Р
Е Ш Е Н И Е
№ 152/22.06.2020 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на втори юни, две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Нели Каменска
Милена
Георгиева
при участието на секретаря, Стойка
Колева и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Веселин Вичев, разгледа
докладваното от съдия Н.Каменска адм.д.№ 7 по описа на съда за 2020 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.185-196 от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) и е образувано по протест, подаден на 07.01.2020 г. по реда на
чл.186, ал.2 във вр. с чл.185 от АПК, от прокурор на Веселин Вичев – прокурор
от Окръжна прокуратура Добрич срещу чл.41, ал.1 и ал.2, чл.45, ал.1, ал.2 и
ал.4, чл.46, ал.3, чл.55, ал.3, предл.последно и чл.64, ал.2 от Наредба за определяне размера на местните
данъци на територията на Община Балчик, приета с Решение № 29 по Протокол № 7
от 31.01.2008 г. на Общински съвет Балчик.
В протеста се сочи, че оспорените разпоредби
противоречат на нормативен акт от по-висока степен и се иска тяхната отмяна.
Ответникът, на Общински съвет Балчик, чрез
председателя си, представя административната преписката по приемане на
наредбата и изразява становище, че част от протестираните разпоредби са
изменени на 19.12.2019 г. с приемането на изменения в Наредба за определяне
размера на местните данъци на територията на Община Балчик като проектът за
изменението бил обявен със съобщение и покана, публикувани на 14.11.2019 г. в
нарочен раздел на интернет-страницата на Община Балчик. Ответникът твърди, че
изменението не е предизвикано от протеста, затова не е съобразено с мотивите,
изложени в оспорването. Независимо от това несъответствието с нормите на Закона
за местните данъци и такси било отстранено с изключение на нормите на чл.55,
ал.3, предл. последно и чл.64, ал.2 от Наредба за определяне размера на
местните данъци на територията на Община Балчик.
С определение от съдебно заседание, проведено на
02.06.2020 г. протестът е оставен без разглеждане и производството е прекратено
в частта по оспорване на разпоредбите на чл.41, ал.1 и ал.2, чл.45, ал.1, ал.2
и ал.4, чл.46, ал.3 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на
Община Балчик, приета с Решение № 29 по Протокол № 7 от 31.01.2008 г. на
Общински съвет Балчик.
Предмет на оспорване в
настоящото производство са нормите на чл.55, ал.3, предл.последно и чл.64, ал.2
от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община
Балчик, приета с Решение № 29 по Протокол № 7 от 31.01.2008 г. на Общински
съвет Балчик.
Оспорването в тази част е допустимо. С оглед нормата
на чл.186, ал.2 от АПК, прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич притежава
процесуална възможност да оспори подзаконов нормативен акт, ако прецени, че
същият е незаконосъобразен. По аргумент от чл.187, ал.1 от АПК оспорването е
допустимо без ограничение във времето. Налице е годен предмет, тъй като към
датата на подаване на протеста оспорените текстове от наредбата са със
съдържанието сочено от оспорващия.
Протестът е основателен. Видно
от представената от ответника административна преписка наредбата е приета с Решение
№ 29 по Протокол № 7/31.01.2008 г. от
заседание на Общински съвет Балчик.
С нормата на чл.55, ал.3
общинският съвет е определил, че патентният данък се внася в приход на
общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва
патентна дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се
извършва от постоянно място - в приход на общината, където е постоянният адрес
на физическото лице, включително на едноличния търговец.
Оспорва се законосъобразността
на израза „съответно в община Балчик", съдържащ се в чл.55, ал.3, изр.2 от
Наредбата, което гласи: „В случаите по
чл. 54, ал. 2 и 3 данъкът се внася в приход на общината по постоянния адрес на
пълномощника, съответно в община Балчик. „
Според протеста това правило
било в очевидно несъответствие с чл.61п, ал.3, пр.последно от Закона за местните
данъци и такси, който предвиждал, че данъкът се внася в приход на Столична
община в хипотезата на чл.61о, ал.3 от ЗМДТ.
Съгласно чл.61п, ал.3 от Закона
за местните данъци и такси, патентният данък се внася в приход на общината, на
територията на която се намира обектът, в който се извършва патентната дейност,
а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от
постоянно място - в приход на общината, където е постоянният адрес на
физическото лице, включително на едноличния търговец. В случаите по чл. 61о,
ал. 2 и 3 данъкът се внася в приход на общината по постоянния адрес на
пълномощника, съответно в Столичната община.
Тестовете на чл.54, ал.1-4 от
общинската наредба гласят следното:
„Чл.54. (1) Данъчните декларации по чл. 53 се подават в общината, на
територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност, а
когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от
постоянно място - в общината, където е постоянният адрес на физическото лице,
включително на едноличния търговец.
(2) Когато данъчната декларация на чуждестранно физическо лице се
подава чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, подаването се извършва в
общината, където е постоянният адрес на пълномощника.
(3) Извън случаите по ал. 1 и 2 данъчната декларация се подава в
Столичната община.
(4) Приема се, че дейността не
се извършва от постоянно място, когато промяната през годината на
местонахождението на обекта, от който се извършва дейността, води до промяна в
размера на данъка.“
Законовите правила по чл.61о,
ал.1-4 от ЗМДТ гласят следното:
Чл.61о (1)Данъчните декларации
по чл. 61н се подават в общината, на територията на която се намира обектът, в
който се извършва патентна дейност, а когато патентната дейност не се извършва
в обект или не се извършва от постоянно място - в общината, където е
постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец.
(2) Когато данъчната декларация
на чуждестранно физическо лице се подава чрез пълномощник с постоянен адрес в
страната, подаването ѝ се извършва в общината, където е постоянният адрес
на пълномощника.
(3) Извън случаите по ал. 1 и 2
данъчната декларация се подава в Столичната община.
(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009
г., в сила от 01.01.2010 г.) Приема се, че дейността не се извършва от
постоянно място, когато промяната през годината на местонахождението на обекта,
от който се извършва дейността, води до промяна в размера на данъка.
Според чл.54, ал.2 от общинската
наредба: „Когато данъчната декларация на чуждестранно физическо лице се подава
чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, подаването се извършва в
общината, където е постоянният адрес на пълномощника“. А според ал.3 от
наредбата, нова: „Извън случаите по ал. 1 и 2 данъчната декларация се подава в
Столичната община.“
Протестът е основателен, тъй
като видно от цитираните тестове в общинската наредба, правилото на чл.54, ал.3
от същата, предвиждащо, че „извън случаите по ал. 1 и 2 данъчната декларация се
подава в Столичната община“, е в
съответствие със законовата норма на чл.61о, ал.3 от ЗМДТ.
Същевременно оспореният текст на
чл.55, ал.3, изр.2 предложение последно, че в случаите по чл. 54, ал. 2 и 3
данъкът се внася в приход на общината по постоянния адрес на пълномощника, съответно в община Балчик е в
противоречие с законовото правило на чл.61п, ал.3 от ЗМДТ, че извън посочените
случаи, данъкът се внася съответно в
Столичната община.
По тези съображения изразът „съответно в община
Балчик“ съдържащ се в чл.55, ал.3, изр.2 от общинската наредба, следва да се
отмени като противоречащ на нормативен акт от по-висока степен.
Оспорената с протеста норма на
чл.64, ал.2 от Наредбата е със следната съдържание: „Когато действието на
разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено
през течение на годината, от платения годишен данък се възстановява недължимо
внесената част, определена по следната формула:
НВДТПП = ПГДТПП x БМ,
където
12
НВДТПП е недължимо внесената
част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;
ПГДТПП е платеният годишен данък
върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;
БМ е броят на месеците от
текущата година, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване
на таксиметров превоз на пътници.
Законовият текст на чл.61ч, ал.2
от ЗМДТ е със следното съдържание:
„ Когато действието на
разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено
през течение на годината, от платения данък се възстановява недължимо внесената
част, определена по следната формула:
НВДТПП = ПДТПП x ОМ, където
БМ
НВДТПП е недължимо внесената
част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;
ПДТПП - платеният данък върху
таксиметров превоз на пътници за срока, за който е издадено разрешението;
БМ - броят на календарните
месеци, за които е издадено разрешението и е платен данъкът върху таксиметров
превоз на пътници;
ОМ - оставащият брой на
календарните месеци от срока на разрешението за извършване на таксиметров
превоз на пътници, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване
на таксиметров превоз на пътници.
При сравняване на законовия
текст с текста на подзаконовия нормативен акт се открояват явните
несъответствия.
Съгласно чл.61ч, ал.2 от ЗМДТ в
числителя на формулата участва показателят ОМ - оставащият брой на календарните
месеци от срока на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници,
следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров
превоз на пътници, а не показателят БМ, както е приел общинският съвет, който
се определя от броя на месеците от текущата година, следващи месеца на
прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Показателят ОМ при определянето
на данъка в общинската наредба изобщо не участва.
Общинският съвет е включил
незаконосъобразно във формулата като делител (знаменател) 12-те месеца от
годината, а според законовото правило делител е показателят БМ- броя на месеците от текущата година, следващи
месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на
пътници.
Освен това в закона е
определено, че показателят БМ е броят на календарните месеци, за които е издадено
разрешението и е платен данъкът върху таксиметров превоз на пътници; А в
общинската наредба е определено, че показателят БМ е броят на месеците от
текущата година, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване
на таксиметров превоз на пътници.
В резултат от констатираните
несъответствия изцяло следва да се отмени като незаконосъобразна нормата на
чл.64, ал.2 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията
на Община Балчик. Възстановяването на платения годишен данък в случаите на
прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници, ще
се извършва по правилото и формулата на чл.61ч, ал.2 от ЗМДТ.
Общият принцип, регламентиран в
чл.15, ал.1 от Закона за нормативните актове предвижда, че всеки нормативен
акт, трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от
по-висока степен. В случая нормативен акт от по-висока степен е Законът за
местните данъци и такси, на чиито правила очевидно не съответстват оспорените
текстове от общинската наредба. В съдебните решения е отбелязвано многократно, че
когато едно обществено отношение е напълно уредено в закон, общинският съвет не
е компетентен да го преурежда с наредба, тъй като това обикновено води до
констатираните противоречия с нормативните актове от по-висока степен, създава
незаконосъобразен двойствен режим на регламентация.
При този изход на спора и
доколкото протестът е основателен протестиращият има право на поисканите разноски,
които е направил за заплащане на публикуване в Държавен вестник на обявлението
за образуваното дело в размер на 20 лв.
По изложените съображения и на
основание чл.193, ал.1 от АПК, Административен съд - Добрич, в троен състав:
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по протест на Окръжна
прокуратура - Добрич израза „съответно в община Балчик“, съдържащ се в чл.55,
ал.3, изр.2 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията
на Община Балчик.
ОТМЕНЯ по протест на Окръжна
прокуратура - Добрич разпоредбата на чл.64, ал.2 от Наредба за определяне
размера на местните данъци на територията на Община Балчик.
ОСЪЖДА Община Балчик да заплати
на Окръжна прокуратура - Добрич направените по делото разноски – държавна такса
в размер на 20 /двадесет/ лева за публикация на обявлението за образуваното
дело в Държавен вестник.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Върховния административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен
срок, считано от съобщението за постановяването му и връчването на препис от
съдебния акт на страните.
РЕШЕНИЕТО да се разгласи по реда
на чл. 194 от АПК при неподаване на касационни жалба или протест или ако те са
отхвърлени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: