Решение по дело №40/2021 на Окръжен съд - Пловдив

                                   Р Е Ш Е Н И Е  № 260378

 

       ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно отделение – девети състав, на дванадесети март две хиляди двадесет и първа година, след  публично съдебно заседание на  осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

                 ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА

                                                  КОСТАДИН  ИВАНОВ

 

при участието на секретар Пенка Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя  въззивно гр. дело № 40 по описа за 2021 година, за да се произнесе, приема следното:

         Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, от ответника, в първоинстанционното производство „Пловдивстройресурс“ АД, с която изцяло се обжалва решение от 9.11.2020 г., постановено по гр. дело  № 2853 по описа за  2020 г.,  на ХVІІІ гр. с., на Районен съд - Пловдив, с което е уважен предявеният осъдителен иск, с правно основание чл.  82 от ЗЗД,  и е осъдено ответното дружество „Пловдивстройресурс“ АД, да заплати на Д.И.Г., сумата от 4400 лева– главница, представляваща обезщетение за причинени вреди, поради неточно /забавено/ изпълнение на задължение поето с договор за продажба на недвижим имот, сключен на 31.10.2017 г. и допълнително споразумение към същия от 30.03.2018 г., да построи в срок до 30.06.2019 г. и в уговорената степен на завършеност – с въвеждане в експлоатация и с Акт, обр. 16, апартамент № 17, в секция „А“, ет. 6, със застроена площ от 98,64 кв. м., ведно с прилежащите 4.010% ид. ч. от общите части на сградата на секция „А“, равняващи се на 13.54 кв. м., както и ведно със съответното право на строеж върху дворното място – поземлен имот, с идентификатор 56784.**, находящ се в гр. Пловдив, Община Пловдив, Район „Северен“, Област Пловдив, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Пловдив, бул***, равняващо се на заплатена наемна цена по договор за наем от 01.03.2019 г. за периода м. юли 2019 г. – м. февруари 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.02.2020 г. до окончателното й изплащане, като са присъдени и разноски, с оглед изхода от спора.

В жалбата се заявява, от ответника жалбоподател, че изцяло се обжалва решението, като се сочи, че същото е  неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие със задължителната практика на ВКС и необосновано, като се моли изцяло да бъде отменено и се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноски.

Оплакванията във въззивната жалба са поднесени като възражения, като се подчертава, че същите са направени, от името на ответника, още с отговора на исковата молба,   а именно, че  към 31 май 2018 година ответникът е предал на ищеца и последният е приел владението, върху напълно завършен апартамент (в договорената степен по предварителния договор) и напълно завършена сграда. Заявява се, в тази насока, че  твърдението било доказано с неоспорен от ответника Протокол от 31 май 2018 година. Второто възражение е посочено, като това, че дружеството на ответника било изправено пред фактическа невъзможност да подаде искане за въвеждането на сградата в експлоатация, тъй като не било изпълнено външното кабелно ел. захранване на комплекса, с инвеститор „Електроразпределение Юг“ ЕАД. В тази насока се заявява, че това възражение било доказано с приетите по делото и неоспорени от ищеца писмени доказателства, а това са Договор за присъединяване на обекти на клиенти към електроразпределителната мрежа, подписан от „Пловдивстройресурс“ АД с „Електроразпределение Юг“ ЕАД на 31.07.2018 година; Платежно нареждане, от което  било видно, че на 03.08.2018 година „Пловдивстройресурс“ АД е платило на „Електроразпределение Юг“ ЕАД цялата цена за присъединяването на целия комплекс, определена в „чл.6.2.Цена на присъединяване“, в размер на 99 820.91 лева. А необходимото за присъединяването на комплекса външно кабелно ел.захранване, с инвеститор „Електроразпределение Юг“ ЕАД, а не „Пловдивстройресурс“ АД, било въведено, се сочи от жалбоподателя,  в ползване с Разрешение за ползване №ДК-07-Пд-238/27.11.2019, издадено от Началника на РДНСК Пловдив, както и, че искането за разрешение за ползване на сградата е депозирано от ответника, видно от самото разрешение, с вх. №СТ-04/3465-15-915/12.12.2019 година. Подаването на заявление за въвеждане на секция „А“ от същия този комплекс преди присъединяването му към електрическата система се сочи било фактически невъзможно, поради което ответникът бил изправен пред фактическата невъзможност да изпълни поетото към ищеца договорно задължение, по причина, която не може да му се вмени във вина. В тази насока се сочи, че при тази хипотеза на основание чл.81, ал.1 ЗЗД длъжникът не отговаря за неизпълнението. Заявява се, че ищецът е бил въведен във владение на жилището на 31 май 2018 година и през целия исков период същият живееше там, за което свидетелстват представените по делото и неоспорени от ищеца фактури за потребени ел.енергия и вода. Правят се разсъждения в тази насока.  Заявява се, че в отговора на исковата молба е направено възражение, по размера на претендираното обезщетение, съставляващо сбора от месечните наеми на жилище, което се сочи, било  съвсем различно от процесното, в различен район и явно напълно обзаведено, поради което не се приема от дружеството жалбоподател, че договореният от ищеца месечен наем съставлява размерът на вредата, която е понесъл. Заявява се, че бил оспорен фактът на действителното предаване от ищеца на М. К. М. на сумите по всички представени от ищеца разписки, без дата на съставянето им. Сочи се, че жилището се предавало в степен на завършеност, уговорена между страните по предварителния договор, непозволяваща веднага със съставянето на Акт, образец 16 за сградата същото да се обитава. Съдът неправилно бил приел, че ангажираните от ответното дружество доказателства - Договор        за присъединяване обекти на клиенти към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД от 31.07.2018 г. и приложеното към него извлечение от банковата сметка на ответника, установяваща извършен в полза на третото за спора лице - „Електроразпределение Юг“ ЕАД превод на сумата от 99820,91 лв., по никакъв начин не доказват настъпването на освобождаващи от отговорност ответника обстоятелства. Заявява се, че бил неправилен и изводът на съда, че дружеството дължи доказване на безвиновното си поведение, вследствие на този договор, тъй като според жалбоподателя ноторно известно било, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД е монополист на тази територия и е невъзможно захранването на комплекса да бъде изградено от друг доставчик на ел.енергия.

Неправилен бил изводът на съда, че дори и срокът за присъединяване на сградата към ел.мрежата  да не е спазен, дружеството не изпадало във фактическа невъзможност, за която няма вина за изпълнение на договорно задължение, поради което не се освобождава от същото. Този извод напълно противоречал на чл.81, ал.1 от ЗЗД и поради неправилното прилагане, и тълкуване на нормата и е довел и до неправилни решаващи мотиви, водещи до неправилност на постановеното решение. Прави се анализ, по същество, на постановеното от съда, включително на съпоставката на   решаващите мотиви относно извършеното кредитиране и некредитиране на свидетелски показания и писмени доказателства по делото и прилагането на правните норми.  От друга страна, се сочи във въззивната жалба,  ако се приеме, че мотивът на съда е правилен, то  същият води до процесуално нарушение,  допуснато още със самия доклад, по делото, в който съдът е допуснал събирането на реално недопустими  доказателства, ако нормата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ забранява цененето на гласните доказателства и писмените фактури, събирани с цел доказване на ползването на жилището, защо са допуснати и защо съдът не е указал на ответника това.   В тази насока се  сочи нарушение за съдържанието на доклада по делото, по чл. 146, ал. 1, т. 5, т.е. как се разпределя доказателствената тежест за  подлежащите на доказване факти.

Сочи се относно събраните от ищеца доказателства,  че съдът неправилно кредитира,  като логични и последователни, и непротиворечиви показанията на свидетеля М., както и приема за неоснователни възраженията на ответника относно представените разписки,  представляващи  частни документи,  несъдържащи дата на съставянето им, съответно за липсата на обвързваща съда доказателствена сила, тъй като приема, че това доказване на разплащане по същите било доказано чрез показанията на свидетеля М.. В тази насока се анализират правните изводи на съда в обжалваното решение, като се взема становище по съществото на спора.

Заявява се, че съдът не се е произнесъл по направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение, по оспорването на размера на претендиралото обезщетение, съставляващо сбора от месечните наеми на жилище, което според жалбоподателя съвсем различно от процесното, в различен район и явно напълно обзаведено. Няма мотиви, защо приема този размер за основателен, както и няма мотиви защо не уважава възражението. В тази насока отново се взима становище по същество.

Заявява се, че невъвеждането в ползване на сградата като факт не било достатъчно основание за доказване на пряката и причинна връзка за заплащания от ищеца наем за периода, в който по договореност, постигната между него и ответника не е имал фактическа възможност да живее в имота, поради неговата незавършеност, съгласно договора към момента на разрешението за ползване и нормата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ. Заявява се, че константната съдебна практика приема, че дължащото се обезщетение при неизпълнение на едно договорно задължение обхваща само онези вреди, които намаляват имуществото на кредитора и са резултат от конкретния фактически състав, но не и когато са действали странични и допълнителни фактори, за които длъжникът няма вина.

Прави се анализ,  на възникването на правото на обезщетение за вреди от неизпълнението в срок на твърдяното договорно задължение от страна на ответника, като се сочи, че за ищеца ще възникне при наличието на следните кумулативни предпоставки - неизпълнение на договорно задължение и на второ място - неизпълнението на задължението да се дължи на виновно поведение на длъжника, т.е. на причини, за които длъжникът отговаря; Кредиторът да е претърпял вреда;  и на четвърто място - да е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението на длъжника и причинените вреди на кредитора. Излагат се съображения по същество.

С оглед изложените в жалбата съображения се моли, решението  на първоинстанционния съд  да бъде изцяло отменено и постановено ново, с което предявените  искове да се  отхвърлят, като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски, пред двете съдебни инстанции. Не се ангажират от жалбоподателя нови допустими по въззивното производство доказателства.

С писмен отговор на въззивна жалба, в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от ищеца и настоящ въззиваем Д.И.Г., чрез адв. Я.Т., се взема становище по подробно  изложените във въззивната жалба оплаквания, като се считат същите за неоснователни. Моли се да бъде отхвърлена депозираната въззивна жалба  и да бъде оставено в сила обжалваното решение. Заявява се, че няма да се сочат нови доказателствени искания.

В с.з. по въззивното дело от адв. Г. се поддържа въззивната жалба, оспорва се отговора на въззивна жалба; заявява се, че няма доказателствени искания;представя се списък на разноски. В с.з. по въззивното дело от адв. Т. се оспорва въззивната жалба, поддържа се писмения отговор на въззивна жалба; заявява се, че няма доказателствени искания; представя се договор за правна защита и съдействие по въззивното дело.

Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради следното:

За да постанови решение, с което изцяло уважава предявения осъдителен иск с правно основание чл. 82 от ЗЗД, районният съд излага съображения:

От приложени писмени доказателства, приема, че  между страните по делото са възникнали валидни облигационни правоотношения по сключения между тях предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 31.10.2017 г. за продажба на недвижим имот; както и че с допълнително споразумение от 30.03.2018 г. към предварителния договор, страните договорили промяна на срока за завършване на сграда с Акт, обр. 15 до 30.06.2018 г. Приема, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 03.04.2018 г. № 44, том 2, рег. № 2329, н.д. № 240/2018 г., ответното дружество прехвърлило собствеността на процесния апартамент на ищеца. Приема, че между страните няма спор, а и от анализа на съвкупния доказателствен материал по делото, безспорно се установява, че ответното дружество не е изпълнило в срок задължението си да предаде на ищеца процесния апартамент в сградата в уговорената в предварителния договор и допълнителното споразумение степен на завършеност в срок до 30.06.2019 г., като категорично се установи, че това е станало на 07.02.2020г. Съдът намира, че въпреки възникналата на 30.06.2019 г. изискуемост на задължението на ответника за построяване на обекта на ищеца в уговорената степен на завършеност, той не го е изпълнил по причина, за която отговаря, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД е изпаднал в забава. При което и приема, че неточното, в случая забавено, изпълнение на задължението на ответника води до неблагоприятно засягане на позитивния интерес на ищеца. Приема, че от представените по делото доказателства – договор за наем на недвижим имот от 01.03.2019 г. и 12 броя разписки за платени месечни наемни вноски и гаранционен депозит по договора за наем от 01.03.2019 г., за периода месец март 2019 г. – месец февруари 2020 г., както и от показанията на ангажирания от ищеца свидетел М., чийто показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, а и подкрепени от представените по делото доказателства, безспорно се доказва, че през процесния период ищецът е живял под наем, за което е заплащал съответна месечна наемна цена в размер на по 550 лева. Приема се от съда, че поради неточното /забавено/ изпълнение от страна на ответника за въвеждане на сградата в експлоатация с Акт, обр. 16, ищецът е живял под наем и е претърпял имуществена вреда, съставляваща претърпяна загуба в размер на заплатената от него наемна цена в общ размер на сумата от 4400 лева за периода м. юли 2019 г. – м. февруари 2020 г.; при което и е направен извод, че ответникът дължи на ищеца обезщетение за вреди поради неточно /забавено/ изпълнение на договорно задължение в претендирания в исковата молба размер, равняващо се на платената от същия наемна цена по договор за наем от 01.03.2019 г., ведно с претендирано вземане за законна лихва върху сумата на главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на същата.

Въззивият състав на ПдОС приема за правилен извода на районния съд, както и изложените към него мотиви, към които препраща съгласно чл. 272 от ГПК. Фактическите констатации установени от първоинстанционния съд не са оспорени, във въззивната жалба, с изключение на тези относно предадени от ищеца на трето лице – М.К. М. суми по представените от ищеца разписки, несъдържащи дата на съставянето им, поради което и въззивният съд ги приема, така както са установени в първоинстанционното производство.

От своя страна, въззивният съд след като взе предвид оплакванията във въззивната жалба съгласно чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на въззиваемата страна, както и след преценка съгласно чл. 235 ал. 2 и чл. 12 от ГПК на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема за установено следното:

Страните не спорят относно установени в първоинстанционното производство с допустими доказателствени средства обстоятелства:

         Между страните са подписани предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 31 октомври 2017 година, допълнително споразумение от 30.03.2018 година и нотариален акт от 03.04.2018 година. Съгласно уговореното в предварителния договор и допълнителното споразумение „Пловдивстройресурс“ АД е поело задължение да завърши секция „А“ от жилищен комплекс „Дунав“ в град Пловдив с Акт, обр. 15 до 30 юни 2018 година и с Акт, обр. 16 до дванадесет месеца след съставянето на Акт, обр. 15. Акт, обр. 15 бил съставен на 11.04.2018 година. Акт. обр. 16 е съставен на 07.02.2020 година.

       От страна на ответното дружество, фактически, се признава периода на забава, на изпълнение на задължението към ищеца, тъй като вместо да предаде процесния апартамент в договорения вид и степен на завършеност до 30.06.2019г., ответното дружество е осигурило съставяне на Акт обр. 16 едва на 07.02.2020г.;т.е. периода на забавата е малко над осем месеца.

       Спорен е въпросът, въведен и в оплакванията във въззивната жалба, дали въпреки периода на забава, който безспорно е доказан и неоспорен като времеви такъв от ответното дружество, то дали тази твърдяна от него фактическа невъзможност да изпълни спрямо ищеца се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Въззивният съд констатира, че при изцяло лежаща върху ответника доказателствена тежест, арг.чл. 154 ал. 1 от ГПК вр. чл. 81ал. 1 от ЗЗД, по делото не са налице доказателства, от които съдът да може да направи несъмнен положителен извод, че забавата за изпълнение не може да се вмени във вина на ответното дружество, така че последното да се освободи от отговорност за неточно /забавено/изпълнение.

        В случая, заявява се, че дружеството, ответник не могло да подаде искане за въвеждане в експлоатация на процесната сграда, в която се намира и секция А с апартаментът на ищеца, тъй  като задължително преди това трябвало да се въведе в ползване външното кабелно ел. захранване на комплекса, с инвеститор „Електроразпределение Юг“ ЕАД, а от страна на последното дружество било налице бездействие; като за това свое възражение ответникът прилага документи:Договор за присъединяване на обекти на клиенти към електроразпределителната мрежа, подписан от „Пловдивстройресурс“ АД с „Електроразпределение Юг“ ЕАД на 31.07.2018година, от чиято „т. 1.2. Предмет на договора“ е видно, че съшият се сключва на база предварителен договор за захранването на изграждания от ответника жилищен комплекс „Дунав“, част от който е процесната секция „А“, № 4214842/20.06.2017 година, а от „член 5.2. Други условия на присъединяване“, е видно, че първият етап от комплекса - секция „А“ е трябвало да бъде присъединена още на 31.12.2017 година; Платежно нареждане, от което било видно, че още на 03.08.2018 година „Пловдивстройресурс“ АД е платило на „Електроразпределение Юг“ ЕАД цялата цена за присъединяването на целия комплекс, определена в „чл.6.2.Цена на присъединяване“, в размер на 99 820.91 лева. Заявява се от ответника и, че необходимото за присъединяването на комплекса външно кабелно ел. захранване, с инвеститор „Електроразпределение Юг“ ЕАД, а не „Пловдивстройресурс“ АД било въведено в ползване с разрешение за ползване № ДК-07-Пд-238/27.11.2019 г., издадено от Началника на РДНСК Пловдив. Като подаването на заявление за въвеждане на секция „А“ от същия този комплекс преди присъединяването му към електрическата система било фактически невъзможно и не само ищецът, а всички собственици на обекти в комплекса знаели това.

    В случая, обаче, не е ясно в какви срокове е следвало нормативно, /респ.договорно/ да изпълни задължението си инвеститорът „Електроразпределение Юг“ ЕАД за присъединяване на комплекса външно кабелно ел.захранване, и ако такива нормативни,/респ.договорни/ срокове от този инвеститор са били нарушавани, какво е било отношението към такава евентуална забава от този инвеститор от страна  на настоящия ответник, като договаряща страна спрямо него. Но независимо от последното, следва да се посочи, че към момента на сключване на предварителния договор между ответника и ищеца от 31.октомври 2017г., още преди това, между ответника и „Електроразпределение Юг“ ЕАД е бил сключен предварителен договор № 4214842/20.06.2017г./изрично посочен в чл.1.2 на Договора за присъединяване от 31.07.2018г./, поради което ответното дружество, строител е имало възможност и е следвало да се запознае с конкретните условия, които е следвало да бъдат изпълнение за да бъде надлежно осъществено присъединяването на секция „А“ към електроразпределителната мрежа. В т.н., ответното дружество е следвало да предвиди и възможността от неизпълнение на електроразпределителното дружество, към момента на сключване на предварителния договор с ищеца, както и да понесе риска от евентуалното неизпълнение, какъвто случай е и настоящият.

      Поради което и въззивният съд намира,че ответното дружество, явяващо се строител и търговец, носи отговорност за вредите от неизпълнение, в случая неточно, забавено изпълнение, независимо дали същите са настъпили поради поведението на трето лице, с което се намира, също, в договорни отношения по повод инфраструктурно обезпечаване на сградата-в случая присъединяване на сградата към електроразпределителната мрежа. Заявените от ответника, жалбоподател причини за поведението на третото лице, сами по себе си, не са такива, които да са свързани с форсмажорни събития, при които дори при грижа на добрия търговец последиците от тях не биха могли да бъдат избегнати.

      Спорен въпрос, въведен и в оплакванията във въззивната жалба, е дали след като фактически обектът е бил предаден от ответника на ищеца с протокол на 31 май 2018г., са настъпили за ищеца вреди, претърпени загуби, от ползването под наем на апартамент за процесния период от м.юли2019г.-м.февруари 2020г., възлизащи по размер на 550 лв,месечна наемна цена; и дали изобщо ищецът е живял на друго място, за което да е заплащал процесният наем.

       В тази насока, безспорно, са налице данни, че на 31 май 2018г. ответникът е предал на ищеца процесния апартамент с протокол, независимо, че не е изготвен акт 16 и не е въведен официално в експлоатация. Следва да се посочи, обаче, че е налице и законова забрана на разпоредбата на чл. 178ал. 1 от ЗУТ, поради която не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ. Поради което и не може да се отнеме правото на ищеца да договаря наемно правоотношение с трето лице, каквото той в случая писмено е договорил, и за чиято наличност по делото са налице писмени документи- договор за наем, подписан от ищеца и третото лице, като изпълнението на този договор за наем, в т.ч. и заплащането на договорената цена от 550 лева, месечно, за исковия период, само, е потвърдено чрез показанията на разпитания свидетел М., наемодател. В т.н. не са нарушени изискванията на разпоредбата на чл. 164 ал. 1 т.т.3и 5 от ГПК, както неоснователно се заявява от страна на жалбоподателя. Неоснователно е оплакването, че наетият имот, /ако такъв е бил нает/, бил различен по вид, площ, обзавеждане от този апартамент, който е дължим от ответника спрямо ищеца; тъй като на обезщетение по чл. 82 от ЗЗД подлежат реално претърпените вреди, вкл. по размер, който реално е заплатен, и за който размер по делото са налице както писмени доказателства – договор за наем, така и разписки, както и показания на св. М., с които показания само се потвърждава изпълнението на писмено договореното между страните по наемното отношение между тях, /между ищеца и третото лице М./.  Видно е, че за периода от м.02.2019г. до 23.3.20т. ищецът е заплащал стойност на фактури за потребена в процесния апартамент, /дължим по договора с ответното дружество/, както ел.енергия, така и вода, но тези обстоятелства, сами по себе си, не водят до извода, че това е жилището, което ищецът е обитавал, /а не наетия от него имот/, тъй като от една страна, сумите за ел.енергия не са такива по размер, нарастващи с оглед времето, например, да се увеличават през зимните месеци, както има и месеци, в които липсва потребена ел.енергия, както и липсва месеци за потребена вода, като няма основание да се счита, че извършваният от ищеца ремонт в предадения недовършен апартамент е извършван без ел.ток/макар и още небитов/, и без ползване на вода; като в т.н. и показанията на св. П. като спорадични такива, не могат да доведат до друг различен извод на съда; освен това и св. П., явно, не е била запозната и с причините за забавата на ответното дружество, като сочи за негов контрагент друго трето лице-Топлофикация, а не – твърдяното от ответника дружество, отговарящо за присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа.

       Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което изцяло следва да бъде потвърдено от въззивния съд, ведно със законните последици.

      Поради неоснователност на въззивната жалба и по арг. отчл.78 ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на направени и претендирани по въззивното производство деловодни разноски, платими от жалбоподателя, за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 500 лв съгласно ДПЗС от 15.12.2020г.

      Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 3 от ГПК.

      Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд

                                       

                                                 Р Е Ш И :

     

     ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановеното на 09.11.2020г. Решение № 261216 на Пловдивския районен съд, гражданско отделение, ХVІІІ граждански състав, по гражданско дело № 2853 по описа на съда за 2020 година, с което ОСЪЖДА „Пловдивстройресурс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Дунав“ № 75, представлявано от К.И.Т. ДА ЗАПЛАТИ НА Д.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от 4400 лева /четири хиляди и четиристотин лева/ – главница, представляваща обезщетение за причинени вреди, поради неточно /забавено/ изпълнение на задължение поето с договор за продажба на недвижим имот, сключен на 31.10.2017 г. и допълнително споразумение към същия от 30.03.2018 г., да построи в срок до 30.06.2019 г. и в уговорената степен на завършеност – с въвеждане в експлоатация и с Акт, обр. 16, апартамент № **, със застроена площ от 98,64 кв. м., ведно с прилежащите 4.010% ид. ч. от общите части на сградата на секция „А“, равняващи се на 13.54 кв. м., както и ведно със съответното право на строеж върху дворното място – ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56784.508.**, находящ се в гр. Пловдив, Община Пловдив, Район „Северен“, Област Пловдив, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Пловдив, бул. „Дунав“ № 75, равняващо се на заплатена наемна цена по договор за наем от 01.03.2019 г. за периода м. юли 2019 г. – м. февруари 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.02.2020 г. до окончателното й изплащане; и ОСЪЖДА „Пловдивстройресурс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Дунав“ № 75, представлявано от К.И.Т. ДА ЗАПЛАТИ НА Д.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от общо 676 лева /шестстотин седемдесет и шест лева/ – разноски за настоящото производство.

       ОСЪЖДА „Пловдивстройресурс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Дунав“ № 75, представлявано от К.И.Т. ДА ЗАПЛАТИ НА Д.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 500 /петстотин/ лева, деловодни разноски по въззивното производство за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

       Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1/

 

                                                                                   

 

                                                                                    2/