Решение по КНАХД №1393/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от А. М. М. от [населено място] – чрез упълномощен представител, срещу Решение №128 от 28.05.2025г., постановено по анд №206 по описа за 2025г. на Районен съд Хасково. Счита се, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Съдът допуснал грешки при формиране на фактическите и правните си изводи, като не обсъдил всички доказателства, а част от събраните такива тълкувал превратно. Жалбоподателят не бил извършил вмененото му административно нарушение – не отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване на употребата на алкохол. В обстоятелствената част на НП и на АУАН липсвало конкретно, ясно и точно описание на обстоятелствата, при които било извършено това нарушение, съобразно изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В описанието в акта само бил посочен чл.174, ал.3 от ЗДвП, без да било конкретизирано по коя хипотеза на закона била квалификацията, с което били нарушени и изискванията на чл.42, т.5 от ЗАНН. Описанието на деянието било лаконично, като от него не ставало ясно защо точно била ангажирана отговорността на жалбоподателя и това описание било буквално пренесено от АУАН в НП, без административнонаказващият орган да внесе нужните уточнения във фактологията. Така направеното описание нарушавало правото на защита на наказаното лице, защото то не можело да се установи защо била ангажирана административнонаказателната му отговорност. От събраните гласни доказателства по делото се установило, че с техническо средство над пет пъти била вземана проба на жалбоподателя, което явно не представлявало отказ да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол. От показанията на полицейските служители станало ясно, че в инкриминирания момент наказаният направил няколко опита да бъде изпробван с техническо средство, но неуспешни, като апарата не отчел никакъв резултат. Едва в съдебно заседание актосъставителят посочил, че разясненията и указанията на служителите на сектор „Пътна полиция“ към водача М. били в насока как да бъде издишан въздух, за да се осигури непрекъснат поток на струята, като такова описание на дължимите действия от страна на водача на МПС не било налице в процесното НП. Тези неуспешни опити за даване на проба били вменени на лицето като отказ за изпробване, но такива констатации не били отразени в АУАН като фактически данни. На следващо място, в обжалваното решение не били коментирани гласните доказателства свидетеля А. И. Р. – другият участник в процесното транспортно произшествие, която имала преки и непосредствени впечатления за механизма на настъпването му. В акта си съдът ги кредитирал като логически, последователни и обективни, без обаче по същество да коментира изявленията на свидетеля – че наказаният водач не само, че не е отказал да бъде тестван с техническо средство, но и спазвал даваните му в тази насока разяснения и указания от страна на контролните органи. Превратно съдът приел, че с извършените действия М. симулирал невъзможност да даде годна проба. Опровержението на този факт се съдържало в показанията на свидетеля А. Р., която била категорична, че М. изпълнявал дадените му указания и не се отклонявал от разпорежданията на полицейските служители. Показанията на този свидетел-очевидец били категорични в насока, че привлеченото към отговорност лице изпълнило стриктно указанията на правоохранителните органи и че били осъществени многократни опити за тестване, но въпреки това всички проби били некачествени. Показанията на Р. сочели, че неизвършването на качествена проба за наличие на алкохол в издишания въздух не било по вина на наказания и на симулативно поведение от негова страна. Необсъждането в цялост и задълбочено на събраните гласни и писмени доказателства относно основния спорен въпрос по делото – доказано ли е по безспорен начин установеното нарушение, довело до неправилни правни изводи и съответно до неточно приложение материалния закон. Във връзка с изложеното се сочи практика на АдмС Хасково и иска отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него НП.

Ответната страна – Началник група в ОДМВР Хасково, Сектор Пътна полиция не взема становище по касационната жалба.

Окръжна прокуратура Хасково счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Хасково е потвърдил Наказателно постановление №25-1253-000157/06.02.2025г. на Началник група в ОДМВР Хасково, Сектор Пътна полиция, с което за нарушения на чл.35, ал.3 от Закона за движението по пътищата и чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание съответно чл.180, ал.1, т.1, пр.3 и чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП на А. М. М. са наложени наказания съответно – глоба в размер на 50,00 лева и глоба в размер на 2 000,00 лева, както и е определено лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

За да постанови решението си районният съд установил от фактическа страна, че около 00,30ч. на 11.01.2025г. свидетелите Д. Д. Б. и Д. П. П. били изпратени по сигнал за настъпило пътнотранспортно произшествие. При пристигане на място, въз основа на разположението на превозните средства и обясненията на водачите, възприели, че произшествието било причинено при извършена маневра „завой надясно“ от водача на лек автомобил [Марка] рег.№*************, който при движение по бул.Б. в [населено място] и навлизане в кръстовището с ул.П. Б. се ударил странично в задна лява част на изчакващото се на моста да се включи в движението по бул.България моторно МПС Ауди **** рег.№ *************, управлявано от свидетеля А. И. Р.. Водачите на превозните средства, участници в ПТП с материални щети, били приканени да бъдат тествани с техническо средство за употреба на алкохол, но жалбоподателят – водача на Х. С., не издишал продължително и в рамките на 5 - 6 секунди, а еднократно и за много кратко време. Направил няколко опита и отново били дадени разяснения от служителите на Сектор Пътна полиция, но това било безуспешно. След това М. бил отведен в сградата на РУ МВР Хасково, където действията по указания как да бъде дадена пробата били повторени, но наказаният отново не съумял да издиша въздух с достатъчна продължителност, за да даде качествена проба, като отправял и предизвикателни изрази към полицейските служители. С оглед констатациите в хода на проверката и достигнатия извод за механизма на причиняване на ПТП бил съставен акт за установяване на административно нарушение за осъществени деяния по чл.35, ал.3 и чл.174, ал.3 от ЗДвП. Така установените факти съдът възприел от представените писмени доказателства и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели, включително показанията на А. И. Р., които били преценени от въззивната инстанция като логически последователни и обективни, напълно достоверни и относно поведението на жалбоподателя. От правна страна съдът приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не били допуснати съществени процесуални нарушения. Спазени били изискванията на чл.40 и чл.42 от ЗАНН, като и тези по чл.57 от ЗАНН. Наказаното лице реализирало описаните в акта и НП деяния – несъобразяване с правилата за извършване на маневра „завой надясно“ и отказ на водача да бъде тестван за употреба на алкохол, квалифицирани като нарушения съответно по чл.35, ал.3 и по чл. чл.174, ал.3 от ЗДвП. По отношение на първото нарушение – налице било поведение, вследствие на несъобразяване с правилата за извършване на маневра, като пътното платно не било използвано по разписания в закона начин относно навлизането по път с двупосочно движение и регулацията на движението в процесния участък, поради което и настъпил съставомерният резултат - създадена опасност, за която красноречиво свидетелствал фактът на настъпило ПТП в пряка причинноследствена връзка. РС Хасково сочи, че било установено и авторството, доколкото водач на превозното средство, при извършване на движението в отклонение от правилата за движение, бил именно жалбоподателят. Съдът приел, че като водач било необходимо същият да прояви дължимата грижа при упражняване на дейността по управление на МПС, както и че е можел, а така също и бил длъжен, да съобрази поведението си при извършване на маневрата с правилото по чл.35, ал.3 от ЗДвП. Не били налице предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН по отношение на това нарушение. По недвусмислен и категоричен начин се установявали и обстоятелствата около извършване на второто описано в АУАН и НП нарушение. След като жалбоподателят имал качеството водач на МПС, то било необходимо след надлежната покана да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство от оправомощен орган и да изпълни това си задължение. РС Хасково обсъдил обстойно възражения на жалбоподателя относно обективиране в съответна форма на отказа по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за да се приемело, че бил направен. Въззивният съд приел, че отказът можело да бъде изричен – с думи и действия, или да се изведе от бездействието на субекта, включително и от конклудентни негови действия, като счел, че именно такъв бил процесният случай. След като органите на Сектор ПП при ОДМВР Хасково приканили водачите на МПС, участвали в инцидента, да бъдат тествани с техническо средство, жалбоподателят не отказал изрично, нито бездействал, но с извършените от него действия симулирал невъзможност да даде годна проба. Според РС Хасково водачът симулирал, тъй като не изпълнил разясненията на контролните органи как да стане това, нямало видима обективна причина, свързана със здравословно състояние или друга пречка, която да е била посочена на контролните органи. Така в обжалваното решение било прието от съда, че имало съставомерен отказ да се даде проба, а не даване на негодна проба или невъзможността да се даде въобще такава с техническо средство. Районният съд е аргументирал кога във втория и третия случай се прикривал отказ, а именно –от субективния момент, който пък се оценявал въз основа на съвкупния анализ на останалите установени по делото факти. В конкретната ситуация водачът бил приканен да бъде тестван, като това се предхождало от нарушение на правилата за движение, довело до ПТП, причинено в резултат именно на несъобразяване от страна наказания с правилото по чл.35, ал.3 от ЗДвП, а и най-вече с ясно изразената воля да не даде кръвна проба за лабораторно химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта. Именно поради последното не можело да бъде изпълнена целта по законовия ред да се провери факта управлявал ли е МПС след употреба на алкохол и с каква концентрация. Изрично РС Хасково сочи и че съдът не бил обвързан от произнасянето в други съдебни производства – по оспорване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка, и преценката в тези производства, основана на съвкупния анализ на доказателствения материал. Въз основа на годни доказателства и техният детайлен анализ били установени в административнонаказателното дело факти, които не оставяли съмнение, че всички елементи от обективна страна на извършеното нарушение били безпротиворечиво и категорично установени. Налице бил и субективният елемент от състава на това нарушение – то било извършено умишлено. За въззивния съд този извод не можело да бъде преодолян по никакъв начин от произнасянето в административното производство по оспорване на ЗППАМ, след като в условията на непосредственост в отделно производство за друго деяние, макар и касаещо същия акт на управление на МПС, съдът сам събрал и анализирал всички относими доказателства, давайки отговор на кои от тях и по какви съображения дава вяра и кои не кредитира с доверие.

Така постановеното решение е правилно.

Настоящият касационен състав намира изводите на районния съд за съответстващи на доказателствата по делото и на приложимото право. Районният съд е изложил подробни и обосновани мотиви и е достигал до правилен извод за законосъобразността на НП, като касационният състав споделя изложените мотиви, а доколкото възраженията, поддържани пред настоящата инстанция преповтарят коментираните вече от районния съд, то на основание чл.221, ал.1 от АПК Хасковски административен съд препраща към мотивите на въззивната инстанция.

Районният съд е обсъдил всички доказателства – гласни и писмени такива, поотделно и в тяхната съвкупност, и правилно е установил относимите факти и обстоятелства за решаването на спора. Изводите на РС Хасково са направени след обсъждане на значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и всички наведени от жалбоподателя в производството доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, а във въззивното производството не са оборени фактическите установявания в проведеното административнонаказателното производство.

Неоснователни са възраженията на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение с оглед неточно и непълно описание на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, доколкото в описанието според жалбоподателя липсвали нужните уточнения за фактологията и не било ясно и недвусмислено защо и за какви действия бил санкциониран. Настоящият състав счита, че нарушението е описано пълно и с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено – след реализирано ПТП водачът не изпълнява точно дадените указания и разпореждания за извършване на качествена проба с техническо средство и препятства извършената проверка, като това поведение се приема за отказ. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. В случая е безспорно, че за водача няма обективни причини, които да са пречка да бъдат изпълнени указанията и да има резултат от извършената проба. Тезата на жалбоподателя, че има неправилно приравняване на вземане на некачествена проба с хипотезата на отказ за извършване на проверка не може да бъде споделена, доколкото обосноваването му пред районния съд е с разпоредбата на чл.2 от Наредба №30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или на друго упойващо вещество от водачите на МПС, която понастоящем не е действаща /отм. Пар.6 от ПЗР на НАРЕДБА №1 от 19.07.2017г. /. Действащата НАРЕДБА №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози изрично урежда в чл.2, че при извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве, като съгласно ал.2, чл.2 от Наредбата неизпълнението на задължението по ал.1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава. По делото няма нито данни, нито твърдения за пречки да бъдат спазени указанията и разпорежданията на контролните органи, като така е правно защитен изводът на районния съд за наличие на симулация и възпрепятстване на проверката с неточно изпълнение на дадените указания, което е приравнено на отказ за проверка за установяване употреба на алкохол. По отношение на възраженията, че гласните доказателства на св.Р. не били обсъдени в цялост от РС Хасково, следва да бъде отбелязано, че с тези показания е доказано качеството на водач на жалбоподателя, а и обстоятелството, че след настъпилото ПТП не е имало видими наранявания върху водача М.. Свидетелката изрично сочи, че са давани указания как да се извърши пробата и че водачът М. е изпълнявал, но самата тя не е видяла резултата, като М. бил отведен в РУ без да е било ясно за нея защо. Никъде в показанията на св.Р. не се сочи, че изпълнението на разпорежданията е било „стриктно“ – по израза в касационната жалба, т.е. свидетелката няма възприятия дали М. е изпълнявал точно указаното от контролните органи. РС Хасково подробно и обстойно се аргументира в насока дали има наличие на точно изпълнение на указанията, като обсъжда субективната страна на нарушението и анализира всички събрани доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Освен това относно административните производства за налагане на ПАМ и последвалата отмяна на заповедите след съдебно обжалване следва да се има предвид, че в настоящото административнонаказателно производство пред РС Хасково са събрани и обсъдени свидетелски показания, с които категорично се обосновава приложението на чл.2 от Наредбата - неточно изпълнение на дадените указания, което е приравнено на отказ за проверка за установяване употреба на алкохол. В този смисъл касационната инстанция счита за неоснователни доводите на касатора в касационната жалба, че въззивната инстанция не е обсъдила всички събрани по делото доказателства в пълнота.

От показанията на разпитаните по делото свидетели, служители на ОД МВР, и така също и от съдържанието на АУАН и НП, е видно, че отговорността на водача е ангажирана за отказ да му бъде извършена проверка за установяване употребата на алкохол, тъй като е установено неточно изпълнение на дадените от контролните органи указания. Контролните органи са изпълнили задължението си по чл.4 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози и са пристъпили към извършване на проверка, а при установеното неточно изпълнение на указанията им са приели наличието на отказ от водача за извършване на проверка. Издаден е и приложеният по делото талон за изследване, като не е спорно, че М. не се е явил в изрично указаното в талона време и час за даване на проба за изследване в Спешно отделение МБАЛ.

С оглед на изложеното, съдът намира, че решението, с което Районен съд Хасково е потвърдил в наказателното постановление, е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №128 от 28.05.2025г., постановено по анд №206 по описа за 2025г. на Районен съд Хасково.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.