ПРОТОКОЛ
№ 1593
гр. Сливен, 21.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
Сложи за разглеждане докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело
№ 20252230103959 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищцата С. С., редовно призована, не се явява лично. Явява се майката Н.
Х. С., както и с адв. Е. Д. от АК - Сливен, редовно упълномощена от по-рано.
Ответникът Б. М. С., редовно призован, не се явява. Представлява се от
адв. Л. Х. от АК – Русе, редовно упълномощен с пълномощно от по-рано.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото.
Производството се движи по реда на чл. 310 и следващите от ГПК, като
с Разпореждане рег. № 10637/16.09.2025 г. съдът е изготвил писмен доклад по
делото и е дал указания на страните. В предоставения преклузивен
едноседмичен срок от получаването на препис от разпореждането, никоя от
страните не е направила възражение и допълнителни искания, поради което е
настъпила преклузия по отношение на тези им права.
АДВ. Д.: Поддържаме исковата молба. По доказателствата сме
направили искане с отделна молба за свидетели, в която съм посочила имената
на същите и ги водим за разпит днес.
1
АДВ. Х.: Поддържам отговора на исковата молба. Представям справка
от Агенция по вписванията относно материалното състояние на г-жа С. –
майка на детето.
С оглед характера на производството, и с оглед бързото производство, и
независимо, че се касае за издръжка на ненавършило пълнолетие дете, съдът
намира, че съгласно императивните разпоредби на ГПК, а именно – чл. 313 от
ГПК, съдът намира, че доказателствените искания на страните, направени
след изтичането на срока, който им е предоставен да вземат становище във
връзка с дадените указания и доклада по делото, и да предприемат съответни
доказателствени действия, са процесуално недопустими. Поради това, съдът
не следва да допуска като доказателство по делото представената в днешното
съдебно заседание от пълномощника на ответника справка от Агенция по
вписванията, както и не следва да уважава искането на ищцовата страна за
допускане до разпит на свидетели. В разпоредбата на чл. 310 от ГПК, и по-
точно в т. 6, е налице препращане към производство относно исковете за
издръжка, т.е. настоящото производство е бързо по своя характер и
разпоредбата на чл. 313 от ГПК подлежи на прилагане независимо, че се касае
за издръжка за ненавършило пълнолетие дете.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за допускане
до разпит на свидетели, като несвоевременно направено.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за допускане
като доказателство на справка от Агенция по вписванията, като
несвоевременно направено.
АДВ. Д.: Тъй като искането за разпит на свидетели е направено с
исковата молба, липсата на уточнение само на имената не съществува като
задължение, като своевременно или несвоевременно направено в посочения 7-
дневен срок по дадените указания в определението. Затова считам, че
свидетелите следва да бъдат допуснати до разпит.
Съдът намира становището на адв. Д. за несподелимо, тъй като съгласно
действащия ГПК, посочването на доказателства и доказателствените искания
следва да отговарят на императивните изискванията на чл. 156 от ГПК. В
случая ищцовата страна е представлявана още от началото на процеса от
2
адвокат, който е следвало да направи искане за допускане на гласни
доказателства в съответствие на разпоредбата на чл. 156, ал. 2 от ГПК, а
именно - да посочи за кои факти ще бъде разпитван свидетеля, както и
неговите три имена, като посочването на адрес е необходимо, само когато ще
се иска призоваването му. Посочване имената на свидетеля и обстоятелствата,
които ще установява е задължително. В този смисъл е и константната съдебна
практика, вкл. и Решение № 129 от 06.03.2017 г. по гр.д. № 4570 от 2015 г., на
второ гражданско отделение, гражданска колегия на ВКС. Поради това, съдът
намира, че липсва основание за промяна на определението в днешното
съдебно заседание, с което не се допускат посочените, след предоставения на
страната едноседмичен срок свидетели.
Съдът ПРИКАНИ страните към доброволно уреждане на спора,
включително и чрез съдебна спогодба, но такова не се постигна.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене и ДАВА ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. ДОМУЧНИЕВА: Моля да постановите съдебно решение, с което
да уважите предявения иск изцяло и да увеличите размера на дължимата от
ответника издръжка по отношение на детето С., в поискания с исковата молба
размер. Считам, че от представените доказателства по делото се събраха
такива за увеличените нужди на детето, което е на възраст близка до
навършване на пълнолетие. Представени са писмени такива за нужните
разходи, които са за частни уроци, за належащо ортодонтско лечение, с
посочени конкретни суми, както и за посещение на уроци, които са във връзка
последващо обучение на детето след навършване на пълнолетие и
продължаване на образованието. В отговора на исковата молба ответникът е
посочил и е представил фиш за получавана заплата, установяваща размера на
получаваното от него възнаграждение, което макар и в размер на около
минималната работна заплата в Ирландия, като сума в България е с висок
размер, който да позволява на ответника да заплаща поисканата от нас
издръжка, като представените към отговора писмени доказателства, касаещи
лечение на родителите на ответника, считам за неотносими към спора.
3
Изпълнението на неговия нравствен дълг, е неговото желание да се грижи за
родителите си, като следва да изпълнява и дълга спрямо детето си, което има
нужда от издръжка, независимо от размера на получаваните от ответника
доходи. Моля да ни присъдите разноски, за което представям списък.
АДВ. Х.: Поддържам изложеното в отговора на исковата молба.
Ищецът е заявил искане за промяна на размера на издръжката в размер на 800
лева, като основава това изменение на икономическите условия в страната. От
влизането в сила на решението, с което е определен последно размера на
издръжката, който е 320 лева, до депозиране на исковата молба, е изминал
период от година и половина, като в този период не се отчита трайно
изменение на обстоятелствата, водещи до нейната промяна, т.е. не се отчита
съществено намалена покупателна способност от населението, инфлационни
промени и влошаване на икономическата обстановка в страната. Ще цитирам
данни на Национален статистически институт, който определя месечната
инфлация в България за 2025 г. в размер на 0.4%, а годишната база е 4.4%.
Тези данни категорично изключват обстоятелствата, които да водят към
необходимост от драстично изменение размера на издръжка. Година и
половина е минала само от постановяване на решението от СлРС. Вероятно
нуждите на детето са се увеличили, но доходите на бащата не са се увеличили.
Вярно работи и живее в Ирландия от 2023 г., но няма финансовата
възможност да плаща такава висока издръжка, поради факта, че той печели
тези пари в Ирландия, да, но той не ги харчи в Ирландия. Той плаща наем за
жилище, който е в размер на 1000 евро. Прави разноски за храна, комунални
услуги – газ, отопление, и не бива да се подминава с лека ръка факта, че има
възрастни родители, които се нуждаят от подпомагане финансово, защото той
е единствено човека, който може да се грижи за тях, тъй като брат му е
починал, тъй като няма други. Самият той не е в добро здравословно
състояние. Има психично заболяване, което се нуждае от доживото
поддържаща терапия, така че наведените доводи, че тези хора нямат нужда от
подпомагане, смятам че са неотносими. От друга страна категорично е
становището и съдебната практика, че издръжка на дете по чл. 142 от СК не са
инструмент за осигуряване на луксозен и охолен живот, или за посрещане на
всички разходи възникнали в ежедневието, в домакинството на майката.
Средствата за издръжка на детето следва да се определят спрямо
възможността на двамата родители. От така представените по делото
4
документи не може да се направи извода за по-големи нужди за детето, като
считам, че по-големият разход попада във възможностите на майката, която
може да ги посрещне към момента. Майката е в добро здраве, получава добри
доходи, няма кредити, притежава имоти в с. Жълт бряг, два в село Градско,
апартамент в Сливен. Доверителят ми не би отказал да заплаща ортодонтското
лечение за детето, но той не е уведомен. Издръжка се определя за по-дълъг
период, ние ще платим лечението няколко пъти. Ето защо, считам че искът за
увеличение на издръжката до 800 лева за необоснован, и моля да не бъде
уважен.
АДВ. Д.: Бащата на ищцата е един, и следва да се грижи за единственото
си дете към което има задължение. Периодът, за който се дължи увеличената
издръжка е кратък, до навършване на 18 години, а за заплащане на
ортодонсткото лечение е уведомен с исковата молба.
АДВ. Х.: Считам, че размерът на претендираната издръжка е твърде
висок за стандарта на България, и съответно на дете, което е на 17 години.
Вероятно детето иска да учи, ще продължи да учи, така че ще продължи да
получава издръжка. Бащата е бил коректен и точен в изплащане на
издръжката до момента. Предлага и средства на детето, които самото дете не е
искало да вземе парите, защото се опасявало, че сумата ще бъде предадена на
майката.
Съдът ПРИКЛЮЧИ устните състезания и СЪОБЩИ, че ще обяви
решението си на 03.11.2025 г., откогато ще тече, съгласно чл. 315, ал.2 от ГПК
и срокът за неговото обжалване.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 10:55 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
5