№ 51
гр. гр. Д., 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Калина Т. Димитрова
Членове:Атанас М. Каменски
Калиптен Ибр. Алид
при участието на секретаря Сибел Бедел
в присъствието на прокурора В. Зл. В.
като разгледа докладваното от Калина Т. Димитрова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223200600388 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.313 и сл. от НПК.
С Присъда № 26***1 от 12.09.2022г., постановена по н.о.х.д. № 502/ 2020г. Районен съд
– Д. е признал подсъдимия Г. П. П., ЕГН - ********** за ВИНОВЕН в това, че: На
08.11.**г. около **ч., в гр.Д. по ул.„А.п.“, до бл.** на ж.к.„Б.“, в посока ул.„Х.Б.“,
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „В.“, модел „**“ с рег. №
***, след употреба на наркотични вещества - амфетамин и канабис, установено с
техническо средство „Dreger Drug Test 5000“, поради което и на основание чл.343б ал.3 вр.
чл.** ал.1 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година, чието изпълнение на осн. чл.66 ал.1 от НК било отложено с изпитателен срок от три
години. На подс.П. било наложено и наказание „глоба“ в размер на 500лв. /петстотин
лева/. Осъден е да заплати и разноските по делото
Веществено доказателство – 1бр. „Drug Test 5000“ е разпоредено да остане в кориците
на делото, а след изтичане на срока за съхранение на делото – да бъде унищожено.
Недоволен от така постановената присъда останал подс.Г. П. П., който я обжалва чрез
своя процесуален представител.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
1
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
В съдебно заседание, проведено на 24.01.2023г. пред Въззивната инстанция
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуалния си
защитник, който поддържа жалбата изцяло. Представителят на държавното обвинение
счита жалбата за неоснователна и пледира да бъде отхвърлена.
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД на основание чл.314 ал.1 от НПК извърши цялостна
проверка на правилността на атакуваната присъда и намери, че в хода на производството
пред РС – Д. са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на правата на страните в процеса. Тези нарушения не могат да бъдат
отстранени в настоящата фаза на процеса и съставляват основания за отмяна на
обжалвания съдебен акт предвид следното:
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по внесен
обвинителен акт на РП - Д., с който е повдигнато обвинение на Г. П. П., ЕГН - ********** за
извършено от него престъпление по чл.343б ал.3 от НК.
В проведено на 18.06.2020г. пред първата съдебна инстанция разпоредително
заседание, процесуалният представител на подсъдимия е направил възражения по т.3 на
чл.248 ал.1 от НПК, като е изразил становище за наличието на допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, които са довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. /л.21 - л.22 н.о.х.д. № 502/2020г. ДРС/.
С протоколно Определение № 246 от 18.06.2020г., въз основа на така направените
възражения, районният съд е прекратил производството по делото и разпоредил връщане на
делото на Районна прокуратура - Д. за отстраняване на допуснатите съществени нарушения
на процесуалните правила. С Определение № 139 от 02.07.2020г., постановено по в.ч.н.д.
№ 174/2020г. Окръжен съд – Д. отменил горното определение на ДРС, като приел, че
съгласно разпоредбата на чл.248 ал.4 от НПК в разпоредителното заседание не се обсъждат
нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата
и доказателствените средства. Делото било върнато на първоинстанционния съд за
насрочване на разглеждането му по общия ред.
Поради настъпилата ***, делото е било преразпределено на друг съдия и разглеждането
му е започнало от стадия на разпоредителното заседание за обсъждане на въпросите по
чл.248 ал.1 от НПК. При извършената служебна проверка Въззивният съд констатира, че в
хода на разпоредителното заседание на 08.02.2021г. Районен съд – Д. е допуснал нарушения
на процесуалните правила и на практика делото пред ДРС е приключило без да е проведено
разпоредително заседание съобразно законовите предписания на НПК. На първо място,
Районен съд - Д. не е изпълнил задълженията си да разясни на присъстващите лица
скрепената в чл.248 ал.3 от НПК преклузия, а съвсем общо председателят на състава е
разяснил на страните правата по НПК. Пренебрегвайки тази норма, съдът е пристъпил към
изслушване становищата на страните по въпросите, визирани в чл.248 ал.1 от НПК, без да
2
им разясни изрично разпоредбите на ал.3 и ал. 4 от чл. 248 на НПК, съгласно които
възражения за допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения
на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия, трябва да бъдат поставени за обсъждане във фазата на разпоредителното
заседание. В противен случай такива възражения не могат да бъдат правени в съдебно
заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд. На следващо място, в
разпоредителното заседание районният съд се е произнесъл с две определения, всяко от
които обхваща част от обсъдените по ал.1 на чл.248 от НПК въпроси. Подобен подход е
изцяло в разрез със законовите правила, доколкото нормата на чл.248 ал.5 от НПК
предвижда съдът, след изслушване на прокурора и лицата по чл.247б ал.1 и 2 от НПК, да се
оттегли на тайно съвещание и да постанови определение, което съобразно разпоредбата на
чл.248 ал.6 от НПК следва да бъде обявено в разпоредителното заседание.
