Р Е Ш Е Н И Е
№ 260 106
гр. Русе, 23.XI.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание
на 27 октомври 2020г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА ЧЛЕНОВЕ:
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
БОЯН ВОЙКОВ, мл.с.
при секретаря АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА и в присъствието на прокурора…
като разгледа докладваното от съдия
ГАВРАИЛОВА в. гр. д. №566 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази :
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Производствено-потребителна
кооперация „Н****“, ЕИК****, със седалище и адрес на управление с. Р****, община С****, обл. Р***,представлявана от председателя
С.Г., е обжалвала решението от 20.07.2020г. на Русенския районен съд, постановено
по гр.д.№5875/2019 г. по описа на РРС, с което е осъдена да заплати на ищците
по делото сумата 1502,82лв, представляваща остатък от неизплатена наемна вноска,
дължима за стопанската 2015/2016г. по договор за наем от 04.01.2008г., както и 551,51лв
обезщетение за забава върху главница от 2003,76лв. за периода
01.10.2016г.-05.09.2019г., както и 410,11лв. разноски по делото.Излага оплаквания
за неправилност на
решението и моли въззивният съд
да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли исковете, при законните
последици.
Въззиваемите
Г.П.А. и Р.П.П., чрез адв.Р.И.,***, считат жалбата
неоснователна и молят решението да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Въззивният
съд намира жалбата за допустима – подадена от заинтересована по спора страна, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С решението първоинстанционният
съд е осъдил жалбоподателя ППК Н****, обл.Р***, да заплати на ищците Г.П.А. и Р.П.П.
сумата 1502,82лв представляваща наемна вноска за стопанската 2015/2016г. по договор за наем от
04.01.2008г., 551,51лв. обезщетение за забава върху главница от 2003,76лв. за
периода 01.10.2016г.-05.09.2019г. и 410,11лв. разноски по делото.
За да уважи иска, съдът е приел, че страните по делото са в облигационно
правоотношение по договор от 04.01.2008г., по силата на който ищците
предоставили на ответната кооперация за срок от 10 години ползването на собствената
си земеделска земя в общ размер на 33,396дка, при наемна цена 15лв/дка за всяка
стопанска година.Съдът е приел за установено, че за процесната стопанска година
наемът е по 60лв/дка и общо дължимата сума е 2003,76лв., от които ответникът е
заплатил 500,94лв и остава да дължи още 1502,82лв.
Въззивният съд намира, че
решението е валидно, допустимо и правилно,
по следните съображения :
С договор за съвместна обработка
на земеделски земи, сключен на 04.01.2008г. на основание чл.31,ал.4,т.3 от ЗК,
П. Х. П., Р.П.П. и Г.П.А. са
предоставили ползването на своите земи, на ППК „Н****“-с. Р****. Предмет на договора
са ниви в землището на с.Р****, община С****, обл.Р***, в общ размер на 33,396дка.В
чл.3 от договора е уговорено, че наемната цена е 15лв/дка за всяка стопанска
година, или в продукция по пазарни цени, но не повече от размера на наемната
цена за стопанската година.Срокът на действие на договора е 10 години.Предвидено
е, че договорът може да бъде изменян само по взаимно писмено съгласие на
страните. От удостоверение №58/26.09.2014г., издадено от Кметство С****, община С****, се установява, че П. Х. П. е починал на ****г. и е оставил за свои законни
наследници низходящи-Р.П.П. –син и Г.П.А.-дъщеря,
които са ищци по настоящото производство.В първоинстанционното производство са
представени решение №39 от 7.11.2012г. по гр.д.№76/12г. на ОС-Силистра и акт за учредяване на настойнически съвет от
3.11.2014г., от които е видно, че Р.П. е бил поставен под пълно запрещение и за
негов настойник е назначена Г.А..
По силата на договор за наем на
земеделски земи, сключен на 06.08.2016г. между ППК „Н****“-Р****, като наемател и Г.А. -
наемодател, наемодателят е предоставил
на наемателя ползването на 33,396дка земеделска земя – ниви в землището на с.Р****,
срещу наемна цена на декар „ не по-малко от 60лв за всяка стопанска година или
в продукция-по пазарни цени…“-чл.3 от договора.В чл.5 е предвидено, че срокът
на договора е една стопанска година и е
вписано - 2016/2017г.Тази клауза е в
противоречие на чл.42, ал.1,предл.2 от Устава на кооперацията, според
който договорите за аренда и за наем се сключват за срок не по малко от 5
години.
По делото не е било спорно и от
представените от ищцата извлечения се установява, че на 29.09.2015г. е постъпил
банков превод от ППК „Н****“ за сумата
1836,78лв, като основанието е „рента 2014г.“ Г., Р., П. Х..П.“. На 5.05.2016г. е постъпил
превод от кооперацията на сумата 2003,76лв, представляваща рента 2015.На
27.04.2018г. е удостоверен банков превод на сума в същия размер –
2003,76лв-рента 2017.На 22.07.2019г. е постъпила сумата 2003,76лв, като е
отбелязано - рента 2018. На 05.09.2019г. е получен превод за сума 500,94лв-рента
2016.За изплащане на рентата за 2015 в размер на 2003,76лв ответникът е
представил и копие от платежното нареждане от 04.05.2016г./л.106 от гр.д.№5875/19г.
на РРС/, като в съдебно заседание процесуалният представител на кооперацията изрично
е уточнил, че платежното нареждане е „за платена рента за стопанската
2014/2015г.“
Според легалното определение в §2,т.3 ДР на ЗА
„ стопанска година“ е
времето от 1 октомври на текущата
година до 1 октомври на следващата година. В чл.45 от Устава на ППК „Н****“ е предвидено, че Управителният съвет
разработва и обосновава разценки (тарифи) за арендни
и наемни плащания, диференцирани по местности и категории земи, при които за
кооперацията било икономически изгодно да арендува земеделски земи.От данните по банковите документи
е видно, че за стопанската 2013/2014г са
заплатени по 55лв/дка, въпреки че страните не са имали писмена уговорка за
изменение на цената от 15лв/дка на 55лв/дка. От данните по Протокол №22 от 28
ноември 2014г. за заседание на УС и на КС на кооперацията се установява, че УС
е взел решение да се изплаща по 55лв на дка за 2014г., като изплащането започне
от 01.02.2015г./л.110/. Явно това решение на УС е основанието за заплащане на
рента от 55лв/дка за 2013/2014г.От Протокол №31 от 5.04.2016г. за заседание на
УС, съвместно с КС, управителният съвет е решил да се изплаща 60лв/дка за
2015г., а на напусналите кооперацията да се заплаща рента съгласно договорената
цена. С решението на УС се предвижда заплащане на рентата за тази стопанска година
в различен размер от договорения, в зависимост от това, дали правоимащият е член-кооператори или е напуснал.На Общо събрание на
кооперацията, проведено 27.11.2016г., е взето решение да се изплати разликата
до 60лв рента на напусналите кооперацията - Протокол №12 от 27.11.2016г. На заседание на УС на 02.06.2017г. е взето
решение, на напусналите кооперацията рентата да се заплаща по договор –
Протокол №10 от 02.06.2017г. Безспорно е, че ищците са член-кооператори.Както
беше посочено по-горе, за стопанската
2014/2015г. на ищците е заплатена рента от 2003,76лв или 60лв/дка.В съдебно
заседание ответникът е заявил, че след всяка стопанска година УС е вземал
решение дали да се изплати рента в различен размер от уговорения и за
2015/2016г няма такова решение. Признал е изложеното от ищеца обстоятелство, че
за тази стопанска година „по първоначалната ведомост са начислени по 60лв/дка“,
но впоследствие счетоводните записвания са променени, тъй като е сменено
ръководството…кооперацията имала много задължения… “.В първоинстанционното
производство са представени 2бр. ведомости
за 2016г., с различно съдържание, въпреки че касаят една и съща година. В
единия екземпляр за Г.П.А. е начислена рента от 500,94лв, а в другия –
2003,76лв.Не се сочат доказателства коя от ведомостите кога е изготвена. Твърдението
на ответника, че ведомостта от за 2016г,
по която е начислена рента от 60лв/дка,
била изготвена преди края на стопанската година се опровергава от обстоятелството, че след 1.10.2016г. – на 27.11.2016г.
ОС е взел решение на напусналите кооперацията да се изплати разликата „до 60лв
рента“. С още по-голямо основание рента в този размер се дължи на ненапусналите.Както
беше посочено, за 2016/2017г на ищците е изплатена рента от по 60лв/дка, за което има писмен договор, а за
2017/18г. рента в този размер /по 60лв/дка/ е изплатена без писмени договор или
анекс.
При съвкупната преценка на данните по
представените писмени доказателства – протоколи от заседание на УС и КС и
проведено Общо събрание на кооперацията, ведомости и банкови документи, въззивният
съд приема за установено, че след сключването на договора от 04.01.2008г. е
налице актуализиране на размера на рентата, съгласно взети решения на УС, като
за стопанската 2013/2014г.рентата,
дължима на членове на кооперацията, които не са я напуснали, е определен на
55лв/дка. За стопанската година
2014/2015г. същата е определена на 60лв/дка.Правилно
първоинстанционният съд е приел, че следва да съобрази тази актуална наемна
цена като дължима и за следващите
стопански години - занапред, до изменение с ново решение на УС /чл.45 Устава/ и
съответно - постигането на ново съглашение. При постановяване на решението
съдът е съобразил, че от дължимата за 2015/2016г. сума от 2003,76лв., следва да
се приспадне внесената от ответника сума от 500,94лв и искът е основателен за сумата 1502,82лв.Решението е правилно
и в частта, в която е прието, че искът за лихва за забава не е погасен по
давност. Падежът на наемната вноска е 1.10.2016г. Съгласно чл.111 ЗЗД давността
изтича на 1.10.2019г., но исковата молба, която съдържа претенция / покана/ за
плащане, е изпратена на 30.09.2019г.За периода 1.10.2016г.-05.09.2019г./когато
е изплатена сумата 500,94лв, дължимата лихва върху 2003,76лв е 595,55лв. За
периода 6.09.2019г.-30.09.2019г. върху останалата дължима сума в размер на
1502,82лв се дължи лихва от 10,44лв или общо 605,99лв. Исковата претенция е за
551,51лв и в този размер е уважена от първоинстанционния съд.
Предвид изложеното въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора жалбоподателят дължи на въззиваемите
разноските за тази инстанция.
Мотивиран така, окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 968 от 20.07.2020г.
на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№5875/2019 г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА Производствено потребителна кооперация „Н****“- с.Р****, обл.Р***, ЕИК****, представлявана от
председателя С.Г. да заплати на Г.П.А. и Р.П.П. 300лв. разноски за въззивното производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :