Р
Е Ш Е Н И Е
№
260023
гр.Варна,
08.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд,
гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря
Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№294/20г. по описа на ВАпС,
гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, гр.София чрез процесуалния му представител ю.к.
В.М., против решение №263/13.04.2020г., постано -вено по т.д.№1132/19г. по
описа на ВОС, т.о., в частите му, с
които: 1/ ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“АД е осъдено да
заплати на П.С.М. сумата, представляваща разликата над 2 000лв. до 14 400лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди
в резултат на настъпило на 13.05.2017г. в гр. Варна пътнотранспортно
произшествие, виновно причинено от Васил Димитров Василев като водач на
л.а."Опел Зафира" с ДК№В4663ВК, застрахован по задължи- телна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, съгласно полица №ГОА№BG/30/117000294256,
ведно със законната лихва
върху присъде -ната сума /разликата над
2 000лв. до 14 400лв./,
от 31.07.2018г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, вр.
чл.45 и чл.52 от ЗЗД, чл.497, ал.1, т.1, чл. 429, ал.3 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД; 2/ ЗАД „ДаллБогг: Живот
и Здраве“АД е осъдено да
заплати на П.С.М. сумата от 667, 81лв.,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в производството пред ВОС,
изчислени по компен -сация, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК; 3/ ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД е осъдено да заплати на адвокат С.Б.С.,***,
сумата, представля -ваща разликата над 97, 86лв. до 704, 57лв./съответна на обжалваната горепосочена част от
решението/ на осн. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.В жалбата
се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата
подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени за посочената част, като се
присъдят и сторените от страната съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемият
П.С.М., редовно уведомен, не е депозирал
отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В подадена писмена молба
преди о.с.з. поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на
ВОС в обжалваните му от дружеството части да бъде потвърдено.
За
да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В
исковата си молба и допълнителната такава ищецът П.С.М. излага, че на
13.05.2017г., около 15ч., водачът на л.а.“Опел Зафира“ с д.к.№В4663ВК В. Д. В.,
движейки се по ул.“Д-р Селемински“, гр.Варна, достигнал до кръстовището с
ул.“Райна Княгиня“, което било неурегулирано от пътни знаци и светофарни
уредби, и за което, съгласно ЗДвП, важи правилото за осигуряване предимство на
дясностоящите.След като навлязъл в кръстовището усетил удар в областта на
задната дясна гума.Спрял автомобила и забелязал на земята да лежи
велосипедист.Това бил ищецът, който навлязъл с предимство пред водача на л.а.
“Опел Зафира“ в неурегулираното кръстовище.Пристигнал екип на спешна помощ и
транспортирал ищеца до МБАЛ „Св.Анна“, гр.Варна, където бил настанен за
лечение.Била установена голяма разкъсно-контузна рана на главата с размери 10
-12 см. с активно кървящи два кръвоносни съда, гадене, главоболие, световъртеж.
Окончателната диагноза била мозъчно сътресение.На мястото на ПТП дошъл екип на
СПП при ОД на МВР, изготвен бил констативен протокол, на водача В. било
съставено наказателно постановление, влязло в сила на 16.08.2017г.Образуваното
ДП №464/17г. било прекратено, т.к. полученото травматично увреждане не
съставлява средна телесна повреда.В резултат от ПТП ищецът претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени физически болки и страдания, емоционален
стрес и негативни психични изживявания /бил тревожен, неспокоен, не можел да се
концентрира, изпитвал страх да кара колело, нарушил се нормалният му ритъм на
живот, сънувал кошмари/.Предявил на 31.07.2018г. застрахователна претенция по
реда на чл.380, ал.1 от КЗ пред ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, с
когото към момента на настъпване на ПТП за л.а.„Опел Зафира“ с д.к. №В4663ВК е
имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите с полица №30117000294256 със срок от 16.01.2017г. до 16.01.