В хода на производството пред първата инстанция са допуснати и други съществени
нарушения на процесуалните правила, а именно: - При анализа на доказателствения
материал по делото, районният съд не е обосновал в достатъчна степен мотивите си относно
наведените от защитата пропуски и неточности по доказателствата – възражения, които
съобразно разпоредбата на ал.4 от чл.248 от НПК са били направени в хода на съдебните
прения, тъй като касаят именно проверката и оценката на доказателствата. Видно от
материалите по досъдебното производство, в Протокола за извършване на проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества в графа 12.2 „еднократен тест:...“ не е
посочен инидивидуалния номер на тестовата касета, а е посочен единствено номера на
самия уред - ***, както и номера на пробата – ***. На следващо място, в талона, който
бил издаден на подсъдимия Г.П., за да послужи за медицинско изследване, не било
отбелязано изобщо техническото средство, с което е била установена положителната на
амфетамин и канабис проба. /л.29 и л.30 от ДП/.
Не на последно място, първата инстанция не е взела отношение спрямо наличните
несъответствия в номера на ДП, посочено по различен начин в протоколите за
извършените следствени действия, както следва: В постановление за привличане на
обвиняем, както и в протокола за разпит на обвиняемия е посочен № на ДП 1129/**г., който
не съответства на действителния номер на ДП – 1128/**г. по описа на Първо РУ на МВР Д..
/л.12,13,14 от ДП/. В протоколите за разпит на свидетелите обаче Й.А.Й. и Х.С.Х. е
посочен като номер на досъдебното производство № 1028/**г. /л.23 и 24 от ДП/. Това са
съществени пропуски и не става ясно по кое точно досъдебно производство са работили
органите на полицията.
Като не е направил анализ на доказателствата и не е изложил убедителни и логични
съображения, приемащи едни и отхвърлящи други от установените факти, както и като
не е посочил какви са правните съображения за постановения съдебен акт, районният съд
е нарушил съществено един от основните принципи на наказателния процес – да изгради
вътрешното си съдийско убеждение на основата на обективно, всестранно и пълно
изясняване на всички обстоятелства по делото съгласно чл.14 от НПК. Вътрешното
3
убеждение на съда от субективна страна е съзнателна увереност, която от обективна страна
е основана на доказателствените материали и по-конкретно на всички доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност. Също така вътрешното убеждение трябва да
бъде надлежно обосновано.
В настоящия случай, наличните към присъдата мотиви съдържат такава непълнота,
водеща до невъзможност да се провери вътрешното убеждение на първоинстанционния съд.
С оглед изложеното вече по-горе повече от ясно е, че към присъдата липсват каквито и
да било мотиви /въпреки, че на практика такива съществуват формално/. Когато има
възражения от някоя от страните, независимо дали е прокурора или защитата на
подсъдимия, по един правно значим факт, първата инстанция е задължена в мотивите към
присъдата да изложи съображения. Същите трябва да бъдат в насока, дали това
възражение е основателно или не и на какво основание се прави крайния извод за
фактите по делото. Липсата на мотиви всякога съставлява съществено процесуално
нарушение и то от такъв характер, че липсва каквато и да била възможност за
отстраняването му от въззивната инстанция. В противен случай, подсъдимият би бил
лишен от една съдебна инстанция по същество.
Допуснатите от РС – Д. нарушения в хода на развилото се съдебно производство
съставляват абсолютни процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 и т.2 от
НПК, тъй като мотивите и присъдата са различни етапи от формирането на вътрешното
съдийско убеждение, което не може да бъде многозначно, нито пък противоречиво и
които Въззивният съд не би могъл да отстрани, които ограничават процесуалните права на
подсъдимия и също така препятстват възможността да се провери по какъв начин е било
формирано вътрешното убеждение, въз основа на което съдът е взел своето решение.
Непълните мотиви на решаващия съд в тази насока, могат да бъдат приравнени на
липсата на мотиви, което пряко рефлектира и на възможностите на въззивната инстанция да
осъществи правомощията си при проверката на атакувания съдебен акт. Липсва годен акт за
проверка, доколкото същият не съдържа ясно изразено въз основа на доказателствата по
делото вътрешното убеждение на решаващия съд. За да е налице качествена проверка на
първоинстанционния съдебен акт, задължение на въззивния съд е да извърши анализ на
приетите от първия съд фактически и правни положения и да даде отговор, дали те са
правилни и верни.
Допуснатите от ДРС нарушения съставляват абсолютни процесуални нарушения които
въззивният съд не би могъл да отстрани, препятстват възможността му да провери каква е
била действителната воля на решаващия орган и са основание за цялостна отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
С оглед на горното и на основание чл.335 ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 във вр. с чл.334
т.1 от НПК, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД:
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Присъда № 26***1 от 12.09.2022г., постановена по н.о.х.д. №
502/2020г. Районен съд – Д.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от нов състав от стадия на
разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5