РЕШЕНИЕ
№ 385
гр. Бургас, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело №
20232100100918 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба, подадена от Д. Г.
Д., ЕГН ********** и З. Д. Б., ЕГН **********, двамата с адрес *********, чрез адвокат
Николай Димитров, със съдебен адрес гр.София, ул.“Христо Белчев“ №2, офис№4, с която е
предявена претенция срещу „Граве Румъния Застраховане“ООД, със седалище и адрес на
управление Република Румъния, гр.Букурещ, ул.Вултурилор“№98а, приземен етаж 2,3 и 4-
ти, чрез неговия кореспондент за уреждане на претенции по чл.511 ал.3 КЗ в Република
България- „Авус България- регулиране на щети“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Ген.Гурко“ №10, ет.3, ап.4 за осъждане на ответника да
заплати сумите от 100 000 лева за претърпени неимуществени вреди и 9950 лева-
обезщетение за имуществени вреди на първата ищца, както и сумата от 30 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди на втория ищец, ведно със законната лихва върху
сумите от 02.12.2022г. до окончателното изплащане на вземането, настъпили вследствие
причиняване на телесни увреждания при пътно-транспортно произшествие от застрахован
при посоченото румънско дружество лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с
регистрационен номер СТ-22- DDB.
Ищците твърдят, че на 02.10.2022г. около 04:25ч. на път I-9 при 305+7 км. възниква
пътно-транспортно произшествие между лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“,
с румънски регистрационен № СТ-22-DDB, управляван от виновния водач Д.Л.-Ф. и лек
автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с рег. № А 1454 МА, шофиран от Д.Н.Б.. В резултат
на неправомерното движение на първото превозно средство, несъобразено с разпоредбите
на ЗДвП- видимост, релеф, настилка, останали участници в движението по пътищата,
1
интензивност на движението, забранено изпреварване с навлизане в насрещно платно, при
нарушение на предвиденото ограничение за скорост на конкретния пътен участък и
настъпилия челен сблъсък ищците претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания вследствие на получените телесни увреждания.
По отношение на процесния инцидент било образувано ДП № 112/2022г. по описа на
РУП- гр. Малко Търново, пр.пр. № 15005/2022г. от Териториално отделение гр. Царево към
Районна прокуратура- гр. Бургас, по което към момента на подаване на исковата молба
нямало привлечено лице в качеството на обвиняем.
Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица и официален отговор от
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, по делото се установило,
че „Авус България- регулиране на щети“ ЕООД се явявал кореспондент за уреждане на
претенции в Република България на румънския застраховател „Граве Румъния застраховане“
ООД, както и че към датата на настъпване на събитието е било налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, сключена посредством полица № RO26J26JA *********, поради което
и ищците претендират изплащането на претърпените в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП неимуществени и имуществени вреди.
На 02.12.2022г. пострадалите депозирали пред ответника писмена застрахователна
претенция, към която приложили всички необходими доказателства, удостоверявашщи
правата им, настъпването на застрахователното събитие, както и медицински документи.
Въпреки това, застрахователят с писмо от 04.01.2023г. поискал да представят още
документи, които не били налични и към настоящия момент.
По отношение на причинените им неимуществени вреди излагат следното. Д. Б.
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на
получени фрактура крурис ин партис листалис ет фрактура метатарзи II, IV, пелис синистри,
вилнус лацеро контузум крурис текстри, фрактура веребра L 1 и фрактура косте Х декстри,
поради което по спешност била хоспитализирана в „МБАЛ- Бургас“ АД. На 03.10.2022г. Б.
била оперирана с цел открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на тибия и
фибула. Произшествието и претърпените травми нарушили съществено житейския ритъм на
пострадалата. Същата и към настоящия момент продължавала да изпитва болки и не можела
да се движи нормално. Физическото й състояние почти не било възстановено.
Същевременно с това имала сериозни психически последици, като загуба на памет и ясен
спомен за събития и лица преди катастрофата. Били й необходими бъдещи интервенции,
години наред рехабилитация и физиотерапия, работа с психолог. Б. претърпяла и
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение в размер на 4 050лв., а също така и
5 900лв., представляваща пазарната стойност на л.а. марка „Пежо“, модел „307“.
По отношение на иска за неимуществени вреди на ищеца З.Б. се излага следното:
Същият претърпял болки и страдания вследствие на получени загуба на съзнание и спомен
след инцидента, охлузвания в областта на дясна буза непосредствено до десния устен ъгъл
над нивото на кожата с размер 4х0,1см., в областта на десен долночелюстен ъгъл с размер
2
3х0,1см., с корица над нивото на кожата на обща площ 2х0,5см., в областта на шията в дясно
странично охлузване с корица над нивото на кожата с размер 3х1см., в основата на шията в
дясно странично охлузване с корица над нивото на кожата по площ 4х1см. на 1,5см., на
дясна подмишница ямка синкаво кръвонасядане косо разположено с размер 7х2см., по
страничната външна повърхност на дясна мишница в средна трета охлузване с корица над
нивото на кожата и размер 10х3см., по предната повърхност на дясна предмишница
драскотина с размер 7х0,1см., по задната повърхност на дясна предмишница множество
дребни охлузвания с корици над нивото на кожата на обща площ 13х10см., по страничната
външна повърхност на дясно бедро в горна трета група ивичести охлузвания на обща площ
6х3см., в областта на дясно коляно в горна трета драскотина с корица над нивото на кожата
с размер 4х0,1см., под нея охлузване с корица над нивото на кожата с размер 1х1см., в
средна трета на ляво коляно охлузване с корица над нивото на кожата с площ 2х2см.,
пострадалият съобщил за болки в дясната половина, на долната челюст, дясна ключица,
врата и гърба. В обобщение, пострадалият претърпял охлузвания по лицето, тялото и
крайниците, драскотини по десен горен крайник и дясно коляно, болки в дясната половина
на долната челюст, дясна ключица, врата и гърба. Тези наранявания щели да окажат
негативно влияние на пострадалия през целия му съзнателен живот.
Поради всичко гореизложено за ищците се пораждал правен интерес от предявяване
на настоящия иск.
Ответникът в срок е депозирал отговор на исковата молба. На първо място счита
исковата молба за нередовна, тъй като не била представена банкова сметка или друг метод за
плащане, по която ответникът следвало да извърши плащане на евентуално дължимото. На
следващо място се отправя искане за спиране на настоящото производство до приключване
на производството по пр.пр. вх. № 15005/2022г. по описа на РП- Бургас, ТО- гр. Царево, ДП
№ 299-112/2022г. по описа на РУ- Малко Търново. Оспорва се отговорността на водача на
МПС Д.Л.Ф. за настъпилото ПТП, механизма на реализирането му и причинната връзка
между вредите и пътния инцидент. Твърди се и съпричиняване на вредоносния резултат, тъй
като ищците по делото не са използвали обезопасителни колани.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
На 02.10.2022г., в тъмната част на денонощието около 04.25 часа, на път I-9 при
305+7 км., в посока към ГКПП гр.Малко Търново се движил лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с румънски регистрационен № СТ-22-DDB, управляван от
Д.Л.-Ф.. Превозното средство напуснало своето платно за движение и навлязло в
насрещната пътна лента и пътния банкет, след което се ударило в нискостеблена
растителност, което съприкосновение повредило електрическата му система. Без светлини
леката кола продължила движението си в насрещната лента за движение където настъпил
сблъсък с движещия се в обратна посока автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с рег. № А
1454 МА, шофиран от Д.Н.Б.. Ударът бил челен, в предните десни части на превозните
средства. Като последица от инцидента ищците претърпели неимуществени вреди- болки и
3
страдания, а по леката кола марка „Пежо“ нанесени щети, които не позволявали ползването
и по предназначение. Б. била хоспитализирана по спешност в УМБАЛ- Бургас, а на
03.10.2022г. оперирана с цел наместване на фрактура и вътрешна фиксация на тибия и
фабула. Ищецът З.Б., който пътувал на задната седалка на лекия автомибил марка „Пежо“
претърпял счупване на дясната ключица и множество охлузвания по тялото.
За установяване на тази фактическа обстановка по делото са приобщени множество
писмени доказателства, включително заверени копия на част от материалите по досъдебно
производство №3023ЗМ-33/2018г. по описа на РУ-Царево, в това число протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към него и констативен протокол за пътно-транспортно
произшествие с пострадали лица. Последните документи имат характер на официални
удостоверителни такива по смисъла на чл.179 ГПК, издадени са от служители на МВР в
кръга на правомощията им, в установената форма и по установения ред, поради което се
ползват с обвързваща формална доказателствена сила относно обстоятелствата, отразени в
тях, които следва да се приемат за безспорно настъпили в настоящия случай. / В този смисъл
са решение № 85 от 28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 24 от
10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 73 от 22.06.2012 г. по т. д. №
423/2011 г. на ВКС, I т. о., решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II т.
о. /.
Представени са писмени материали, свидетелстващи за уведомяване на
кореспондента на застрахователя на територията на страната и разменена в тази връзка
кореспонденция, медицински документи, отразяващи състоянието на пострадалите, а по
отношение на Д. и описващи проведената оперативна интервенция и състоянието и след
изписване, както и писмени доказателства за направени разходи във връзка с пребиваването
в болницата и последващото лечение.
Разпитани са двама свидетели. М.Ч. описва състоянието на ищците веднага след
инцидента, като пояснява, че първата от тях е приета за лечение в УМБАЛ-Бургас, след
констатиране на множество контузии, а вторият със счупена ключица- обездвижен с
поставена протеза. Спира се подробно на травмите на Б., както и проведените във връзка с
лечението им оперативни интервенции, отделя внимание и на периода на възстановяване на
последната. Времето през което не можела да се обслужва сама продължило около два
месеца, а за да се движи ползвала проходилка. Шест месеца останала в къщи, като я
посещавал рехабилитатор. Провела консултации с психолог, като и към настоящия момент
не била напълно възстановена. Кракът и много често се надувал и се оплаквала от болки. З.
бил подвижен, но проблемът му се изразявал в това, че цялото му тяло е натъртено. Взимал
болкоуспокояващи. После се затворил в себе си. И двамата не могли да преодолеят напълно
стреса от случилото се. Свидетелят Б. описва подробно нараняванията и състоянието на
двамата ищци, веднага след инцидента. Уточнява, че съпругата му е оперирана в
отделението по ортопедия на УМБАЛ-Бургас, като в болничното заведение престояла девет
дни, след което продължило домашното лечение. Пострадалата се възстановявала в дома си
шест месеца, като в началото въобще не успявала да се придвижва сама. При операцията
4
били поставени метални пластини и винтове, цената на които заплатила. Болките в областта
на крака продължавали и към момента. Д. преживяла огромен стрес, а синът му
превъзмогнал нещата по-бързо. Разказва и за начина, по който е настъпил сблъсъка, в
лентата за движение, в която се е движило управляванато от него превозно средство, без
възможност да реагира.
Настоящият състав приема с доверие и кредитира изцяло казаното от свидетелите,
които са изложили добросъвестно и без пристрастия възприятията и спомените си за
случилото се.
В приетото по делото заключение на допусната съдебно-медицинска експертиза се
описват детайлно получените от пострадалата Б. увреждания, а именно:счупване на лява
подберица в дистална част, за което е проведено оперативно лечение и счупване на 2 и 4
метатарзална кост на ляво ходило, разкъсно контузна рана по дясна подбедрица. Уточнява
се, че при пострадалата са извършени две оперативни интервенции с обща продължителност
5 часа и 30 минути. Към настоящия момент не се констатират усложнения в състоянието на
Б., но възстановителния период все още не е напълно приключил. Пострадалият З.Б., в
качеството му на пътник на задна дясна седалка получил множество охлузвания и
драскотини по лицето, тялото и крайниците, както и счупване на дясна ключица в
проксимална трета, което увреждане е квалифицирано като трайно затруднение движението
на десен горен крайник за срок от 1.5-2 месеца. Няма данни за настъпили усложнения след
приключилия лечебен процес. В допълнително представено заключение вещото лице
застъпва позиция, че първата ищца е била с поставен обезопасителен колан, изхождайки от
тежестта на травмите, които с оглед мястото на което се е намирала- на предна дясна
седалка и настъпилия удар- точно в тази част на автомобила биха били много по-големи, ако
такъв не е бил сложен. Преценявайки контузиите на Б. вещото лице е мотивирано
становище, че последният не е бил с поставен предпазен колан.
В заключението си вещото лице, изготвило съдебната автотехническа експертиза,
след обсъждане на всички, приети по делото доказателства описва начина на настъпване на
пътно-транспортното произшествие и причините, които са довели до инцидента. Според
него водачът на лекия автомобил с румънска регистрация е навлязъл, без включени
светлини, в лентата за насрещно движение на превозното средство, управлявано от Б. и
последният не е имал техническата възможност да предотврати по какъвто и да е начин
произшествието. Шофиращият леката кола марка „Фолксваген“ е допуснал редица груби
нарушения на правилата за движение по пътищата/загубил контрол върху МПС, движил се
без включени светлини, управлявал без причина в насрещната пътна лента/ и по този начин
е станал причина за настъпването на противоправния резултат. Вещото лице е посочило и
реалната пазарна стойност на автомобила марка „Пежо“, възлизаща на сумата от 3631.40
лева.
Съдът възприема изцяло и без резерви изводите на вещите лица, кредитирайки
напълно неоспорените от страните заключения, като счита, че са изготвени мотивирани и
обосновани становища и е отговорено изчерпателно на всички, поставени въпроси.
5
За да се ангажира отговорността на застрахователя по иск по чл.432 ал.1 КЗ, е
необходимо към датата на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
между собственика на застрахования автомобил и застрахователя. Отделно от това, следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, за да
възникне отговорност на прекия причинител- застрахован, съответно застрахователя спрямо
увредения, за обезщетяване на причинените вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение към датата на увреждането между
дружеството- ответник и собственика на лекия автомобил марка „Фолксваген“ с
регистрационен номер СТ-22-DDB, произтичащо от валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите не се оспорва. Няма спор също така, че
посоченото по-горе превозно средство е управлявано от водача Д.Л.-Ф., а извод за наличие
на негово виновно и противоправно поведение се извежда без колебания от всички,
приобщени по делото доказателства, включително приети експертни заключения.
Механизмът на произшествието е напълно изяснен, включително конкретните действия на
всеки от водачите. Поведението на Ф. е било в разрез с предписанията на 20 ал.1 ЗДвП, чл.8
ал.1 и чл.70 ал.1 ЗДвП, указващи задължение на водачите да контролират превозните
средства, които управляват, да използват дясната половина на пътя и да се движат с
включени къси светлини. При анализ на всички приобщени по делото материали се следва
несъмнен извод, че получените увреждания от пострадалите в резултат на произшествието
са в причинната връзка с незаконосъобразното деяние на делинквента. Същото се отнася и
за причинетите щети по лекия автомобил, собственост на Б., които са от степен последният
да не може да се ползва по предназначение.
Неоснователно и недоказано е останало твърдението за съпричиняване на
противоправния резултат от страна на пострадалата Б., като убедително насрещно доказване
в тази насока не е проведено. Така и не са събрани категорични данни в подкрепа на
възражението, че ищцата не е ползвала обезопасителен колан. Напротив вещото лице,
изготвило съдебно-медицинската експертиза е напълно убедително в становището си, че ако
пострадалата е била без предпазен колан нараняванията са щели да бъдат много по-сериозни
и животозастрашаващи. Множеството охлузвания и рани по цялото тяло, крайниците и
лицето на втория ищец обаче показват, че последният не е ползвал обезопасителен колан,
поради което и основателно се явава възражението, че поведението му е в причинна връзка с
противоправните последици. Налице е следователно принос на Б. в качеството му на пътник
на задната седалка на автомобила, който не само е нарушил предписанията на закона за
движение по пътищата, като не е поставил предпазен колен, а нарушението му е в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Безспорно е, че водачът на леката кола с
румънска регистрация е създал предпоставките за възникване на вредите, но пострадалият
също е пренебрегнал задължението си да постави обезопасителен колан в качеството си на
пътник в насрещно движещото се превозно средство. При тоа положение и като съобрази
поведението на всеки един от участниците в инцидента съдът, намира, че е налице
6
съпричиняване от Б., което следва да бъде определено на 15%.
Застрахователят в изпълнение на поетите задължения по застраховката „гражданска
отговорност” дължи на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди, което
се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно такова и е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва се имат предвид при определяне размера на
полагащото се обезщетение. Такива са характерът на увреждането, начинът на
извършването му, условията, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат,
възрастта на увредения /т. 11 на Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС/. Обезщетението
за неимуществени вреди, предвидено в чл.52 ЗЗД, възмездява главно болките, страданията,
психичните преживявания, понесени от увредения вследствие на увреждането. Правилното
прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъде обезщетяван пострадалият,
след като се установи, че действително е претърпял такава вреда, което с оглед на
изложеното по- горе, се доказа недвусмислено по делото.
В настоящия казус и по изложените съображения съдът приема, че на ищеца Д. Д. са
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни и физически болки и страдания
от получените травми, както и от продължилия повече от шест месеца сериозен физически
дискомфорт и неразположение. Б. месеци наред е изпитвала значителни затруднения в
ежедневието си, до степен първоначално да не може да се обслужва и грижи пълноценно
сама за себе си. Била е обездвижена по лекарско предписание дълго време, а преживения
силен стрес е нямало как да не се отрази на качеството и на живот, включително и на
комуникацията и с околните. Травмите на крака са довели до продължителни болки и
страдания, налице е било сериозно обездвижване на тялото, като в продължителния период
на възстановяване Б. несъмнено е търпяла противно на волята и изолация и лишения.
При определянето размера на претърпените неимуществени вреди от пострадалата
съдът изхожда най-вече от продължителността на ефективно претърпените болки и
възстановителен процес и значително ограничения обем от движения в периода на
възстановяване. На тази база обезщетението, следващо се на ищцата за претърпените в
резултат на увреждането неимуществени вреди трябва да се определи в размер на 60 000лв.,
които съда намира за достатъчни за възмездяването им. За разликата над присъдения до
претендирания размер от 100 000 лева, искът следва да се отхвърли.
Трябва да се уважи частично и претенцията за репариране на причинените в резултат
на инцидента на Б. имуществени вреди. Направените разходи за лечение се установяват от
ангажираните по делото писмени доказателства- фактури и касови бележки, поради което
съдът ги цени без резерви, както счита, че в същите документи обективно и достоверно са
отразени факти по заплащане на извършени услуги. Тези направени разходи се
потвърждават от събраните по делото гласни доказателства, изготвени експертни
заключения и приложени писмени доказателства, свидетелстващи за здравословното
състояние на ищцата. Пазарната стойност на лекия автомобил възлиза на сумата от 3631.40
7
лева, а за разликата до заявената претенция от 5900 лева искът следва да се отхвърли. При
това положение обезщетението за имуществени вреди, което трябва да се присъди на Б.
възлиза общо на сумата от 7 681.40 лева като за разликата до 9950 лева искът се явява
неоснователен.
При определяне обезщетението за неимуществени вреди, дължимо на втория ищец
съдът съобразява от една страна множеството, получени от него, наранявания, довели
несъмнено до изживяване на болки и страдания, както и счупването на дясната ключица,
причинило затруднение движението на десен горен крайник за срок от 2 месеца,
включително наложилото се в тази връзка обездвижване на мястото на травмата и от друга
страна обстоятелството, че пострадалият е млад човек и се е възстановил сравнително бързо
от физическите травми и преживения стрес. Ето защо обезщетението, което трябва да се
присъди на пострадалия за претърпените в резултат на увреждането неимуществени вреди
трябва да се определи в размер на 20 000 лв., които съда намира за достатъчни за
възмездяването им.
При така приетия размер на обезщетението, след редуцирането му с определения
процент съпричиняване от 15 %, на ищеца се дължи обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 17000 лева, като за разликата над присъдената до претендираната сума от 30 000
лева претенцията следва да се отхвърли.
Основателно се явява искането за присъждане на лихви върху определените суми,
представляващи обезщетение за причинените неимуществени и имуществени вреди на
ищците, считано от датата на предявяване на претенциите пред застрахователя- 02.12.2022г.
При този изход на спора в тежест на ответника- застраховател трябва да се постави
дължимата за производството държавна такса в размер на 3387.25 лв.
Ответникът следва да заплати на ищците сумата от 1083.09 лева за направените
разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното дружество на основание
чл.78 ал.3 ГПК сумата от 5228.69 лева, за направени разноски, съразмерно на отхвърлената
част от иска. Не са налице основания за намаляване адвокатското възнаграждение на
ответника, тъй като същото е в съответствие с правната и фактическата сложност на спора.
Ответникът- застраховател трябва да заплати възнаграждението на адвокат Николай
Николаев Димитров., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, пл. “Позитано“ №2 в
размер на 8448.14 лева. Ангажирани са доказателства за предоставена безплатна адвокатска
помощ на основание сключен договор, в който е посочено, че основанието за предоставяне
на безплатна помощ е чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата. С оглед на това е налице
предвиденото в същия законов текст основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото в настоящото производство
процесуално представителство. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско
възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор, в
който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл.38 ал.2
8
ЗАдв., като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. В
този случай, съгласно чл.38 ал.2 от ЗАдв. ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. При
определяне размера на възнаграждението за адвокатската защита и съобразявайки
фактическата и правна сложност на делото, съдът предвид множеството спорни въпроси
стига до извод за съответствие между размера на възнаграждението и необходимите усилия
при упражняване на процесуалните права.
Мотивиран от изложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Граве Румъния Застраховане“ООД, със седалище и адрес на управление
Република Румъния, гр.Букурещ, ул.Вултурилор“№98а, приземен етаж 2,3 и 4-ти, чрез
неговия кореспондент за уреждане на претенции по чл.511 ал.3 КЗ в Република България-
„Авус България- регулиране на щети“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Ген.Гурко“ №10, ет.3, ап.4 да заплати на Д. Г. Д., ЕГН
**********, с адрес *********, чрез адвокат Николай Димитров, със съдебен адрес
гр.София, ул.“Христо Белчев“№2, четвърти полуетаж, офис 4 обезщетение в размер на
60 000 /шестдесет хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
получени телесни увреждания, ведно със законната лихва, считано от 02.12.2022г. до
окончателното плащане и сумата от 7 681.40/седем хиляди шестстотин осемдесет и един
лева и четиридесет стотинки/ лева- обезщетение за претърпени имуществени вреди,
вследствие на извършени разходи за лечение и увреждания по МПС, получени при
процесното пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от
02.12.2022г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди в размера му над присъдения до претендирания от ищеца от
100 000/сто хиляди/ лева и за присъждане на имуществени вреди над присъдения до
претендирания от ищеца размер от 9950/девет хиляди деветстотин и петдесет/ лева, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Граве Румъния Застраховане“ООД, със седалище и адрес на управление
Република Румъния, гр.Букурещ, ул.Вултурилор“№98а, приземен етаж 2,3 и 4-ти, чрез
неговия кореспондент за уреждане на претенции по чл.511 ал.3 КЗ в Република България-
„Авус България- регулиране на щети“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Ген.Гурко“ №10, ет.3, ап.4 да заплати на З. Д. Б., ЕГН
**********, с адрес *********, чрез адвокат Николай Димитров, със съдебен адрес
гр.София, ул.“Христо Белчев“№2, четвърти полуетаж, офис 4 обезщетение в размер на
17 000 /седемнадесет хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
получени телесни увреждания, ведно със законната лихва, считано от 02.12.2022г. до
9
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди в
размера му над присъдения до претендирания от ищеца от 30 000/тридесет хиляди/ лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА „Граве Румъния Застраховане“ООД, със седалище и адрес на управление
Република Румъния, гр.Букурещ, ул.Вултурилор“№98а, приземен етаж 2,3 и 4-ти, чрез
неговия кореспондент за уреждане на претенции по чл.511 ал.3 КЗ в Република България-
„Авус България- регулиране на щети“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Ген.Гурко“ №10, ет.3, ап.4 да заплати по сметка на Бургаския
окръжен съд държавна такса за производството в размер на 3387.25 / три хиляди триста
осемдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/лева.
ОСЪЖДА „Граве Румъния Застраховане“ООД, със седалище и адрес на управление
Република Румъния, гр.Букурещ, ул.Вултурилор“№98а, приземен етаж 2,3 и 4-ти, чрез
неговия кореспондент за уреждане на претенции по чл.511 ал.3 КЗ в Република България-
„Авус България- регулиране на щети“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Ген.Гурко“ №10, ет.3, ап.4 да заплати направените от ищците
разноски, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 1083.09/хиляда и осемдесет
и три лева и девет стотинки/ лева.
ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН ********** и З. Д. Б., ЕГН **********, двамата с адрес
*********, чрез адвокат Николай Димитров, със съдебен адрес гр.София, ул.“Христо
Белчев“ №2, офис№4 да заплатят на „Граве Румъния Застраховане“ООД, със седалище и
адрес на управление Република Румъния, гр.Букурещ, ул.Вултурилор“№98а, приземен етаж
2,3 и 4-ти, чрез неговия кореспондент за уреждане на претенции по чл.511 ал.3 КЗ в
Република България- „Авус България- регулиране на щети“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Ген.Гурко“ №10, ет.3, ап.4 направените по
делото разноски в размер на 5228.69/пет хиляди двеста двадесет и осем лева и шестдесет и
девет стотинки/ лева., съразмерно на отхвърлената часто от иска.
ОСЪЖДА „Граве Румъния Застраховане“ООД, със седалище и адрес на управление
Република Румъния, гр.Букурещ, ул.Вултурилор“№98а, приземен етаж 2,3 и 4-ти, чрез
неговия кореспондент за уреждане на претенции по чл.511 ал.3 КЗ в Република България-
„Авус България- регулиране на щети“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Ген.Гурко“ №10, ет.3, ап.4 да заплати на адвокат Николай
Николаев Димитров., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, пл. “Позитано“ №2
сумата от 8448.14/осем хиляди четиристотин четиридесет и осем лева и четиринадесет
стотинки/ лева.
10
Решението може да бъде обжалвано от страните пред БАС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
11