№ 32553
гр. София, 30.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20221110114874 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Направеното в отговора на исковата молба възражение за
недопустимост на производството е изцяло неоснователно, доколкото видно
от направената служебна справка, производството по гр. д. № 26928/2020 г.
по описа на СРС е прекратено с определение от 08.04.2022 г. и няма данни
същото да е обжалвано.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице
процесуалните предпоставки за приемането им.
Следва да се укаже на ищеца да посочи банкова сметка или друг начин
за плащане по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за
доброволно уреждане на спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му
в открито съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, настоящият състав на
Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства под опис.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение да посочи банкова сметка или друг начин за плащане на
търсената сума.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 02.02.2023 г. от 14:10 часа ,
за когато страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
1
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както
следва:
Предявени са от ищеца Н. А. С. искове с правно основание чл. 124
ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, за признаване за установено спрямо „К...“ ООД
нищожността на клаузата по чл. 8 от договор за паричен заем № 432011,
сключен между страните, предвиждаща заплащането на неустойка при
непредставяне на обезпечение в срок, поради противоречие със закона и
добрите нрави и за осъждане на ответника да заплати сумата от 925,44 лв.,
представляваща заплатена без правно основание неустойка по договор за
паричен заем № 432011, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба 22.03.2022 г. до окончателното изплащане.
Ищецът Н. А. С. твърди, че на 17.07.2019 г. с ответника са сключили
договор за паричен заем № 432011, по силата на който ответното дружество е
предоставило в заем сумата от 2000 лв. в полза на ищцата, в качеството й на
кредитополучател, срещу задължението да възстанови сумата по кредита на
12 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 204,90 лв., с дата на първо
плащане- 17.08.2019 г. Посочва, че била уговорена лихва при фиксиран
месечен лихвен процент от 3,33 % и ГПР в размер на 47,996 %, като общата
сума на плащанията възлизала на 2458,84 лв. Поддържа, че в договора било
предвидено задължение за обезпечаване на заема с двама гаранти, отговарящи
на посочените условия в чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора и
с още едно обезпечение по избор на заемателя. При неизпълнение на
посоченото задължение се дължала неустойка в размер на 1405,17 лв., която
следвало да се плати на 12 равни погасителни вноски, всяка в размер на
117,10 лв. Посочва, че й била начислена неустойка, във връзка която е
извършила следните плащания- с ПКО № 10280275 ищцата е заплатила
сумата от 117,10 лв. за неустойка, а с остатъка от 8 лева е погасена дължимата
на 17.09.2019 г. неустойка частично; на 12.09.2019 г. била заплатена
неустойка в размер на 109,10 лв.; на 14.10.2019 г.- била заплатена неустойка в
размер на 117,10 лв.; на 19.11.2019 г.- била заплатена неустойка в размер на
117,10 лв., като с остатъка от 3 лв. била погасена частично неустойката с
падеж 17.12.2019 г.; на 19.12.2019 г.- неустойка в размер на 114,10 лв., като с
остатъка от 9 лв. била погасена частично неустойката с падеж 17.01.2020 г.;
на 16.01.2020 г.- била заплатена неустойка в размер на 117,10 лв., като с
остатъка от 9 лв. била погасена частично неустойката с падеж 17.02.2020 г.;
на 18.02.2020 г.- била заплатена неустойка в размер на 117,10 лв., като с
остатъка от 7 лв. била погасена частично неустойката с падеж 17.03.2020 г.;
на 12.05.2020 г.- била заплатена вноска в размер на 98.74 лв. с която била
погасена частично неустойка с падеж 17.03.2020 г. Твърди, че общият размер
на платената неустойка за периода от 19.08.2019 г. до 17.03.2020 г. бил сумата
от 925,44 лв. Поддържа, че клаузата по чл. 8, уреждаща неустойката, е
нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави и същата
нарушавала принципа на справедливост и еквивалентност на насрещните
престации. Твърди, че процесната неустойка излиза извън присъщите й
2
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочва, че така
уговорена неустойката не служи за обезпечаване на дълга. Поддържа, че
срокът за изпълнение на задължението за намиране на двама гаранти е
изключително кратък с оглед изискванията, на които трябва да отговарят
същите. Твърди, че така уговорена неустойката представлява допълнителен
разход за кредитополучателя, респективно съставлява скрито
възнаграждение, което е в разрез с добрите нрави. Поддържа, че било
нарушено правилото на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, тъй като стойността на
неустойката не била включена в ГПР. Заявява, че с включването на
неустойката в ГПР последният надвишава законоустановения максимум.
Посочва, че клаузата за неустойка е неравноправна, тъй като се прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху последния. В допълнение, посочва, че оспорената клауза не е уговорена
индивидуално. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ответникът „К...“ ООД подава отговор на исковата молба в срока по
чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани по
размер. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба има висящо
производство по гр. д. № 26928/2020 г. по описа на СРС, с идентичен предмет
и страни, поради което поддържа недопустимост на настоящото
производство. Не оспорва, че между страните сключен процесният договор за
заем от 17.07.2019 г. Поддържа, че ищцата е инициирала сключването му чрез
подаване на заявка от 16.07.2019 г. Твърди, че ищцата била посочила като
желано обезпечение по вземането- ценна книга, без да е предоставила
поръчител. Поддържа, че от текста на молбата било видно, че ищцата се е
запознала с общите условия, налични на общодостъпно място в офисите на
ответника и на интернет страницата му, и ги приема безусловно. Поддържа,
че клаузата за неустойка била индивидуално уговорена с ищцата. Твърди, че
процесната неустойка отговаряла на присъщите си функции. Оспорва да има
характера на възнаграждение по кредита. Оспорва да противоречи на
императивна правна норма или на добрите нрави. Оспорва, че неустойката
следвало да се включи в стойността на ГПР. Оспорва размера на неустойката,
респективно оспорва твърденията на ищцата, че е заплатила сумата от 925,44
лв. за погасяване на неустойката. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
Доказателствена тежест:
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при
условията на пълно и главно доказване: 1) по исковете с правно основание чл.
146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД- сключването на договора за
кредит със соченото в исковата молба съдържание на оспорената клауза; 2)
по исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД- извършено
плащане на сумата, предмет на исковата претенция, в полза на ответника на
основание процесната договорна клауза.
3
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже: 1) по исковете
с правно основание. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД- че сочената като
неравноправна клауза на договора за кредит е индивидуално уговорена /т.е.
не е била предварително изготвена от банката или дори да е била, то ищецът е
имал възможност да я обсъди с ответника и да влияе върху съдържанието им/,
законосъобразността на оспорената клауза, както и наличието на
законоустановените изключения по чл. 144 ЗЗП; 2) по иска с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – наличие на основание за получаване на
платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните
договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия кредит във
размерите на така извършеното плащане.
Указва на ответника, че не сочи доказателства, че оспорените клаузи са
индивидуално уговорени.
Приема на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен на 17.07.2019 г. с
ответника са сключили договор за паричен заем № 432011, по силата на който
ответното дружество е предоставило в заем сумата от 2000 лв. в полза на
ищцата, в качеството й на кредитополучател, срещу задължението да
възстанови сумата по кредита на 12 месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 204,90 лв., с дата на първо плащане- 17.08.2019 г., при уговорена
лихва при фиксиран месечен лихвен процент от 3,33 % и ГПР в размер на
47,996 %, като общата сума на плащанията възлизала на 2458,84 лв., както че
и на ищцата е начислена неустойка поради неизпълнение за предоставяне на
обезпечение съгласно договора в размер на 1405,17 лв., която следвало да се
плати на 12 равни погасителни вноски, всяка в размер на 117,10 лв.
УКАЗВА на страните, че съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК, с оглед
на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
4
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5