. е предявил иск срещу Н.Б.Б.А.З. /НББАЗ/ за сумата 30 000лв., представляваща
обезщетение за причинени му на 6.05.2013г. от ПТП неимуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че на
6.05.2013г. в гр.К., Г. ищецът, велосипедист, отивал на работа. На регулирано
със светофарна уредба кръстовище при зелен сигнал за велосипедистите, л.а. Опел
Астра, управляван от германската гражданка Й.П. преминал
на червен сигнал, отнел предимството на ищеца велосипедист, вследствие на което
между тях настъпило ПТП. Лекият автомобил ударил велосипедиста от дясната му
страна, той паднал на пътното платно и загубил съзнание за кратко. В исковата
молба се описват получените увреди. На ищеца била указана медицинска помощ. Ищецът
имал и продължава да има затруднения с ходенето, световъртеж, главоболие,
затруднения в обслужването, в походката. Претърпял и емоционални болки и
страдания. Тъй като ПТП е причинено от МПС регистрирано в държава членка на ЕС,
то счита че на основание чл.284 и сл. от КЗ /отм./ ответникът е пасивно
легитимиран да отговаря по претенцията за причинените му вреди.
Ответникът НББАЗ оспорва предявения
иск по допустимост, по основателност и по
размер. Счита, че срещу НББАЗ не следва да се предявяват искове, тъй
като производството пред този орган е предвидено само като извънсъдебно.
Отделно счита, че пострадалите лица, които по доброволен път не могат да
получат обезщетение за причинени вреди, имат друг процесуален ред да сторят
това като заведат иск срещу застрахователя пред съда в държавата на
пребиваването си, или иск срещу чуждестранния гаранционен фонд. По същество
сочи, че искът е неоснователен, тъй като вина на настъпилото ПТП има изцяло
ищеца. Приложимото право е изцяло германското право. Прави доказателствени
искания.
В
допълнителната си искова молба ищецът е уточнил, че претенцията му срещу
ответника е по чл.284 ал.2 т.1 от КЗ /отм./, тъй като увреждащия автомобил е
регистриран в Г., произшествието е станало на нейна територия, застрахователния
договор по застраховка ГОА, сключен по отношение на увреждащия автомобил, е
сключен със застраховател, упражняващ дейност на територията на Г.. Сочи, че е
предявил доброволни претенции за заплащане на обезщетение както пред ответника,
така и пред представителя на застрахователя на увреждащото МПС в България, но в
предвидените срокове такова не е било определено и заплатено. Затова намира
иска за допустим, а ответникът за пасивно легитимиран да отговаря по него.
Намира за приложимо българското право. Излага съображения и по съществото на
спора.
В отговора на допълнителната искова
молба ответникът поддържа заявените в първоначалния си отговор възражения.
Представя и допълнителни писмени доказателства.
Съдът,
за да се произнесе, съобрази следното:
На
5.06.2013г. в Г. между ищецът, български гражданин, като велосипедист и МПС,
регистрирано и застраховано в Г., управлявано от германски гражданин, настъпило
ПТП. Полицейските органи в Г. са образували производство, което е приключило
със заключение, че ищецът велосипедист е виновен за настъпилото ПТП, тъй като
той е минал на червен светлинен сигнал. На 3.07.2013г. ищецът е уведомен, че е
установено да е извършил административно нарушение , за това че в качеството на
велосипедист на 6.05.2013г. не е спазил
червената светлина на светофара и се е стигнало до ПТП. Ищецът не е подал
отговор на уведомлението и на 17.07.2013г. му е издадено наказателно постановление
и му е наложено административно наказание глоба в размер на 120 евро.
Няма данни ищецът да е заявявал
претенции към водача на МПС или към застрахователя на същото в Г..
На 3.07.2014г. ищецът е предявил
настоящия иск в съда.
На 5.01.2015г. ищецът е предявил
извънсъдебна претенция към ответника в качеството му на компенсаторен орган за
заплащане на обезщетение за процесните неимуществени
вреди.
С писмо от 8.01.2015г. ответникът е
отговорил на претенцията на ищеца, че НББАЗ се намесва само в изрично упоменати
случаи на чл.284 ал.1 от КЗ /отм./, каквито в случая не са налице, поради което
претенцията му следва да се насочи към представителя на застрахователя в РБългария – А.Б..
На 22.01.2015г. процесуалният
представител на ищеца е предявил пред А.Б. претенция за обезщетение за вреди.
На 3.08.2015г. А. е уведомил ищеца,
че на този етап не е налице основание за заплащане на обезщетение, тъй като не
е изяснен въпроса за отговорността за
настъпване на ПТП. Впоследствие застрахователят е отказал да плати обезщетение
като се позовава на извършеното от германската полиция разследване, което е
установило изключителната вина на ищеца за настъпването на ПТП.
Към момента на настъпване на процесното ПТП 6.05.2013г. ищецът се е намирал в Г., където,
по негови твърдения в исковата молба, работел. В подадена на 6.08.2014г. молба
от неговия процесуален представител е заявено, че ищецът се намира в Г.. За
трайното пребиваване на ищеца в Г. през 2012-2013г. сочи и наложена му на
5.05.2012г. глоба от пътните служби в К., Г. за това че като водач на камион с
ремарке, е управлявал МПС без губите му да имат необходимия профил.
В молба от 29.01.2016г.
процесуалният представител на ищеца заявява, че последният се намира в
България. Това се потвърждава и от писмата на службата за обществен ред и
парични глоби в К., Г., която прекратява през 2016г. делото за наложената на
ищеца глоба поради изтекла давност, тъй като същият е с постоянен адрес в
чужбина и не се очаква да се завърне.
Въз основа на така установеното,
съдът намира че предявеният срещу ответника иск е недопустим и производството
по делото следва да се прекрати на този начален етап.
Съгласно чл.284 от КЗ /отм./ НББАЗ заплаща обезщетения
на увредено лице, пребиваващо в България:
- когато застрахователят не се е
произнесъл в срок по заявената пред него претенция, и
- когато застрахователят
на виновния водач не е назначил представител за уреждане на претенции в
Република България
и това при
условие, че :
1. застрахователният
договор на виновния водач е сключен със застраховател, установен в държава
членка, различна от Република България;
2.
застрахованото моторно превозно средство на виновния водач обичайно се намира в
държава членка, различна от Република България, и
3. застрахователното
събитие е настъпило извън Република България в държава членка или на
територията на трета държава по време на пътуване между териториите на две
държави членки.
НББАЗ изплаща обезщетения на увредено лице, което пребивава в България и
когато:
1. не е възможно
да се определи моторното превозно средство, което е причинило застрахователното
събитие в държава членка, различна от Република България;
2. в двумесечен
срок от настъпването на застрахователното събитие в държава членка, различна от
Република България, не може да се определи застрахователят на виновния водач,
или
3.
застрахователното събитие е настъпило в Република България и е причинено от
моторно превозно средство по чл. 259, ал. 3,
т. 2.
Ищецът
към момента на подаване на исковата молба не е бил лице което пребивава в
България, но към настоящия момент вече пребивава в България. Застрахователният
договор е сключен със застраховател в Г., застрахованото МПС се намира в Г. и
застрахователното събитие е настъпило в Г.. Липсва обаче другата изискуема
предпоставка – застрахователят да не се е произнесъл по претенцията или да не е
назначил представител за уреждане на
претенции в България. В хода на размяна на книжата по настоящото дело
застрахователят се е произнесъл по претенцията на ищеца като е отказал
заплащане на обезщетение. Претенцията на ищеца е разгледана от представителя на
германския застраховател в България. Отказът на застрахователя да плати не
обуславя процесуалната възможност на ищеца, като пострадал от ПТП да търси
репарация на причинените вреди от НББАЗ. В този случай пред него стои
възможността да търси обезщетение по съдебен ред, където в едно състезателно
производство може да докаже твърденията си, но отново искът следва да бъде предявен
срещу застрахователя. И за да бъдат улеснени увредените лица при реализацията
на техните права и интереси, то Регламент 44/2001/ЕО предвижда изключение по
отношение на компетентността по дела във връзка със застраховане. Независимо че
вредите са търпени на територията на друга държава членка, от МПС застраховано
извън България, то ищецът съгласно чл.11 ал.2 от Регламента , в случай че има
местоживеене в България има улеснен процесуален
ред на предяви претенцията си пред българския съд срещу представителя на
застрахователя на територията на РБългария или
директно срещу застрахователя. Това
право на пряк иск срещу застрахователя е гарантирано както в КЗ /отм./, така и
в чл.18 от Директива 2009/103/ЕО. При наличие на възможност за пряк иск срещу
застрахователя, не е допустимо увреденото лице да предявява иск срещу
компенсационния орган. Такъв избор законът – националното ни и европейското
право, не му предоставя. Целта на създаването на компенсационния орган е да се
гарантира обезщетение за тези лица, пострадали от произшествия в чужди държави
или от чужди МПС, когато отговорността на застраховател не може да бъде ангажирана.
В съображение 14 от Директива 2009/103/ЕО е описана целта на компенсационния
орган, тя е залегнала и в създаването на НББАЗ – „Необходимо е да се предвиди,
че определен орган ще гарантира, че пострадалият няма да остане без
обезщетение, когато превозното средство, което е причинило произшествието, не е
застраховано или не е идентифицирано. Важно е да се предвиди, че пострадалият при
такова произшествие би могъл да се обърне директно към този орган като първо
звено за контакт. На държавите-членки обаче следва да се даде възможност да
прилагат определени ограничени изключения по отношение изплащането на
обезщетението от този орган и да предвидят, че обезщетяването на имуществени
вреди, причинени от неидентифицирано превозно средство, може да бъде ограничено
или изключено с оглед на опасността от измама“.
Ако
се приеме, че пострадало от ПТП лице може да избира пред кого да предяви претенцията
си – пред застрахователя или пред компенсационния орган, при наличие на
известен застраховател, който се е произнесъл по претенцията, то тогава се
обезсмисля функцията на този орган, а и се създава процесуален хаос,
неравнопоставеност и правна непредвидимост.
Воден
от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д.№ 9733/2014г. на СГС, ГО, 11 с-в поради недопустимост на предявения от Н.Р.Д.
срещу Н.Б.Б.А.З. иск за сумата 30 000лв., представляваща
обезщетение за причинени му от пътно-транспортно произшествие на 6.05.2013г. в К.,
Г. неимуществени вреди.
Определението
подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: