№ 1366
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Ралица Димитрова
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500417 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 265953 от 1 октомври 2021г. по гр. д. № 9 135/2020г.,
поправено с решение № 266632/19.112021г., Софийски градски съд, ГО, 2
състав е осъдил „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК121718407, да заплати
на Ю. Г. К., ЕГН ********** : - 21 100,00 лева обезщетение за
неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на
24.06.2017г., на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане КЗ),
връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, плюс законната лихва от 28.08.2020г. до
окончателното изплащане;- 1 030,06 лева разноски по делото на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК разноски по делото;2. на адвокат В. О. – 1 003,59 лева
адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
отхвърлил исковете за разликата над 21 100,00 лева до предявения размер от
50 000,00 лева; и иска на Ю. К. изцяло; осъдил ищците, Ю. К., ЕГН
**********, действащ чрез законния му представител - баща му Ц. Е. К., да
заплатят на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД сумата 1 795, 06 лева - разноски
по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Решението е постановено при
участието на А. В. Т. като трето лице помагач на ответника.
1
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба
на ищците Ю. Г. К. и Ю. Ц. К., представляван от законния си представител Ц.
К., срещу решението по гр. д. № 9135/2020г. на СГС, ГО, 2 състав в
отхвърлителните му части. С доводи, концентрирани върху нарушение на чл.
52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, искат отмяна на решението в обжалваните части и
уважаване на исковете им в предявените размери.
Насрещната страна „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД също е подало
въззивна жалба срещу първоинстанционното решение по посоченото
гражданско дело, но в осъдителната му за ищцата част. С доводи за
нарушение на чл. 51, ал. 1, чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и за процесуални
нарушения при анализа на събраните доказателства и при разглеждане на
защитните му средства, иска отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на иска до размера от 21 100 лв.
Всяка от страните е оспорила жалбата на противната страна.
За да постанови решението си по исковете за заплащане на
обезщетения за неимуществени вреди, първоинстанционният съд е приел, че
в полза на ищцата е възникнало вземане по чл. 432, ал. 1 КЗ в размер на 26
600 лв., така както е редуцирано с 5 % съпричиняване поради неизползване на
предпазен колан, вследствие на което е получила травмата на опорно –
двигателния апарат, като й е присъдено 21 100 лв. обезщетение поради
приетото частично плащане от ответника в размер на 5 500 лв.; а в полза на
ищеца е възникнало вземане в размер на 3 000 лв., и тъй като му е платена
сума в такъв размер, без като дете да е съпричинил вредоносния резултат,
искът му е отхвърлен изцяло.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваните части, а като
косвен резултат от решаващата си дейност счита същото и за правилно в
обжалваните части.
Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по
силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна
закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в
тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
2
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети
лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на
застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на
застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание
застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на
непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на
увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му
да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи
момент – този на настъпването на застрахователното събитие, при което е
причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на
увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования
да бъде установена със сила на пресъдено нещо.
В случая, с оглед оплакванията във въззивните жалби, очертаващи
спорния предмет, спорните въпроси във въззивното производство са по
приложението на чл. 51, ал. 1, чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД.Жалбоподателите –
ищци оспорват размера на определените им обезщетения, предназначени да
възмездят болките и страданията им, като занижени с доводи, че съдът не е
взел предвид интензитета, продължителността и характера на претърпените
болки и страдания с оглед всички претърпени травматични увреждания и
икономическите условия в страната, в частност застрахователните лимити.
Жалбоподателката оспорва и приетото от съда, че ответникът е доказал при
условията на пълно доказване, че е съпричинила вредоносния резултат
поради установеното от заключението на СМЕ, че уврежданията в шията й
биха се получили и при правилно поставен колан. Жалбоподателят –
ответник от своя страна оспорва размера на определеното обезщетение на
ищцата, като поддържа, преповтарайки възраженията си от защитата срещу
иска, че съдът не е взел предвид, че травмата в шийната област е настъпила на
фона на дегенеративни изменения, установени от 2012г., способствали за по-
дълъг възстановителен период, като не е съобразил, че периодът на
възстановяване и интензивни болки само от травматичните увреди по тялото
и в шийната област – контузия на шията и оток на прешлени - е кратък –
около 20 дни, за които е бил разрешен и отпуск по болест, като за последните
травми не е било назначено и лечение, изразяващо се в носене на шийна яка.
Така застрахователят е обобщил, че платеното от него, при отчитане на
3
значително съпричиняване поради неизползване на предпазен колан – с оглед
настъпване на вредите при удар в тялото на внучето, което ищцата е държала,
когато е получила и разгъване на шията, - че платеното от него в размер на 5
500 лв. покрива действително претърпените вреди и болки.
Не е спорно на настоящия етап от производството, че процесното
ПТП от 24.06.2017г., посочено като вредоносно събитие, е настъпило в
гр.София, около 19:30 ч., при управлението на лек автомобил „Ситроен Ц 5“ с
рег. № *** по ул. „Беловодски път“ от Златните мостове към бул. „България“
от Е. К., като ищците – съпруга, съответно внук на водача, са били пътници
на задната дясна седалка в автомобила, като съгласно заключението на
комплексната съдебно-медицинска експертиза ищцата е била без поставен
обезопасителен колан, а детето на 8 месечна възраст не е било поставено в
столче. С оглед спорния предмет на въззивното производство, въззивният съд
изхожда от положението, прието от първоинстанционния съд, че ПТП е
причинено противоправно и виновно и от посочения застрахован при
ответника водач К., навлязъл в кръстовището, където е станало ПТП, без
предимство с 67 км/ч (чл. 48 ЗДвП), а другият водач на автомобил „Рено
Лагуна“ с рег. № ***, участник в ПТП, - третото лице помагач на ответника
А. Т., е съизвършител на непозволеното увреждане, предприел навлизане в
кръговото движение по лявото разклонение вместо по дясното, спрямо когото
досъдебното производство за управление на МПС след употреба на
наркотични вещества е било прекратено. Не се спори и, че ответникът е
платил на ищците преди образуване на делото сумата 5 500 лв., съответно 3
000 лв. като обезщетения за вреди от процесното ПТП, - частично плащане,
прието от ищците, съобразено от първоинстанционния съд.
В резултат от процесното ПТП, съгласно заключенията на СМЕ –
комплексна с участието на съдебен медик и основно, изготвено от
неврохирург, изслушани по делото, ищцата е получила травма на шийния
отдел на гръбначния стълб, състояща се от: множествено изкълчване и
навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел; - травматичен едем
в костния мозък на телата на четвърти, шести и седми шийни прешлени без
промяна във формата на телата и фрагменти от тях; травма на опорно-
двигателния апарат, състояща се от травматично кръвонасядане в дясна
подключична област с площ 2,5/2 см, в лява подключична област с площ 2/2
см; травматично кръвонасядане по горна повърхност на дланта на лявата ръка
4
7/6 см с червеникаво охлузване на околната кожа с площ от 2,5/2 см;
травматични кръвонасядания на лявото и дясното бедра. Тя не би получила
травмата на опорно-двигателния апарат, ако е била с правилно поставен
предпазен колан; дори и при правилно поставен колан, при рязко огъване на
шията, уврежданията в тази област биха се получили, а при удар на главата в
предмети/части в автомобила – в случая с оглед подключичните
кръвонасядания при удар в тялото на бебето (изказано като предположение –
така в. л. Ш. в открито заседание на 09.04.2021г.), което е държала (така
показанията на св. К., кореспондиращи на данните по делото) – увредите в
шията не биха се получили, но при всички случаи експерът съдебен медик е
уточнила, че шията е винаги подвижна и с колан и без колан. Ищецът Ю. К.,
съгласно заключението на комплексната СМЕ и заключението на СМЕ,
изготвено от неврохирург, е получил вследствие на ПТП травматично
кръвонасядане в лявата скулова област и горната част на лявата буза;
травматични кръвонасядания в подмишничната ямка, предната повърхност на
лявото рамо, по лакътния ръб и дланта, и по долния край на лявата
предмишница и китката на лявата ръка, които не би получил, ако е пътувал в
детско столче, при липса на данни за трайни негативни последици от
травмите. Непосредствено след получаване на травмите от ПТП детето е било
неспокойно през нощта, плачело, не давало да го докосват по синините, не
искало да се отделя от майка си (показания на св. М. К. – майка на ищеца).
Неврохирургът е уточнил, че възстановителният период при това изкълчване
и навяхване в шийния отдел като при ищцата е индивидуален, като в
конкретния случай той е продължен от установения при магнитно-
резонансното изследване костомозъчен едем - изменение на тъканния оток в
гъбестото вещество, който е маркер за прясна травма, в телата на 3 –те
прешлена без промяна във формата на самите тела, при предписано носене на
шийна яка за няколко месеца и прием на медикаменти (каквато ищцата е
носила – така показанията на св. К., кореспондиращи на лекарското
предписание), като обикновено възстановителният период е около 6 месеца,
докато кръвонасяданията са отшумели за период от около 20 дни, като
първите 15 – 20 дни пострадалата е търпяла интензивни болки. Вещото лице е
уточнило още, че травмата в шийната област е протекла на фона на изразени
дегенеративни промени с давност от 2012г., откогато е преглеждана и
лекувана от увреждане на междупрешленните дискове, като травмата води до
5
ускоряване на дегенеративния хроничен процес, който се утежнява без да
може да се овладее. Вещото лице е пояснило още, че въпреки че пострадалата
е била диагностицирана с травматичен остеит на 27.06.2017г. при проведения
ЯМР, в случая се касае за оток в гъбестото вещество на прешлените, които са
останали цели (няма фрактури).
От допълнителното заключение на вещото лице неврохурирг,
изготвило основното еднолично заключение на СМЕ, е установено още по
делото, че при пострадалата от 2012г. е била поставена диагноза дискови
протрузии (форма на дискова херния) на нива С 5 – С 6 и С 6 – С7, където
основните движения на главата са навеждане напред и назад, с дегенеративна
стеноза на гръбначно – мозъчния канал в шийния сегмент, а през 2017г., както
е уточнило вещото лице, такива са установени и на нива С 4 - 5.
Дегенеративният процес в шийния сегмент на гръбнака, както е пояснил
експертът, е хронично прогресивно заболяване, при различен темп на
измененията. В конкретния случай ищцата е лекувана медикаментозно от
оплакванията си в шийния отдел и изтръпване на ръцете, като за периода
2016 – 2017г. тя 4–кратно е провела физикално лечение; лечението във ВМА
през м.09.2017г. е по повод оплакванията й от дегенеративните изменения и
поради костно – мозъчния едем.От заключението се установява още, че
болките и ограничената подвижност при получените травми са такива като
при пациенти с дегенеративен процес в шийния отдел. При прегледа през
м.03.2021г. вещото лице е констатирало оплаквания, характерни за
дегенеративния процес. В съдебно заседание на 09.07.2021г. вещото лице е
уточнило още, че едемът отзвучава бавно, тялото го резорбира – за около 3
месеца, колкото е възможно да е продължил в случая възстановителният
процес, и този процес не се влияе от дегенеративните промени. Обобщено е в
от експерта, че травмата в областта на шийния отдел се състои в разтежение с
разкъсване на ставни капсули и с кръвоизливи в тях, разкъсване на мускулни
влакна в мускулатурата на шийния отдел и разкъсване на сухожилията.
Вещото лице е пояснило още, че при така получената травма, причинила
дисторзия (разтежение), е задължително да се носи шийна яка.
С оглед приетото за установено по-горе, въззивният съд също
намира, че дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди,
срещу чийто присъден от първата инстанция размер са направени оплаквания
и от двете страни относно преценката на релевантни факти за определянето
6
му и като резултат за нарушение на чл. 52 ЗЗД, не може да бъде определено в
размер, по-малък от 28 000 лв., но няма основание и за завишаването му. В
приложение на чл. 52 ЗЗД, при приетото за установено по делото относно
характера и тежестта на увреждането на здравето на пострадалата, която в
активна работоспособна възраст (на почти 56г.) е получила травма в шийния
отдел на гръбначния стълб, както и кръвонасядания в други части на тялото,
като съобрази и претърпените от нея болки и неудобства от физическо
естество, в това число интензивни за посочения по-горе период от около 20
дни, присъщи на увреждането в този отдел на гръбначния стълб, вкл.
характера и продължителността на лечението – с носене на шийна яка, при
съобразяване и на икономическите условия в страната към момента на
настъпване на вредите, а като ориентир съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция
за икономическите условия, въззивният съд счете, че обезщетение в размер на
28 000 лв. не нарушава принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД
и не води до обогатяване на пострадалото лице. За да счете, че обезщетение в
посочения размер не е завишено и не нарушава принципа на справедливостта,
въззивният съд взе предвид посочените по-горе обстоятелства и главно
характера и тежестта на увреждането в шийната област на гръбначния стълб,
който е фундамент на човешкия организъм, а шийните прешлени поддържат
черепа и осигуряват и движението на главата, чийто функции се
възстановяват за сравнително дълъг период от време – в случая за поне 3
месеца, без да е установено настъпило усложнение от самите травми.
Доводите на ответника за неправилност на обжалваното решение в посока
необосновано завишаване на дължимото обезщетение, почиващи на
неотчитане на здравословното състояние на пострадалата преди ПТП, в
частност на наличните дегенеративни промени в шийния отдел на гръбнака,
установени през 2012г., които са основани на възраженията му от защитата по
същество срещу иска, са неоснователни. Именно при отчитане на
множественото изкълчване и навяхване на ставите и връзките между тях,
изразяващо се в разтежение с разкъсване на ставни капсули и с кръвоизливи в
тях, разкъсване на мускулни влакна в мускулатурата на шийния отдел и
разкъсване на сухожилията, и на оток в гъбестото вещество на прешлените,
съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените в резултат от
процесното ПТП неимуществени вреди от ищцата, получила и множество
7
кръвонасядания, не може да бъде определено под определения от
първоинстанционния съд размер на обезщетението и да се сведе до размера,
платен от ответника. Този извод е валиден дори и да се приеме, че в
конкретния случай възстановителният период от увредите от ПТП в шийната
област не е продължил 6 месеца (СГС е приел времеви диапазон от 3 до 6 м.),
а около 3 месеца със задължително носене на шийна яка. За
продължителността на конкретния възстановителен период за конкретния
организъм, който е фактическо положение, не може категорично да се съди от
продължителността на разрешения отпуск поради временна
неработоспособност, на която ответникът също акцентира. Тук следва се
съобрази и, че с идентичните болкови симптоми от дегенеративните
изменения ответникът не може да обоснове успешно правоизключващо свое
възражение, доколкото от заключението на СМЕ – основно и допълнително –
е безспорно установено какви са присъщите болки и неудобства от
получените травми на фона на вече настъпилите с възрастта неблагоприятни
изменения в шийната област. Съдът в обжалваното решение е отчел
дегенеративните изменения в шийния отдел на гръбначния стълб, което
отчита и въззивният съд, както и, че травмите в шийния отдел ускоряват
дегенеративните промени, което е сериозна неблагоприятна последица от
вредоносното деяние. Изложеното за характера и тежестта на получените от
ищцата увреди обаче не дава основание, както се подчерта, да се определи
обезщетение в търсения от нея размер от 50 000 лв. По делото не се
установиха фрактури, както се твърди в исковата молба, на телата на 3 шийни
прешлена, а, както многократно поддържа и ответникът, травмите в шийните
прешлени са настъпили на фона на вече настъпили неблагоприятни
изменения в шийната област, като болките в тази област са причинени след
ПТП както от травматичните увреди, така и от дегенеративните изменения,
които са с траен прогресиращ характер. Наред с това, дисковите хернии не са
предизвикани от ПТП, съобразно неоспореното експертно заключение в тази
насока, което съдът възприема като обосновано и компетентно, а
провежданото постоянно лечение от оплакванията в шийната област е преди
всичко поради дегенеративните необратими промени в тази област.
На основание приетото по-горе, няма и предпоставки за определяне
на обезщетение на ищеца за търпените вреди от ПТП в размер, по-голям от
определения от СГС, платен от ответника. Характерът и тежестта на увредите
8
на 8–месечното бебе и последвалите промени с краткотраен характер в
психоемоционалното му състояние, пътувало в автомобила, управляван от
дядо му, заедно със своята баба, без да е обезопасено, не предпоставя
определяне на обезщетение в по-голям размер от изплатения от ответника, а
именно такова в търсения размер от 5 000 лв.
С оглед изложеното, доводите, релевирани от жалбоподателите, за
нарушение като резултат на чл. 51, ал. 1 и на чл. 52 ЗЗД се явяват
неоснователни.
По възражението за съпричиняване:
Въззивният съд също формира извод, че възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, релевирано от
ответника, което е в спорния предмет и на въззивното производство, е
частично доказано откъм нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
Съпричиняването на вредоносния резултат има, когато поведението на
пострадалия е било в причинна връзка с вредоносния резултат. Релевантен за
допринасяне за настъпването на вредите е фактическият конкретен принос на
пострадалия към вредоносния резултат, а не допуснато от негова страна
формално нарушение, необуславящо вредоносния резултат. Въззивният съд
приема с оглед установеното по делото, че пострадалата не е ползвала
предпазен колан, поради което е получила и кръвонасяданията по тялото си.
Този извод се налага от възприетото и неоспорено заключение на
изслушаната по делото комплексна СМЕ, обсъдено по-горе, уточнено в
съдебно заседание. Доколкото не е установено чрез пълно доказване от
ответника, носещ тежестта на доказване на възражението си, целящо
намаляване на отговорността му, че шийната травма е настъпила поради
неизползването на предпазен колан, която принципно може да настъпи и при
поставен колан (въпреки предположението, че вероятно е настъпила при
удара в тялото на детето), САС намира, както е счел и СГС, че в случая
възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е недоказано по отношение на настъпването
на шийната травма. Ето защо и въззивният съд намира, че възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата е само частично
основателно – поведението й безспорно е в причинна връзка само с
кръвонасяданията в тялото, които не са основните травматични увреди от
ПТП, в предмета на делото, поради което и няма основание за редуциране на
9
определеното й обезщетение за вреди по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД с повече от
5 %, на колкото приносът е определен от първоинстанционния съд. Така общо
определеното обезщетение се намалява до размера от 26 600 лв. и след
приспадане на приетото частично изпълнение от 5 500 лв., на ищцата следва
да се присъди обезщетение в размер на 21 100 лв., колкото е присъдено.
С оглед гореизложеното и неоснователността на всички доводи,
релевирани срещу обжалваното решение на първоинстанционния съд,
въззивният съд прие, че то е правилно и подлежи на потвърждаване (чл. 272
ГПК). При този изход на спора, на основание на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗА на представителя по пълномощие на ищцата,
съразмерно на уважената част от иска, следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за безплатна правна помощ с ДДС в размер на 1 003, 59 лв.
Няма основание, съразмерно на отхвърлената част от исковете, да се присъди
адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на
ответника, тъй като представеното платежно нареждане, въпреки
декларацията на адвоката – пълномощник, се отнася за „хонорари за
м.септември 2022“, а договорът за правна защита и съдействие, представен в
настоящото въззивно производство, е с посочена дата на сключване
03.10.2022г. и няма как да се свърже с доказателството за плащане на
възнаграждение по банков път (вж. т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д.
№ 6/2012г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, Софийски апелативен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265953 от 1 октомври 2021г. по гр. д. № 9
135/2020г., поправено с решение № 266632/19.112021г., на Софийски градски
съд, ГО, 2 състав.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК121718407, да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗА, на
адв. В. О. сумата 1003, 59 лв. – възнаграждение с ДДС за безплатна правна
10
помощ за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му,
при условията на чл. 280 ГПК, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11