ОПРЕДЕЛЕНИЕ
16.05.2013 г., гр.Балчик
Балчишкият районен съд граждански
състав
На шестнадесети май през две хиляди и тринадесета година в закрито
заседание в следния състав:
Председател: Стоян Колев
Като разгледа докладваното
от районен съдия Стоян Колев гражданско дело № 207 по описа за 2013 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от "Б. ДСК" ЕАД - със
седалище и адрес на управление: **** регистрирано с решение №1/26.01.1999 г. на
СГС по фирмено дело № № 756 / 99г. пререгистрирано в Търговския регистър с ЕИК:****,
представлявана Р.А.С. - юрисконсулт в „Б. ДСК" ЕАД упълномощен от
изпълнителните директори и законни представители на Б. ДСК ЕАД, а именно В.М.С.
ЕГН: ********** и Д.Н.Н. ЕГН:********** с пълномощно с нотариално
удостоверяване на подписите с per. №12658/07.11.2011г. и удостоверяване на
съдържание рег.№ 12659 том 3 акт. 87 от 07.11.2011 г. на М.Ш. - нотариус с
рег.№ 042 с район на действие PC - гр. С. срещу В.Е.Т. с ЕГН:********** АДРЕС: ***.
В исковата молба и допълнителната уточняваща молба на Б.та-ищец, е
направено искане за осъждане на ответника да върне на Б. ДСК сумата, с която
неоснователно се е обогатил в размер на 221,84 лева, както и да присъди
законната лихва за периода от 23.02.2001г. до 25.03.2013г. в размер на 221,84
лева и законната лихва до окончателното изплащане на задължението. Поради така
изложеното искане, съдът намира, че се касае за предявен иск за връщане на неоснователно получени от ответника парични
суми.
В обстоятелствената част на исковата молба и допълнителната уточняваща
молба на Б.та-ищец, се излага, че между страните по делото е налице валиден, сключен
в писмена форма на 23.02.2001 г., между Б. ДСК ЕАД и В.Е.Т., договор за кредит
за текущо потребление в размер на 5 000 лева, като за обслужването на кредита и
неговото отчитане е открита индивидуална заемна сметка №8125171. Излага се и че
на 23.02.2001г. по разплащателна сметка с IBAN №BG86STSA93000011850293 с
титуляр В.Е.Т. е преведена цялата сума, с основание на превода - „усвояване на
кредит за текущо потребление” и че на 18.05.2006г. е направена последната
погасителна вноска по кредита, който към този момент е със остатък по редовна
главница в размер на 221,84 лева.
От ищцова страна се твърди, че договорът за кредит не е открит в архива на Б.та,
където се съхраняват кредитните досиета, заради което Б.та не може да се снабди
с изпълнително основание (предполага се, че се има предвид възможността за
образуване на производство по чл. 417 и 418 ГПК) срещу некоректния длъжник,
заради което и предявяват иск по чл.59 ЗЗД.
Съобразно наложената задължителна съдебна практика (ППВС № 1 от 28.V.1979
г. по гр. д. № 1/79 г.), отнасяща се за неоснователното обогатяване, в чл. 55,
ал. 1 ЗЗД чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три фактически състава. Според първия
подлежи на връщане полученото при начална липса на основание. Според втория
подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да
бъде осъществено. Според третия подлежи на връщане даденото с основание, което
е отпаднало с обратна сила. Когато не са налице елементите на някои от тези три
фактически състава и когато въобще липсва друга възможност за правна защита, а
е увеличено без основание имущество на едно лице за сметка на имуществото на
друго лице, обеднелият разполага с иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Искът по чл. 59,
ал. 1 ЗЗД, е субсидиарен и когато правоимащият може да защити правата си с
предвиден по закон точно определен иск, е недопустимо да си служи с иска по чл.
59, ал. 1 ЗЗД. С иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД разполага само този, който въобще не
може и не е могъл да защити своето право с друг иск.
От изложеното от фактическа страна, е видно, че между страните по делото е
налице валидно сключен в предвидената от чл. 430, ал. 3 ТЗ писмена форма
договор за кредит за текущо потребление в размер на 5 000 лева, от която сума е
налице непогасен остатък по редовна главница в размер на 221,84 лева. В случая,
за връщане на заетата сума, ищецът разполага с иск по чл. 430 ТЗ, поради което
е недопустимо да си служи с иск за неоснователно обогатяване. Фактът, че ищецът
не разполага с писмения документ с който е оформен сключения между него и
ответника кредит за текущо потребление, не означава, че е лишен от правната
възможност да предяви иск за връщане на заетата сума.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявените иск за осъждане на
ответника да върне на Б. ДСК сумата, с която неоснователно се е обогатил в
размер на 221,84 лева, за присъждане законната лихва за периода от 23.02.2001г.
до 25.03.2013г. в размер на 221,84 лева и законната лихва до окончателното
изплащане на задължението са недопустими.
Съгласно чл. 130 ГПК когато при проверка на исковата молба
съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба,
поради което и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д.№ 207 по описа на БРС ЗА 2013 година.
ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА с вх. № 1390/28.03.2013 г. на "Б. ДСК" ЕАД -
със седалище и адрес на управление: **** регистрирано с решение №1/26.01.1999
г. на СГС по фирмено дело № № 756 / 99г. пререгистрирано в Търговския регистър
с ЕИК:****, на основание чл. 130 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ДОС в едноседмичен
срок от съобщаването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:………………………