РЕШЕНИЕ №585
гр. Добрич, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и
четвърта година в състав:
СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при участието на секретаря Стойка Колева сложи за разглеждане адм. дело №680 по
описа за 2023 г. на ДАС,
докладвано от административния
съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка
с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата.
Образувано е по жалба на Н.М.К. с ЕГН ********** ***, представляван
от процесуалния представител адвокат Е.Т., срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №23-0283-000077/14.11.2023
г. на началника на РУ – Каварна при ОД на МВР – Добрич, с която на основание на
чл.171 т.1 буква б) от Закона за движението по пътищата му е наложена
принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца“. В жалбата се излагат подробни
твърдения за нейната незаконосъобразност поради противоречие с материалния
закон и неспазване на процесуалните правила. Посочва се, че реалната фактическа
обстановка не отговаря на изложената в заповедта. Жалбоподателят не е употребявал наркотични вещества или техните
аналози, а е консумирал минерална вода и 2 броя енергийни напитки HELL. След
вземането на дадената при полеви условия проба той е дал кръвна проба и
урина, резултатът от която към настоящия
момент все още не е готов. Затова резултатът от дадената с техническо средство
проба не е следвало да бъде вземан предвид като основание за издаване на
обжалваната заповед, а е трябвало да бъдат изчакани резултатите от кръвната
проба. Настоява се за отмяната на процесната заповед и присъждането на
сторените по делото разноски.
Началникът на РУ – Каварна при ОД на МВР –
Добрич като ответник по жалбата не изразява становище по
нея. Същият е представил административната преписка по издаването на оспорената заповед.
В молбата си от
26.02.2024 г. Н.М.К. чрез своя пълномощник заявява, че
процесният административен акт е издаден при съществено процесуално нарушение,
неправилно приложение на материалния закон и несъобразяване с неговата цел – от
събраните по делото писмени доказателства се установява, че той не е управлявал
процесния автомобил след употребата на наркотични вещества или техните аналози;
след първоначално отчетеното с техническо средство наличие на такива в рамките
на дадения му срок той е дал кръвна проба и урина за изследване, като резултатите
от нея още не са готови; кръвната проба има приоритет пред извършената проба
при полеви условия и последната не следва да бъде ценена; на 14.11.2023 г.
жалбоподателят е направил комбинирани тестове за наркотични вещества в две
лаборатории, които са отрицателни; към настоящия момент е готов резултатът от
проведения първоначален скринингов имунохимичен тест на взетите биологични
проби, който е отрицателен за наркотични вещества; с оглед на изложеното
оспорената заповед е незаконосъобразна и трябва да бъде отменена като
постановена при съществено нарушаване на административнопроизводствените
правила, при неправилно приложение на материалния закон и несъобразяване с
неговата цел; желае присъждането на сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени доводите
на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок и от легитимирано лице - адресат на оспорената заповед, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна.
От данните по административната
преписка се установява, че на 14.11.2023
г. от А.И.А.– младши автоконтрольор при РУ – Каварна при ОД на МВР –
Добрич - е съставен акт за установяване на
административно нарушение серия GA №854732 на Н.М.К. за това,
че на 13.11.2023 г. в 21.40 часа в гр. хххххххх“
до кръстовището с ул.“Комсомолска“ в посока към морето управлявал товарен автомобил
ххххххххх МТ след употребата на наркотични вещества или
техните аналози, като проверката е извършена в 21.46 часа с техническо
средство „Drug Test 5000“ с
фабричен номер ARPJ-0008; резултатът от проверката отчита наличието на метадон и метамфетамин. За резултатите от проверката е съставен протокол за извършена проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества №283р-1764/14.11.2023 г. На водача
е издаден талон за медицинско изследване №101330, връчен в 22.20 часа, в който е
определен срок от 60 минути за явяване във Филиал за спешна медицинска помощ –
Каварна; според отразеното във фиш за спешна медицинска помощ (на лист 31 от
делото) същият се е явил веднага (в 22.35 часа) и е дал кръвна проба за
химико-токсилогично лабораторно изследване на наркотици или техни аналози. Акт за
установяване на административно нарушение серия GA №854732 е предявен и връчен на водача, което е надлежно
удостоверено с подписа му и този на още един свидетел. Той е съставен на базата
на извършена проверка от актосъставителя в присъствието на свидетеля Димитрин
Щерев Илиев. Въз основа на съставения АУАН е издадена оспорената Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №23 – 0283
– 000077/14.11.2023
г. на началника на РУ – Каварна при ОД на МВР
– Добрич, с която на основание на чл.171 т.1 буква
б) от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя е наложена
принудителната административна мярка
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство до решаването на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Като правно основание за издаването на заповедта е посочена разпоредбата на чл.171
т.1 буква б) от Закона за движението по пътищата, а за фактическо основание -
управлението на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества
или техни аналози. Деянието на водача е квалифицирано като нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.2-ро
от Закона за движението по пътищата. Според т.1.5.
от изисканата Заповед №357з – 924/07.04.2022
г., издадена на основание на чл.172 ал.1 от Закона за движението по пътищата и чл.43 ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, директорът
на ОД на МВР – Добрич е оправомощил началниците на РУ при ОД на МВР –
Добрич с правомощия на територията, обслужвана от съответното РУ при
ОД на МВР – Добрич, да прилагат
с мотивирани заповеди принудителните
административни мерки по чл.171 т.1, т.2, т.2а), т.4, т.5
буква а), т.6 и т.7 от Закона за движението по пътищата.
В намиращата се на лист 53 от делото
справка е посочено, че назначената на жалбоподателя химико – токсикологична експертиза
за установяването на наличието на наркотични вещества в кръвта му е възложена
на ВМА – МБАЛ – Варна със срок за изготвяне 15.12.2023 г. Съгласно полученото
на 20.02.2024 г. уведомление от лабораторията по химико – токсикологични
изследвания при ВМА – МБАЛ – Варна експертизата поради драстичното претоварване
на лабораторията не е изготвена.
Обжалваната заповед е издадена от материално и
териториално компетентно длъжностно лице, в кръга на предоставените му
правомощия съгласно приложената по делото оправомощаваща заповед на директора
на ОД на МВР – Добрич, в установената от закона форма и съдържание съгласно
чл.59 ал.2 т.4 от АПК във връзка с чл.172 ал.1 от Закона за движението по
пътищата. В заповедта е посочената процесната законова разпоредба,
регламентираща условията за налагане на обжалваната принудителна
административна мярка - чл.171 т.1 буква б) от Закона за движението по пътищата. Изложени са и фактическите основания, които
са мотивирали административния орган да я издаде, включително чрез препращане
към съдържанието на съставения срещу жалбоподателя АУАН, който е част от
административната преписка.
В производството по издаване на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но
не са спазени материалноправните разпоредби на закона.
Чл.171 от Закона за движението по пътищата предвижда за осигуряване на
безопасността на движението и за преустановяване на административните нарушения
да се прилагат принудителни административни мерки, една от които (чл.171 т.1 буква б) от същия
закон) е временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест - до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174 ал.4 от Закона за движението по пътищата установените стойности са определящи. Следователно необходимата
предпоставка за прилагането на мярката по този текст е лицето да е управлявало
моторно превозно средство след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по един от посочените в закона начини, което в
случая не е налице. Редът за установяване на употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС е определен в Наредба
№1/19.07.2017 г., приета на основание на чл.174 ал.4 от Закона за движението по
пътищата; там са изброени способите за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, както и условията, при които се признават
резултатите от приложението им. В чл.6 ал.10 от същата наредба е предвидено, че
концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз
основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да
получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото
място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване
на проби за изследване. В настоящия случай Н.М.К. е дал кръвна
проба за лабораторно изследване, след като не се е съгласил с показанията на
теста, като единствено установените с кръвната проба стойности са определящи
съгласно чл.174 ал.4 от Закона за движението по
пътищата и чл.6 ал.10 от Наредба №1/19.07.2017 г. Затова преди
излизането на резултата от кръвната проба административният орган не е имал
възможност да се позове на резултата от техническото средство („Drug Test 5000“), за да се приеме, че е налице употреба на метадон и метамфетамин.
Административната принуда е крайно средство за обезпечаване изпълнението на
правните норми. Безспорно предназначението и целта на принудителната административна
мярка изисква бързи фактически действия по нейното налагане, но това не трябва
да става в нарушение на принципите по чл.4, чл.6 и чл.7 от АПК като гаранции за
спазване на правата на засегнатите лица и за разкриване на обективната истина.
Законодателят е посочил в кои случаи са налице обективни пречки за ползване на
показанията на полевия тест за установяване на употребата на наркотични
вещества. Като не се е съобразил с това, административният орган е наложил принудителната
административна мярка при липсата на безспорна доказаност на нарушението.
По изложените съображения обжалваната
заповед е неправилна и противоречи на
материалния закон, поради което са налице основания за нейната отмяна по
смисъла на чл.146 т.4 от АПК и жалбата следва да бъде уважена.
Заради изхода от спора и на основание
на чл.143 ал.1 от АПК на жалбоподателя трябва да бъдат присъдените сторените и
поискани разноски в общ размер на 1010 лева, включително внесена държавна такса
в размер на 10 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000
лева.
Водим от горното и на
основание на чл.172 ал. 2 от АПК, Добричкият
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Н.М.К. с ЕГН **********
*** издадената от началника на РУ – Каварна при ОД на МВР –
Добрич Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №23-0283-000077/14.11.2023 г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Добрич с административен адрес гр. Добрич, ул.“Максим Горки“ №12, представлявана
от директора старши комисар Цветан Пировски, да заплати на Н.М.К. с ЕГН ********** *** направените разноски по административно дело №680/2023 г. по описа на ДАС в
размер на 1010 (хиляда и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: