Р Е Ш Е Н И Е № 352
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 07.12.2018 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от 09. 11. 2018 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря К. Митева, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ, т. дело
№ 515 описа на ПАС за 2018 г., установи
следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото
е започнало по изходяща от Р.Д.Д., ЕГН **********,*** въззивна жалба против постановеното
от П. окръжен съд по т. дело № 379/ 2017 г. решение, с което е отхвърлен предявеният
от Р.Д.Д., ЕГН **********,*** иск да се
признае за установено по отношение на М.А.Ч., ЕГН **********,*** лично и в качеството му
на ЕТ „М.Ч. – В. **“ ЕИК *********, с. Д.И.,
община П., П. област, ул. ****, че дължи на Р.Д. на основание Запис на заповед от 19.06.2008 г. сумата от 186 000 лв., ведно
със законна лихва от 27.03.2017 г. до окончателното плащане, за което е издадена
заповед за изпълнение № 81 от 27.03.2017 г. по ч.гр. дело № 162/ 2017 г. на П. районен съд и
Р.Д.Д., ЕГН **********,*** е осъден да заплати на М.А.Ч., ЕГН ********** ***, П. област, ул. ****, направени по
делото разноски в размер на 5 230 лв.
В жалбата е направено подробно
изложение за незаконосъобразност на решението, поискана отмяната му и уважаване
на иска.
Въззиваемата страна намира
жалбата за неоснователна.
Съдът след като се запозна с акта
предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:
На 27.06.2017 г. в П. окръжен съд
е постъпила изходяща от Р.Д.Д., ЕГН ********** искова молба насочена против М.А.Ч., ЕГН ********** лично и в качеството му на ЕТ „М.Ч. – В. **“.
В обстоятелствената част на същата се говори, че ищецът е поемател по Запис на заповед за сумата от 200 000
лв. издаден от отвтеника лично
и в качеството му на ЕТ на 19.06.2008 г. Сочи се, че падежът по записа на заповед бил 01.12.2008 г. Плащане на същия не било извършено, но по-късно имало
частични такива извършени от длъжника на 22.03.2011 г. за 3000 лв., на 05.03.2012 г. за 5 000 лв. и на 10.04.2014 г. за 6 000 лв. Останали за
плащане 186 000 лв., които не бил платени.
Това станало причина ищецът да подаде заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417 ГПК на дата 27.03.2017 г. Било
образувано ч. гр. дело № 162/ 2017 г. по описа на П.я районен съд и по него били издадени Заповед № 81 от 27.03.2017 г. и изпълнителен лист
С тях било разпоредено на М.А.Ч. лично и в качеството на
Едноличен търговец с фирма „М.Ч. – В. **“ да заплати на Р.Д. сумата от
186 000 лв., законната лихва върху нея от 27.03.2017 г. до окончателното изплащане
и 3720 лв. държавна такса.
От страна на длъжника било
подадено възражение против
издадената заповед за изпълнение, което обуславяло с оглед разпоредбите на чл. 415 от ГПК
и интереса на ищеца да предави иск за установяване
съществуване на вземането предмет на заповедта.
На тази база е отправено и искане
до ПОС да постанови решение, с което да
признае за съществуващо вземането, за което
е издадена заповедта за изпълнение.
В срока за отговор от страна на ответника
лично и в качеството му на Едноличен търговец е заявено, че искът е допустим,
но неоснователен.
Съображенията за неговата
неоснователност са свързани с твърдения за липса на изискуемо вземане от Р.Д. по отношение на М.Ч. като
физическо лице и в качеството му на ЕТ с фирма „М.Ч. – В. **“ на каквото и да е материално или
менителнично отношение вкл. и процесното
В подкрепа на тези доводи е заявено
за съществуване на имуществени отношения между страните свързани със задължения на М.Ч. спрямо Р.Д., но те били погасени, което било потвърдено от Д. при разпита му по досъдебно производство № 243/2011
г. по описа на РУП А..
Наред с това се споменава, че на 01.08.2007 г. между Р.Д. и М.Ч. в качеството му на ЕТ с фирма „М.Ч. – В. **“ бил сключен договор за предоставяне на временна финансова помощ на Д.. По тази причина на 03.08.2007 г. Ч. наредил по банкова сметка *** Д. превеждането на сумата от 985 000 лв. Същата съгласно условията на договора следвало да се върне до
31.12.2008 г. С Анекс от 30.12.2008 г.
връщането на заетата сума било
отложено до 31.12.2009 г., а с Анекс от 28.12.2009 срокът на връщане на заетата
сума бил продължен до 31.12.2010 г. На 07.10.2010
г. Д. е върнал получената в заем сума и това обстоятелство е отразено в
счетоводството на Едноличния
търгове. В тази връзка се правят изводи, че няма логика по процесния запис на
заповед Ч. да извършва отразените на гърба му частични плащания.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност, защото падежът на задължението от 186 000 лв. бил на 01.12.2008 г. и към 27.03.2017 г. бил изтекъл давностния срок
предвиден в ТЗ. По този повод са оспорени
материализираните на
гърба на ценната книга изявления на ищеца за частични плащания. Споменато, че
плащания не са извършвани, а отеблязванията са с цел да се твърди прекъсване на
давността на основание чл. 116, буква „А“ от ЗЗД.
В ДИМ е посочено, че в отговора
ответната страна реално е признала за наличието на имуществени отношения между
страните. Не била оспорила и факта на издаването на записа на заповед, което
водело до извод, че същия е правопораждащ за вземането от 200 000 лв.
факт. По отношение на възраженията за изтекла давност е споменато, че частичните плащания са реални и
удостоверителните изявления в тази връзка отговарят на истината. Посочено е също,
че с тях давността е прекъсната за цялото вземане.
В отговора на ДИМ от страна на
ответника не се споменава нещо различно от изложеното в отговора на ИМ.
Така съдът след събиране на
поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил
решението предмет на обжалване.
С него, както се спомена и по-
горе исковата претенция е била отхвърлена.
В мотивите е посочено, че с направените
частични плащания от страна на длъжника е признато вземане до размера на платеното, но не и пълния такъв по записа
на заповед. По тази причина е прието, че възражението за изтекла
погасителна давност е основателно, защото според чл. 531 ТЗ правата по записа на заповед се погасяват с изтичане на
тригодишна давност от падежа.
Недоволен от така постановеното
решение е останал ищецът и е подал жалбата станала причина за започване на
въззивното производство.
Изложените в нея съображения са
свързани с твърдения за неправилност на изводите на решаващия съд, че искът е
погасен по давност, като в тази връзка се прави позоваване на отразените на
гърба на записа на заповед частични плащания, което според жалбоподателя е
довело до спиране на теченето на давностния срок и значело, че с плащането
вземането е признато.
По повод
на тези жалби съставът на ПАС намира за
нужно да спомене, че пред ПОС е бил предявен установителен иск с правно
основание чл. 415 от ГПК вр. с чл. 422 и 124 от ГПК.
Видно от приетите
по делото писмени доказателства е безспорно, че по ч.гр.дело № 162/ 2017 г. по описа на П. районен съд са издадени
Заповед № 81 от 27.03.2017
г. и изпълнителен
лист С тях е разпоредено на М.А.Ч. лично и в качеството на Едноличен търговец с фирма „М.Ч. – В. **“
да заплати на Р.Д. сумата от 186 000 лв.,
законната лихва от 27.03.2017 г. до окончателното изплащане и 3720 лв. държавна такса. Той в срок е възразил срещу нея. Това съобразено с чл. 415
от ГПК и чл. 422 от ГПК е породило интерес за ищеца (кредитор) да предяви настоящия
иск,
което е сторено в предвидения едномесечен срок от узнаване за подадените
възражения.
Изложеното води до
извод, че искът е допустим, което прави допустимо и първоинстанционното решение. Това от
своя страна налага с оглед нормата на чл. 271 от ГПК съставът на ПАС да реши
спора по същество.
Той е свързан
с даване отговор на въпроса дали в патримониума на ищеца съществува
вземане (респ. в този на ответника задължение) породено от издаден запис на
заповед, което да е предмет и на заповед за изпълнение и ИЛ по ч. гр. дело № 162/ 2017 г. по описа на П. РС и
респективно дали същото не е погасено по давност.
От казаното става
ясно, че спорът цели да се даде отговор за съществуване на едно облигационно
отношение между страните по делото. То от своя страна се състои от вземането на
кредитора и задължение на длъжника. Източник на облигационното отношение е
юридическият факт, който от своя страна може да бъде едностранна
сделка, договор, административен акт, непозволено увреждане и т.н .
В случая е нужно да се спомене, че
възникване на облигационното отношение респ. отговорността на ответника за претендираното вземане се твърди да е продено от издаден от него лично и в качеството му на Едноличен
търговец на 19.06.2008 г. запис на заповед.
Записът на заповед
е едностранна, абстрактна и формална сделка, с която едно лице ИЗДАТЕЛ обещава
безусловно да плати определена сума на друго лице ПОЕМАТЕЛ.
Абстрактният
характер на сделката произтича от обстоятелството, че в едностранното
волеизявление, с което се поема задължението не следва да се съдържа основание
за извършването му, като предпоставка за действителност. По този начин се
създава възможност за бързо и лесно упражняване на придобитите от записа права,
което е свързано и с наличието на облекчена възможност за снабдяване с
изпълнителен титул за вземания породени от такъв юридически факт. Всичко това е
довело до това, че обикновено задължаването на издателя по записа на заповед е
обусловено от желание за бързо и лесно събиране на вземане на поемателя
породено
от някое каузално правоотношение между издател и поемател т.е.
обвързано е с последното.
Независимо от
казаното, гаранционното предназначение на записа на заповед не променя неговият АБСТРАКТЕН и ЕДНОСТРАНЕН
ХАРАКТЕР. Това и липсата на законов текст изключващ този вид едностранна сделка
от източниците на облигационните отношения респ. поставящ изискване за наличие
на допълнителни ЮФ-ти за възникването им води до извод, че за ищеца в производството
по чл.422 ГПК вр. 415 от ГПК относно вземане по запис на заповед не съществува
задължение винаги да доказва и наличието на каузални отношения довели до
възникването му. Излагането на такива доводи обичайно е елемент от защитата на
издателя и едва при възражения от негова страна ще е налице необходимост в
производството по чл. 422 от ГПК да се изследва въпроса за наличие на каузални
отношения между страните. В чл. 154 от ГПК е казано, че всяка страна е длъжна
да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. По тази
причина за ПАС при направено възражение за обезпечителен характер на записа на
заповед ответникът(длъжник и издател) следва да докаже това обстоятелство, като
съответно индивидуализира и каузалното правоотношение по вид, предмет момент на
възникване.
Ишецът поемател от
своя страна при установяване или неоспорване на споменатата връзка с каузално
правоотношение носи тежестта да докаже изискуемостта на притезанието за
обезпечаване изпълнението, на което е издаден записът на заповед, като
ответната страна може да прави правопогасяващи възражения относно каузалното
правоотношение(нищожност, отпадане, изпълнение и т.н.) и така да установи
отпадане и на задължението за плащане по
абстрактната сделка.
Изложеното изключва
възможността записът на заповед, като сделка да е нищожен поради липса на
основание. Това съотнесено с липсата на възражения за наличие на каузални отношение
или с недоказване на същите сочи, че на база един редовен запис на заповед може
да се достигне до извод за съществуване в патримониума на издателя му на
описаното в тази едностранна сделка задължение.
С оглед на изложеното отговорността на ответника на първо место е обусловена от наличието на редовен с
оглед разпоредбите на чл. 535 от ТЗ запис на заповед.
В случая от приложения по ч. гр. дело № 162/2017 г. оригинал
на записа на заповед е видно,
че той съдържа всички реквизити посочени в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ.
От страна
на ответника не е заявено оспорване на авторството на същия, нито пък се твърди
да е издаден за обезпечаване на друго каузално правоотношение между страните.
Това от своя страна би следвало
да доведе до извод за основателност на претенцията за плащане на поетото със
записа парично задължение.
В случая обаче от страна на
ответника се прави възражение за погасяване на това вземане по давност.
В тази връзка следва да се
посочи, че съгласно чл. 537 от ТЗ за записа на заповед се прилагат, доколкото са съвместими с естеството
му, разпоредбите за менителницата.
В чл. 531, ал.1 от ТЗ се казва,
че исковете по менитиленицата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност
от падежа.
В чл. 486, ал.1 от ТЗ е казано,
че падежът на менителницата
може да бъде:
1. на предявяване,
2. на определен срок след предявяването,
3. на определен срок след издаването,
4. на определен ден.
В случая падежът на процесния запис на заповед е на определен
ден-01.12.2008 г. От този момент насетне тече и три годишния срок за
предявяване на иска.
Съгласно разпоредбите на чл. 115 от ЗЗД давността не тече:
а) между деца и родители, докато последните упражняват родителски права,
б) между намиращи се под настойничество или попечителство и техните
настойници или попечители, докато трае настойничеството или попечителството,
в) между съпрузи,
г) за вземанията на лица, чието имущество по закон или по разпореждане на
съда е под управление, срещу управителя, докато трае управлението,
д) за вземанията за обезщетение на юридически лица срещу техните
управители, докато последните са на служба,
е) за вземанията на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение
лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител,
и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяването на
недееспособността,
ж) докато трае съдебният процес относно вземането.
В случая от страна на ищеца не се твърди да са били налице тези
предпоставки, за да се приеме, че давността е спряла да тече.
Съгласно чл. 116 от ЗЗД
а) с признаване на вземането от длъжника,
б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на
помирително производство, като ако искът или възражението или искането за
почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята
прекъсната,
в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.
В случая от страна на ищеца не се твърди да са налице предпоставките на
букви „б“ и „в“ . Твърди се да е извършено признаване на вземането от страна на
длъжника, което се свързва с извършването на частични плащания на дати
22.03.2011 г., 05.03.2012 г. и 10.04.2014 г.
По повод на тези твърдения следва да се има предвид, че от тълкуване на споменатия
текст на ЗЗД извод за наличие на признание е възможен ако се установи
ВОЛЕИЯЗВЕЛИНЕ на длъжника в тази насока.
В случая върху оригинала на процесиня запис на заповед са материализирани
изявления за плащане не на длъжника, а на кредитора т.е. те не могат да послужат
като основание да се направи извод за признание по отношение на вземането. Това
следва и от факта, че в счетоводството на Едноличния търговец липсват
отбелязани плащания на тези суми.
От друга страна дори да се приеме, че тези отбелязвания може да имат
характер на признание то същото касае само платените суми т.е. 3000 лв., 5000
лв. и 6000 лв., но не и остатъка от 186 000 лв., който е предмет на
исковата претенция. За него признание липсва.
Така изложеното сочи, че искът за него е следвало да се предяви до 01.12.2011
г. Това безспорно не е сторено, т. е. погасен по давност и поради това следва
да се отхвърли.
В този смисъл е решението на ПОС и ще бъде потвърдено, а жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати направените от въззиваемата страна разноски за
настоящето производство в размер на 6 000 лв.
Водим от това съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от П. окръжен съд
по т. дело № 379/ 2017 г. решение, с което е отхвърлен предявеният от Р.Д.Д., ЕГН **********,***
иск да се признае за установено по
отношение на М.А.Ч., ЕГН **********,*** лично и в качеството му
на ЕТ „М.Ч. – В. **“ ЕИК *********, с. Д.И.,
община П., П. област, ул. ****, че дължи на Р.Д. на основание Запис на заповед от 19.06.2008 г. сумата от 186 000 лв., ведно
със законна лихва от 27.03.2017 г. до окончателното плащане, за което е издадена
заповед за изпълнение № 81 от 27.03.2017 г. по ч.гр. дело № 162/ 2017 г. на П. районен съд и
Р.Д.Д., ЕГН **********,*** е осъден да заплати на М.А.Ч., ЕГН ********** ***, П. област, ул. ****, направени по
делото разноски в размер на 5 230 лв.
ОСЪЖДА Р.Д.Д., ЕГН **********,*** да заплати на М.А.Ч.,
ЕГН **********,***, П. област, ул. **** направени пред ПАС разноски в размер на 6 000 лв.
Решението
подлежи на обжалване в 1 месечен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.