Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260036
гр.Добрич
14.10.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На шестнадесети септември 2020 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА
ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар:РУМЯНА РАДЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №365 по описа
за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258
и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от З.И.М. *** срещу решение
№142/07.02.2020 г. по гр.д.№3067/2019 г. на Районен съд-гр.Д.,с което е
отхвърлен предявеният от въззивницата срещу „Електроразпределение Север” АД-гр.В.иск
с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за установяване недължимостта на сумата
от 6 825,62 лева,представляваща цена на начислена със становище за начисление
на електрическа енергия от 01.08.2019 г. количество електроенергия за периода
от 01.07.2016 г. до 27.05.2019 г. в размер на 38573 кВтч,за което е съставена
фактура №**********/06.08.2019 г. за
обект с адрес гр.Д.,ж.к. „Д.”,бл.**,вх.*,ап.*,клиентски №***,абонатен №***,като
въззивницата е осъдена да заплати на горното дружество сторени по делото разноски в размер на 1005,54 лв.Според въззивницата М. атакуваното
решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Същото
било постановено в противоречие с изводите в решение №104/16.08.2016 г. по
т.д.№1671/2015 г. на I т.о. на ВКС
относно предпоставките за извършване корекция на сметка на потребител.Изложени
са подробни съображения за липса на действащи към датата на съставяне на
протокола за демонтаж на СТИ-27.05.2019 г.-Общи условия съобразно разпоредбите
на чл.98а ал.2 т.6 и чл.104а ал.2 т.5 от ЗЕ.Приложими били ОУ от 2007 г.,които
обаче не били съобразени с изискванията на посочените разпоредби от ЗЕ.По тази
причина не било възникнало право за електроснабдителното и
електроразпределителното дружества да извършат корекция на сметката на
въззивницата.Цитирана е в тази връзка съдебна практика.Подробно са изложени
отново и всички останали доводи,съдържащи се в исковата молба,които според
въззивницата не били обсъдени от първоинстанционния съд.Визират се редица
нарушения при извършване на корекцията на Закона за измерванията и на ПИКЕЕ от
2019 г.,ако се приеме приложимост на последните.В частност се сочи нарушение на
разпоредбата на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ относно периода на корекцията,което се
отразявало и на правилността на остойностяването на количествата ел.енергия по
цени за подпериоди.Освен това не било доказано неправомерно виновно поведение
на потребителя.Корекция на сметката само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставена ел.енергия противоречало на чл.82 от ЗЗД и виновния характер на договорната отговорност.Настоява се за отмяна на
решението и за уважаване на иска.Претендират се сторените от въззивницата разноски
в двете инстанции.
Писмен отговор на жалбата не е подаден от
въззиваемото дружество „Електроразпределение Север” АД-гр.В.В хода на
въззивното производство същото изразява становище за неоснователност на жалбата
и настоява за потвърждаване на атакуваното първоинстанционно решение.Претендира
присъждане на сторени разноски в настоящата инстанция.
Като постави на разглеждане въззивната
жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е получила препис от
първоинстанционното решение на 18.02.2020 г.,а жалбата е подадена по пощата на 04.03.2020 при изтекъл за страната срок за въззивно
обжалване на 04.03.2020 г.-първи присъствен ден след 03.03.2020 г.-официален
празник/.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от
активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от
атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по
същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като
постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в
изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено
по предявения допустим иск при наличие на правен интерес за ищеца от
установяване недължимостта на процесната сума.Атакуваното решение е и правилно и следва да бъде потвърдено,като съображенията за горния извод са
следните:
Гр.д.№3067/2019 г.
на ДРС е образувано по повод искова молба,с която е предявен отрицателен
установителен иск на основание чл.124 ал.1 от ГПК от З.И.М. *** срещу „Електроразпределение
Север” АД-гр.В.за
установяване,че ищцата в качеството на потребител с клиентски номер *** и абонатен номер *** за
обект,находящ се в гр.Д.,жк „Д.“,бл.**,вх.*,ап.*,не дължи на ответника сума от
6 825,62 лева,представляваща цена на начислена със становище за начисление на
електрическа енергия от 01.08.2019 г. количество електроенергия за периода от
01.07.2016 г. до 27.05.2019 г. в размер на 38573 кВтч,за което е съставена
фактура №**********/06.08.2019 г.Искът е отхвърлен от първоинстанционния
съд,чието решение въззивният съд намира за правилно.
На 27.05.2019 г. от служители на
„Електроразпределение Север” АД-гр.В.е извършена проверка на средството за
търговско измерване /СТИ/-електромер с фабричен №1114021666142512,с който се
измерва доставената в имота на ищцата в гр.Д.,жк
„Д.“,бл.**,вх.*,ап.* електрическа енергия,за което е съставен и констативен
протокол №1202827/27.05.2019 г.Електромерът е демонтиран за експертиза и е
подменен с нов такъв.Резултатът от експертизата е обективиран в констативен
протокол №1430/23.07.2019 г. на БИМ,ГД „Мерки и измервателни уреди”,РО-гр.Р..Установено
е,че отсъстват механични дефекти по кутията,клемите и клемния блок на
електромера,като са налице и необходимите обозначения на табелката на
СТИ.Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерването.Не е отчетена грешка при измерването
извън допустимата,т.е. електромерът е технически изправен.При софтуерно четене
обаче е констатирана външна намеса в тарифната схема на СТИ,а именно наличие на
натрупана енергия по тарифа 15.8.3 в размер на 0038573,5 кВТч,която не е
визуализирана на дисплея.
Ответникът по делото
и въззиваем „Електроразпределение Север” АД-гр.В.коригира сметката на
потребителя З.И.М. за посочения обект за период от 01.07.2016 г. до 27.05.2019
г. и е издадена фактура №**********/06.08.2019 г. на стойност 6 825,62 лв
със срок за плащане до 16.08.2019 г.Корекцията е извършена след софтуерно
прочитане на паметта на СТИ и на основание чл.55 от ПИКЕЕ /виж и становище за
начисление на електрическа енергия от 01.08.2019 г. на лист 36 от делото на
ДРС/.
Според заключението на вещото
лице В.Ч.по допуснатата от районния съд съдебно-техническа експертиза количеството
електрическа енергия за корекция е изчислено по методиката на чл.55 ал.1 от
ПИКЕЕ,тъй като е начислено цялото записано в невизуализирания регистър
количество за времето след монтажа на СТИ на 10.02.2016 г.Специалистът е
констатирал,че СТИ,посредством което се измерва електроенергията в обекта на
потребителя,е еднофазен статичен електромер Iskra ME 162,предназначен за директно измерване на активна енергия
в еднофазни мрежи.Има до четири тарифни регистри,превключвани с вграден
часовник за реално време.Показанията се визуализират чрез течно-кристален
дисплей.Вещото лице е констатирало,че СТИ е правилно свързано и отчита при
допустима грешка.Няма данни за повреда или неправомерно вмешателство в схемата
на свързване на процесното СТИ към електроразпределителната мрежа.Електромерът
е произведен през 2016 г.,преминал е първоначална метрологична проверка с
валидност 6 години,монтиран е в обекта на потребление на 10.02.2016 г.,като за
монтажа е съставен протокол №М2014648,в който са записани нулеви начални
показания по два от тарифните регистри- 1.8.1 /нощна тарифа/ и 1.8.2 /дневна
тарифа/.Няма записани показатели за друг регистър,но е налице активиране на
такъв,като е забранена визуализацията му на дисплея.Записаната в
невизуализирания регистър ел.енергия е отчетена при метрологичната експертиза
на БИМ.Невизуализирането на измерената в третия тарифен регистър ел.енергия е
софтуерно реализирано и не се дължи на физическа повреда на СТИ.
По делото няма данни ищцата
да е подавала заявление за промяна на параметризацията на СТИ.Не е установено електроснабдителното
дружество ”Енерго Про-Продажби” АД,електроразпределителното дружество ”Електроразпределение
Север” АД и БИМ да разполагат с версия
на софтуер за препрограмиране /въвеждане на нови данни в паметта на СТИ/.С
предоставения им софтуерен продукт същите могат единствено да прочитат паметта
на СТИ.За обратното не са изложени твърдения от ищцата.
Спорното правоотношение има
своята специална регламентация в ЗЕ /обн.ДВ бр.107 от 09.12.2003 г.,последно
изм. и доп. ДВ бр.57/2020 г.,в сила от 26.06.2020 г./ и създадените въз основа
на правилото на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ от КЕВР Правила за измерване на количеството
ел.енергия /ПИКЕЕ/,обн.ДВ,бр.35/30.04.2019 г.Доколкото същите са приети от КЕВР
с решение по т.1 от протокол №67 от 24.04.2019 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 и
чл.83 ал.2 във връзка с чл.83 ал.1 т.6 от Закона за енергетиката,т.е. в
изпълнение на делегирани със закон правомощия,съобразно чл.2 ал.1 във вр. чл.11
и чл.12 от ЗНА горните ПИКЕЕ съставляват източник на право в качеството си на
акт по прилагане на закона с нормативен характер.Няма място за изключване приложението
на Правилата на основание чл.15 ал.3 от ЗНА,защото те са издадени в изпълнение
и доразвитие на норми на ЗЕ,който е специален що се отнася до въведените в него
правила за регулиране на правоотношенията по повод доставка на
електроенергия.Така влизането в сила на новите ПИКЕЕ обосновава принципната
възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период,но само при
стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.По аргумент от чл.5 ал.4
от КРБ и чл.14 от ЗНА материалноправните норми имат действие занапред,ако друго
не е изрично предвидено,т.е. правилата,установени в новите ПИКЕЕ,са приложими
за корекционни процедури с начална дата 04.05.2019 г.,когато са влезли в сила,респ.
и в процесния случай,тъй като корекционната процедура е с начална дата 27.05.2019
г.,когато е извършена проверката и е съставен констативен протокол №1202827/27.05.2019
г.
В случая настоящата инстанция
намира,че проверката за техническата изправност на средството за търговско
измерване на ел.енергия в имота на ищцата е осъществена съгласно
нормите,предвидени в ПИКЕЕ,уреждащи компетентността на мрежовия оператор да
извършва технически проверки на СТИ /чл.46 от ПИКЕЕ/,реда и начина /чл.48-49 от
ПИКЕЕ/,правните последици съобразно резултата /чл.50-58 от ПИКЕЕ/.Правото на
ответника да извършва проверки на СТИ е възникнало с приемането на ПИКЕЕ,които
му посочват и реда,по който това право може да бъде осъществено,т.е.
възраженията на ищцата за липса на компетентност са неоснователни.Според чл.49
ал.1,2 и 3 от ПИКЕЕ при извършване на проверки по реда на тези правила,с
изключение на чл.42 ал.5 изр.2 /случаите,когато при проверката не са установени
отклонения,неизправности и/или нерегламентирана намеса в измервателната
система/,операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол,който
трябва да е подписан от представител на оператора и от ползвателя или от негов
представител,а ако ползвателят не присъства или откаже да подпише констативния
протокол,последният се подписва от един свидетел,който не е служител на
оператора.В седемдневен срок от датата на съставянето на констативния протокол
операторът на съответната мрежа го изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с
обратна разписка или по друг начин в съответствие с предоставените от
ползвателя данни за контакт /чл.49 ал.4 от ПИКЕЕ/.Според разпоредбата на чл.49
ал.5 от ПИКЕЕ,когато при проверката се установи несъответствие на
метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване
с нормираните,нарушения в целостта и/или функционалността на средството за
търговско измерване,съмнения за добавяне на чужд за средството за търговско
измерване елемент,същото се демонтира и се поставя в безшевен чувал,който се
затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален
номер.Номерът на пломбата и уникалният номер се записват в констативния
протокол.Операторът на съответната мрежа изпраща демонтираното средство за
търговско измерване на компетентния орган за метрологичен контрол в срок до 14
дни от датата на проверката.
Оспорванията на констативния
протокол,подписан от двама служители на мрежовия оператор и от един свидетел
/съсед на ищцата/ поради отсъствието на абоната,са неоснователни,респ. същият е
изготвен при спазване изискванията на
чл.49 от ПИКЕЕ,вкл. реда за уведомяване,удостоверен с представените съобщение и
известие за доставяне на листи 42 и 43 от делото на ДРС.Фактът на измерена в
невизуализирания регистър електроенергия е установен с метрологична проверка на
БИМ.Настоящият случай попада в хипотезата на чл.55 от ПИКЕЕ за извършване на
преизчисление на количества електрическа
енергия,в която хипотеза е достатъчно единствено да се установи,че са налице
измерени от изправно СТИ количества електрическа енергия в невизуализирани
регистри на средството за търговско измерване без оглед субективното отношение
на ползвателя.Правото на оператора на съответната мрежа да извърши едностранно
корекция на количеството доставена,но неизмерена или неточно измерена
електрическа енергия,не е обусловено от доказване на виновно поведение на
потребителя,защото целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото
без основание имуществено разместване,а не да ангажира отговорността на
потребителя за негово виновно поведение.Разпоредбата на чл.55 от ПИКЕЕ
предвижда възможност при установяване на измерени количества електрическа
енергия в невизуализирани регистри на СТИ операторът на
електроразпределителната мрежа да
начисли измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество
електрическа енергия в тези регистри.Съгласно разпоредбите на чл.56 ал.1 и ал.2
от ПИКЕЕ в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по
реда на раздел IX /в който попада и чл.55/
операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на
мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия,както
и информация за дължимата сума за мрежови услуги /с изключение на цена за
достъп до електроразпределителната мрежа,формирана на база на предоставена
мощност/ и за „задължения към обществото“,като ползвателят на мрежата заплаща
на оператора на съответната мрежа дължимата сума,определена от оператора на
съответната мрежа по реда на ал.1.
Следователно с оглед новите
ПИКЕЕ титуляр на вземането по корекционната фактура е операторът на
електроразпределителната мрежа-в случая ответникът „ЕРП Север“ АД,а задължено
лице е „ползвателят на мрежата“,дефиниран с нормата на §1 т.41а от ДР на ЗЕ-физическо
или юридическо лице-ползвател на електропреносната и/или електроразпределителната
мрежа,доставящо електрическа енергия в електропреносната и/или
електроразпределителната мрежа или снабдявано от такава мрежа,нормата на §1 т.4
от ДР на ПИКЕЕ-ползвател е клиент и/или производител на електрическа енергия по
смисъла на Закона за енергетиката,т.е вкл. всеки,който купува електрическа
енергия за собствено ползване съгласно дефинитивните норми на чл.27б и 27г от
ДР на ЗЕ.Следователно ползвател на мрежата е и крайният потребител,какъвто в
случая е ищцата,чийто имот е снабдяван с електрическа енергия от
електроразпределителната мрежа.
Спорните въпроси досежно
корекционното основание на вземането,надлежното осъществяване на процедурата за
установяване на неговите предпоставки,легитимацията на ответника като носител
на вземането следва да се разрешат в полза на ответника.
Остойностяването на консумираната
електрическа енергия,отчетена в скрития регистър на процесното СТИ,е правилно
извършено според вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза по цени
на технологични разходи съобразно нормата на чл.56 ал.3 от ПИКЕЕ.Невъзможността
да се установи началният момент на отчитане на доставената ел.енергия в
невизуализирания тарифен регистър е нормативно преодоляна-релевантен пределен
начален момент е датата на монтиране на СТИ в съответния обект съобразно
нормата на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ,което обстоятелство е съобразено от ответника по
процесното правоотношение,тъй като е установено електромерът да е монтиран в
имота на ищцата на 10.02.2016 г.,за което е съставен констативен протокол,според
записите в който показанията за активираните тарифни регистри 1.8.1 и 1.8.2 са
нулеви,т.е. обосновава извод,че монтираният електромер е нов.Периодът на
корекцията е 1061 дни-от 01.07.2016 г. /следва датата на монтажа на СТИ/ до 27.05.2019
г. /дата на демонтажа на СТИ/,като поради промяна на цените на ел.енергията
периодът е разделен на четири подпериода,а енергията в рамките на същите е
разпределена пропорционално.Следва да се отбележи,че ищцата не е заявила
своевременно още с исковата молба довод за незаконосъобразно определяне периода
на корекцията.Същата е узнала факта,че монтажът на СТИ в нейния обект е
осъществен на 10.02.2016 г.,още от протокола за монтаж /на лист ** от делото на
ДРС/,представен от ответното дружество с отговора на исковата молба и приет от
първоинстанционния съд като доказателство по делото в първото открито съдебно
заседание на 26.11.2019 г.В това заседание ищцата не е реагирала своевременно и
не е оспорила периода на корекцията.Такъв довод е въведен едва в хода на
устните състезания в първата инстанция,респ. впоследствие с въззивната жалба.Възможността
за навеждането му е преклудирана и въззивният съд не дължи произнасяне по
становището на ищцовата страна,че неправилно началната дата на периода е
определена няколко месеца след монтажа на СТИ.Все пак следва да се подчертае,че
ответното дружество е спазило разпоредбата на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ,която
регламентира пределен начален момент на корекцията-монтажа на СТИ.Тълкуването
на разпоредбата сочи,че началната дата на корекцията не може да предшества
датата на монтажа на СТИ,което означава,че може да я следва без ограничение във
времето,т.е. началната дата на корекцията може да следва датата на монтажа на
СТИ с различна продължителност на периода,като определянето на по-късна начална
дата може да се дължи на извършвани предхождащи проверки във времето между
монтажа и началната дата на корекцията /напр. в случая през периода 10.02.2016
г.-01.07.2016 г./,при които да не са били установени неотчетени количества
ел.енергия.Тъй като обаче доводът на ищцата не е наведен своевременно,същият не
е бил предмет на изследване в първоинстанционното производство.Поради
незаявяването му своевременно в исковата молба или в първото по делото
заседание след узнаване от ищцата на факта кога е монтирано СТИ в обекта съвсем
резонно не са давани указания на ответника да обоснове корекционния период и да
изложи твърдения,респ. да сочи доказателства,какъв факт е наложил изместване на
началната му дата от 01.07.2016 г.Поради преклудиране на възможността за ищцата
да наведе възражението едва във въззивната инстанция и въззивният съд не дължи
произнасяне по този довод.
При тези съображения следва
да се приеме, че е налице основание по
чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ /ДВ,бр.35/2019 г./ за начисляване на доставената в
обекта на ищцата електроенергия,измерена в невизуализирания регистър на електромера,за който е установено,че
съответства на метрологичните характеристики и измерва точно.Този извод дава
основание показанията на СТИ да бъдат приети за правилни,респ. ищцата дължи на
електроразпределителното дружество цената на доставената електрическа енергия
за посочения период.Предявеният отрицателен установителен иск е изцяло
неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.Обжалваното решение следва да
бъде потвърдено като правилно,вкл. в частта,с която на основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответното дружество са присъдени разноски,сторени в
първоинстанционното производство.
Въззиваемото дружество /ответник по
делото/ има право на сторените от същото разноски във въззивната
инстанция,които изрично е претендирало.Същото е сторило разноски в размер на 1 608
лв адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС,уговорено с договора за правна защита и
съдействие от 02.07.2020 г. на лист 24 от делото на ДОС и изплатено по банков
път /съгласно фактура и платежно нареждане на листи 25 и 26 от делото на
ДОС/.Наведено е възражение от въззивницата по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност
на горното адвокатско възнаграждение.Възражението е основателно.В хода на делото пред въззивната инстанция е настъпила
промяна в нормативната уредба,с влизането на която в сила е установен друг
минимален размер на адвокатското възнаграждение.С Наредба за изменение и
допълнение на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /обн.ДВ,бр.68/31.07.2020 г./ е определен минимален размер на
адвокатското възнаграждение за една инстанция по чл.7 ал.2 т.3 от Наредба
№1/09.07.2004 г. при интерес от 5 000 лв до 10 000 лв в размер на 580
лв+5% за горницата над 5 000 лв.Именно новият размер следва да бъде
съобразяван при произнасяне по искане за
разноски и възражение за прекомерност.Съдът следва да приложи Наредба №1/2004
год. съобразно изменението й,тъй като се касае за материално-правна норма,която
става действащо право и намира приложение с влизането й в сила занапред.Към
датата на приключване на съдебното дирене и даване ход на делото по същество в
настоящата инстанция,когато страните правят искане за разноски,съответно
възражение за прекомерност,при определяне на разноските съдът прилага
нормативната уредба,действаща към този момент,а не нормативната
уредба,действаща към момента на договаряне и заплащане на адвокатското
възнаграждение-така определение №782 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. №3545/2014 г.,II т. о.,ТК и определение
№185/16.03.2018 год. на ВКС по к.гр.д.№3492/2017 год. на ІІІ г.о.
В случая съдът намира изплатеното от
дружеството-въззиваем и ответник по делото във въззивната инстанция адвокатско
възнаграждение за прекомерно.Защитаваният материален
интерес в областта на доставката и заплащането на електрическа енергия в
стойностно изражение е висок,но следва да се съобрази,че делото е част от
многобройна група дела,идентични по предмет,поради което правната му и фактическа сложност не е голяма.Следователно възражението
на ищцата и въззивник З.М. по чл.78 ал.5 от ГПК е основателно и следва да бъде
уважено.Минималното адвокатско възнаграждение при посочената цена на иска
възлиза на 671,28 лв /чл.7 ал.2 т.3 от Наредбата/ без ДДС или 805,54 лв с
вкл.ДДС.Платеното адвокатско възнаграждение от 1608 лв надвишава два пъти
минималното и следва да бъде намалено до минималния размер от 805,54 лв с ДДС.
При настоящия изход от спора въззивницата
и ищец по делото З.И.М. няма право на разноски и такива не следва да й се
присъждат.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №142/07.02.2020 г. по
гр.д.№3067/2019 г. на Добричкия районен съд.
ОСЪЖДА З.И.М. с ЕГН ********** *** да
заплати на „Електроразпределение Север” АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление гр.В,бул.„В.В.” №***,В.Т-Е сторени във въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 805,54 лв /осемстотин и пет лева и петдесет и четири
стотинки/ адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване
в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на
чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.