Р Е Ш Е Н И Е
№ III-76, 22.04.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен
състав в открито заседание на десети март две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Росен Парашкевов
Членове: Кремена Лазарова
мл. съдия
Красен Вълев
при секретаря Жанета Граматикова, като
разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев в.гр.д.№ 343 по описа за 2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК и по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
С Решение №161 от
30.08.2019 г. по гр.д.№ 862/ 2017 г. на Районен съд Поморие, същото поправено по реда
на чл. 247 от ГПК с Решение №273 от 13.12.2019 г. по гр.д.№ 862/ 2017 г. е уважен
частично иска на А.Я. като е отменено като незаконосъобразно решението от
проведеното на 14.11.2017 г. Общо събрание в следните части:
-по т.5 от дневния ред на събранието, в
частта му за възлагане на управителя да сключи договор с независим надзор,
който да осъществява контрол и наблюдения на извършването му и който да
предоставя регулярни отчети до етажните собственици относно неговото
изпълнение“
- по т.6 от дневния ред на събранието,
при неплащане точно и в срок на вноската за поддържането на фонд „Ремонт и
обновяване” на сграда „С” (Сигма), за
извършването на необходимия ремонт, приета на това ОС на ЕС, етажният
собственик да дължи лихва за забава и размер на 5% годишно върху дължимата
вноска за всеки ден забава до окончателното изплащане на задължението му към
ЕС.
Със същото решение Районен съд Поморие е
отхвърлил иска за отмяна на решенията на проведеното на 14.11.2017 г. Общо
събрание на собствениците в Етажната собственост, взети по т.1; т.2; т.3; т.4;
т.5, в частта му, с която се възлага на управителя на сграда „С” (Сигма), да сключи договор за извършването на
необходимия ремонт на сградата по смисъла на § 1, т.8 от ДР на ЗУЕС, с когото
прецени, при условия и цена каквито прецени, но в рамките на приетия бюджет на
ЕС за извършването на необходимия ремонт на сградата и се разрешава на
основание чл.50, ал.5 ЗУЕС, на управителя на сградата да се разпорежда с всички
средства събрани в банковата сметка със специално предназначение – за фонд
„Ремонт и обновяване”, съгласно приетото решение на ОС на ЕС за извършването на
необходимия ремонт на сградата, както намери за добре и т.7 от дневния ред на
събранието.
С решението Етажната собственост на
сграда „С” (Сигма) е осъдена да заплати на А.Я., , сума в размер 81.53 лв.,
представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска, а А.Я.,
е осъден да заплати на Етажната собственост на сграда „С” (Сигма) сума в размер
707,40 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част
от иска.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство А.Я. чрез адв. Невена Чакърова срещу Решение №161 от 30.08.2019 г. по гр.д.№ 862/ 2017 г. на Районен съд Поморие в отхвърлителната му част.
Сочи се, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон, на съдопроизводствените
правила и некореспондиращо със събраните по делото доказателства.
На първо място се оспорва извода на съда
за законосъобразност на процедурата по чл. 13,ал. 1 от ЗУЕС. Твърди се, че
поканата е изпратена по електронна поща, сочи се, че представения по делото
протокол не е съставен от посочените в него лица на посочените дата и час,
прави се позоваване на разпита на свидетелката Парушева.
Оспорва се извода на РС-Поморие, че не
са налице нарушения на ЗУЕС при свикване на събранието в неподходящо време,
доколкото комплексът е такъв за сезонно ползване. Твърди се, че липсва
произнасяне относно твърдяното нарушение на чл. 16,ал 1 от ЗУЕС за мястото на
свикване на събранието.
Сочи се, че необявяване на кворума в
началото на ОС е грубо нарушение и води до незаконосъобразност на приетите
решения, както и се твърди, че не са били съставени два списъка за регистрация,
от които да е видно първоначално регистриралите си и регистриралите се след
едночасовото отлагане.
Не се оспорва извода на РС-Поморие, че упълномощаването за
участие в ОС само от един съсобственик към пълномощник е породило действие, тъй
като това е действие на обикновено управление, но се сочи, че това указва
влияние на кворума и припадащите се ид.ч. от съответния обект.
На следващо място се сочи, че протоколът
от ОС няма задължителното съдържание, посочено в чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС,
съответно решенията на ОС са нищожни.
Излагат се съображения, че до участие в
ОС са допуснати лица, които не са етажни собственици, както и не е доказано, че
явилите се лица представляват собственици на
самостоятелни обекти. Прави се извод, че поради това е налице липса на
кворум и на мнозинство и взетите решения на общото събрание са нищожни или
незаконосъобразни и следва да бъдат прогласени за такива.
Твърди се, че преупълномощаванията за ОС
не са в нарушение на чл. 14, ал. 4 от ЗУЕС и не представляват нарушение на
закона. Сочи се, че РС-Поморие не е обсъдил наведеното оплакване, че
преупълномощени лица не са допускани за участие в ОС.
На следващо място се сочат нарушения на
разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗУЕС, доколкото посочени във въззивната жалба
лица са представлявали повече от трима собственици.
Оспорва се извода на първоинстанционния
съд, че ремонта, за който е взето решение е „необходим“ по смисъла на §1, т. 8
от ДР на ЗУЕС. Твърди се, че начинът по който е взето решението за учредяване
на Фонд „Ремонт и обновяване“ не кореспондира с целите на закона.
Излагат се съображения и по съществото
на взетите решения на ОС. Оспорва се извода на РС-Поморие за законосъобразност
на решението по т.3, доколкото съдът не може да контролира цената за ремонта.
Посочено е, че бюджетът не съдържа приходна и разходна част, съобразно закона и
се явява незаконосъобразно. Посочена е съдебна практика. Твърди се, че
решението по т. 4 е в противоречие с разпоредбата на чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС, като също е посочена съдебна практика. Направено е оплакване, че
решението по т. 5 в неотменената му част е нищожно, като липсва произнасяне на
РС- Поморие по наведените оплаквания. Сочи се, че решението по т.7 е функция на
предходно взетите решения и по съществото си е злоупотреба с право.
Сочи се, че липсва произнасяне по
искането за прогласяване на нищожност на взетите решения. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание
процесуалният представител на жалбоподателя поддържа въззивната жалба. Твърди
се, че при свикването и провеждането на общото събрание са допуснати редица
законови нарушения, които са довели до незаконосъобразност на взетите решения,
планираният ремонт не е необходим ремонт по смисъла на Закона за управление на
етажната собственост. Моли се за постановяване на решение, с което да се отмени
решението на районния съд в обжалваната част. Претендират се разноски.
Направено в възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответната страна.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна по
жалбата Етажна собственост на сграда С “Сигма “ с идентификатор №
57491.509.24.3 в к-с „Сънсет Ризорт“, чрез адвокат Радостина Николова и адв.Евгения
Гагашева. Оспорва се въззивната жалба като неоснователна и се иска
потвърждаване на решението на Районен съд Поморие, като правилно и
законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон
и съобразено с доказателствата по делото.
Изложена е подробна фактическа
обстановка относно проведеното на 14.11.2017 г. общо събрание. Твърди се, че
свикването е извършено съобразно нормата
на чл. 13 от ЗУЕС, като на 29.09.2017 г. е залепена покана на български,
английски и руски език на външната врата на сградата, на залепването на
поканата е съставен протокол, а отделно поканата е изпратена и по електронна
поща до всички етажни собственици. Сочи
се, че регистрацията, откриването, отлагането и провеждането на ОС на ЕС е
направено в часовете, посочени в протокола.
Излагат се съображения за
законосъобразност на представителството на ОС. Сочи се, че по делото са
представени и приети всички пълномощни, които са неоспорени. Твърди се, че от съдържанието на пълномощните
се доказва, че още преди насрочването за ОС, собствениците са били уведомени за
необходимостта от вземане на решение за учредяване на фонд „Ремонт и
обновяване“, за необходимостта от ремонт на покривите и покривните тераси и за
сумата, необходима за ремонта и начина ѝ на разпределяне между
собствениците. Излагат се съображения относно правното действие на
упълномощаване само от един съсобственик. Сочи се, че дори и да се изключат
идеалните части на неприсъствалите съсобственици е налице кворум за провеждане
на ОС.
Твърди се, че всички самостоятелни
обекти, включени в списъка на присъствалите собственици са притежавани от
съответните собственици спрямо представените по делото документи за
собственост, както и че всички обекти са самостоятелни обекти, като предназначението
им не е оспорено по съответния ред.
Излагат се и подробни съображения
относно наличието на кворум и законосъобразното изготвяне на протокола от
проведеното ОС.
Дадено е становище по наведените с
въззивната жалба възражения. Твърди се, че ищецът е бил своевременно запознат с
всички въпроси, които са щели да се обсъждат на ОС. Определят се като неверни и
правно неаргументирани възраженията, е ремонтът няма качеството „необходим“.
Посочено е, че подпокривните тераси, чийто ремонт се предвижда не са
собственост на физически лица, а представляват общи части на сградата, като се
сочи съдебна практика в тази насока. Излагат се съображения, че до провеждане
на оспореното ОС фонд „Ремонти и обновяване“ не е съществувал, а съобразно ЗУЕС
няма пречка той да се създаде, когато се констатира нуждата от ремонт или някоя
от дейностите по ч. 48 от ЗУЕС. Прави се позоваване на разпоредбата чл. 50, ал.
2, т. 2 от ЗУЕС, че средствата във фонд „Ремонти и обновяване“ могат да се
събират не само с ежемесечни такси, но и от други източници. Оспорват се и
доводите за липсата на произнасяне по предявен иск за нищожност, като се
сочи, че наведените с исковата молба
твърдения сочат пороци при свикването и провеждане на ОС, с оглед на които се
иска отмяна на взетите решения. Твърди се, че ищецът не се е позовал на чл. 26
от ЗЗД, а първоинстанционният съд
правилно е квалифицирал иска като такъв по чл. 40 от ЗУЕС.
Претендират
се направените по делото разноски.
В
съдебно заседание процесуалните представители на етажната собственост пледират
за отхвърляне на въззивната жалба. Твърди се, че първоинстанционният съд много
подробно и аргументирано е обсъдил всички наведени в производството възражения
и е постановил едно правилно решение. Иска се потвърждаване на първоинстанционното
решение присъждане на направените разноски по делото.
Бургаският
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Депозираната
въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в
срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и
отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 ГПК и чл.261 ГПК.
Предмет
на въззивно обжалване е Решение №161 от
30.08.2019 г. по гр.д.№ 862/ 2017 г. на
Районен съд Поморие, същото поправено по реда на чл. 247 от ГПК с
Решение №273 от 13.12.2019 г. по гр.д.№ 862/ 2017 г. на Районен съд Поморие, в
отхвърлителната му част.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Обжалваното
решение е допустимо и валидно, доколкото
е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия.
Пред
Районен съд Поморие е предявен иск по чл. 40 от ЗУЕС, с който се иска отмяна на
решенията на проведеното на 14.11.2017 г. Общо събрание на собствениците в
Етажната собственост на сграда с идентификатор 57491.509.24.3 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Поморие – сграда „С” (Сигма), комплекс
„Сънсет Ризорт”, с адрес гр. Поморие, ул. „Княз Борис І”, № 219.
Разгледана по същество, съдът намира подадената
въззивна жалба за неоснователна, като споделя окончателните правни изводи на
районния съд за неоснователност на иска по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, споделя мотивите на
първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
По конкретните наведени доводи във въззивната жалба за
неправилност и необоснованост на решението, по които въззивният съд дължи
произнасяне, настоящият състав намира следното:
На първо място съдът намира, че фактическата обстановка е
установена в пълнота от първоинстанционния съд, като изводите на съда са
обосновани и съответстват на представените по делото доказателства.
Съдът намира за неоснователно и недоказано
първото оплакване във въззивната жалба - че са неправилни и необосновани
изводите на съда, че не са били допуснати нарушения на разпоредбата на чл.13,
ал.1 от ЗУЕС, относно свикването и провеждането на ОС на ЕС. Установява се от
представените по делото доказателства, че поканата са събранието не само е била
изпратена по електронен път на собствениците на самостоятелни обекти, посочили
електронен адрес за кореспонденция, но и е била поставена на входната врата на
блок сграда „С” (Сигма). Представен е протокол от 29.09.2017г., в който е
посочено, че поканата за свикване на общо събрание насрочено за 14.11.2017г., е
залепена на входната врата на блок С (Сигма) на 29.09.2017г. в присъствието на
Георги Петров Гиргинов. Удостоверителната сила на протокола не е опровергана в
съдебното производство, поради което съдът приема, че не се установява, да е
била нарушена процедурата по чл.13, ал.1 от ЗУЕС в частта,
предвиждаща поставяне на покана за свикване на ОС.
Неоснователно, според настоящия състав, е и второто
оплакване във въззивната жалба - че ПРС неправилно е приел, че не са били
налице и другите сочени от ищците нарушения на ЗУЕС - свикване и провеждане на
ОС в неподходящо време, когато комплексът не се обитава от собствениците и на
неподходящо място - извън ЕС, в друга сграда “Делта“ в комплекса. Действително
процесната сграда „Сигма“ се състои от самостоятелни обекти със сезонно
ползване, поради което голяма част от етажните собственици не са имали
възможност да присъстват на ОС. ЗУЕС не предвижда специален ред за свикване на
ОС на ЕС за имотите със сезонно ползване, ето защо не е налице нарушение на
закона със свикването на ОС на ЕС за време, в което повечето собственици на СО
не се намират в страната, съотв.в комплекса. Затова е предвидена възможност за
представителство пред ОС, а както се установи, повечето от собствениците са
предоставили пълномощно на други лица, които да ги представляват пред ОС на ЕС.
След като са били своевременно уведомени за свикването на ОС – чрез поставяне
на поканата с дневния ред на събранието на видно място в сградата и чрез
изпращане на поканата на електронните им пощи, собствениците на СО в ЕС са могли
да организират участието си в ОС чрез пълномощниците си. При наличието на
повече от 80 самостоятелни обекти в сградата и собственици от различни държави,
очевидно е, че не може да се избере момент, в който всички те да се намират
едновременно в комплекса, за да могат да участват лично в ОС на ЕС.
Според настоящия състав не е налице нарушение на ЗУЕС и
със свикването на ОС с място на провеждане - в зала „Емералд“ в сграда „Делта“
на комплекса. Касае се за един и същи комплекс, поради което провеждането на ОС
в друга сграда не представлява нарушение на закона, тъй като не препятства
участието на собствениците на СО в събранието.
Съдът не споделя твърдението за неправилност на извода на
ПРС, че необявяването на кворума при началото на заседанието не било самостоятелно
основание за незаконосъобразност на решенията на ОС. Такова изискване в закона
няма, поради което дори да не е бил обявен кворумът преди отлагането на
провеждането на ОС с 1 час, това не е нарушение на процедурата, съов.не води до
незаконосъобразност на взетите решения.
Също за неоснователно, съдът намира оплакването във
въззивната жалба, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд, че за
преобразуването на посочените в актовете за собственост ид.части от квадратни
метри в проценти, не се изисква лицензиран оценител, както и за
прекалкулирането на представените ид.части към 100%. Такова изискване в ЗУЕС не
е предвидено, поради което, след като се касае за просто изчисление, то може да
бъде извършено от всеки, без да е необходимо непременно извършването му от
лицензиран оценител.
Не са налице твърдените нарушение на
чл.14, ал. 4. При извършената проверка
на представените пълномощни и на Списък на собствениците, присъстващи на ОС на
ЕС на апартаменти в сграда С (Сигма), съдът констатира, че няма лица, които да
са представлявали по упълномощаване повече от трима етажни собственици, вкл.
лицата посочени, във въззивната жалба.
