№ 119
гр. Габрово, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ива Димова
при участието на секретаря Борянка Н. Михова
като разгледа докладваното от Ива Димова Гражданско дело №
20214200100072 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от З.Х.А.. от гр. Габрово, чрез
адв. Св. Банкова от ГАК против „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков“№ ** с цена на иска 38
524,53 лева. Приложени са доказателства за твърдените факти и обстоятелства. Моли да се
признае за установено, че не дължи на ответника сумата в размер на 38 524,53 лв. по
приложената покана за доброволно изпълнение и по Договор за издаване на кредитна карта
№ 51РКО-А-9331 от 15.09.2006 г.
В исковата молба се твърди, че по силата на т. 2 от Договор за издаване на кредитна
карта № 51РКО-А-9331 от 15.09.2006 г., банката и е предоставила кредит в размер на
10000,00 лв., който може да бъде усвояван с използването на карта за извършване на
безналични плащания на стоки и услуги. Кредитната карта е била издадена със срок на
валидност до 15.09.2008 г., който е бил и крайния срок за погасяване на предоставения
овърдрафт, освен ако срока по договора не бъде удължен. През месец Юли 2018 г. е
поискала отчет по сметка – кредитна карта ФЛ, сметка № BG20FINV915010BGN0I8F2 от
какво е формирана. Отговорът е бил, че задължението е формирано от непогасена главница
в размер на 10 000,00 лв. и просрочена лихва в размер на 24 553,17 лв. Общото задължение е
в размер на 34 553,17 лв.
В края на м. Октомври 2020 г. ищцата е получила покана за доброволно изпълнение,
чрез ЧСИ, с която са я уведомили, че поради неизпълнение на задълженията по договора
към 31.08.2020 г. има задължения в размер на 38 524,53 лв., включващо непогасена главница
1
в размер на 10 000,00 лв. и просрочена лихва в размер на 28 467,57 лв., като са я поканили в
пет дневен срок от получаване на поканата да погаси сумата от 10 000,00 лв. главница и 5
674,84 лв. и просрочена лихва за периода от 31.08.2017 г. до 31.08.2020 г. Оспорва
посоченото задължение към „Първа инвестиционна банка“ АД, като погасено по давност.
Препис от исковата молба e връчен на ответника „Първа инвестиционна банка“ АД, от
който в срока и по реда на чл. 367 от ГПК е постъпил писмен отговор, че счита предявеният
иск за недопустим и неоснователен. Взема становище, че по силата на Договор за издаване
на кредитна карта № 51РКО-А-9331 от 15.09.2006 г. на ищцата е преведена сумата от 10
000,00 лв., която е изцяло усвоена. В таблица са посочени дните на усвояване на кредита.
Посочени са датите и сумите на погасяване на кредита. Кредитът е в просрочие считано от
19.02.2012 г. Банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем от 19.10.2020 г.
Прави доказателствени искания. Претендира разноски.
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК- отрицателен установителен
иск, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
процесната сума, представляваща стойността на претендираните в поканата за доброволно
изпълнение суми.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, които прецени
поотделно и в тяхната пълнота, намира следното:
Не се спори между страните, че е възникнало облигационно правоотношение по
сключен Договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-А-9331 от 15.09.2006 г. за сумата
от 10 000,00 лв. със срок за погасяване на предоставения овърдрафт 15.09.2008 г. За
обезпечаване на срочното погасяване на предоставения овърдрафт банката приема запис на
заповед, издаден от картодържателя в полза на банката за сумата от 10 000,00 лв. Уговорен е
месечен и годишен лихвен процент. Предоставен е гратисен период със срок до 45 дни, ако
до датата на падежа погаси цялото дебитно салдо по картовата си разплащателна сметка.
Уговорено е, че за правата и задълженията на страните се прилагат Общите условия на ПИБ
АД за издаване и ползване на международни кредитни карти MasterCard, златна неразделна
част от договора.
Във връзка с разпределената доказателствена тежест, страните са представили
Договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-А-9331 от 15.09.2006 г.; Общи условия на
ПИБ АД за издаване и ползване на международни кредитни карти без депозит МasterCard и
Visa от 2006 г.; покана /предизвестие за обявяване на предсрочна изискуемост на банков
кредит/ до З.Х.А.. от „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез ЧСИ Зв. В.; писмо до „Първа
инвестиционна банка“ АД с копие до Банков надзор; писмо до З.Х.А.. от „Първа
инвестиционна банка“ АД; отчет по сметка; Общи условия на ПИБ АД за издаване и
ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип МasterCard и Visa, в сила от
24.04.2020 г.
2
По делото е изготвена заключение по допуснатата съдебно икономическа експертиза.
Вещото лице е дало отговор на поставените му задачи, като е установило, че размерът на
усвоения кредит – овърдрафт от ищеца е в размер на 10 000,00 лв. към 12.02.2021 г.
Просрочената лихва е 23103,40 лв., от която се претендира 5 674,83 лв. Съдебните разноски
са в размер на 464,48 лв., законната лихва е 324,97 лв. и разноските и таксите са 24,00 лв.
Поради характера на кредитната сделка – овърдрафт с лимит 10 000,00 лв., през периода от
договарянето му 15.06.2006 г. до 19.02.2012 г. са внасяни суми и са теглени такива, като
според периода на внасяне на суми по кредитната карта, която е обвързана с кредитната
банкова сметка са погасявани дължими суми – такси, лихви и главница, в зависимост от
размера на кредитното салдо по сметката. Към датата на превишения договорен кредитен
лимит от 10 000,00 лв. – 19.02.2012 г., към която дата кредитът е в просрочие, с направените
вноски по кредитната сметка на ищеца са погасени: такси в размер на 365,86 лв. и лихви в
размер на 7253,50 лв. Последните две плащания са извършени на 24.01.2011 г. – 265,00 лв.
и на 02.08.2011 г. – 500,00 лв. С тях са били погасени дължими лихви по кредитната сделка.
Погашенията по кредита са правени предимно чрез вноска на каса на парични средства по
кредитната сметка на ищцата. След датата на последното плащане 02.08.2011 г. няма
направени други плащания от страна на ищцата.
За периода 19.02.2012 г. – 31.08.2020 г. вещото лице не е намерило данни да са
предприема и действия от банката за принудително събиране на дължимите суми по
предоставения кредит и лихвите по него.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че в офиса на банката и е била посочена
сумата 23 103,40 лв., която е по счетоводните сметка. Усвояването на кредита е станало
еднократно, към датата на сключване на кредитната сделка. Усвоявания след 15.09.2008 г. са
направени на 03.10.2009 г. – 277,00 лв.; 04.10.2009 г.- 111,00 лв.; 06.10.2009 г.- 99,99 лв.;
09.10.2009 г. -400,00 лв.; 11.10.2009 г. – 200,00 лв. и т.н.
В отговора на исковата молба е инкорпорирана справка за усвояванията по кредита,
според която последното теглене е извършено на 07.07.2015 г. за сумата от 216,55 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявеният иск за
основателен и доказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно
право, когато има интерес от това. При предявен отрицателен установителен иск, какъвто е в
случая, ищецът отрича вземането на ответника, поддържайки, че е погасено по давност, като
правния му интерес се извлича от възможността за осуетяване на изпълнително
производство при успешно доказване на установителния иск и от възможността да се
освободи от отговорност за плащане на дълга.
Между страните е сключен договор за банков кредит – овърдрафт. Този договор е
3
двустранен, формален и срочен с продължаващо изпълнение. Усвояването на договорената
сума става директно от разплащателната сметка на кредитополучателя. Възнаграждението е
уговорено като лихва. Спорен по делото е въпроса за срока на действие на договора, кога е
настъпила изискуемостта на вземането и от кога започва да тече давностния срок за
погасяването му.
В настоящото производство, ищцата твърди, че срокът на договора е изтекъл на
15.09.2008 г. и давността на вземането е изтекла на 16.09.2013 г., поради което З.Х.А.. не
дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД процесната сума 38 524,53 лв. Съгласно чл. 3 от
договора, кредитната карта се издава със срок на валидност до 15.09.2008 г., който е и краен
срок за погасяване на предоставения овърдрафт, освен ако срокът на договора на бъде
продължен. Според чл. 10 от договора, с подписването му, картодържателят декларира, че са
му предоставени и е запознат с общите условия за издаване на кредитна карта MasterCard,
Златна и Тарифата за такси и комисионни и приема прилагането им при уреждане на
отношенията между него и банката във връзка със сключване и изпълнение на настоящия
договор.
Към датата на сключване на договора – 15.09.2006 г. са действали Общи условия на
ПИБ АД за издаване и ползване на международни кредитни карти без депозит МasterCard и
Visa. Съгласно тях, срокът за ползване на овърдрафта е съгласно договора /чл.36 от ОУ/.
Срокът на договорът може да бъде продължен по взаимно съгласие на страните с
подписване на Анекс /чл.36.1 от ОУ/. По настоящото дело не се събраха доказателства в
насока, че срокът на договора е продължен и има подписан анекс за това. От справката
приложена от ответника, включена в отговора на исковата молба, се установява, че
последното теглене от страна ищцата от кредитната карта е било на 07.07.2015 г., към която
дата няма сключен анекс, тъй като е след изтичане на срока по договора 15.09.2008 г.
Въпреки това до тази дата са били възможни тегления от страна на кредитополучателя по
овърдрафта.
Настоящият състав приема, че към датата на подписване на Договор за издаване на
кредитна карта № 51РКО-А-9331 от 15.09.2006 г. са действали Общи условия на ПИБ АД за
издаване и ползване на международни кредитни карти без депозит МasterCard и Visa, но към
датата на последното теглене от страна на З.Х.А.. на 07.07.2015 г. не е изяснено кои общи
условия е следвало да бъдат приложени, тъй като се твърди, че вече са действали нови
Общи условия на ПИБ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни
карти с чип Мaster Card и Visa. Поради това клаузата на чл. 19.1.1 от ОУ за автоматично
продължаване на договора не може да бъде приложена. Също така следва да се отбележи, че
от 23.07.2014 г. е в сила разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗПК, според която Общите условия
са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от
страните по договора. Представените общи условия не отговарят на зададените критерии.
Установено е, че последното плащане от страна на кредитополучателя на овърдрафта
4
е извършено на 02.08.2011 г., съгласно приетата по делото съдебно икономическа
експертиза. Според чл. 4 от Договора за издаване на кредитна карта № 51РКО-А-9331 от
15.09.2006 г., кредитополучателят се задължава да погасява предоставения овърдрафт в
сроковете и по начина, договорени в Общите условия на ПИБ АД за издаване и ползване на
международни кредитни карти без депозит МasterCard и Visa. Съгласно тях,
оправомощеният държател се задължава всеки месец до падежа или на следващия работен
ден, ако падежът е в неработен ден, да внася минималната погасителна вноска, посочена в
извлечението /чл. 18 от ОУ/. В раздел ІХ Просрочени плащания от ОУ са предвидени такси
за забава в полза на банката, както и възможността да обяви кредита за предсрочно
изискуем / чл. 25 от ОУ/.
Настоящият състав приема, че след изтичане на срока на договора, 15.09.2008 г. не е
подписан нов анекс за удължаване на срока на действие на договора, както и че не са
предприети действия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем след преустановяване
на плащанията от 02.08.2011 г. Пет годишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД е изтекъл на
15.09.2013 г.
Неизяснено остава по делото обстоятелството, че след като кредитополучателят е
престанал да обслужва кредита-овърдрафт, същият е можел да внася и тегли от него суми,
включително до 07.07.2015 г. без да има сключен анекс с него, общи условия, които да го
обвързват и при изтичане на срока на договора.
Дори и да се приеме датата 07.07.2015 г. за крайна датата на отношенията между
страните, то давностния срок е изтекъл на 07.07.2020 г., а исковата молба е подадена на
12.02.2021 г.
По изложените причини следва да се приеме, че предявеният отрицателен
установителен иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен, като се приеме
за установено, че поради погасяване на вземането по давност, ищецът не дължи на
ответника сумата от 38 524,53 лв., представляваща вземане по Договор за издаване на
кредитна карта № 51РКО-А-9331 от 15.09.2006 г., сключен с „Първа инвестиционна банка“
АД.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 3641,00 лв., включваща заплатените от
ищеца държавна такса в размер на 1541,00 лв., възнаграждение за вещо лице в размер на
400,00 лв. и адвокатско възнаграждение, което е съобразено с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По отношение на
направеното възражение, че адвокатското възнаграждение следва да се съобрази с
претендираната от банката сума, а не с размера на иска, съдът намира това възражение за
неоснователно, тъй като искът е с размер на 38 524,53 лв. и ищцата е получила процесуално
представителство срещу ответника за нея.
5
Водим от горното, Габровския окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Първа инвестиционна банка“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков“№ **,
че З.Х.А.., ЕГН ********** от гр. Габрово, ул. „Априлов“ ** не дължи сумата от на 38
524,53 лв. /тридесет и осем хиляди петстотин двадесет и четири лева и 53 ст./,
представляваща вземане по Договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-А-9331 от
15.09.2006 г., сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, поради изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Драган Цанков“№ ** да заплати на З.Х.А.., ЕГН ********** от
гр. Габрово, ул. „Априлов“ ** сумата от 3 641,00 лв. /три хиляди шестстотин четиридесет и
един лева/ деловодни разноски за производството пред настоящата съдебна инстанция.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – гр. Велико Търново в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на чл. 259 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
6