2018г.Обезщетение не му било заплатено.Предвид гореизложеното претендира
ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД да бъде осъден да му заплати сумата
от 28 000лв., представляваща обезщетение за претърпените в резултат от ПТП
неимуществени вреди - физически болки и страдания и негативни емоционални
изживявания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.05.2017г. /датата на ПТП/ до окончателното изплащане.
Ответникът
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД в депозирания писмен отговор в срока по
чл.367, ал.1 от ГПК и допълнителен отговор в срока по чл.373 от ГПК оспорва
предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение, възникнало от договор по задължителна застра
-ховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за л.а. „Опел Зафира”, д.к.№
В4663ВК, както и обстоятелството, че на 31.07.2018г. е получил отправената от
ище- ца писмената извънсъдебна застрахователна претенция.Оспорва твърденията за
причинен деликт от водача на л.а. В.В. - оспорва твърдения в исковата молба
механизъм на ПТП, твърдяната причинно-следствена връзка между ПТП и твърдените,
че са търпени от ищеца вреди.Поддържа, че водачът на л.а. не е нарушил
императивни разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП.Процесното ПТП съставлява случайно
деяние по см. на чл.15 от НК.След достигане до кръстовището водачът на л.а. е
спрял и след като се е убедил, че няма други ППС и пешеходци е предприел
маневра преминаване през кръстовище.Когато е завършвал маневрата, в него се е
блъснал ищецът, управлявал велосипед.В.Василев не е могъл, нито е бил длъжен да
предвиди, че велосипедистът ще навлезе внезапно в кръстовището с висока и
несъобразена с пътните условия скорост, без да предприеме действия по намаля
-ване на скоростта и спиране.Поддържа, че претендираният размер на обезщетение
е необосновано и прекомерно завишен и не съответства на действително търпените
/ако такива са търпени/ вреди, както и на съдебната и застрахователна практика
по аналогични случай за процесния период.Твърди, че с поведението си ищецът е
имал изключителен принос за настъпване на вредоносния за него резултат, т.к.
същият е управлявал ППС с концентрация на алкохол над допустимото ниво-0, 8‰,
не е използвал светлоотразителна жилетка, не се е движил възможно най-близо до
дясната граница на пътното платно, управлявал е велосипед без изправни
спирачки, звънец, устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима
светлина отпред и червен светлоотразител отзад, без бели или жълти
светлоотразителни или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата, с висока
и несъобразена скорост при навлизане в кръстовище, като така е нарушил
разпоредбите на чл.5, ал.3, чл.47, чл.79 и чл.80 от ЗДвП.Предвид горното
процентът съпричиняване е поне 80. Подържа, че ищецът е получил незначителни по
вид и степен телесни наранявания, от които се е възстановил бързо и без
усложнения.При евентуална основателност на претенцията твърди, че законна лихва
следва да се дължи от датата на подаване на исковата молба.
Решението
на първоинстанционния съд в частите му, с които предявеният иск за присъждане
обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размера от 2 000лв., ведно
със законна лихва от 31.07.2018г. и е отхвърлен за разликата над 14 400лв.
до 28 000лв. е влязло в сила.
Съдът,
след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема
за установено от фактическа и правна страна следното.
Предявени
са искове с пр.осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Между
страните не е спорно, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства, че към 13.05.2017г. за л.а.„Опел Зафира“ с д.к.№В4663ВК е имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомоби -листите
с полица №BG/30/117000294256
с начална дата на покритие 16.01.2017г. и крайна дата на покритие 16.01.2018г.
с ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.На осн. чл.432, ал.1 от КЗ,
увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при
спазване изискванията на чл.380 от КЗ.Въззиваемият е отправил писмено към
въззивното дружество своята застрахователна претенция /за заплащане обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 28 000лв/, получена с
вх.№1923/31.07.2018г., като не е спорно, че обезщетение не е било заплащано до
датата на подаване на исковата молба.
Съгласно
разпоредбите на чл.429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, като
застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за
лихви за забава/при определени условия/, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице.Обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно
чл.493 от КЗ е гражданската отговорност на застрахованите лица за причинените
от тях на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на
моторно превозно средство по време на движение или престой, вкл.
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт.
Съгласно заключението на САвтЕ от 06.01.2020г.
на в.л.Й.Михайлов, изслушано пред първоинстанционния съд, кредитирано от
настоящата инстанция като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, и обясненията на в.л. в о.с.з. на 24.01.2020г., механизмът на процесното
ПТП е следният: на 13.05.2017г. около 15ч. в
гр.Варна, л.а.„Опел Зафира“ с д.к.№ В4663ВК, управляван от В.В., се
е движил по ул.“Д-р И.Селемински“.При навлизането
си в кръстовището, заключено между ул.“Райна Княгиня“ и ул.“Д-р И.Селемински“,
което не е урегулирано хоризонтално/вкл. без стоп линия/, нито вертикално,
отнел предимството на движещия се от дясно по ул.“Райна Княгиня“ велосипедист с
велосипед марка „Драг“ П.М., вследствие което е настъпил сблъсък на предната
част на велосипеда и задната дясна част на автомобила.Според наличната
информация по делото /съставен констативен протокол, без изготвен снимков
огледен албум/ не могат да се изчислят категорично конкретните скорости на
движение на двете ППС, от където и техните опасни зони, но и при така
изведените данни според експертизата е било невъз -можно технически да се
предотврати ПТП, т.к. автомобилът се е движил с време по -късо от времето за
реакция на велосипедист или на неговата собствена реакция. Посочено е, обаче,
че и ако и двамата водачи са били спрели на кръстовището и са потеглили от
място, то те биха имали възможност да установят наличието на ППС по линията си
на движение и да предприемат аварийно спиране или маневра, т.к. при спиране и
потегляне времетраенето за достигане до точката на ПТП се увеличава
многократно.На велосипедиста му е трябвало да предприеме маневра спиране на
около 5, 5 м. преди кръстовището, за да възможно да спре преди точката на ПТП,
които 5, 5 м. го изтеглят в дълбочината на улицата, от където той не е имал
видимост нито в ляво, нито в дясно.
Предвид така установеното от неоспореното от
страните заключение на САвтЕ съдът приема, че при навлизането си в
неурегулираното/хоризонтално и вертикално/ кръстовище, заключено между
ул.“Райна Княгиня“ и ул.“Д-р И.Селемински“, гр. Варна, водачът на л.а. Опел
Зафира“ с д.к.№ В4663ВК В.Василев не е съобразил поведението си с императивните
разпоредби на чл.47 и чл.48 от ЗДвП, изискващи от водач на ППС, приближаващо се
към кръстовище, да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да
спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство, както и
изискващи на кръстовище на равнозначни пътища водачът на ППС да пропусне
пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му
страна.Велосипедът е навлязъл в кръстовището от ул.“Райна Княгиня“, т.е. от
дясната страна на л.а., навлизащ в кръстовището от ул.“Д-р И. Селемински“,
поради което и водачът на л.а. е следвало да се движи със скорост, която да му
позволи да изпълни предписаното му от закона поведение да спре и да пропусне
ППС, приближаващо неурегулираното кръстовище от дясната му страна. Видно от
заключението, не би могло да се приеме, че водачът на л.а. е спрял преди
навлизането в кръстовището, защото, ако беше спрял и след това потеглил, времетраенето за достигане до точката на ПТП
би се увеличила многократно, съответно той би могъл възприеме своевременно
влизащото в кръстовището от дясната му страна ППС и да предприеме
маневра.Същевременно според САвтЕ при така осъщественото преминаване през
кръстовището от л.а. е било невъзможно технически да се предотврати ПТП.
С оглед гореустановеното и следва да бъде
прието, че от страна на водача на л.а. е извършено противоправно деяние, като
на осн.чл.45 от ЗЗД в гражданското производство неговата вина се
предполага.Установената форма на вина е непред -пазливост, т.к. водачът на л.а.