Съдът намира за неоснователни и оплакванията, свързани с
представителната власт на адв.Гагашева. и адв.Николова (липсата или наличието
на такава) за “ДВОРО“ ЕООД на процесното ОС. Видно от представените по делото
доказателства - Списък на собствениците, присъстващи на ОС на ЕС на апартаменти
в сграда С (Сигма), собственици на СО с идентификатор 57491.509.24.3.742 (стар идентификатор
57491.509.24.3.347), са „Сънсет Ризорт къмършъл“ ЕООД и „Двора“ ЕООД. Видно от
представения нотариален акт „Дворо“ ЕООД
е собственик на СО с идентификатор 57491.509.24.3.347. Видно от представеното
пълномощно с нотариална заверка на подписите от 06.11.2017 г., управителят на
„Двора“ ЕООД е упълномощил адв. Николова и адв. Гагашева да представляват дружеството като собственик и
като управител на ЕС при участието му на ОС на ЕС в отделните сгради (вкл. в
сграда Сигма) на комплекс Сънсет Ризорт. Видно от представените Пълномощно от
13.11.2017 г. и Потвърждение от 26.02.2018 г. на извършените действия от адв.
Николова и адв. Г. на ОС, проведено но 14.11.2017 г., двете са били
упълномощени да представляват „Дворо“ ЕООД на това ОС, а впоследствие
действията им са потвърдени от представлявания. При така представените
пълномощно и потвърждение, съдът приема, че „Дворо“ ЕООД е било представлявано
от адв. Николова и адв.Гагашева на ОС, проведено но 14.11.2017 г., тъй като
пълномощното е с дата преди ОС и с изискуемата по чл.14, ал.3, предл. последно
от ЗУЕС писмена форма. Дори да се приеме, че пълномощното е с по-късна дата на
съставяне (каквито са твърденията на въззивниците), налице е потвърждение, на
основание чл.42, ал.2 от ЗЗД на извършените от адв. Николова и адв. Г. действия
на ОС, проведено но 14.11.2017 г., като представителни на „Дворо“ ЕООД.
По изложените съображения съдът споделя изводите
на ПРС, че посочените като участвали в ОС етажни собственици са били
надлежно представлявани и не е налице твърдяното от въззивниците нарушение на
закона.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че
неправилно съдът е приел, че ремонтът, за който е взето решение е
необходим ремонт. Описанието на необходимите ремонтни работи в сградата отговаря
на смисъла на дефиницията по §1, т.8 от ДР ЗУЕС за „необходим ремонт“.
Неоснователни са оплакванията на въззивниците, че
решението по т.3 от дневния ред, касаещо приемане на предложения бюджет за
извършване на необходим ремонт на сграда „Сигма“, също е законосъобразно, тъй
като съдът не е бил компетентен да контролира цената, определена за ремонта.
Контролът на съда върху взетите решения на ОС на ЕС са само за
законосъобразност на тези решения, а оплакванията във въззивната жалба, във
връзка с посоченото решение изискват преценка на целесъобразността на
решението, което не е в компетенциите на съда.
Съдът намира за неоснователни твърденията във въззивната
жалба, че са неправилни изводите на съда, че решението по т.4 от дневния ред,
касаещо определяне на размера, начина, сроковете и условията на плащане на
паричните вноски за поддържането на фонд “Ремонт и обновяване“ на сградата, е
законосъобразно, тъй като средствата за извършване на ремонт, дължими от
собствениците, не са били вноски по чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС и ако останели
средства, то те щели да са по сметка на учредения фонд и можели да се използват
за други ремонтни дейности. решението за внасяне на еднократна вноска в този
фонд не е било порочно. Действително, разпоредбата на чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС
е императивна и не дава възможност за отклонение от предписаното правило. Целта
на така определените и събирани вноски е ремонт на сградата и нейното
обновяване. Извършването на описания и обсъждан на процесното ОС необходим
ремонт не излиза от обхвата на понятието „ремонт на сградата“, поради което не
е налице нарушение на разпоредбата на чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС при приемането
на решението по т.4 от дневния ред на ОС. Конкретният размер на вноските (с
изключение на изискването той да не е под 1% от минималната работна заплата за
страната), също е въпрос на целесъобразност и съдът не може да извършва контрол
на решението в това отношение.
Неоснователно е оплакването за неправилност на
обжалваното решение, в частта, на отхвърляне на иска за отмяна на решението по
т.5 от дневния ред - Приемане на решение, с което се възлага на управителя
на ЕС да сключи договори за извършване на необходимия ремонт с когото прецени,
при условия и цена каквато прецени, но в рамките на приетия бюджет на ЕС. На
първо място – отново се касае за контрол на целесъобразността на решението,
поради което, по изложените по-горе съображения, това не попазва в
компетенциите на съда, възложени му от ЗУЕС. На второ място съдът намира за
недоказани твърденията на ищците за нищожност на решението по т.5 от дневния
ред. В тази му част решението присъства и в поканата за ОС, поради което са
неоснователни твърденията на въззивната страна, че то е взето без предварително
да е било обявено в поканата за ОС, че такова решение ще се обсъжда и гласува.
Налице е достатъчно конкретизация на правомощията на управителя на ЕС – при
сключването на договора да се съобрази с рамките на приетия бюджет, както и да
сключи договор с независим надзор, който да извършва наблюдения и контрол при
извършването на ремонта и да предоставя на етажните собственици регулярни
отчети за изпълнението му. Ето защо съдът намира, че така приетото решение – в
първата част на т.5, не е нищожно.
На последно място съдът приема, че жалбата е
неоснователна и по отношение на оплакванията за неправилност и
необоснованост на изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност
на решението по т.7 от дневния ред. По отношение на това решение се твърди, че
то е незаконосъобразно, тъй като е функция от приетите преди него решения,
и след като те са незаконосъобразни, не следва да се даде и възможност на ЕС да
ангажира отговорността на етажните собственици по съдебен ред относно
принудителното им изпълнение. Както се посочи по-горе, решенията по т.2, т.3,
т. 4, т. 5 (в частта с което се възлага на управителя на ЕС да сключи договори
за извършването на необходимия ремонт на сградата и да сключи договор с
независим надзор за осъществяване на контрол и наблюдения върху ремонта, с
когото прецени, при условия и сеца, каквито прецени, но в рамките на приетия
бюджет за извършване на необходимия ремонт), се приемат от съда за
законосъобразни, поради което е законосъобразно и решението по т.7, с което се
възлага на управителя на ЕС да предприема съдебни процедури – да завежда искове
против етажните собственици, които не са платили задълженията си към ЕС.
По отношение на последното оплакване във въззивната жалба
– за липсата на произнасяне от съда по искането в исковата молба за
прогласяване нищожността на решенията, взети на ОС на ЕС следва да се отбележи,
че липсата на произнасяне от съда по заявено от ищеца искане би следвало да има
за последица искане за допълване на решението (чл.250 ГПК), тъй като въззивният
съд не може да се произнесе за първи път по искане на ищеца, по което
първоинстанционният съд не се е произнесъл. Такова искане за допълване на
първоинстанционното решение обаче не е заявено, за да се изпрати делото на ПРС
за произнасяне по иска за прогласяване нищожността на решенията, взети на ОС на
ЕС.
С оглед на гореизложеното и препращайки към мотивите на
първоинстанционния съд на основание чл. 272 от ГПК, атакуваното решение следва
да бъде потвърдено.
На основание чл. 81 ГПК съдът дължи произнасяне и по
разноските. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да
бъде уважено искането на ответната страна по
въззивната жалба да ѝ бъдат присъдени и направените по делото
разноски. По делото са представени доказателства за заплатени от ответната
етажна собственост разноски в размер на 500 лева за правна защита и съдействие,
които следва да ѝ бъдат присъдени. Възнаграждението не е прекомерно и е съобразено с
минималните размери по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК предвид
обстоятелството, че се касае за иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Окръжен съд
Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №161 от 30.08.2019 г. по гр.д.№ 862/ 2017 г.
на Районен съд Поморие, същото поправено
по реда на чл. 247 от ГПК с Решение №273 от 13.12.2019 г. по гр.д.№ 862/ 2017
г.
ОСЪЖДА А.Я., гражданин
на ***, роден на *** г. в ***, притежаващ паспорт № *****г. г., с адрес: ****да заплати на Етажната собственост на
сграда с идентификатор 57491.509.24.3 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Поморие – сграда „С” (Сигма), комплекс „Сънсет
Ризорт”, с адрес гр. Поморие, ул. „Княз Борис І”, № 219, представлявана от
управителя на ЕС „Двора” ЕООД, чрез управителя Владимир Георгиев Добрев, сума в размер 500 лв. (петстотин лева),
представляваща разноски, направени пред въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.