№ 2875
гр. Пловдив, 13.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502975 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 30065/16.111.2022г. на адв. Т. К.-В., като
пълномощник на Г. Х. Д. против определение № 950 от 14.10.2022г., постановено по гр. д.
№ 463 по описа за 2022г. на Карловски районен съд, I-ви гр. с., с което се оставя без
уважение молбата на Т. К.-В., пълномощник на ответника Г. Х. Д., за изменение на решение
№ 291 от 23.09.2022г., постановено по гр. д. № 463 по описа за 2022г. при КрлРС, в частта
относно разноските, като неоснователна.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на оспорваното
определение, тъй като съдът не се съобразил с постигнатото споразумение между страните
относно разпределението на разноските по делото.Моли се същото да бъде отменено, вместо
което да се постанови друго, с което молбата да бъде уважена.Претендират се разноски и за
настоящето производство.
В законовия едноседмичен срок не е постъпил отговор по частната жалба от
ответника по нея.
Пловдивският окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирана страна – ответник в
първоинстанционното производство, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е допустима.
По същество съдът намира частната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Пред районния съд е била предявена искова молба за развод на основание чл. 49, ал.
1 от СК от В. Н. Д., ЕГН ********** против Г. Х. Д., ЕГН **********.
1
В хода на производството по делото страните са постигнали съгласие
местоживеенето на децата Даная, родена на 10.09.2013г. и Кристина, родена на
03.09.2015г., да бъде това на майката, която да упражнява и родителските права, а бащата да
има режим на лични контакти в определените от тях периоди.Относно издръжката на децата
са постигнали съгласие бащата да заплаща на всяко от децата месечна издръжка в размер на
177, 50 лева, дължима до 20-то число на съответния месец.Страните са постигнали съгласие
и по въпросите относно ползването на семейното жилище, придобитото имущество по
време на брака и фамилното име на съпругата.Относно разноските по делото страните са се
съгласили дължимите държавни такси да се заплатят поравно от двамата съпрузи.
На основание чл. 321, ал. 5 от ГПК съдът е преминал към производство за развод по
взаимно съгласие.По делото е постановено решение № 291 от 23.09.2022г., с което бракът на
страните е прекратен с развод по взаимно съгласие и е утвърдено представеното от тях
споразумение по чл. 51 от СК.С решението е осъдена В. Н. Д., ЕГН ********** да заплати
ДТ в размер на 12, 50 лева, а Г. Х. Д., ЕГН ********** е осъден да заплати ДТ в размер на
268, 10 лева с оглед размера на присъдената издръжка.
По молба на адв. Т. К.-В., като пълномощник на Г. Х. Д., по чл. 248 от ГПК
районният съд е постановил обжалваното в настоящето производство определение,
обосновавайки, че ответникът е осъден да заплати ДТ върху размера на определените за
децата издръжки, като същите нямат отношение към разпоредбата на чл. 329, ал. 1, изр. 2 от
ГПК, която регламентира, че когато няма вина разноските остават в тежест на всяка от
страните, както са ги направили.В случая дължимата държавна такса, която е осъден да
заплати ответникът, е във връзка с разпоредбите на чл. 6 и чл. 7, т. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и по своята същност не
представляват такива, сторени от страните в съдебното производство, а се дължат по закон,
предвид вида на гражданско-правния спор – брачно дело.Съдът се е съобразил със
споразумението на страните, като окончателната ДТ при решаване на делото за развод е
възложена поравно на двете страни.В тази връзка съдът е определил такава с оглед изхода
на спора, като и двете страни дължат държавни такси във връзка с решаване на делото и
прекратяване на брака.Отделно обаче родителят, който е осъден да заплаща издръжка на
непълнолетните си деца, дължи ДТ върху размера на присъдената издръжка и съдът,
определяйки по реда на чл. 7, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, я е възложил на ответника.
Настоящият състав на съда намира доводите на районния съд за правилни, тъй като
съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК вземанията за държавни такси,
установени по основание със закон, представляват публични вземания.Кредитор по
отношение на дължимата ДТ е Държавата, а длъжник е лицето, което е осъдено да заплаща
издръжка.Няма пречка страните да постигнат споразумение относно заплащането на
разноските, вкл. относно дължимата ДТ по делото, което да бъде одобрено от съда, но
същото касае вътрешните отношения между тях, с които Държавата като кредитор не може
да бъде обвързана.При евентуално неизпълнение длъжник спрямо Държавата се явява
2
осъденото да заплаща издръжка лице, а претенцията на последното спрямо другата страна
по делото с оглед постигнатото споразумение, е въпрос на уреждане на облигационни
отношения между тях.
Предвид гореизложеното частната жалба е неоснователна, а оспорваното определение
е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 950 от 14.10.2022г., постановено по гр. д. № 463 по
описа за 2022г. на Карловски районен съд, I гр. с.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3