№ 2861
гр. София, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20221100104058 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 137 ал.2 от ЗЕ вр. с чл. 59 от
ЗЗД.
Ищецът „КС.“ ЕООД твърди в исковата си молба, че е собственик като
възложител и изпълнител на съоръженията за присъединяване, изградени с
цел да бъде захранена с топлинна енергия за отопление и битово горещо
водоснабдяване жилищната сграда, находяща се в УПИ V-751, кв. 34,
местност „Лагера“, гр. София, с административен адрес – гр. София, бул.
„******* III“ *******. Твърди се, че изграденото съоръжение, включващо
присъдинителен топлопровод, абонатна станция и съответна дължина трасе, е
изпълнено по предписание на ответника изцяло и за сметка на ищеца.
Изложени са твърдения, че проектът е съгласуван с дружеството – ответник
като на същия е предадено владението. Твърди се, че ответникът открил
абонатни номера на отделните етажни собственици за заплащане на
доставяната топлина енергия и се облагодетелства от цената на същата,
считано от датата на въвеждане в експлоатация на съоръжението, а именно –
14.04.2011 г. В исковата молба се твърди, че ищецът неколкократно е канил
ответникът да изпълни задължението си за изкупуване на съоръжението или
да заплаща дължимата цена за ползване на същото, но поканите били
отклонявани от ответното дружество.
1
При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от иска и е
сезирал съдът с искане да осъди ответника да му заплати сума в размер на
88 765 лв., частична претенция, при пълен заявен размер от 100 000 лв.,
представляваща дължима от ответника цена на ползване на съоръжение за
присъединяване към топлопреносната мрежа в периода 25.10.2015 г. –
25.10.2020 г. Претендира се законна лихва върху сумата, както и сторените
съдебни разноски.
Ответникът „Т.С.“ ЕАД, редовно уведомено, оспорва иска по
съображения, заявени в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Претендира разноски.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Гигова.
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно
заседание пред СРС от юрк. А.. Ответникът не реализира процесуално
участие в открито съдебно заседание пред настоящия съдебен състав.
Съдът след като обсъди становищата и доводите на страните и
събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3
от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е формиран спор между страните, че същите са били в договорно
правоотношение по повод сключен предварителен договор за изграждане и
присъединяване на енергиен обект към топлопреносната мрежа на „Т.С.“ ЕАД
№ 1136/19.07.2010 г. Това се установява и от съдържанието на самия договор,
представен като доказателство по делото.
Съобразно сключения договор, изпълнителят – настоящ ищец се е
задължил да изгради за своя сметка строеж на присъединителен топлопровод,
съоръженията към него и абонатна станция при технически параметри,
зададени в чл. 2 ал.2 от договора.
Фактът на изграждане на топлопреносното съоръжение се установява от
ангажираните писмени доказателства – разрешение за строеж № Б-
57/04.11.2010 г. на СО район „Красно село“, разрешение за ползване № ДК-
07-ЮЗР-108/14.04.2011 г. на ДНСК.
Обстоятелството, че съоръжението е изградено с оглед зададените
технически параметри по договора между страните по настоящия спор
изрично извънсъдебно се признава от ответното дружество, видно от
2
съдържанието на нарочното становище № Р3М-16/21.01.2011 г., представено
по делото.
Не е част от спорния предмет, че между страните не е сключен договор
за прехвърляне на собствеността върху съоръжението в срока, посочен в чл.
137 ал.3 от ЗЕ – до 3 години от неговото изграждане.
При ангажираните от страните доказателства, настоящият съдебен
състав намира за неоснователни възраженията на ответника, че договор за
прехвърляне на собствеността не е сключен по причина поведението на
изпълнителя – ищец, изразяващо се в липса и ненадлежно окомплектоване на
необходимите документи. Същите се опровергават от представеното
заявление от страна на ищцовото дружество, депозирано при ответника на
12.10.2011 г. /стр.13 в делото на СРС/ към които са приложени описаните в
него документи, прието от ответника. Тези приложени документи са и
изискуеми, съобразно чл. 31 ал.3 т. 1- 5 от Наредба 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, която е релевантната нормативна уредба.
Фактът на осъществено вещно право на строеж с оглед издаденото
разрешение за строеж се потвърждава от издаденото разрешение за ползване
на ДНСК. Осъщественото вещно право на строеж е годно придобивно
основание по смисъла на чл. 77 от ЗС и легитимира ищеца като собственик.
Поради което възражението на ответното дружество, че не било доказано
правото на собственост в патримониума на ищеца не може да се сподели от
съда в решаващия му състав. Съвсем отделен въпрос, че ответникът изрично е
признал обстоятелството, че ищецът е собственик на съоръжението с оглед
текста на чл. 7 изр.2 от сключения предварителен договор между страните по
настоящия спор.
Съобразно разрешението, дадено в чл. 137 ал.1 от ЗЕ, при
присъединяване на потребители на топлинна енергия за битови нужди,
присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната
станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова
собственост. Нормата на ал. 2 на същия член установява, че в случаите,
когато изграждането на съоръженията се извършва от клиентите след
съгласуване с топлопреносното предприятие, то топлопреносното
предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от
клиентите и въз основа, на която следва да се уредят отношенията между
3
страните по спора. Нормата урежда разместването на имуществени блага при
наличие на функциониращ обект, изграден за сметка на потребителите, който
все още не е собственост на топлопреносното предприятие, но същият се
ползва по предназначение от това топлопреносно дружество, поради което до
изкупуване на съоръжението от страна на ответника, последният дължи цена
за ползването му на лицето, което ги е изградило. Страните не спорят, че
съоръжението е изградено за сметка на изпълнителя – ищец. Това се
потвърждава и от съдържанието на сключения между тях предварителен
договор. Цената на ползването, съобразно използваната формулировка на
нормата на чл. 137 ал.2 от ЗЕ е изчислена от вещото лице по допуснатата СТЕ
и е идентична като аритметично изражение с цената на заявения иск, поради
което същият като основателен и доказан следва да бъде уважен.
Възражението на ответника, обосновано с нормата на §4 ал.4а от ПЗРЗЕ
е неотносимо към настоящия спор. При съвкупно тълкуване на сочената
разпоредба с тази на §4 ал.1 от ПЗРЗЕ е видно, че разпоредбите касаят
заварени правоотношения, възникнали преди приемането на ЗЕ през 2003г.
т.е. касае топлопреносни съоръжения, изградени преди датата на влиза в сила
на ЗЕ, срока и реда за прехвърляне на право на собственост върху тях на
енергийните дружества. Релевантната правна уредба на отношения,
възникнали след влизане в сила на ЗЕ се уреждат по правилата на чл. 137 ал.1
и ал.2 от ЗЕ, както многократно беше посочено в решението.
Възражението за изтекла погасителна давност, заявено от ответника,
обосновано с кратката такава е неоснователно. Ищцовото вземане е основано
на неоснователно обогатяване, поради което за него е релевантна общата
петгодишна давност, а няма характер на периодично вземане или вземане за
наемна цена каквито твърдения са застъпени в отговора. Вземанията за
неоснователно обогатяване не са периодични такива. От друга страна,
страните по спора не твърдят наличие на наемни правоотношения, нито по
делото се установяват такива, предвид ангажираните доказателства, за да е
приложим краткия давностен срок.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се
следват разноски, съобразно депозирания списък по чл. 80 от ГПК. В същия е
посочена сума в размер на 4 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Депозирани са доказателства, че сумата е и реално заплатена. Релевирано, в
4
нарочната молба на ответника от 30.09.2022 г., е своевременно възражение по
смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК. Настоящият съдебен състав намира същото за
основателно. Размерът на адвокатското възнаграждение, съобразно Наредба
1/2004 г. при заявения размер на иска възлиза на сумата от 3 192, 95 лв. От
друга страна, делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност.
По него са проведени две съдебни заседания /едно пред СРС и едно пред
настоящия съдебен състав/. Изслушана е СТЕ респ. вън от изготвяне на
исковата молба и процесуално представителство други действия не са
извършвани от процесуалния представител на ищеца, поради което
настоящият съдебен състав намира, че адекватният размер на адвокатското
възнаграждение следва да се определи на сумата от 3 200 лв. Останалите
разноски в размер на 3 950, 60 лв. /ДТ и депозит за ВЛ/ се следват изцяло,
поради което на ищеца трябва да бъде присъдена сума в размер на 7 150, 60
лв. – разноски.
Водим от горното СГС, Първо ГО, 19 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, ул.
„******* да заплати на основание чл. 137 ал.2 от ЗЕ вр. с чл. 59 от ЗЗД на
„КС.“ ЕООД, ЕИК *******, със съдебен адрес: гр. София, бул. „*******,
Търговски дом, вх.******* – адв. Р.Д. сумата от 88 765 /осемдесет и осем
хиляди седемстотин шестдесет и пет/ лв. - дължима цена за ползване на
съоръжението за присъединяване към топлопреносната мрежа и абонатна
станция за присъединяване на сграда - етажна собственост , находяща се в
УПИ V-751, кв. 34, местност „Лагера“, гр. София, с административен адрес –
гр. София, бул. „******* III“ *******, за периода от 25.10.2015 г. до
25.10.2020 г., ведно със законната лихва от 28.10.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, частична претенция, при пълен заявен размер от
100 000 лв., както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 7 150, 60 лв. –
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5
6