Решение по дело №837/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на В. В. П., [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], ет.8, ап.47 против решение № 156 от 28.02.2025 г. постановено по АНД № 5053/2025 година на Районен съд Бургас (БРС), с което е потвърден електронен фиш серия К № 10097357 на ОД на МВР – Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗДвП на П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.

Касаторът оспорва съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно. Сочи, че не е обсъдено основното му възражение, а именно връчването на ЕФ 17 месеца по-късно, в разрез с преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН. Иска отмяна на решението и на електронния фиш.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. Депозира молба, с която излага съображения по същество на спора.

Ответникът по касация, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил ЕФ серия К № 10097357 на ОД на МВР - Бургас, с който на В. В. П., за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.

За да постанови решението, съдът приел от фактическа страна, че на 22.07.2023 г. в 16:55 часа в [населено място], ПП І-6 км. 495 в посока от [жк], при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение в населено място до 60 км/ч, В.П. е управлявал лек автомобил [Марка], модел „Рав 4“ с рег. № СВ 83 37 СС със скорост от 82 км/ч. Нарушението е засечено с автоматизирано техническо средство TFR1-M 644, като е отчетен толеранс от - 3 % на измерената скорост. В обстоятелствената част на ЕФ се сочи, че нарушението е извършено в условията на „повторност“, в едногодишния срок от влизане в сила на електронен фиш серия К / 4601810 на 16.12.2022 г.

Районният съд приел, че на посочените в ЕФ дата и място, посредством мобилната система за контрол на скоростта бил засечен и заснет движещ се със скорост 82 км/ч лек автомобил „Тойота“, модел „Рав 4“ с рег. № СВ 83 37 СС. Контролираният пътен участък бил в границите на населеното място с поставен пътен знак В-26, въвеждащ ограничение до 60 км/ч. Техническото средство било годно и калибрирано. Законния представител на дружеството ползвател на автомобила – Д. С. била попълнила декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която е посочила че водач на процесния автомобил е друго лице – настоящия касатор В.П.. Въззивният съд преценил, че при издаване на обжалвания ЕФ не са допуснати нарушения и нарушението е безспорно установено, в резултат на което потвърдил ЕФ. В решението РС приел възражения на жалбоподателя за неоснователни.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора и за което е издаден процесния ЕФ, е свързано с превишаване на разрешената скорост в населено място от 60 км/ч, обозначена с пътен знак В-26, в какъвто смисъл е текста на разпоредбата на чл. 21 ал. 2 във връзка с ал.1 от ЗДвП.

Предвид събраните по делото доказателства, се установява съставомерност на констатираното нарушение, тъй като автомобилът е заснет при движение със скорост над разрешената от мобилна система за видеоконтрол.

В обжалвания ЕФ изрично е отразено, че нарушението е извършено при условията на повторност, като е посочен видът и номера на акта, въз основа на който наказващият орган е приел наличието от обективна страна на този съставомерен признак. Безспорно процесното нарушение е извършено на 22.07.2023г., т. е в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 4601810 - 16.12.2022г.

Оспореният електронния фиш съдържа предвидените в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити и е издаден по утвърдения образец от министъра на вътрешните работи. В случая разпоредбите на ЗАНН и по-точно изискванията за съдържание на актовете за установяване на административни нарушения и наказателните постановления, не намират приложение, доколкото в ЗДвП е предвиден специален ред за ангажиране административнонаказателната отговорност на водачите на МПС посредством електронен фиш, при нарушение установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител.

Електронният фиш е съставен на основание снимков материал за заснето нарушение по ЗДвП (л. 11, стр.2), а именно движение с превишена скорост, като нарушението е установено с АТС – мобилна система за видеоконтрол „TRF1-M“. От ОД на МВР – Бургас са представени удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. на Български институт по метрология (л.20) и протокол за проверка № 7-4-23/16.06.2021 г. (л. 21) от които се установява, че АТС е одобрен тип средство за измерване, с установена изправност. Не се констатират нарушения, допуснати в производството по установяване на административното нарушение и ангажиране на съответната отговорност, нито ограничаване правото на защита на дееца. Извършеното деяние е безспорно доказано и съдържа признаците на административно нарушение, изразяващо се в несъобразяване на избраната от водача на автомобила скорост с въведеното ограничение. Съобразно установеното превишение на скоростта и факта, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 4601810, то осъществява фактическият състав на посочената в електронния фиш законова норма на чл. 182, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и е основание за реализирането на административнонаказателната отговорност, установена в същата разпоредба. Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер.

От съдържащите се в делото доказателства се установява, че процедурата по санкциониране на водач по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е приложена в разглеждания случай. От собственика на автомобила е подадена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, съгласно която на датата на извършване на установеното нарушение, заснетото превозно средство е било във владение на касатора. С оглед на това правилно е ангажирана административно наказателната му отговорност, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

Неоснователно е възражението за противоречие на ЕФ с разпоредбата на чл.755, ал.1, т.2 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (отм.). Съгласно тази разпоредба, максимално допустимите грешки на скоростомерите трябва да бъдат ± 3 km/h до 100 km/h или ± 3 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h – при реални условия на измерване на скорост при полеви тестове. В настоящият случай от приложената към ЕФ снимка се установява, че измерената стойност на скоростта е 85 км/ч, а наказуемата е 82 км/ч, която скорост е посочена и в процесния ЕФ. Т.е. правилно при определяне на наказуемата скорост е приложена разпоредбата на чл. 755, ал. 1, т. 2 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (отм.), като от измерената стойност са приспаднати 3 км/ч. Действително в ЕФ е посочено, че е отчетен толеранс от -3 % от измерената стойност, но доколкото правилно е посочена наказуемата скорост, то в случая се касае за техническа грешка при изписване на отчетения толеранс. Още повече, че в настоящия случай приспадането на 3 км/ч или 3 % дава една и съща наказуема скорост.

От събраните по делото доказателства се установява правомерността на разполагането на системата за контрол на скоростта на МПС. Съгласно приложения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. автоматизираното техническо средство TFR1-M № 644/14 на 22.07.2023 г. е било разположено в [населено място], на ПП І-6, км. 495 в посока от кв. Пети километър към КПП-1 с посока за задействане – приближаващ и с режим на измерване – стационарен. Не е спорно, че автоматизирано техническо средство TFR1 – М, с № 644/14 е мобилно и съгласно протокола по чл. 10 ал. 1 от Наредбата е било монтирано в служебен автомобил с рег. № А 78 63 КК, като към протокола е приложена снимка на същото. Предвид изложено неоснователни са възраженията за липсата на снимков материал за разположението на АТСС.

Неоснователни са възраженията във връзка с предвидените в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН срокове. Съгласно чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. Макар и нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДП да предвижда, че ЕФ е своеобразен аналог на наказателно постановление, това важи единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е предвидил пълно приравняване между ЕФ и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им (предвид реквизитите, установени в чл. 189, ал. 4 от ЗДП), нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо сроковете по чл. 34 от ЗАНН в конкретната хипотеза са неприложими. Прилагат се разпоредбите на НК относно давността по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН.

Следва да се отбележи, че в ЗДвП и ЗАНН липсват фиксирани срокове, до изтичането на които следва да бъде връчен ЕФ, поради което възраженията в тази насока са неоснователни. Моментът на връчване на ЕФ по никакъв начин не е ограничил правото на защита на наказаното лице.

Предвид изложеното, касационният състав намира, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, Административен съд - Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 156/28.02.2025 г., постановено по АНД № 5053/2025 г. по описа на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.