Р Е Ш Е Н И Е
№
260074/25.2.2022г..
гр.
П., 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П., II състав, в публичното заседание на 26 януари
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СИМОНА КИРИЛОВА
при
секретаря Даниела А.а, като разгледа докладваното гр. дело № 1832 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Ч.И.Д., с която срещу
„Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. П., са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове за заплащане на сумата в размер на 5005 лева (след допуснато по реда на
чл. 214 ГПК изменение на иска чрез увеличение на неговия размер),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди (претърпени неудобства,
страдания, стрес, психическо и емоционално натоварване и депресия) поради
ограничаване водоподаването (въведен воден режим) и доставка на вода с лошо
качество, отнасящо се за периода от месец ноември 2019 г. до 01.04.2010 г., с
което е налице неизпълнение на задължение по договор за предоставяне на ВиК
услуги, сумата в размер на 229 лева – имуществени вреди за
закупване на хидрофорна помпа, сумата в размер на 75 лева – лихва за забава върху
претенцията за неимуществени вреди, считано от 18.11.2019 г. до 01.04.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че страните по делото се намират
в договорни отношения по повод доставка на ВиК услуги до имот с адрес гр. П.,
ул. „Т.” ***. Твърди се, че на 18.11.2019 г. е въведен воден режим в П., с
което е ограничено водоподаването до процесния имот. Това е причинило на
ответника неудобства, страдания, стрес, психическо и емоционално натоварване и
депресия. Ищецът предприел изграждане на хидрофорна
система, за снабди жилището с вода, което наложило разходи на стойност 229
лева.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с която
оспорва основателността на исковите претенции и настоява същите да се
отхвърлят. Пояснява, че не е налице противоправност,
тъй като са налице форсмажорни обстоятелства, отнасящи се до критично малкия
обем на вода в язовир „С.“. Пояснява за въведено бедствено положение от компетентните
органи, което е наложило въвеждане на режим на водоснабдяването. В тази връзка
ответното дружество уведомило своите абонати. Позовава се на общите условия за
предоставяне на ВиК услуги, които регламентирали случаите на спиране на
водоподаването. Излага твърдения, че е изпълнявало задълженията по предоставяне
на ВиК услуги през обявените часове на графика за водоподаване, както и че
водата била с необходимото качество. Оспорва да са доказани описаните
неимуществени вреди.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и
чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за имуществени и за неимуществени вреди, претърпени в следствие
режим на водоподаването към имота на ищеца и доставка на вода с лошо качество,
отнасящи се за периода от месец ноември 2019 г. до 01.04.2010 г.
Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), сред основните
показатели за качество на ВиК услугите са качеството на питейната вода и непрекъснатост
на водоснабдяването (непрекъснатост на водоподаването и времетраене на
прекъсванията).
В конкретния случай в исковата молба са въведени твърдения
за неизпълнение на две договорни задължения – непрекъснатост на
водоснабдяването, както и качество на питейната вода.
Както нарушаването на общата забрана да се вреди другиму, така
и нарушаването на договорно задължение може да причинят неимуществени вреди,
които подлежат на обезщетяване. Когато неимуществените вреди са причинени от
неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения, на
обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са пряка и непосредствена последица
от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението,
а при установена по делото недобросъвестност на длъжника (знание на фактите,
обуславящи по-тежката му отговорност) - обезщетението е за всички преки и непосредствени
неимуществени вреди. Отговорността на обществения снабдител, когато неправомерно
– в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора – е прекъснал
услугата към потребителя, е договорна и на това основание може да бъде присъдено
обезщетение за неимуществени вреди, като в посочения смисъл са и разрешенията,
дадени в ТР № 4/29.01.2013 г. на ВКС по т.д. № 4/2012 г., ОСГТК.
При предявени осъдителни искове за заплащане на имуществени
и неимуществени вреди, причинени в резултат от неточното изпълнение на
договорни задължения, в тежест на ищцовата страна е да установи настъпването на описаните в
исковата молба неимуществени вреди (претърпени неудобства, страдания, стрес, психическо
и емоционално натоварване и депресия), както и имуществени (разходи за
изграждане на хидрофорна помпа), причинната връзка
между вредите и неизпълнението на договора (ограничаване водоподаването и доставка
на вода с лошо качество), както и да установи размера на обезщетението който е
съответен на претърпените вреди.
По делото не се спори, а от представените доказателства се
установява, че ищецът е потребител на ВиК услуги, доставяни от ответното
дружество за имот на адрес: гр. П., кв. „Ц.“, ул. „Т.“ ***, аб.№
***.
С доклада по делото като безспорно и ненуждаещо се от
доказване е обявено обстоятелството, че в периода от месец ноември 2019 г. до
01.04.2020 г. е бил въведен режим на водоподаването
в Община П..
Със съобщение вх. № 2724/15.11.2019 г. на Кмета на Община П.
до "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. П., на осн. чл. 41, ал. 4,
вр. чл. 41, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., както и писмо изх. №
2398/15.11.2019 г. на управителя на "Водоснабдяване и канализация"
ООД, гр. П., се въвежда временно режимно водоподаване, считано от 18.11.2019 г.
към потребителите в посочените населени места, включително и гр. П., като е
посочен и часовият диапазон на режима. Със Заповед № 1951/21.12.2019 г.,
допълнена със Заповед № 1974/23.12.2019 г. на Кмета на Община П., на основание
чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 48, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 49, ал. 1 във
вр. чл. 51, ал. 1 от Закона за защита при бедствия, Протокол № 2/21.12.2019 г.
и Протокол № 3/23.12.2019 г. на Щаба за изпълнение на Общинския план за защита
при бедствие, е обявено бедствено положение на територията на Община П. за срок
от 7 дни, считано от 9: 30ч. на 21.12.2019 г. Със Заповед № 1979/27.12.2019 г.
на Кмета на Община П. и на осн. чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 48, ал. 1,
ал. 2 и ал. 3, чл. 49, ал. 1, чл. 51, ал. 2 от Закона за защита при бедствия и
Протокол № 5/27.12.2019 г. на Щаба за изпълнение на Общинския план за защита
при бедствие, е удължен срокът, за който е обявено бедствено положение на
територията на Община П. с 30 дни, считано от 9: 30ч. на 28.12.2019 г. Със
Заповед № ОМП-2 от 27.01.2020 г. на Областния управител е обявено бедствено
положение на територията на Община П. от 16: 30ч. на 27.01.2020 г. до 16:30ч.
на 02.02.2020 г. и със заповед № ОМП-4 от 31.01.2020 г. на Областния управител
на гр. П. е обявено удължаване на срока на бедственото положение на територията
на Община П. от 16:30 ч. на 02.02.2020 г. до 16:30 ч. на 03.03.2020 г.
Основание за издаване на горепосочените заповеди е наличието
на опасност от бедствено положение суша, поради критично малкия обем вода в
язовир „С.“, който е основният водоизточник за Община П..
С писма изх. № 19/слу-7778-238 от 18.09.2020 г. от Община П.
и изх. № 05-0-671-(1) от 18.09.2020 г. от Областна администрация П. заверени
копия от горепосочените заповеди са изпратени на "Водоснабдяване и
канализация" ООД.
Със Заповед № 562/05.04.2019 г. на кмета на Община П. на
основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, вр. чл. 20, т. 6 от Наредба № 1 за
обществения ред на територията на Община П. и Писмо с вх. №
19/СЛУ-2723/04.04.2019 г. на Управителя на "ВиК"
ООД П. е забранено ползването на питейна вода на територията на Община П. за
поливането, миенето на пътните подстъпи, дворовете, балкони и превозните
средства, както и за поливане и напояване на овощни, зеленчукови и цветни
градини, включително в дворовете на гражданите.
В производството по делото са използвани специални знания на
вещи лица, обективирани в заключенията им по приетите съдебно-техническа, комплексна
метеорологична и хидрологична съдебно-техническа, както и санитарно-хигиенна експертиза,
които настоящият състав кредитира изцяло като изготвени компетентно, задълбочено,
изчерпателно, като не се установяват основания за възможна заинтересованост на
вещите лица.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза /основно и допълнително/ се установява, че прагът на водохващане на река В. е изпълнен допълнително и без
проектно решение и технико-екологична обосновка. Вещото лице изразява предположение,
че най-вероятно е имало преливане при висока вълна и отток над средния, респ. е
нямало при минимален отток. Вещото лице посочва, че тъй като оттокът не е
постоянно число, постъпващото количество вода е различно. При пълноводие
идващият отток надвишава пропусквателната способност
на деривацията и водата не се поема изцяло и прелива, а минималното количество
вода, постъпващо в канала клони към 0, 00 л/сек. при хипотезата „пресъхване на довеждащата
река“. Вещото лице е извършило проверка на 3 ревизионни шахти и не е установило
преливане на вода. Същевременно се посочва, че при проверката на рев.шахта 28
/над с. М./ е имало възможност да се регулира притокът към В. канал – вкл. и
неговото напълно затваряне, но савакът по косвени
данни го няма от много време, а на мястото на вероятния втори савак, който регулира подаването към М. река, към момента
на огледа са монтирани дървени прегради.
Вещото лице е посочило местата, на които са монтирани измервателни
устройства за населените места, както и че ответното дружество разполага с 19
екипа за отстраняване на аварии и с един екип за откриване на скрити течове.
Спирателната арматура, служеща за ограничаване на водоподаването към
индустриалните предприятия „Топлофикация-П.“ АД и „Стомана Индъстри“ АД, е
изправна, като спирателен кран Ф-200 е бил подменен през март 2020 г., тъй като
не е затварял напълно.
За "Стомана Индъстри" АД
и "Топлофикация-П." АД е подавана вода за питейни и промишлени нужди,
като водата за промишлени нужди е сурова и не с питейни качества. Дружеството е
изпълнявало инвестиционна програма с цел подобряване качеството на водоснабдителната
услуга.
Според предоставената на експерта информация, вода от язовир
„С.“ е ползвана за индустриални нужди и през месец ноември 2019 г. Наличният
обем в язовир "С." към 03.01.2017 г. е **656 000 куб. м., към
02.01.2018 г. – 12 870 000 куб. м., към 02.01.2019 г. – 12 582 300 куб. м. Към
заключението е приложена справка, според която планираните загуби на вода за
2016 г., 2017 г. и 2018 г. са съответно 68,31%, 66,77% и 66,17%, а отчетените
са приблизително 10% повече.
Съгласно допълнителното заключение към СТЕ, след въвеждането
на режим на водоползване в част от селищните системи на Пернишка област и във
връзка със спазването на въведените ограничения и във връзка с обявеното
бедствено положение и обявения режим на водоползване, не е било възможно
нормалното подаване на вода към консуматорите и в частност – към процесния имот.
От заключението на вещите лица по комплексната
метеорологична и хидрологична съдебно-техническа
експертиза се установява, че сухи години за гр. П. са били 2000 г. и 20**г.,
като годишният приток в яз. „С.“" за 2019 г. по данни на МОСВ е 12, 558
куб. м., а през 20**г. е бил 12, 598 куб. м. В с.з. се изяснява, че има
цикличност на оттока на вода, която се редува на около 9-10 години, тоест годините
на суша са през около десет години.
От разпита на свид. Р.И.А.– Н.
„Водоснабдителни мрежи и съоръжения“, и работил при ответното дружество,
считано от ****, се изяснява, че в процесния кв. „Ц.“ също е бил въведен режим,
но е имало проблеми с водоподаването. Изяснява, че за този квартал част от
абонатите са получавали вода директно от К., от В. – т.е. тяхната вода не е
минавала през яз. „С.“, а другата половина от квартала е получавала вода от
язовира, подавана с ток. Свидетелят сочи, че често токът е спирал и това била
едната причина режимът да се нарушава. Същевременно, режимът бил нарушаван и
когато имало аварии, които не могат да бъдат отстранени без спиране на
водоподаването. Допълва, че графикът на режима се е спазвал, но е имало аварии,
които не биха могли да бъдат отстранени под налягане, т.е. без да се спира
водата. Изяснява, че авариите са се
дължали именно на въведения режим, тъй като при всяко спиране и пускане на
водата се създавала предпоставка за възникване на аварията – получавал се хидравличен
удар. Допълва, че след въвеждането на водния режим авариите са били в много
по-голямо количество, отколкото преди въвеждането му.
Свидетелят споделя, че в качествено отношение качествено
водата също се е променила по време на режима, тъй като на дъното на тръбите се
получават утайки, за което имало множество оплаквания. Поддържа, че хората са
били предупреждавани, когато водата не е ставала за питейни нужди, а само за
хигиенни, като същевременно били предприети мерки от правителството за доставка
на минерална вода на населението.
От показанията на свид. А. се
установява, че към момента на разпита му загубите на вода са 75%, но към
момента на режима със сигурност са били повече. Уточнява, че това се дължи на
годността на живота на тръбите. Посочва, че преди кризата почти нищо не се е правило
за подмяна на водопровод, работило се е „на парче“ – предимно се наблягало на
авариите, които се отстранявали и където е имало техническа възможност, се е
сменяла тръба от 8 до 10 метра. Същевременно Общината е била информирана и е
указвала къде е най-необходимо и спешно да се подменят водопроводи.
Разпитана в с.з., свид. М.В.П.,
живееща с ищеца на семейни начала, изяснява, че в процесния период е бил
въведен режим на водоподаването, но често същият не бил спазван, като в
конкретен момент водоподаването било прекъснато за период от 10 дни. Посочва, че често водата била кафява, с видими
частици и подавана „хаотично“ – без яснота кога ще има вода. Тези обстоятелства
се отразили негативно върху ищеца – двамата със съпругата му се карали, макар
той поначало да бил спокоен като темперамент, притеснявал се как ще се справят,
включително и с децата, хигиената, ситуацията с коронавируса, и евентуална
повреда на електрическите уреди (бойлер, миялна, пералня). Ищецът започнал да
спи по-малко, и не се успокоявал, въпреки опитите на съпругата му.
Съдът кредитира показанията на двамата
свидетели, при спазване разпоредбата на чл. 172 ГПК, като въпреки близката
връзка с ищеца по делото, както и служебните взаимоотношения с ответното
дружество, не се констатира свидетелите да са предубедени или заинтересовани от
изхода на спора. Напротив, показанията им са еднопосочни, последователни и
изясняват по напълно идентичен начин основни положения по правния спор – че в
процесния период водоподаването често е било прекъсвано, а качеството на водата
– цвят и мътност, е било влошено. Показанията на свид.
П. по достоверен начин изясняват релевантни обстоятелствата относно преживения
стрес, неудобства и изострени взаимоотношения с ищеца.
От протоколите за изследване на водата, предназначена за
питейно-битови цели за периода 18.11.2019 г. – 01.04.2019 г. от пунктове,
разположени в кв. „Ц.“, както и от заключението на в.л. по приетата
санитарно-хигиенна експертиза, се установява, че за процесния период не е
налице сериозно отклонение в качеството на питейната вода за гр. П., кв. „Ц.“,
като регистрираните отклонения са единични. Пробите са взети от отделни
конкретни места в кв. „Ц.“, а не от посочения имот на ул. „Т.“ № **, като във
всеки от протоколите е отбелязано, че резултатите от контрола се отнасят конкретно
за контролирания обект.
Конкретно вещото лице изяснява, че според протоколите
показателите „цвят, мирис и вкус“ са в нормите на Наредба № 9/16.03.2001 г., а
показателят „мътност“ не е изследван. В рамките на нормата са и съдържанията на
нитрити и амониеви йони, като информация за съдържанието на флуориди, нитрати,
арсен, хром, кадмий, мед и други не е отразена в същите. В с.з. вещото лице
изяснява, че теоретично не се очаква повишение на последните показатели /които
не са били измервани/.
Установено е отклонение в допустимото съдържание на манган в
една от изследваните проби от 30.01.2020 г. – 55 мкг/л,
при норма 50 мкг/л, но според вещото лице отклоненията
не крият риск за здравето на хората, а биха се отразили на вкусовите качества
на водата, като биха й придали по-горчив вкус.
Съгласно протоколите в общо 4 бр. проби от 01.01.2020 г. и
03.01.2020 г. е налице леко отклонение от контролните параметри за бактериите кластридиум перфрингенс, ешерихия коли и колиформи –
причиняващи най-общо стомашно-чревни разстройства. Експертът изяснява, че ако е
имало сериозно замърсяване за по-продължителен период от време и хората са
ползвали тази вода за пиене, която не е третирана, не е преварявана, неминуемо би
имало завишена бройка на хора с тези оплаквания.
Вещото лице подчертава че е необходимо да се има предвид не
само процентът отклонение от нормите – той може да бъде съществен или
несъществен, а и периодът на потребление. Изяснява, че при инцидентно
използване на вода с отклонения в показателите не би се отразило сериозно, а
периодът на употреба следва да е продължителен, за да се натрупа и да се отрази
негативно на организма. В заключение, по мнение на вещото лице в с.з., водата
не е надвишавала стойностите, опасни за здравето и не е била опасна за здравето
на хората за процесния период.
Видно от сертификат за контрол от 11.12.2019 г. /л. 308/
контролираната проба не съответства на изискванията за остатъчен хлор. В с.з.
вещото лице изразява предположение, че предвид обстановката може би е било
наложително да се повиши съдържанието на хлор във водата, но това категорично
не е основание да се надхвърлят допустимите норми.
В конкретния случай в исковата молба са въведени твърдения
за неизпълнение на две договорни задължения – непрекъснатост на
водоснабдяването, както и качество на питейната вода. От така събраните
доказателства съдът намира, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от
въведения от компетентните органи воден режим на територията на Община П.,
както и от доставката на вода с влошено качество. Ето защо следва да бъде даден
отговор на въпроса дали е налице неизпълнение на договорно задължение на
ответното дружество, в причинна връзка с което са настъпили претърпените вреди.
1.
Относно твърденията за неизпълнение на задължението за непрекъснатост на
водоподаването.
Законодателят е регламентирал ВиК операторът да спира
предоставянето на услугата само в изчерпателно и лимитативно изброени случаи,
като съгласно чл. 41, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
операторите могат да спират напълно или частично подаването и отвеждането на
вода при стихийни бедствия или при въвеждане на режим във водоснабдяването. Същевременно
съгласно чл. 39, ал. 1, т. 5 от Общите условия на ответното дружество, при
въвеждане на режим на водоподаването ВиК операторът може да спре напълно или
частично подаването и отвеждането на вода до имота на потребителя след
предварително уведомяване на потребителя. От доказателствата по делото се
установява, че за процесния период за територията, на която се намира имотът на
ищеца, е въведен режим на водоподаването със заповед на кмета на Община П.. От
приложеното по делото съобщение се установява, че въвеждането на воден режим е
разгласено на жителите на Община П., а от показанията на свид.
А. съдът приема, че преустановяването на водоподаването е извършвано в посочените
от компетентните органи часове или поради непредвидени аварии, в съответствие с
чл. 38, т. 1 от Общите условия на дружеството.
Предвид изложеното съдът намира, че не е налице неизпълнение
на договорно задължение от ответното дружество, тъй като въвеждането на воден
режим, респ. спиране на водоподаването при авария, е предвидена в договора
възможност, при която същото не дължи доставка на ВиК услуги на потребителя.
Следва да се отбележи също така, че в процесния случай
фактическото и правно основание за въведения режим на водоподаването е
обявеното бедствено положение от компетентните държавни органи поради опасност
от бедствие – суша. Бедственото положение е обективно обстоятелство по смисъла
на чл. 81, ал. 1 ЗЗД, което не може да се вмени във вина на ответника. Същото е
вид непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 ТЗ – непредвидено и
непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на
договора, последиците от което не могат да бъдат предотвратени посредством
общоприложимите към момента средства и възможности на науката и
техниката.Същевременно от заключението на вещите лица по комплексната метеорологична
и хидрологична съдебно-техническа експертиза се установява, че нивото на
валежите през 2019 г. е най-ниското за последните повече от 10 години, което
обстоятелство има пряко отношение към обема на язовир „С.“ и оттам – с въведения
воден режим и обявеното бедствено положение поради опасност от бедствие - суша.
С оглед изложеното, съдът приема, че по делото не е установено, че именно
поведението на ответното дружество е каузално за настъпилия воден режим.
Ето защо съдът намира, че част от неимуществените вреди на ищеца, претендирани на договорно
основание, не са следствие от неизпълнение на договорно задължение на ответника,
а са в пряка връзка с мерките, обявени във връзка с обявеното бедствено положение.
Преустановяването на водоподаването е било в съответствие с нормативните
изисквания и Общите условия на оператора – поради въвеждането на воден режим,
както и за отстраняване на аварии. След като не е налице неизпълнение (или
неточно изпълнение) на договорни задължения на ответника, то и претендираната
на това основание отговорност не следва да бъде осъществена.
2.
Относно твърденията за неизпълнение на задължението във връзка с качеството на
питейната вода.
Ищецът е изложил твърдения за претърпени негативни
преживявания и стрес както от липсата на водоподаване, така и заради подаването на вода с характеристики, които
я правят негодна за обичайната употреба – питейни и хигиенни нужди.
Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 2 ЗРВКУ, качеството на питейната
вода е един от основните показатели за качество на ВиК услугите. Задължението
да доставя питейна вода да доставя на потребителите вода с питейни качества,
съгласно изискванията на действащото законодателство произтича пряко от чл. 8,
т. 1 от Общите условия на дружеството. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 9 от
16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, водоснабдителните
организации са длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да осигурят
снабдяването на населението с безопасна и чиста питейна вода. По смисъла на чл.
3, ал. 2 от Наредба № 9/2001 г., водата е чиста, когато отговаря на следните
изисквания, които трябва да са налице кумулативно: 1/ не съдържа микроорганизми,
паразити, химически, радиоактивни и други вещества в брой или концентрация,
които представляват потенциална опасност за здравето на човека; 2/ когато
отговаря на минималните изисквания, определени в приложение № 1, таблици А и Б
(т.е. микробиологични и химически показатели); 3/ и когато са изпълнени
изискванията на чл. 5 - 10 и чл. 13 (във връзка със задълженията на
водоснабдителя за контрол и мониторинг). Съгласно Таблица В от Приложение № 1, вкусът,
мирисът, мътността и цветът на водата са показатели с индикаторно значение.
Максималната стойност на всеки от тези четири показателя съгласно таблицата
следва да е „Приемлив за потребителите и
без значими колебания спрямо обичайното за показателя“. Мътността на водата
се определя съгласно § 4 ПЗР от наредбата, т.е. по БДС за методи за изпитване.
В процесния случай, видно от отразеното в протоколите,
органолептичните показатели цвят, мирис и вкус, определени по метод БДС са с
контролен резултат „приемлив за потребителя“. На гърба на всеки от
сертификатите за контрол на РЗИ показателят „мътност“ – извън обхвата на акредитация,
също е с резултат „приемлив за потребителя“. Следва да бъде отчетено
обстоятелството, че пробите са вземани периодично от отделни едни и същи обекти
в кв. „Ц.“, а не конкретно от имота на ищеца или съседен на неговия.
Същевременно част от химическите показатели, съгласно Приложение № 1, Таблица Б
от Наредбата - флуориди, нитрати, арсен, хром, кадмий, мед и други, не са
били изследвани и не са били обект
на контрол, макар необходимостта за това, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 9 и Приложение № 1 към нея. Ето защо, в конкретния случай въпросът за
индикаторните показатели на водата – цвят, мътност, вкус, следва да бъде
обсъден наред с останалите доказателствени източници.
В конкретния случай от гласните доказателствени средства по
делото безспорно бе установено, че водата е била мътна, с видими частици и
отлагания, с жълто-оранжев или кафяв цвят, същевременно съгласно данните на
в.л. по санитарната експертиза, в определени периоди повишеният манган е
придавал на водата горчив вкус. При изясняване на тези релевантни обстоятелства
с оглед приетите доказателства – писмени и гласни, съобразно житейската логика
и опитните правила, съдът намира, че тези показатели относно цвета, мътността и
вкуса на водата ноторно не са били приемливи за средния потребител. Житейски известно е, че
средният разумен потребител – без специални знания в областта на химия и
микробиология и без свободен достъп, умения, и апаратура да изследва
органолептичните и химичните показатели на водата ежедневно в своя дом, би проявил
предпазливост за себе си и за членовете на своето домакинство – още повече,
когато отглежда малко дете, какъвто е процесният
случай, и не би консумирал вода с ръждив цвят, частици, отлагания и специфичен
горчив вкус, доколкото същият разчита единствено на своя сетивен и житейски
опит.
В своята преценка съдът взема предвид не само фактите, но е
длъжен да направи логическа обосновка, която да почива и на житейски правила и
правилата на формалната логика, като в този смисъл по същество са и мотивите
към Решение № 262/11.05.2010 г. по № 1155/2009 г. по описа на ВКС, постановено
по реда на чл. 290 ГПК: „Съдът е длъжен да съобрази естеството на факта,
подлежащ на доказване и да се ръководи не само от буквалното възпроизвеждане на
конкретни обстоятелства, но така също и от житейската логика и опитните правила.“
За вода, доставяна чрез водоснабдителната мрежа, стойностите
на показателите по Приложение № 1 трябва да бъдат спазени на мястото на изтичането
й от крана при консуматора. Това задължение на водоснабдителната организация се
счита изпълнено, когато се докаже, че отклонението й е в резултат в резултат на
състоянието на вътрешната разпределителна система и/или на поддръжката й
(т.е. системата от тръбопроводи и съоръжения от сградната водопроводна инсталация
– арг. § 1, т. 2 ДР от Наредбата). В процесния случай
по делото безспорно бе установено, че отклонението от показателите на водата –
цвят и мътност, се дължи на състоянието на водопреносната мрежа – на дъното на
тръбите се получават утайки, за което имало множество оплаквания, като тръбите
не били подменяни в изключително дълъг период от време – в период, надхвърлящ срока
на материала, от който са изработени.
Според чл. 19, ал.1, т.4, б. „а“ от Закона за водите, водноснабдителните системи и съоръжения, чрез които се
доставя вода за потребителите на територията на общината, са публична общинска
собственост, но стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите
и съоръженията, се извършват от ВиК оператори – арг.
чл. 198о ЗВ. В границите на една обособена територия тези дейности поначало
могат да се извършват само от един ВиК оператор чрез възлагане по реда на закона
за водите и на Закона за концесиите – чл. 198о, ал. 2 ЗВ. Операторът, който
разполага с монополно положение за обособената територия, е длъжен да извършва
дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията,
както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите от обособената територия.
Съобразно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от Закона за водите лицата, които
осъществяват експлоатацията на канализационните мрежи и пречиствателните
съоръжения, са длъжни да ги поддържат в техническа и експлоатационна изправност
и да осигуряват непрекъснато нормалната им експлоатация. По идентичен начин според
чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, ВиК услугите, вкл. дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните
станции и другите съоръжения, се извършват от експлоатационните предприятия за
водоснабдителни и канализационни услуги, наричани "В и К оператори",
какъвто безспорно е ответникът по смисъла на чл. 2 от същия закон.
С оглед на горното, съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, в с.з. от 12.05.2021 г., че не следва да бъде
ангажирана отговорността му, тъй като не е собственик на водопровода, а
единственото му задължение е да го експлоатира. Както се посочи, задължение на
ВиК операторите е освен да експлоатират, така и да изграждат и поддържат водоснабдителните
и канализационните системи.
Ето защо съдът намира, че в исковия период в противоречие с
нормативните и договорните си задължения ответното дружество е доставило вода с
влошени показатели – цвят, вкус, мътност, утаени частици, несъответстващо на
средните разбирания за качество. Още повече, в конкретния случай в протоколите не са изследвани част от химическите
показатели, съгласно Приложение № 1, Таблица Б от Наредбата - флуориди,
нитрати, арсен, хром, кадмий, мед и други, съгласно изискването на дефинитивната
норма за „чиста вода“ на чл. 3, ал. 2 от Наредбата.
По изложените съображения, част от неимуществените вреди,
търпени от ищеца в периода м. 11.2019 г. – 01.04.2020 г. се намират в
причинно-следствена връзка с доставката на вода с лошо качество, т.е. във
връзка с неизпълнение на договорно задължение на ответника, следователно същите
подлежат на обезвреда.
Целта на обезщетението за неимуществените вреди е не да
поправи същите, а да възстанови усещането за справедливост на засегнатото, на пострадалото
лице. Парите са сурогат, заместител на отрицателните, неприятните емоции, които
то е било принудено да преживее поради ненадлежното изпълнение на договорното задължение.
Ето защо в конкретния случай, заместващото обезщетение следва да бъде
определено по справедливост, като нормата на чл. 52 ЗЗД и съдебната практика по
приложението й, вкл. ППВС № 4/1968 г. са относими и в настоящия случай.
В настоящия случай съдът съобрази периода от време – около 4
месеца, в част от който (3 седмици – през м. март 2020 г.), е било обявено
извънредно положение, заради коронавирусна пандемия,
основни предписания за противодействие срещу която са били именно поддържането
на хигиена и стерилна среда, обстоятелството, че същевременно ищецът е полагал
грижи за три малолетни деца, най-малкото от които – на 3-годишна възраст към
релевантния момент, видно от удостоверенията за раждане, както и
обстоятелството, че в конкретния случай вредите са претърпени в резултат на липсата
на достъп до основно благо – вода, подходяща за пиене. Същевременно следва да
бъде отчетено, че неимуществените вреди – стрес, тревожност, изострени
взаимоотношения със съпругата му, безизходица и притеснение за задоволяване на
елементарни битови и хигиенни потребности, са последица не само от договорното
неизпълнение относно доставката на вода с лошо качество, а и съществена последица
от липсата на водоподаване заради въведения воден режим и аварии, за които по
отношение на ответника не би могла да бъде реализирана отговорност. Ето защо
съдът намира, че адекватното заместващо обезщетение за преживените от ищеца
неблагоприятни емоции, в следствие подаването на вода с понижено качество,
следва да бъде в размер на 800 лв.
Следователно, предявеният иск с правно основание чл. 79 ЗЗД
за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди трябва да бъде
уважен за тази сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
ИМ, а отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 5005 лв. Върху
главницата следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на
увреждането до депозиране на исковата молба – в размер на 29,78 лв., съобразно
ОЛП, определен от БНБ и увеличен с 10 пункта, като искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер от 75 лв.
По
отношение иска за заплащане на имуществени вреди.
Ищецът е заявил и облигационна претенция за заплащане на
причинени имуществени вреди в размер на 229 лв. – разходи за закупуване на хидрофорна помпа и изграждане на хидрофорна
система, с цел задоволяване на хигиенните потребности на домакинството. Сторените
разходи се установяват от представените от ищеца писмени доказателства –
фактура и фискален бон.
Елементите на фактическия състав включват неизпълнение на задължението
по двустранен договор по причина, която може да се вмени във вина на длъжника и
изправност на насрещната страна. Отговорността по чл. 82 ЗЗД е обусловена от
настъпването на вреда, която да е в причинна връзка с неизпълнението. Договорната
отговорност за обезщетяване на вредите от неизпълнението е ограничена до преките
и предвидими вреди, освен ако длъжникът е бил недобросъвестен.
„Претърпяната загуба“, като елемент от фактическия състав на
обезщетението за вреди, е вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на
имотното състояние на кредитора след неизпълнението. Претърпените загуби
представляват реалните, ефективни вреди, изразяващи се в намаляване на актива
на имуществото на кредитора, разликата между имуществото след неизпълнението и
икономическото положение, което ищецът би имал, ако задължението би било
изпълнено, формира размера на претърпяната загуба.
В този смисъл, в процесния случай липсва реална вреда,
довела да негативна промяна в имущественото състояние на ищеца – неговото
имущество не е намаляло, доколкото при закупуването на хидрофорната
помпа на стойност 229 лв., той е получил насрещна престация – вещ на
съответната равностойност, която е станала част от неговия имуществен комплекс
и която той използва. Ето защо, доколкото имотното състояние на ищеца не е
намаляло, не е налице претърпяна загуба като елемент от правопораждащия
спорното право фактически състав и искът за заплащане на имуществени вреди
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание всяка от страните има право на разноски,
съответни на степента, в която исковете са уважени, респ. в която са
отхвърлени.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер 565,41 лв. от общо
доказани разноски в размер на **17,45 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза
на ответника следва да бъдат присъдени разноски в общ размер 843,70 лв. от
сторени разноски в общ размер 1000 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на
осн. чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: 82307**38, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „С.“
№ **да заплати на Ч.И.Д., ЕГН ********** с адрес *** размер на 800,00
лева – обезщетение за неимуществени вреди – стрес, психическо и емоционално
натоварване в следствие на неизпълнение на задължение по договор за
предоставяне на ВиК услуги до притежавания от Ч.И.Д.
водоснабден имот, находящ се в гр. П., кв. „Ц.“, ул.
„Т.“ ***, с аб. № ***, в периода 18.11.2019 г. –
01.04.2020 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба
на 01.04.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 29,78 лева
– обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 18.11.2019 г.
до 30.03.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата за сумата над
800 лв. до пълния предявен размер от 5005 лева, и за сумата над 29,78
лева до пълния предявен размер от 75,00 лева, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2
ЗЗД, предявен от Ч.И.Д., ЕГН ********** срещу за заплащане на
сумата от 229,00 лева – обезщетение за имуществени вреди за закупена хидрофорна помпа, като неоснователен.
ОСЪЖДА
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: 82307**38 да заплати на Ч.И.Д.,
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 565,41 лева –
разноски пред Районен съд П..
ОСЪЖДА
Ч.И.Д., ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД,
с ЕИК: 82307**38 на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 843,70 лева
– разноски пред Районен съд П..
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал.
2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с оригинала: В.А.