Р Е Ш Е Н И Е   № 79

Гр. Сливница, 15.10.2018г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

            РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, ІV състав, в публично съдебно  заседание на двадесет и трети април, през две хиляди осемнадесета  година в състав:

 Районен съдия: ГЕОРГИ НИКОЛОВ

при секретаря СУЗАНКА БОРИСОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № *85 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е образувано по искова молба от „К.– Г“ ЕООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „К. А. Б.“, № *, представлявано от С. Т. Г.- управител, против Община С..

Твърди се в исковата молба, че ищеца е собственик на самостоятелни обекти в триетажна масивна жилищна сграда находяща се в гр. С., ул. „К. А. Б.“, № *, построена в УПИ ІІІ-954, кв. 106 по плана на град С., а именно:

-         Самостоятелен обект, находящ се в северната част на втория етаж, с вход от към централните стълбища на сградата, включващ : помещение – лекарски кабинет по трудова медицина, офис включващ кафе – клуб и външна Г-образна тераса

-         Стол – ресторант, находящ се в западната част на мазето на сградата със самостоятелно стълбище и вход към него от североизточната част  на сградата, състоящ се от кухня, хладилна камера, складови помещения, съблекалня с баня и тоалетна за персонала, тоалетни за клиенти, зала с бар, входно стълбище с изход на първия партерен етаж на сградата и товарен асансьор.

-         Складово помещение за амбалаж с площ от 30 кв. метра, находящо се в северната част на първия партерен етаж, със самостоятелен вход.

Сградата в която се намирали имотите била построена през 1969-1970г. от ТПК „В. Л.“. На 11.04.2017г. Г.в качеството му на управител на „К.“ ЕООД, получил покана от кмета на Община С. да освободи доброволно ползваните от дружеството без правно основание помещения, откъдето произтичал правният му интерес от установяване на факта, че общината не е собственик на обектите.

С допълнителна – уточнителна молба, ищецът заявява, че предявява единствено отрицателен установителен иск.

Представя писмени доказателства е прави доказателствени искания.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Община С., че последния не е собственик на подробно описаните обекти.

Ответникът Община С., в срока по чл. 131 от ГПК, е представил отговор с който оспорва исковата претенция. Твърди, че с Решение №699/2010г.  по гр. дело № 691/2009г. на ВКС, Община С. е била призната за собственик на сградата в която се намират процесните имоти. Твърди се още, че по гр. дело № 665/2010г. на РС С., общината е предявила против „К.“ ЕООД с управител С. Г., иск по чл. 108 от ЗС като в хода на производството е било признато, че „К.“ ЕООД, а не ищеца в настоящото производство „К.– Г“ ЕООД ползва помещенията предмет на спора.

Представя доказателства под опис и прави доказателствени искания.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, обсъждайки ги във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното :

Не се спори между страните по делото, че ищецът ползва процесните обекти от описаната по – горе жилищна сграда. Този факт е потвърден и с констативен протокол от 18.05.2017г. съставен от комисия назначена от Община С.. С писмо изх. № 08-00-293/07.04.2017г. на Община С., дружество „К.“ ЕООД, представлявано от управителя Симеон Г.е било поканено да освободи доброволно процесните помещения.

С Решение № 699/2009 от 08.01.2010г. на ВКС Второ ГО по гр. Дело № 691/2009г. ТПК „В. Л.“ гр. С., е било осъдено да предаде на Община С. на основание чл. 108 от ЗС, владението върху следния недвижим имот: Дворно място с площ от 1240 кв. метра, находящо се в град С., ул. „К. А. Б.“, № *, съставляващо УПИ III-954, кв. 106 по плана на град С., ведно с построената в имота масивна триетажна жилищна сграда с обслужващо предназначение „Битов комбинат“, със застроена площ от 530 кв. метра.

Съдебното решение е вписано в службата по вписвания при РС С. на 09.02.2010г.

Не се спори между страните по делото, че процесните обекти се намират в сградата предмет на цитираното гражданско дело № 691/2009г. на ВКС.

Имота описан в съдебното решение е актуван с АОС № 81/10.07.2003г., като правното основание на което е актуван е чл. 2 ал. 1 т. 6 и т. 9 от ЗОС, вр. § 7 ал. 1 т. 6 от ПРЗ на ЗМСМА. Впоследствие е актуван отново с АЧОС № ***/08.02.2010г. в който е отразено, че попада в УПИ III – за битов комбинат в кв. 107а.  Правното основание в този акт е чл. 2 ал. 1 т. 2, чл. 3 ал. 3 и чл. 5 ал. 1 от ЗОС, както и Решение № 699/2009г. от 08.01.2010г. на ВКС.

С Решение № 106/19.12.2006г. ОбС на община С., е било одобрено изменение на ПУП за площад „С.“ – гр. С., с което имота в който е построена сградата съдържаща процесните обекти е попаднал в кв. 107а. Видно от представената скица № *31/31.08.2015г. имота описан в съдебното решение на ВКС и този в АЧОС № ***/08.02.2010г. са идентични.

По делото е изготвена СТЕ с която е извършено заснемане на процесните обекти и същите са оразмерени.

Други относими към настоящия правен спор доказателства, страните по делото не са ангажирали.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна :

Предявен е иск, с правно основание  чл.124,ал.1 от ГПК.

Съдът счита, че така предявеният иск е допустим доколкото ищецът е заявил правен интерес от воденето му и следва да бъде разгледан по същество. 

Разгледан по същество същият се явява неоснователен.

Предоставянето на търсената от ищците защита е обусловено от установяването на правно релевантния за настоящия спор факт, че ответникът не притежава право на собственост върху процесните недвижими имоти подробно описани и индивидуализирани в исковата молба.

Съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския процес по така предявения отрицателен установителен иск, в тежест на ответника беше да докаже придобиването на правото на собственост върху обектите предмет на спора. Доколкото същите се намират в сградата описана в АЧОС № ***/08.02.2010г. следва да бъде установено от ответника посоченото в него правно основание за придобиване - чл. 2 ал. 1 т. 2, чл. 3 ал. 3 и чл. 5 ал. 1 от ЗОС.

Съдът приема, че от събраните в хода на производството доказателства, Община С. се легитимира като пълноправен собственик на спорните обекти. Независимо от факта, че в цитираното по – горе съдебно решение на ВКС, липсва изричен диспозитив в който да е отразено, че Община С. е собственик на терена и сградата съдържаща процесните обекти, то са налице достатъчно доказателства установяващи правото на собственост на ответника. В развилото се производство предмет на касационен контрол по гр. Дело № 691/2009г. на ВКС е установено, че сградата съдържаща обектите предмет на настоящия спор е била заприходена като основно средство на ТПК „В. Л.“ гр. С. със счетоводна операция ЖО 17/1 към 30.11.1974г.  Заедно с баланса на ДПП „У.“ гр. К.към 31.12.1976г. активите са послужили като встъпителен баланс на новообразувано ДПУ „В. Л.“ гр. С.. Тази реорганизация се е случила с Решение № 108/16.11.1976г. на СОНС, което е публикувано в ДВ бр. 45 от 1977г. – стр. 510 – лист 128 от делото. В този смисъл кооперативната собственост се е трансформирала в държавна. С оглед на законодателните промени свързани с преобразуването на държавната в общинска собственост и в частност разпоредбата на § 7 ал. 1 т. 6 от ЗМСМА – обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административни потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско битово, спортно или комунално обслужване, които към момента на влизането в сила на закона са били държавна собственост, са преминали в собственост към общините. Липсват доказателства по делото, към момента на влизането на цитирания закон в сила, процесните имоти да са били предоставени за стопанисване или управление на държавно юридическо лице, поради което за тях не би могло да намери приложение предвиденото в разпоредбата на § 7 ал. 2 от ПРЗ на ЗМСМА изключение.

Изложеното дава основание да се приеме, че Община С. е станала пълноправен собственик на терена и построената върху него сграда в която са включени и процесните обекти. Ето защо, съдът приема, че така съставените актове за общинска собственост легитимират ответника като собственик на тези обекти на посочените в тях основания.

  От друга страна ищецът по делото не представи никакви годни доказателства противопоставими на установеното право на собственост на ответника.

Предвид изложеното, решаващият съдебен състав прие, че така предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и в този смисъл подлежащ на отхвърляне. установеното и на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК, издаденият АЧОС № ***/29.09.2006г., следва да бъде отменен в частта касаеща процесния имот, съобразно графичното изображение по представената по делото скица № ***/20.07.2016г.

С оглед изхода на спора и като взе предвид направеното изрично искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати разноски за осъщественото процесуално представителство в размер на 900 лева, на основание Наредба за минималните адвокатски възнаграждения представения, предвид липсата на представен списък по реда на чл.80 от ГПК.

Воден от горното, РАЙОНЕН  СЪД град СЛИВНИЦА.

 

Р            Е            Ш            И            :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „К.– Г“ ЕООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „К. А. Б.“, № *, представлявано от С. Т. Г.– управител, отрицателен установителен иск, с който се претендира да бъде признато за УСТАНОВЕНО, по отношение на Община С., че не е собственик на следните недвижими обекти:

 

-         Самостоятелен обект, находящ се в северната част на втория етаж, с вход от към централните стълбища на сградата, включващ : помещение – лекарски кабинет по трудова медицина, офис включващ кафе – клуб и външна Г-образна тераса

-         Стол – ресторант, находящ се в западната част на мазето на сградата със самостоятелно стълбище и вход към него от североизточната част  на сградата, състоящ се от кухня, хладилна камера, складови помещения, съблекалня с баня и тоалетна за персонала, тоалетни за клиенти, зала с бар, входно стълбище с изход на първия партерен етаж на сградата и товарен асансьор.

-         Складово помещение за амбалаж с площ от 30 кв. метра, находящо се в северната част на първия партерен етаж, със самостоятелен вход.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, „К.– Г“ ЕООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: ********* да заплати на ОБЩИНА С., направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждание в размер на 900 лева.

 

Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд, в двуседмичен срок  от съобщаването му на страните.

 

                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ  :