№ 1523
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100505320 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.437 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от ЗАД ОЗК-З. АД /длъжник по
изп.производство/ срещу уведомление, изх.№ 24242 от 04.04.2022 г.,
постановено по изп.дело № 202286004190 от ЧСИ В.М., рег.№860, с район на
действие СГС, с което е оставено без уважение възражението на длъжника за
намаляване на адв.възнаграждение до сумата в размер на 200 лв.
В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че адв.възнаграждение,
определено от ЧСИ е прекомерно, тъй като в случая не била налице
фактическа и правна сложност на изп.дело. Същото следвало да се редуцира
до сумата в размер на 200 лв. съобразно чл.10,т.1 от Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адв.възнаграждения. Освен това определената такса
по т.26 от ТТЗЧСИ също била прекомерна. Тази такса се изчислявала само
върху материалния интерес на присъденото по изп.лист вземане.
Иска се обжалваното постановление да бъде отменено, както и да бъде
уважено възражението за прекомерност, а адв.възнаграждение да бъде
определено по реда на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2014 г. за минималните
размери на адв.възнаграждение в размер на 200 лв.
1
Прави се евентуално искане, ако се уважи възражението по чл.78, ал.5
ГПК, да се измени и размера на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата
за таксите и разноските към ЗЧСИ, съобразно размера на дълга.
С жалбата се претендират разноски-държавна такса 25 лв.
адв.възнаграждение в размер на 360 лв.като с жалбата се представя списък по
чл.80 ГПК.
Постъпил е отговор от взискателя – М.Р.Г., в който се излага
становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното
постановление за разноски. Сочи, че размера на адв.възнаграждение бил
определен в съответствие с чл.7, ал.2,т.4 от Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адв.възнаграждения. В случая адв.възнаграждение
се присъждало по реда на чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.2 на Закона за адвокатурата.
От ЧСИ се излагат мотиви за допустимост на жалбата, защото същата
била в обхвата на чл.435 ГПК, а по същество излага доводи за нейната
неоснователност. Счита, че правилно били присъдени и определени
разноските в полза на взискателя. Приложимо било правилото на чл.2, ал.3 от
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения. Законът
гарантирал, че разноските за един адвокат са за сметка на длъжника.
Възражението на длъжника, че за дела без фактическа и правна сложност
може да се определи адв.възнаграждение под минимума не съответствало на
закона. В случая вземането възлизало в размер на 61 978,20 лв. към датата на
образуване на изп.дело. Адв.възнаграждение определено по формулата на
чл.7, ал.2 от Наредбата възлизало на 1394,68 лв. без ДДС или с ДДС в размер
на 1673,61 лв. ЧСИ бил приел адв.възнаграждение в размер на 1673 лв., което
било под минималния размер по Наредбата.
По отношение на пропорционалната такса по реда на т.26 от Тарифата
за таксите и разноските към ЗЧСИ не излага мотиви.
По допустимостта на жалбата:
За обжалваното уведомление жалбоподателят е бил уведомен на
06.04.2022 г./л.40 от изп.дело/.
Жалбата е подадена на 21.04.2022 г.
Следователно същата е в срока по чл.436, ал.1 ГПК и е допустима.
По основателността на жалбата:
2
Процесното изп. дело е образувано въз основа на молба, подадена на
14.03. 2022 г. за събиране на сумата в размер на 31330,31 лв. – главница,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 26.05.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер
на 20 000 лв. също за неимуществени вреди ведно със законната лихва от
26.05.2020 г. до окончателното изплащане, както и лихвата за забава за
периода от 26.02.2020 г. до 25.05.2020 г. върху сумата в размер на 31330,31
лв.
Претендирани са и разноски за авансови такси и адв.възнаграждение в
размер на 1673, 00 лв. на основание чл.38, ал.2 вр. с ал.1,т.3 от ЗАдв.
С разпореждане от 15.03.2022 г. ЧСИ е приел заявения като разноски
адв.хонорар в размер на 1673,00 лв.
С поканата за доброволно изпълнение, изх.№ 18215/15.03.2022 г. ЧСИ
е определил за дължими разноски по изпълнителното дело като таксата по
т.26 по Тарифата по ЗЧСИ е определена в размер на 4 519,94 лв.
Липсват конкретни данни кога отправената ПДИ е достигнала до
знанието на длъжника /жалбоподател/ за заплащане на сумите.
Сумата е изцяло заплатена, видно от платежното нареждане от
23.03.2022 г./л.20 от изп.дело/.
Видно от констативния протокол от 31.03.2022 г. постъпилата сума
в размер на 68 495,96 лв. е разпределена.
На 29.03.2022 г. и 01.04.2022 г. са постъпили от длъжника възражения
/идентични/ по чл.78, ал.5 ГПК с доводи аналогични на тези в жалбата, по
която е образувано настоящето производство. Направено е и искане СИ да
намали таксата по т.26 Тарифата по ЗЧСИ.
Взискателят е изразил становище за неоснователност на възражението,
тъй като адв.възнаграждение било в рамките на минималния размер по
Наредба № 1/2004 г., ред., ДВ, бр.68 от 31.07.2020 г. с начислено ДДС, тъй
като бил регистриран по ДДС.
С обжалваното уведомление ЧСИ е оставил възражението по чл.78,
ал.5 ГПК без уважение без изложени конкретни мотиви. По искането за
намаляване на таксата по т.26 от ТТЗЧСИ няма произнасяне.
По доводите в жалбата:
3
Действително, съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ
и съдействие на:
1. лица, които имат право на издръжка;
2. материално затруднени лица;
3. роднини, близки или на друг юрист.
От друга страна чл. 3 ГПК сочи, че участващите в съдебните
производства лица и техните представители под страх от отговорност са
длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно
и съобразно добрите нрави. Когато участниците в процеса упражняват
правата си недобросъвестно с цел да бъдат увредени права и законни
интереси на други действие в разрез с основните права на гражданите (чл. 57,
ал. 2 от Конституцията на Република България), извършеното процесуално
действие е при злоупотреба с право, поради което не следва да бъде зачетено
от правозащитния орган. Съдебният изпълнител, овластен с компетентността
да извършва изпълнителни действия съобразно ГПК, следи за
добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса,
а при превратното им упражняване следва да откаже защитата им.
Отговорността за разноски цели не да обогати кредитора, а да
възстанови реално направените разноски, виж в този смисъл РЕШЕНИЕ № 325
ОТ 29.12.2014 Г. ПО ГР. Д. № 4263/2014 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.
„Съдебният изпълнител е овластен с компетентността да извършва
изпълнителни действия според разпоредбите на ГПК. Именно поради това
съдебният изпълнител следи за добросъвестното упражняване на
процесуалните права от страните в процеса и когато тези права се упражняват
превратно/ какъвто е настоящият случай/ следва да откаже тяхната защита“-
решение № 7 от 20.06.2016 г. по гр.д.№ 5209 по описа за 2015 г. на ВКС, ГК,
ІV ГО.
Основателен е довода на жалбоподателя, че не се касае до изп.дело с
фактическа и правна сложност. Същото е образувано срещу застрахователно
дружество, което спада към категорията на т.нар. "сигурни платци".
В конкретния случай единственото действие, което е предприето от
взискателя е това по образуването на изп.дело. С молбата за образуване на
4
изп.дело на ЧСИ са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, вкл. и
определяне начина на изпълнение.
Не се спори, че длъжника е изплатил сумите след получаване на ПДИ, а
това се установяване и от представеното платежно нареждане.
Съгласно приетото в съдебната практика проучването на имуществото
на длъжника не представлява изп.действие.
Посочването на изпълнителните способи в молбата за образуване на
изп.производство е изискване за нейната редовност.
Следователно единственото действие сторено от пълномощника на
взискателя е това по подаването на молбата за образуване на изп.дело.
Съгласно чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е:
1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.
Не се установи процесуалният представител на взискателя да е
извършвал други действия, които да попадат в хипотезата на чл. 10, т. 2 от
Наредбата, а именно водене на изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания, които да обосновават
определяне на адв.възнаграждение по т.2.
Налага се извод, че жалбата е основателна във връзка с възражението по
чл.78, ал.5 ГПК, а обжалваното уведомление ще следва да бъде отменено
относно разноските за адв.възнаграждение за разликата над 200 лв./без ДДС/
Липсват данни адвоката да е регистриран по ДДС.
Що се касае до искането за намаляване размера на
пропорционалната такса по т.26 от Тарифата по ЗЧСИ, съдът не излага
мотиви доколкото липсва произнасяне от страна на ЧСИ по възражението
досежно тази такса.
По отношение на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата по
ЗЧСИ делото ще следва да бъде върнато на ЧСИ за изрично произнасяне
и съобразяване с мотивите на настоящето определение.
По разноските:
С оглед утвърдената вече съдебна практика в производство по разноски,
5
разноски не се присъждат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ уведомление, изх.№ 24242 от 04.04.2022 г., постановено по
изп.дело № 202286004190 от ЧСИ В.М., рег.№860, с район на действие СГС, с
което е оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване на
адв.възнаграждение до сумата в размер на 200 лв.
И вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определеното от ЧСИ В.М., рег.№860, с район на
действие СГС, по изп.дело № 202286004190 , адв.възнаграждение по чл.38,
ал.2 вр. с чл.38, ал.1,т.2 от ЗАдв в полза на адв.Н.Д. , до сумата в размер на
200 лв. /без ДДС/.
ВРЪЩА делото на ЧСИ В.М., рег.№860, с район на действие СГС, за
определяне на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата по ЗЧСИ по
изп.дело № 202286004190, при съобразяване с мотивите на настоящето
определение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6