е могъл и е бил длъжен да предвиди, че е възможно на неурегулирано кръстовище
от дясната страната му страна да приближава ППС с предимство.Не е спорно между
страните, а и се установява от представените доказателства, че образуваното
против В.В. ДП за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342,
ал.1 от НК е прекратено с влязло в сила постанов -ление на ВРП от 13.12.2018г.,
т.к. е прието, че пострадалият при ПТП П.М. не е получил средна телесна
повреда, а лека такава, което телесно увреждане не е съставомерно, както и
защото спрямо В. Василев има вече приключило админис - тративно-наказателно
производство с НП от 14.06.2017г., с влязло в сила, с което му е наложено
адм.наказание глоба за допуснатото виновно нарушение на чл.48 от ЗДвП.
При съвкупния анализ на представената по
делото медицинска документация /съставената такава при приема на П.М. на
13.05.2017г. в 15, 15ч. в Спешен център при МБАЛ „Св.Анна“, гр.Варна и
продължилото до 18.05.2017г. лечение в клиниката по неврохирургия в същото
лечебно заведение/ и на заключението на СМЕ от 14.01.2020г. на
в.л.Д.Д., изслушано пред първоинстанционния съд и обясненията на в.л. в о.с.з.
на 24.01.2020г., се установява, че в пряка причинно-следствена връзка с
претърпяното ПТП П.М. е получил мозъчно сътре -сение, разкъсно-котнузна рана на
главата и подкожен хематом в областта на главата.Установеното мозъчно
сътресение е наложило прием и престой от 5 дни в клиника по неврохирургия,
където след компютърнотомографско изследване и рент -генографии е проведено
лечение с противооточни, обезболяващи и антибиотични средства.Обичайно
оздравителният процес при такива травматични увреждания преминава за около 2-3
седмици.Не се налага провеждане на рехабилитация.Към момента на прегледа от
в.л. е установен белег в централната теменна част от главата с ъгъл, отворен
назад с дължина рамената съответно 4 и 11см.Понастоя -щем няма данни за
усложнения във връзка с претърпените травми.Съгласно СМЕ при приема на П.М. в
спешен център е взета проба кръв, при която е устано -вена концентрация на
етилов алкохол в кръвта от 0, 86‰, съответстваща на лека степен на алкохолно
повлияване, при която е налице нарушение на координацията, адекватна преценка
на собствените постъпки и околната действителност.
От
заключението на СПЕ от 16.12.2019г. на в.л. Р.Бояджиева, също кредитирано като
обективно дадено и неоспорено от страните, се установява, че претърпяното от
въззиваемия ПТП на 13.05.2017г. е предизвикало негативни емоции у него, които
са били до известна степен омекотени от това, че същият бил в състояние на обикно -вено алкохолно
опиване-лека степен.При освидетелстването му същият е посочил, че след
изписването си от болницата не е имал главоболие, не е получавал припа -дъци,
за кратко време изпитвал страх да кара колело, не е посещавал психолог или
психиатър, не е приемал седативни медикаменти.В резултат от мозъчното сътресе
-ние въззиваемият не е получил късни органични усложнения - травмена епилепсия,
органична промяна на личността и др.Случилото се на 13.05.2017г. не е изиграло
ролята на остра или хронична психотравма и от него не е възникнало психогенно
разстройство.Понастоящем не се регистрират психични разстройства, причинени от
претърпяното ПТП, не е налице психичен дискомфорт, събитието не се е отразило
върху личността му.
Съгласно
показанията на св.Д.М./майка на въззиваемия/, ценени при усло -вията на чл.172
от ГПК, след ПТП през м.май 2017г., при което докато карал колело, бил блъснат
на кръстовище, синът й бил в болница 7 дни.Видяла го за първи път вечерта на
първия ден.Бил с привързана глава, с дренаж, лежал, казал и само „не, няма
нищо, няма нищо“.На следващия ден бил по-добре, но му се виело свят.
Възстановил се напълно за около три месеца, от които вземал антибиотици и
болкоуспокояващи първия месец.Трябвало да не се натоварва, да не бяга, защото
имал мозъчно сътресение.Отразило се на психиката му, казвал, че не може да спи
вечер, боли го главата, сънувал кошмари.
Предвид
цитираните заключения и свидетелски показания съдът прима, че търпените от
въззиваемия неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания,
установени с тези доказателства, са в пряка причинно -следствена връзка с
осъщественото от застрахованото по см. на чл.477, ал.2 от КЗ лице виновно
противоправно деяние, за които вреди има право на обезщетение.
Съгласно
чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не
е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на
размера на обезщетението-ППВС №4/23.12.1968г.При определяне на справедливото
обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки
конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономи-
ческото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което е и
минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди в
следствие увреждане или смърт.Като паричен еквивалент на претърпените болки и
страдания справедливите обезщетения за неимуществени вреди изискват
съобразяване на конкретните икономически условия, чийто обективен белег са и
посочените лимити, макар да нямат самостоятелно значение по отношение на
критерия за справедливост.От своя страна икономическите условия в страната към
момента на настъпване на застрахователното събитие се влияят от множество
фактори, като минимална работна заплата/към момента на деликта 460лв./, инфла-
ционни процеси/2, 8% за 2017г./, нарастване на цените и др.
На
първо място съдът съобразява броя и вида на травматичните увреждания.В
настоящия случай те се изразяват в мозъчно сътресение, разкъсно-котнузна рана
на главата и подкожен хематом в областта на главата.Мозъчното сътресение е най-
леката по степен черепно-мозъчна травма, като характерни за нея са преходния
характер и наличието само на функционални нарушения, без морфологични и трайни
мозъчни изменения. След удара въззиваемият не е изпадал в безсъзнателно
състояние, не е повръщал.В съзнание, без отпадни симптоми и контактен е доведен
в отделението за спешна медицинска помощ при МБАЛ“Св.Анна“ от екипа на спешна
помощ.В съставената в това отделение скала за оценка на комоцио по Глазгоу
всички показатели са с максимални стойности/отваряне на очи, вербален отговор,
двигателни реакции/.Според епикризата, издадена от клиниката по неврохирургия
при МБАЛ“Св.Анна“, гр.Варна, където е преведен същия ден, оплакванията му са се
изразявали в главоболие, гадене, световъртеж.Впоследствие след предприетото
лечение с противооточни, обезболяващи и антибиотични средства /без инвазивни
терапевтични и диагностични процедури/ състоянието му се е подобрило, разкъсно-контузната
рана на главата е зараснала първично, изписан е без отпадна неврологична
симптоматика, препоръчано е сваляне на конците на 12 ден.Посоченият от в.л.
обичаен първичен оздравителен процес при този вид травми е около две, три
седмици.По обясненията на въззиваемия пред в.л. същият не имал главоболие и не
е получавал припадъци след изписването си от болницата.Съгласно показанията на
св.М. синът й бил напълно възстановен след третия месец от травмата, а съгласно
СМЕ понастоящем няма данни за усложнения във връзка претърпените
травми.Съобразява се възрастта на пострадалия/на 27 години при настъпване на
ПТП, в активна трудоспособна възраст/, обстоятелството, че за посочените три
месеца е следвало да не се натоварва съществено физически, както и че белегът
от зашиване на раната на главата, макар и намиращ се в окосмената й част, ще
остане. Съобразява се начинът, по който изживените физически травми са се
отразили на психичното му състояние - съществувала за кратно време уплаха при
каране на колело, впоследствие преодоляна, разстройство на съня за около 3
месеца.Същият е без получени късни органични усложнения, не се установи остра или
хронична психотравма или възникнало психогенно разстройство, не е налице
психичен дискомфорт, събитието не се е отразило трайно върху личността
му.Другите твърдени в исковата молба психо-соматични прояви не са доказани
безспорно в производството, а именно продължаващо след изписване на болницата
главоболие, тревож -ност, емоционален стрес.Съобразявайки всички горепосочени
обстоятелства, както и обществено-икономическите условия в страната и лимита на
застрахователно обезщетение към датата на ПТП, съдът приема, че обезщетение в
размер на 8 000 лв. представлява справедлив еквивалент на претърпените от
въззиваемия неимуществени вреди.
По
отношение на възражението за съпричиняване.
От
така изложените в отговора на исковата молба твърдения за нарушения от страна
на въззиваемия на конкретни разпоредби на ЗДвП, поради които и е бил съпричинен
вредоносният резултат, се поддържа пред настоящата инстанция и съответно се
правят оплаквания от въззивника само досежно това, че П.М. е управлявал ППС
след употреба на алкохол над установения допустим размер, съответно, че същият
би могъл, ако не беше в състояние на алкохолно опиване, да намали скоростта си
при навлизане в кръстовището или да се отклони в дясно и да предотврати удара в
л.а.За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че цитирани възражения
за нарушение разпоредбите на чл.79 и чл.80 от ЗДвП се явяват неоснователни,
т.к. в едната си част са недоказани/при носена от въззивника доказателствена
тежест/ - досежно техническото състояние на велосипеда, устрой -ствата, с който
следва да е снабден, и частта от пътното платно, където се е движил, а в
останалата част/досежно светлоотразителна жилетката и каска/ защото нормата
изисква използване на такава жилетка при управлението на велосипед извън
населените места, през тъмната част на денонощието и при намалена види -мост,
които условия не са били налице в настоящия случай, няма изискване и за
използване на каска от велосипедист/.
По приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД съществува
константна практика на ВКС, в която е възприето разрешението, че принос по
смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е налице в случаите, когато произлезлите от
деликта вреди се намират в причинна връзка не само с поведението на
делинквента, но и с поведението на самия пострадал.За да се приеме наличие на
принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат като с поведението си е създал условия или е
улеснил неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно
и противоправно.Релевантен за прилагането на чл.51, ал.2 от ЗЗД е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с
неправомерното поведение на делинквента/ до увреждането като неблагоприятен
резултат.
Съгласно
цитираната СМЕ установената концентрация на етилов алкохол у въззиваемия е била
0, 86‰.Съдът приема за неоснователни оплакванията в жалба - та, че фактически
концентрацията е била 1, 31‰, защото следва да се прибавят 0, 45 ‰ според
обясненията на в.л. Д.Демиров в о.с.з.Действително в.л. е посочило, че при
разграждане излъчването на алкохол от организма е средно от 0, 15 ‰ за час,
т.е. за 3 часа средно е 0, 45 ‰.Според същите обяснения обаче медицинският
протокол е от 15, 15ч.-часът на вземане на кръвната проба, а приемането е в 17,
45ч.Има се предвид приема в неврологичното отделение на болничното заведение,
докато след довеждането си в 15ч. и след това до 17, 45ч. въззиваемият е бил в
отделението за спешна помощ.На представения към медицинската документация
протокол №155/15.05.2017г., съставен от лаборант при отделение Съдебна медицина
и лаборатория за изследване на алкохол при МБАЛ „Св.Анна“, и даващ заключение
за установеното количество алкохол в кръвта, е посочено, че пробата е взета с
протокол от 13.05.2017г.-15, 15ч./ПТП е настъпило около 15ч./
Нормата
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП в действащата й към датата на ПТП редакция /към ДВ,
бр.101/16г., в сила от 21.01.2017г. до 26.09.2017г./ забранява на водачите на
ППС да управляват ППС под въздействието на алкохол, т.е. безспорно е
установено, че въззиваемият е нарушил цитираната разпоредба, управлявайки ППС в
състояние на леко алкохолно опиянение, характеризиращо се според посоченото и
от двете в.л. с леки нарушения на координацията, адекватността на преценката на
собствените постъпки и околната действителност.От съществено значение обаче е
обстоятелството дали това му състояние при управлението на ППС е допринесло пряко за настъпилия за него
вредоносен резултат.Липсата на фактически данни по делото води до невъзможност
в.л. по САвтЕ да определи с каква точно скорост са се е движили двамата
участници в ПТП, но е безспорно установено, че никой от тях не е бил спрял
преди навлизане си в кръстовището/същевременно в.л. сочи, че ПТП е било
предотвратимо, само ако са били спрели преди навлизането си и после
потеглили/.За да може да спре велосипедистът преди точката на удара, според
в.л. Михайлов, е следвало да започне да спира поне 5, 5 м. преди това, което място е много навътре в
улицата, по която се е движил и от където той няма никаква видимост към
кръстовището нито в ляво, нито в дясно.Вярно, че той не е бил длъжен да
пропусне идващият от ляво л.а., управляван от В.Василев, а обратното водачът на
л.а. е трябвало да пропусне велосипедиста, но и велосипедистът е имал
съответното задължение, касателно приближаващи към неурегулираното кръсто -вище
от неговата дясна страна ППС, т.е. е трябвало да съобрази поведението си и да
се движи така при навлизането си в кръстовището, че при необходимост да може да
установи дали има приближаващи от дясната му страна към кръстовището ППС.
Именно горното е било повлияно от лекото алкохолно опиянение,
в което същият се е намирал, като е била нарушена възможността му за адекватно
възприемане на околната действителност и реакцията спрямо нея, поради което същият
е навлязъл в кръстовището, без скоростта му да е била такава, че да може да
възприема и реагира своевременно.Доколкото водачът на л.а. е този, който е
трябвало до пропусне велосипедиста с предимство, а не обратното, съдът приема,
за неоснователно възражението на въззивника, че по-голям принос за настъпване
на ПТП има въззиваемият, но ако последният беше навлязъл в неурегулираното
кръстовище без да бъде алкохолно повлиян и съответно с възможност за
предписаното от чл.47 от ЗДвП поведение вредоносният резултат би бил по-лек,
т.к. ударът с л.а. би бил по-лек.При гореизложените факти съдът приема, че
процентът съпричиняване е в размер на 20%.Дължимият размер на обезщетението,
след приспадане на процента съпричиняване, възлиза на 6 400лв.Същото се дължи
ведно със законната лихва, считано от датата, на която застрахователят е
уведомен за застрахователното събитие, а именно 31.07.2018г., на основание
чл.429, ал.3 от КЗ, вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ
Предвид
частичното несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението на ВОС в частите му, с които исковата претенция
е уважена за разликата над 6 400лв. до 14 400лв., следва да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което в тази част се отхвърли.За
частта над 2 000лв. до 6 400лв. решението следва да бъде потвърдено.
Решението
следва да бъде отменено и в частта му, с която е присъдено възнаграждение при
условията на чл.38 от ЗА за разликата над 313, 14лв. до 704, 57лв./съответна на
разликата над 6 400лв. до 14 400лв./, а трябва да бъде потвърдено за
разликата над 97, 86лв. до 313, 14лв. ./съответна на разликата над 2000 лв. до
6 400лв./.Досежно разноските от 667, 81лв. присъдени по компенсация от ВОС
- те са формирани при извод за основателност на искането на ищеца за разноски
до размера от 959, 23 лв. /от общо 1 865, 17лв. при основателност на
претенцията до размера от 14 400лв./ и основателност на искането на
ответника до размера от 291, 42лв. /от общо 600лв. при неоснователност на претенцията
за разликата над 14 400лв. до 28 000лв., т.е. за 13 600лв./.Така
получените суми са прихванати от съда и по компенсация на ищеца е присъдена
разликата от 667, 81лв. Досежно присъждането по компенсация страните не са
имали искания по чл.248 от ГПК, поради което настоящата инстанция не може да
променя така приетия ред за присъждане на разноски за първа инстанция.При
настоящия резултат -основателност на иска до размера от 6 400лв.
съразмерните разноски на ищеца за първа инстанция възлизат на 426, 32лв., а на
ответника на 462, 86лв. или по компенсация на ответника се следват 36, 54лв.,
поради което решението следва да бъде да бъде отменено изцяло за сумата от 667,
81лв. и на ответника присъдени по компенсация 36, 54лв. за първа инстанция.
Въззивното дружество претендира разноски,
сторени пред настоящата инстанция, представляващи д.т. от 248лв. и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда.Съобразно фактическата и
правна сложност на делото с проведено едно о.с.з., без личното явяване на
юрисконсулта, съдът на осн. чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.25, ал.1 от НЗПП
определя възнаграждение в размер на 150лв., от което съразмерно с основателната
част от жалбата/сумата, явяваща се разликата над 6 400 лв. до
14 400лв./ следва да се присъдят 96, 77лв.От д.т. съразмерно се следва
сумата от 160лв. или общо за въззивна инстанция 256, 77лв., а общо за двете
инстанции 293, 31лв.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№263/13.04.2020г., постановено по т.д.№1132/19г. по описа на ВОС, т.о., в частите му, с които: 1/ ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД е
осъдено да заплати на П.С.М. сумата,
представляваща разликата над 6 400лв. до 14 400лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
настъпило на 13.05.2017г. в гр.Варна пътнотранспортно произшествие, виновно
причинено от Васил Димитров Василев като водач на л.а."Опел Зафира" с
ДК№ В4663ВК, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
при ответното дружество, съгласно полица №ГОА№BG/30/117000294256, ведно със законната лихва върху присъдената сума /разликата над 6 400лв. до 14 400лв./, от 31.07.2018г. до
окончателното й изплащане, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, чл.497, ал.1, т.1, чл. 429, ал.3 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД; 2/ ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД е
осъдено да заплати на П.С.М. сумата от 667, 81лв., представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски в производството пред ВОС, изчислени по компенсация,
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК; 3/
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД е осъдено да заплати на
адвокат С.Б.С.,***, сумата,
представляваща разликата над 313, 14лв. до 704, 57лв. на осн. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от П.С.М., ЕГН **********, адрес ***,
против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“Г.М.Димитров“№1,
искове в частта им за заплащане на сумата, представляваща разликата над
6 400лв. до 14 400лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, твърдени, че
са търпени в резултат на настъпило на
13.05.2017г. в гр.Варна пътнотранспортно произшествие, виновно причинено от
Васил Димитров Василев като водач на л.а."Опел Зафира" с ДК№В4663ВК,
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, съгласно полица №ГОА№BG/30/117000294256, ведно със законната лихва върху посочената сума /разликата над 6 400лв. до 14 400лв./, считано от
31.07.2018г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, вр.
чл.45 и чл.52 от ЗЗД, чл.497, ал.1, т.1, чл. 429, ал.3 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД
ПОТВЪРЖДАВА
решение №263/13.04.2020г., постановено по т.д.№1132/19г. по описа на ВОС, т.о.,
в частите му, с които: 1/ ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД е
осъдено да заплати на П.С.М. сумата,
представляваща разликата над 2 000лв. до 6 400лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
настъпило на 13.05.2017г. в гр.Варна пътнотранспортно произшествие, виновно
причинено от В. Д. В. като водач на л.а."Опел Зафира" с ДК№В4663ВК,
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, съгласно полица №ГОА№BG/30/117000294256, ведно със законната лихва върху присъдената сума /разликата над 2 000лв. до 6 400лв./, от 31.07.2018г. до
окончателното й изплащане, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, чл.497, ал.1, т.1, чл. 429, ал.3 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД; 2/ ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД е
осъдено да заплати на адвокат С.Б.С.,***, сумата, представляваща
разликата над 97, 86лв. до 313, 14лв.
на осн. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА П.С.М., ЕГН **********, адрес ***, да заплати
на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Г.М.Димитров“№1, сумата от 293, 31лв., пред
-ставляващи сторени пред първа и въззивна инстанция съдебно-деловодни разноски,
съразмерно с неоснователната част от исковете, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: