М О Т И В И
към Присъда № 93 от 17.10.2016 г.
по НОХД № 995/16 г.
Производството
е по чл. 370 и сл. от НПК.
Обвинението
срещу подс. И.Г.П. е по чл. 343 ал. 3 предл. 1-во б. „а“ предл. 2-ро вр. ал. 1
б. „б“ пр. 2-ро вр. чл. 342 ал. 1 от НК за това, че на 04.12.2015 год. в с. Кънчево, общ. Казанлък,
на ул. „Искра“ е управлявал МПС-во лек автомобил м. „Опел Тигра” с рег. № СТ
0616 АН, в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта си 1,99 на хиляда
в нарушение на правилата на движение по пътищата, а именно чл. 20 ал. 1 и чл.
21 ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М.А.М.,
изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Подсъдимият
в с.з. признава изцяло обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези
обстоятелства.
Защитникът
му – адв. В. А. в с.з. пледира за налагане на минимално наказание.
Представителят
на РП Казанлък в с.з. поддържа обвинението и пледира за налагане на наказание
при условията на чл. 66, ал. 1 от НК.
Граждански
иск не е предявен.
На
осн . чл. 373, ал. 3 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
На
04.12.2015 г. св. Кр. Янев имал рожден ден, поради което той, св. М. и подс. И.П.
седнали да се почерпят в
дома на подсъдимия в с. Ръжена, общ. Казанлък. Тримата изпили около 4-5 бутилки
бира по 2 литра. Около 21.00-21.30
часа те решили да отидат до дома на свой приятел в с. Горно Черковище. Качили
се на колата на подс. П. – „Опел Тигра“, като колата я управлявал подсъдимият.
Св. Кр. Янев бил на задната седалка, подс. П. управлявал, а постр. М. бил до
водача отпред вдясно. Пътували от с. Ръжена към с. Горно Черковище със скорост
около 70-80 км/ч. След като влезли в с. Кънчево, на ляв завой от пътя на ул.
„Искра“ колата поднесла и настъпил
удар с предна лява част на лекия автомобил във входна врата и ограда на жилищна
постройка. След удара св. Кр. Янев повдигнал предната дясна
седалка, на която бил св. М. и излязъл от колата. Видял, че главата на М. била
на таблото на колата. От неговата страна нямало въздушна възглавница. На пръв
поглед не видял кръв и видими
наранявания, но М. бил в безсъзнание. Подс. П. бил в съзнание. Насъбрали се
хора, които изкарали от автомобила подсъдимия и св. М., а някой се обадил на
тел.1 12. След около 15 мин. пристигнал автомобил на ФСМП, която откарала св. М.,
след което пристигнала втора реанимационен автомобил, която откарала подсъдимия
и св. Янев във ФСМП Казанлък. Св. Янев го освободили, защото нямал сериозни
наранявания, а подс. П. и св. М. ги закарали в болницата в гр. Стара Загора,
където останали за лечение.
По ДП е била назначена и изготвена съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 108/2016 г. от заключението на която е видно, че
св. М.А.М., вследствие на настъпилото на 04.12.2015 г. ПТП е получил контузия
на главата и тялото, контузия на мозъка, кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка, мозъчен оток. Описаните травматични увреждания отговарят да са били
получени от удари с или върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по
начин и време при настъпилото ПТП от удари в изпъкналите части в купето на
катастрофирал автомобил. Установеният кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка
вляво с контузия на мозъка и мозъчен оток са причинили разстройство на
здравето, временно опасно за живота на М., като периодът за пълното му
възстановяване е в рамките на няколко месеца.
От заключението на назначената и изготвена по ДП
химическа експертиза Протокол № 665 от 07.12.2015 г. е видно, че в кръвта на И.Г.П.
е установено наличие на алкохол 1.99 ‰.
По ДП е
била назначена и изготвена и автотехническа експертиза, от заключението на
която е видно, че при посочените
пътни условия на 04.12.2015 год. около 21.00 часа в с. Кънчево, общ Казанлък по
ул. „Искра" в посока запад се движил лек автомобил марка „Опел" модел
„Тигра" с рег.№ СТ 0616 АН, който в зоната след ляв завой с радиус 80 м по
посоката си на движение и на около 20 м източно от мерната линия, е загубил
напречна устойчивост, при което се получила авторотация около вертикалната ос
на масовия му център в посока наляво и на около 9 м навлязъл в южното
крайулично пространство. На около 1 м източно от мерната линия настъпил удар с
предна лява част на лекия автомобил във входна врата и ограда на жилищна
постройка, като ударът по характер бил челен-кос. Към този момент надлъжната ос
на процесния лек автомобил била разположена на около 70-80 градуса вляво спрямо
надлъжната ос на платното за движение, след което същият се установил на
местоположението, в което бил фиксиран в огледния протокол. Липсват технически
данни и свидетелски показания за наличие на други участници в произшествието,
както и за други участници в движението към този момент. Автомобилът е
катастрофирал самостоятелно. Мястото на удара в надлъжно разположение се намира
на около 1 м източно от мерната линия, а в напречно на около 3.1 м южно от
южния край на платното за движение-в южното крайулично пространство
От получения резултат е видно, че скоростта на движение
на процесния лек автомобил непосредствено преди настъпването на ПТП (към
момента на получената загуба на напречна устойчивост) е възлизала на 78-80
км/ч, а към момента на удара на 72 км/ч (20 м/сек).
Тъй като в случая произшествието е настъпило
самостоятелно и по субективни причини, следва да се приеме, че водачът на
процесния лек автомобил е имал техническа възможност да предотврати неговото
настъпване при всяка скорост на движение под 78 км/час.
При извършения оглед в зоната на произшествието не се установява наличието на пътни знаци и
пътна маркировка.
Тъй като в случая произшествието е настъпило
самостоятелно и по субективни причини, следва да се приеме, че водачът на
процесния лек автомобил е имал техническа възможност да предотврати неговото
настъпване при движение с максимално разрешената скорост на движение 50 км/час.
Основните технически причини за настъпване на
произшествието са движението на процесния лек автомобил със скорост 78 км/час,
надвишаваща максимално разрешената за конкретния пътен участък 50 км/час и
явяваща се критична за запазване на напречна устойчивост, както и забавени
реакции от водача, вследствие управлението на автомобила под влияние на
алкохолно опиянение.
Описаната фактическа обстановка се установява от
самопризнанието на подсъдимия, което кореспондира на показанията на свидетелите
М.А.М., Красимир Янев, протокол за химическа експертиза, експертните заключения
на автотехническа и съдебномедицинска експертиза, доклад за установен факт и
предприето действие, протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за медицинско изследване за употреба
на алкохол или друго упойващо вещество, талон за медицинско изследване,
медицинско направление, фишове за спешна
медицинска помощ с №№ 0144181 и 0144183 и 0144184, извлечение от книга
за повикване, извлечение от амбулаторен журнал, акт бл. № 120543/28.12.2015г,
справка за нарушител/ водач и разписка.
Имайки
предвид установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. П. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 343 ал. 3 предл. 1-во
б. „а“ предл. 2-ро вр. ал. 1 б. „б“ пр. 2-ро вр. чл. 342 ал. 1 от НК.
Безспорно
е, че ПТП е било допуснато при управление от подс. П., с което е било
осъществено изпълнителното деяние, принадлежащо към състава на престъплението.
От
протокола за химическата експертиза се установява, че управлението е било
осъществено от подс. П. след употреба на алкохол. Установената концентрация на
алкохол в кръвта 1,99 ‰, дава основание на съда да направи извод, че деянието е
било извършено в пияно състояние.
От
съдебномедицинската експертиза се установява, че при ПТП пострадалият е получил
наранявания довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота,
което е средна телесна повреда по см. на чл. 129, ал. 2 от НК.
Превишената
скорост в населено място, употребата на алкохол и заключението на
автотехническата експертиза, че л.а., управляван от подсъдимия е загубил
устойчивост, поради управление със скорост, която не е била по-малка от 78
км/ч, дава основание на съда да приеме, че подс. П. е нарушил правилата за движение
на чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Тъй
като при нарушение на специалните правила на посочените разпоредби от ЗДвП,
общата норма на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП не следва да се прилага (Р 25-94-ВК).
Затова в по това обвинение подс. П. следва да бъде признат за невиновен и
оправдан.
Съгласно
първата разпоредба водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват, а според втората при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава скорост
от 50 км/ч/h в населено място.
Деянието е било извършено от
подсъдимият по непредпазливост. Той не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Тази
възможност за предвиждане на престъпния резултат е била затруднена от
употребения алкохол, но подсъдимият сам се е поставил в това положение, което е
неизвинително.
Имайки предвид изложените
съображения, съдът намира, че подс. П. следва да бъде признат за виновен и
наказан.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – изразеното
критично отношение, добрите характеристични данни, липсата на други нарушения
на ЗДвП по справката за нарушител и необремененото съдебно минало.
Като отегчаващи вината обстоятелства
следва да се приемат първо, установената висока концентрация на алкохол в
кръвта 1,99 ‰, което по медицинските критерии е средна степен на алкохолно
опиянение и далеч надвишава концентрация от 0,5 ‰, която е база за приемане на
пияно състояние съгласно тълкувателната практика на ВКС. Второ. Нараняването на
жизненоважен орган от тялото на пострадалия, при което само своевременната
медицинска помощ е преодоляла неговата смърт. Трето. Допускането на други
несъставомерни вреди като повреждане на пътна врата и ограда. И Четвърто.
Допускането на повече от едно нарушение на ЗДвП.
На подс. П. следва да се наложи
наказание при баланс на смекчаващите вината обстоятелства, като съдът счита, че
целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати при наказание в размер на три години
лишаване от свобода.
На осн. чл. 58а, ал. 1 от НК
наложеното наказание следва да се намали с 1/3 до размер две години лишаване от
свобода.
Съдът счита, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати при условно осъждане, но оглед обстоятелството, че
пияното състояние е една от често срещаните причини за допускане на ПТП,
изпълнението на наложеното наказание следва да се отложи за срок от пет години,
като по този начин то би въздействало и върху останалите членове на обществото.
На осн. чл. 343г от НК подс. П.
следва да бъде лишен от право да управлява МПС-во за срок от две години с оглед
целите на чл. 36 от НК и разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от НК.
Свидетелството за управление на
подсъдимия е било отнето със съставения му АУАН, поради което времето през
което той е бил лишен от право да управлява МПС-во по административен ред съгл.
чл. 59, ал. 4 от НК, следва да се приспадне.
На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК
направените разноски за експертизи в размер на 361,72 лв., следва да се
заплатят от подс. П. ***.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия,