Решение по дело №651/2020 на Административен съд - Стара Загора

                                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №268

                                                30.06.2021г., гр. Стара Загора

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

Административен съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на тридесети и първи май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при секретаря Албена Ангелова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №651 по описа на съда за 2020г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118, ал.3 от Кодекс за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на „Агроинвест МЖ” ООД, с ЕИК ХХХ, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, срещу Решение № Ц 1040-2-51/23.09.2020г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Разпореждане №52/11.08.2020г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО, с което декларирана от дружеството злополука с лицето П.П.П., ЕГН ********* е приета за  трудовата злополука по чл.55, ал.1 от КСО.

оспорващата страна не била доволна от решението и потвърденото с него разпореждане, поради което ги обжалва и моля същите да бъдат отменени. основният мотив на органа бил ,че в момента на злополуката, пострадалият извършвал трудова дейност в полза на работодателя, когато настъпило внезапното увреждане /смърт/. Възраженията, че присъствието на пострадалия на мястото на инцидента било извън кръга на вменените му съгласно изпълняваната длъжност задължения, били отхвърлени като неоснователни. Оспорват се фактическите изводи на органа относно установената от него обстановка и приложението на материалния закон.

мотивира се, че в административния акт отсъствали мотиви относно квалификацията по чл.55 от КСО, а съдържащите се в решението били необосновани. Настъпилата на 22.06.2020г. злополука с П. нямала връзка с извършваната от него работа, нито настъпила при извършвана от него в интерес на дружеството работа. Пострадалото лице заемало длъжност „пазач, невъоръжена охрана” и неговите задължения не включвали участие в управление на МПС и/или тяхното регулиране, както и извършване на товаро-разтоварни дейности. Присъствието на П. на мястото на инцидента не било в изпълнение на трудовите му задължения, а поведението му не можело да се определя като извършвана в полза на дружеството дейност. Злополуката била резултат на своеволни действия, както на пострадалия, така и на лицето, което в действителност причинило същата поради допуснати нарушения на трудовите си задължения и правилата за безопасност на труда. по тези доводи се счита, че инцидентът не представлявал трудова злополука по см. на КСО, поради което и оспорваните актове били незаконосъобразни и  се иска тяхната отмяна.

Жалбоподателят редовно призован, се представлява от пълномощник адв. Ц., която поддържа оспорването.

Ответникът- Директора на ТП на НОИ Стара Загора, редовно призован, се представлява от ст. юрк. Т. И..Прилага се по делото писмено становище, в което се излагат фактически и правни доводи за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на решението и разпореждането.

Заинтересованите страни, редовно призовани, се представлява от адв. К. и преупълномощени от него адвокати. Оспорва се жалбата и се иска от съда да я отхвърли, като се поддържа становището на органа, че злополуката е с характер на трудова по см. на КСО.

 Съдът, като съобрази данните от събрания доказателствен материал по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

 С договор №36/18.02.2008г. П.П. бил назначен в „Агроинвест МЖ”ООД на длъжност „водач на селскостопански машини” /л.18, гръб/, а с допълнително споразумение №22/01.01.2020г. бил преназначена на длъжност „пазач, невъоръжена охрана”. Съгласно служебна бележка на л. 60 /гръб/ №33/19.02.2008г. на П. бил проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на 19.02.2008г. от данните от л. 41, гръб /книга за инструктаж/ се удостоверява проведен периодичен инструктаж на П.П. на дата 04.04.2019г., като в колона 4 от таблицата се визира длъжност „пазач, невъоръжена охрана”.

Със Заповед №1/24.06.2020г. Ръководителят на „Агроинвест МЖ”ООД Ж.Ж. определил Комисия за разследване причините за злополука с П.П., като за установените обстоятелства бил съставен Протокол №1/26.06.2020г. С Декларация за трудова злополука вх. рег. № Ц5101-23-37 от 26.06.2020г. /л.49/ на ТП на НОИ Стара Загора от осигурителя „Агроинвест МЖ” ООД била регистрирана  злополука, станала на 22.06.2020г. с П.П.П., работещ в „Агроинвест МЖ”ООД като „пазач, невъоръжена охрана”. С писмо /л. 47/ работодателят и наследниците на починалия работник били уведомени за образувано производство по чл.58 от КСО и че срокът за произнасяне на осн. чл.60 от КСО щя бъдел удължен. На осн. чл.402, ал.1, т.2/3 от КТ, вр. с чл.402, ал.2 от КТ от З.С. били дадени обяснения, такива били дадени от М.Ж. /л.38/, . Към административната преписка била приобщена и Книга за инструктаж на /л.41/.

Със Заповед № 17/01.07.2020г. на Директор на ТП на НОИ Стара Загора на осн. чл.58, ал.1 от КСО било наредено извършване на разследване на злополука, станала на 22.06.2020г. с П.П.П., ЕГН **********, била определена комисия и срок за разследването. От определената комисия по разследване на злополуката бил съставен Протокол № 3/03.08.2020г. /л.14-16/. На осн. чл.60, ал.1 от КСО било издадено от ст. инсп. по осигуряването в ТП на НОИ Стара Загора Разпореждане №52/11.08.2020г., с което било прието, че декларираната от осигурителя „Агроинвест МЖ”ООД злополука на 22.06.2020г. е станала при извършване на работа в интерес на предприятието. Разпореждането било изпратено до осигурителя с писмо /л.19/ от 11.08.2020г. Против разпореждането била подадена жалба от осигурителя рег. № Ц1012-23-68/27.08.2020г. /л.116-117/. С решение № Ц1040-23-51 от 23.09.2020г. Директорът на ТП на НОИ Стара Загора оставил без уважение подадена от осигурителя жалба против разпореждането на органа по чл.60, ал.1 от КСО.

Допълнително представени доказателства: длъжностна характеристика на длъжността „пазач-невъоръжена охрана” /л.18/; обяснения на В.Д. /л.53-55/, на З.С. /обяснения, 60-61/, на И.Б. /л.56/; Заповед №1/01.04.2019г. /л. 137/; трудов договор на В.Д. /л. 138/; длъжностна характеристика за длъжността „ оператор селскостопански машини” /л.139-140/;

Съдът допусна в качеството им на свидетели лицата И.Б., В.Д., З.С., М.Ж..

    Св. Б. посочва, че: през 2020 г. не е работил в Агроинвест – МЖ ООД. Случайно бил станала свидетел на инцидента на производствената площадка на дружеството. Носел части за комбайна на дружеството. Инцидентът станал между 12:30 -13:00 ч. през юни месец, към 13,30 ч. чул, че някой вика. Бил по-далеч от мястото, където се случил инцидента. Чул викове на жена. Тракторът бил на място с ремаркето, за да се изсипи това, което било в него и чул силен шум от двигател. Свидетелят сочи, че хукнал на долу към трактора и го помолили да свали починалия, които бил закачен на терасата на ремаркето. Свидетелят, като отишъл, ремаркето било вдигнато, а П. бил там закачен на ремаркето. Дишал тежко и свидетелят го хванал, свалил го на земята и той седнал. Ремаркето било вдигнато на височина около метър. Качил се на теглича и го свалих. Обадил се на телефон 112. Трактористът бил неадекватен. Когато чул виковете на жената, бил  надалеч и като отишъл на мястото на инцидента, В. /тракториста/ бил извън трактора. Видял, че тракторът се тресе в далечината, подскачал целия, това, след като чул виковете. Разстоянието от там, където бил и където бил инцидента, било около 300 м. и малко повече. Видях, че трактористът бил извън трактора, едва след като отишъл на място. Тракторът бил разположен извън навеса, а  ремаркето под навеса. Ремаркето било опряно в трегера на навеса, трегерът бил по-нисък от тавана. П. бил качен на тази тераса на ремаркето на стълбите, която била част от ремаркето, което било прикачено към трактора. Свидетелят сочи, че не бил свидетел на указание към П. да се качи някъде. Нямал представа, защо ремаркето било там. Видях, че разтоварват продукция. Видял ремаркето вдигнато и застопорено към трегера на навеса. П. бил на ремаркето между стъпалото и терасата. Под този навес се влизало назад и се излизало напред. Трегерът бил разположен пред входа, а не под навеса.

Св. Ж. сочи, че се занимавал се с производствената организацията на дружеството. Не бил на трудов договор. Организацията се изразявала в агротехнически мероприятия, като подготовка на почвата, сеитби, снабдяване с материали, машини, хора и т.н. Спомнял си за инцидента през 2020 г. В деня на инцидента бил на два километра от стопанския двор на един земеделски масив, започвали да жънат пшеница този ден. Не бил на мястото на инцидента. От самия инцидент нищо не видял. Пострадалият вече беше свален от машината и бил поставен на земята, като свидетелят до като отидел била дошла и полицията. От служителите на дружеството на мястото на инцидента били домакина - З.С., В.Д., които управлявал МПС-то и И. Б.и той попитал тях какво било станало. Първоначално говорил с И.Б., защото другите двамата били под стрес. В. и П. били са служители на дружеството. П. заемал длъжността невъоръжена охрана, а В. бил механизатор-тракторист.

            В този ден на жътва, В.Д. трябвало да вземе ремаркето и да го закара в стопанския двор. Всичко било спокойно и никой не бързал за никъде. В този навес, в който се разтоварва ремаркето, по принцип се разтоварва продукция, която се изсипва на земята.  Свидетелят бил казал да се разтовари ремаркето в този навес, не задължавал никой, ако не може  да го разтовари в навеса, то тогава да го изсипвал пред навеса и с фадрома се набутвала вътре. В. имал указание да прехвърли от полето продукцията и да извърши тази дейност, това е рутинна процедура. Свидетелят не бил указвал В. да ползва помощ на други служители. Това било много опасно, защото видимостта зад ремаркето била много ограничена.  Всеки ден преди работа им казвал да се внимава много особено при товаро-разтоварна дейност, още повече, че в случая загиналият П. бил качен на коша на ремаркето, на стълбата на ремаркето и кошът бил вдигнат горе и П.П. бил горе на стълбата, което било забранено. Не било редно П. да бъдел там. Тази стълба била застопорена за ремаркето и била заводска.

            Имало видеонаблюдение на обекта. От големия стрес точно тогава пропуснал веднага да го погледна и на третия ден се сетил за това нещо и върнал записа, за да го види. Това, което видял било потресаващо, защото предните гуми на трактора били изправени и били във въздуха. Коша на ремаркето бил вдигнат и бил под навеса. Ремаркето било дадено назад и било вкарано под навеса, а кошът бил вдигнат. Ремаркето било цялото вътре, кошът бил вдигнат и бил зад трегера. Когато трактористът тръгвал да излиза напред, кошът бил вдигнат и опрял в трегера. На записа видях как се вдигат предните колела на трактора. На записа не се виждал П.. Видял движение на трактора напред с вдигнат кош на ремаркето и с мощност, защото от стопирането на коша от трегера се получавало съпротивление, вследствие на което тракторът не можел да тръгне и се повдигнали предните гуми.

Свидетелят не можел да кажа какво помагал пострадалия П., не знаел защо се бил качил там. Лично той не бил давал инструкции на П. да помага. Най-вероятно, за да помага на водача да разтовари. Знаел и за други случаи, когато П. помагал, като дава пример, но не бил давал указания починалият да помага при нужда. Не знаел да имало приета практика в дружеството починалият да помага при нужда, ако той проявявал самоинициатива отивал и помагал.

Задълженията на починалия били да обикаля периметъра на охраната – няколко площадки. Цялото стопанство имало СОТ, бариери, които обграждали всички площадки и трябвало да се почиства постоянно. П. бил невъоръжена охрана и вършел и това. Обикалял из площадките, отварял портала и го затварял при необходимост. Почистването на тревите било негово задължение. В момента нямали работници, които да прибират продукцията на ръка.

Св. В.Д. сочи, че три години и четири месеца бил работил в Агроинвест - МЖ, първо бил пазач, а през 2020 г. бил назначен като тракторист по трудов договор. През юни месец го извикали да пренася зърно с трактора. С трактора и ремаркето носел грах за семе през юни месец. М. му казал, той бил началник, да разтовари в една малка постройка, където не можело да се разтовари изцяло с ремаркето, а трябвало и малко на ръка, трябва да  повдигне ремаркето малко, около един метър. Свидетелят отишъл до постройката, дал назад ремаркето, за да влезе то вътре, трябвало да го даде плътно назад. Това го бил правил и друг път. Когато маневрирал, дошъл П. да ми казва, но свидетелят не го бил викал. П. дошъл взел да казва на свидетеля как вкара ремаркето. Паркирал ремаркето и свидетелят слязъл, отворил задния капак, а П. се качил на платформата отпред на ремаркето да казва нагоре колко да се вдигне. Свидетелят бил в трактора и вдигал ремаркето, толкова колкото позволявало и изсипал около тон-два. През цялото това време П. бил качен стълбата на ремаркето, бил наведен и показвал с ръка, защото ако не бил наведен, при даване малко напред, можело да бъде ударен, а тракторът маневрирал, за да може да се изсипе зърното. Свидетелят решил да даде напред, включил лоста и се обърнал да видя, в това време му се плъзнал кракът и трактора дал един-два-три пъти напред и така станал ударът, а П. бил изправен, не трябвало да бил изправен. Веднага дал назад.  

Свидетелят сочи, че ремаркето не можело да се изсипе цялото, защото не било достатъчно високо. П. му помагал, за да казва докъде трябвало да вдига ремаркето. По предната година пак му помагал по този начин. Ако трябвало да се разтовари на ръка, не можел да се справя сам и нямало други служители освен П. и домакинката, и ако се наложи да се помага, П. също помагал. За да вкарвал ремаркето му се налагало да има човек, който да казва. Нямало никой друг осигурен, които да помага. Само П. му помагал и друг път идвал. Двама били трактористи.

Свидетелката З.С. сочи, че до скоро работила в „Агроинвест-МЖ“ ООД. През месец юни 2020г. работили там като домакин, но я водели общ работник. Изпълнявала задължения като домакин. На 22.06.2020г. бил първият ден на жътвата и трактористът В.Д. дошъл с трактора да разтоварва в склада. Свидетелката  била там на разтоварването. В. тръгнал да разтоварва ремаркето, давал назад трактора. П. бил отстрани на трактора през това време. Складът там бил нисък. В. не можел да види още колко да дава, за да не удари ремаркето в стената. Разбрали се с П., че трябвало да даде още малко напред. Те говорили какво трябва да правят и В. трябвало да измести трактора малко напред.
            П. косял по принцип трева, бил общ работник. Той винаги присъствал на разтоварването, защото така му било наредено. Свидетелката не била присъствала на нареждане на П. какво да прави, но той това го правел – подпомагал при разтоварването. И друг път се бил качвал П. на превозното средство. Свидетелката не видяла кога П. се бил качил. В.Д. трябвало да измести малко трактора напред около 1 м. и трябвало да спре, но той тръгнал и не спрял. Свидетелката видяла, че вече опирал тракторът, боксувал и се вдигнала предницата му, но нищо не се чувало от шума. Когато спрял тракторът, тя минала отпред, В. слязъл от трактора и като тръгнали да заобикалят тогава видели, че П. бил горе.

Свидетелката сочи, че и друг път виждала П. да се качва на ремарке, което се разтоварвало и че и друг път П. се качвал на ремаркето, за да подпомага разтоварване на продукцията. Повече от веднъж го била виждала. Не било през тази производствена година, защото това било първо изсипване на продукцията, но за предходни години виждала П. да се качва пак на ремаркето и да подпомага изсипването на продукцията. Обикновено по жътва се случвало това. П. основно помагал на В.. Не знаела, а предполагала, че началниците имали знание, че П. подпомагал В. при разтоварване на продукцията. Инструктаж за безопасни условия тя не била провеждала, само водела книгата за инструктаж. В книгата вписвала, защото имало един агроном, но не го задължили той да води книгата и задължили нея. Задълженията били само да вписва имената, но нямала познания да водя инструктаж. След освобождаване на агронома, никой не извършвал периодичен инструктаж. Свидетелката записвала все едно, че бил воден. Не била свидетел управителят на „Агроинвест-МЖ“ ООД или някой друг от началниците да давал указания на П. да подпомага тракториста при изсипване на продукцията, но потвърждавала твърдението си, че такова взаимоотношение съществувало между П. и тракториста В.. Не знаела дали това било известно на управителя на „Агроинвест-МЖ“ ООД. Не била казвала на управителя за това, което се случвало между П. и В., а именно, че П. помагал на В. при разтоварването. Свидетелката още сочи, че и в други случаи, когато се изтегляло ремаркето напред, П. измитал след това продукцията, за да не се разпилявала в склада. Била  виждала как П. събарял остатъчната продукция в ремаркето, която не успяла да се изсипе при вдигането на  ремаркето. Не знаела на кого било задължение да свали остатъчната продукция, не била виждала тракториста да го прави, винаги го правел П..

   При така установената фактическа обстановка,  като взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните и като прецени  законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК, Съдът  извежда следните правни изводи:

    Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима.

    Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

    Проверяваното в настоящото производство решение изхожда от материално и териториално компетентен  орган, съгласно нормата на чл. 117, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 б. „ г” от  КСО. Досежно потвърденото с оспорения акт разпореждане, последното също изхожда от компетентен издател, съобразно разпоредбите на чл.60, ал.1  КСО - от длъжностно лице  определено с акт на ръководителя на ТП на НОИ. По делото с преписката не се прилага копие на визираната Заповед № 709 от 10.10.2012г. по отношение на служителката К. Колева, но между страните не се повдига спор, че въпросната не заема посочената длъжност или, че не притежава по делегация правомощието да издава разпореждания за приемане или неприемане на злополука за трудова. Оспореното решение е издадено след проведено задължително административно обжалване на разпореждането на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО.

Ето защо не е налице основание за обявяването на актовете за нищожни.

Процесният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма, като  съдържа всички предвидени в чл. 59 ал. 2 от АПК, вр. чл. 117, ал. 5 от  КСО реквизити, вкл. изрични правни и фактически основания за постановяването си. При проведената административна процедура по издаване на обжалваният акт Съдът не констатира да има допуснати нарушения на специалните и общите производствени правила, които да са с характер на съществени такива. Такива не се констатират и в процедурата по издаване на потвърденото с решението разпореждане № 52 от 11.08.2020г. на длъжностното лице.  За откриване на производството по разследване на злополуката има издадена нарочна писмена заповед /л.8/, с която се определя състава на комисията по чл. 8, ал.1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ), при спазване на разпоредбите на чл. 8, ал.2 от същия подзаконов нормативен акт. Резултатите от разследването се обективират в изричен протокол /л.14-16/, съставен по реда и при условията на чл.10 и чл. 11 от НУРРОТЗ. Не се удостоверява да има подадени възражения по чл.11, ал.2 от наредбата. Разпореждането е издадено след протокола, като съдът намира, че не е налице неспазване на срока по чл.12, ал.1 от наредбата, вкл. и то е издадено и след срока по чл.57, ал.5 от АПК, но следва да се посочи, че този срок е инструктивен, поради което това нарушение не е от категорията на съществените такива. Конкретният случай на злополука, довела до смърт на работника е налагал допълнително събиране на доказателства от органа преди да се произнесе по установения законов начин.

     Ето защо не са налице и основанията по чл.146, т.2-3 от АПК за обявяване на решенето за незаконосъобразно.

     По отношение съответствието на обжалваното решение с материалния закон,  Съдът намира следното:

     По делото не се спори, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че П.П., изпълнява на 22.06.2020г. по трудов договор  длъжността “пазач невъоръжена охрана“, т.е. престира своя труд в полза на работодателя “Агроинвест МЖ“ ООД, като в това му качество същият е осигуряван за всички социални рискове. Също е безспорно, че по време на продължителността на  работния ден на 22.06.2020г., П. в следствие на злополука умира в стопанството, управлявано от жалбоподателя.  Причината за смъртта е: гръдна травма – счупване на седми гръден прешлен с пълно прекъсване на предна надлежна връзка счупване на ребра двустранно с кръвонасядане и пр. /вж. приобщената към преписката съдебно-медицинска експертиза, л.26-27/. Данните от нея не се оспорват от страните. Основният спорен по делото въпрос е дали случилият се с П.П. на 22.06.2020г. смъртен инцидент следва да бъде приравнен на трудова злополука, както разпорежда осигурителният институт.

Съгласно чл. 55, ал.1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. За трудова злополука съгласно ал.2 на чл. 55 от КСО се приравнява и тази, станала с осигурен по чл.4, ал.1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: 1.основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; 2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; 3. мястото за получаване на възнаграждение. Т.е. фактическият състав на злополуката, изведен от нормата на чл. 55, ал.1 от КСО, включва: 1. внезапно увреждане на живота или здравето на работник; 2. наличие на неблагоприятен резултат за здравето на работника -  телесна повреда или смърт; 3. причинна връзка между увреждането и неблагоприятния резултат и 4. функционална връзка между  увреждането и изпълняваната работа или условия на труд.

 В разглежданият случай, на 22.06.2020г. - в резултат на инцидент станал с превозно средство в стопанството на осигурителя/работодателя, настъпва смъртта на работника П., следователно налице са първият, вторият и третият елемент от фактическият състав на трудовата злополука - внезапно увреждане на живота на работника, което пряко и непосредствено води до неблагоприятен резултат, в случая за съжаление - смърт.

Този съдебен състав, като съобрази целокупния доказателствен материал, намира за неоснователни доводите на оспорващия, че четвъртият елемент на фактическият състав на злополуката, а именно функционална връзка между  увреждането и изпълняваната работа или условия на труд, не е налице. От законовата постановка се следва, че трудова е не само злополуката, станала при извършване на възложената от работодателя работа, но такава се явява и тази, която настъпва и при извършване на всяка работа в интерес на предприятието. Следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат (последица, следствие) на извършвана работа. За да се определи като трудова злополука едно внезапно увреждане на  живота или здравето, то трябва да е "станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа", вкл. и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието. В този смисъл вж. Решение  № 5564 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1493/2014 г., VI о на ВАС.

В конкретният случай, работникът П. макар на 22.06.2020г. да изпълнява длъжността „пазач, невъоръжена охрана“, за която съгласно представената длъжностна характеристика не се включва задължението да подпомага тракториста при изсипване на продукцията от ремаркето в склада да продукция, то от показанията на св. З.С., която е пряк очевидец на случилия се инцидент, се установява по несъмнен начин, че П. на процесната дата подпомага тракториста В.Д. при изсипване на натоварената в ремаркето продукция, което се е налагало поради наличие на технически пречки, свързани с ниския трегер на сградата, възпрепятстващ пълното изпразване на натоварената продукция. Това „подпомагане“, макар и да е извън основните трудови задължения на П. е реалност и в други случаи, но дейността /работата е извършвана от починалия работник винаги и единствено, и само в интерес на работодателя. От тази „спомагателна“ дейност не се установява П. или някой друг да има личен интерес. Ирелевантно за случая е обстоятелството, дали на П. е давано нареждане в този смисъл, дали тези му действия са извършвани с мълчаливото съгласие на началниците му, релевантното е, че дейността е извършвана от П. в полза на предприятието, поради което инцидентът, при който настъпва смъртта, е несъмнено свързан функционално с извършвана работа, която е в интерес на работодателя на П., а именно настоящия оспорващ. Единственият възможен извод, следващ от изложените по-горе факти и обсъдените правни норми е, че злополуката настъпва по повод на извършваната работа, която е в интерес на предприятието.

Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че е налице и четвъртият елемент от фактическият състав на  чл. 55, ал.1 от КСО,  а именно  функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа, поради което и настъпилата злополука с П.П. на 22.06.2020г. правилно се определя от органа при НОИ като трудова такава.

Оспорваното решение на Директора на ТП на  „НОИ”- Стара Загора е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материално-правните разпоредби и при спазване на административно-процесуалните правила, както и е съответно на целта на закона,  поради което следва жалбата против него да се отхвърли. 

При този изход на делото, основателна се явява претенцията на административния орган за присъждане на разноски, представляващи  юрисконсулско възнаграждение. Съдът намира за справедливо, с оглед фактическата и правна сложност на спора, и проявената процесуално активност от пълномощника на ТП на НОИ Стара Загора  възнаграждение от 150,00 лева, на осн. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ. В полза на заинтересованите страни няма надлежно обективирана и в срок заявена претенция за разноски.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

 ОТХВЪРЛЯ оспорването на „Агроинвест МЖ”ООД, с ЕИК ХХХ, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, срещу Решение № Ц 1040-2-51/23.09.2020г. на Директор на ТП на НОИ – Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Разпореждане №52/11.08.2020г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО.

       ОСЪЖДА „Агроинвест МЖ”ООД, с ЕИК ХХХ, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора да заплати на ТП на НОИ, гр. Стара Загора сумата от 150,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

       Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :