Решение по дело №275/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 410
Дата: 21 април 2023 г.
Съдия: Христо Йорданов Христов
Дело: 20237040700275
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

              410                               21.04.2023                                    гр. Бургас

 

      В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на шести април, две хиляди двадесета и трета година, в открито заседание в следния състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

                                                                     2.НЕЛИ СТОЯНОВА

секретар:  Д. Д.

прокурор: Соня Петрова

Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов  КАН дело № 275 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба от Д.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Г.К., против Решение № 122 от 22.12.2022 г., постановено по НАХД № 610 по описа на Районен съд – Царево за 2021 г., с което е потвърдено наказателно постановление № 02-122/01.11.2021 г., издадено от началник отдел "Рибарство и контрол – Черно море" гр. Бургас към Главна дирекция "Рибарство и контрол" при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на касатора, на основание чл. 56, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева за нарушение по чл. 17, ал. 1, т. 1 от с.з. и на основание чл. 74, ал. 1 от ЗРА е наложено административно наказание глоба в размер на 4000 лева за нарушение по чл. 35, ал. 1, т. 3 от ЗРА, както и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА в полза на държавата са отнети 56,750 кг. бяла пясъчна мида, дънен трал тип „драга“ и моторна лодка без регистрация, с дължина 4,57 м., ширина 1,80 м., с двигател „Меркурий“ – 20 к.с. – двутактов.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи за немотивираност на оспореното решение, като оспорва съставомерността на вмененото му нарушение. Излагат се и доводи за маловажност на констатираното  нарушение. Моли се съдът да отмени оспореното решение и да отмени наказателното постановление. Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител адв. К., поддържа жалбата на сочените в нея основания. Поддържа искането за присъждане на разноски.

Ответникът по касацията началник отдел "Рибарство и контрол – Черно море" гр. Бургас към Главна дирекция "Рибарство и контрол" при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, редовно призован, се представлява от юрк. Чакърова, която оспорва жалбата като неоснователна. Претендира за присъждане на разноски.

Представителят на Прокуратурата на РБ поддържа становище за неоснователност на оспорването, счита че решението е правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

         По делото се установява, че на 09.06.2021г., след постъпил оперативен сигнал в ГПУ- Царево, на р. Дяволска, в землището на гр.Приморско, от служители на ГПУ – Царево и ИАРА е извършено наблюдение и проверка на моторна лодка без регистрация, с дължина 4,57 м., ширина 1,80 м., с двигател „Меркурий“ – 20 к.с. – двутактов. При проверката в лодката са установени 56,750 кг. бяла пясъчна мида и дънен трал тип „драга“.

         С оглед установеното, отговорността на касатора е ангажирана за това, че извършва стопански риболов във водоем, различен от Черно море и река Дунав, с моторна лодка без регистрация, без да има разрешително за такъв риболов, без придобито разрешително за усвояване на рибен ресурс, както и със забранено средство - дънен трал тип „драга“. За установените нарушения е издаден акт за установяване на нарушението /АУАН/, въз основа на който е издадено НП.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до опорочаване на административнонаказателното производство, а извършените нарушения са установени по безспорен начин, въз основа на събраните по делото доказателства, а именно свидетелските показания на служителите на ГП и ИАРА. Намерил е, че деянията не могат да се квалифицират като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. По изложените съображения е потвърдил оспорения пред него санкционен акт, като законосъобразен.

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Правилно въззивният съд е приел, че в случая са били налице законовите предпоставки за издаване на наказателно постановление.

Настоящият състав счита, че с най-голямо значение за изясняване на фактическата обстановка са показанията на свидетелите – служители на ИАРА и ГПУ - Царево, в частност тези на Цветомир Цветков и Борислав Митрев, които лично и непосредствено са възприели осъществяваната от А. дейност. Същите дават ясни и непротиворечиви сведения относно релевантните факти, обосноваващи констатираното нарушение, а и по същество по делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават техните показания. Становището на съда, че нарушенията са доказани въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства, е правилно и обосновано. Съдът е изложил убедителни съображения, изцяло съответстващи на данните по делото. Въз основа на доказателствата - събрани, проверени и анализирани по надлежния ред, подробно е обосновал своя извод, както за авторството на деянията, така и за правната им квалификация. Правилно въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетеля Дринков, доколкото твърденията му, че установената при проверката мида е негова, не кореспондират с останалия доказателствен материал по делото. От административната преписка се установява, че за процесната дата няма подадена декларация за произход от риболовния дневник на св.Дринков за улов на мида. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.3 от Наредба № 43 от 20.04.2006 г. за реда за водене на риболовен дневник, при всяко напускане на пристанището/лодкостоянката лицата, имащи право да извършват стопански риболов, водят риболовен дневник, като попълват декларация за произход по образец съгласно приложението. Ако твърденията на свидетеля, че е оставил мидата на отговорно пазене на А. и си е тръгнал са верни, то тогава към момента на проверката е следвало да е налице попълнена декларация към риболовния дневник на Д., каквото обстоятелство не се установява по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 1 стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав се извършва след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми от физически лица, юридически лица и еднолични търговци – за кораби с дължина до 10 метра.

Районният съд е изградил правилни изводи за съставомерност на наказаното административно нарушение по чл. 56, ал. 1 от ЗРА. Цитираната законова разпоредба предвижда административнонаказателна отговорност за физическо лице, което извършва стопански риболов без разрешително или във воден обект, различен от Черно море и река Дунав, в нарушение на чл. 17 от ЗРА. В § 1, т. 28 от ДР на ЗРА се съдържа легална дефиниция на понятието "стопански риболов", като по силата на въпросния нормативен текст, това е риболов по смисъла на т. 26 - дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това, дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно. За стопански риболов по смисъла на този закон се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл. 24, ал. 1, и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 количества. В случая несъмнено са налице признаците от състава на нарушението, доколкото е било установено, че касаторът е извършвал улов на мида с дънно тралиращо и драгиращо устройство, без разрешително за стопански риболов и придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми. Използването на посоченото средство за улов е изрично забранено с разпоредбата на  чл. 35, ал. 1, т. 3 от ЗРА, а чл. 56, ал. 1 от същия закон забранява извършването на стопански риболов без разрешение.

Съдът отбелязва, че не само вида и количеството на уловените организми е определящо за стопанския риболов. Такъв е налице и тогава (без значение, количеството и вида на уловеното), когато е извършван с уреди, различни от тези по чл. 24, ал. 1. В разпоредбата на §1, т. 28 от ДР на ЗРА, видът на използваните за улов уреди и видът и количеството на уловеното, са в съотношение, както кумулативно, така и алтернативно - законодателят е използвал съюза "и/или". Тъй като в случая е доказано уловено количество мида, а мидите не са включени като вид водни организми в хипотезата на чл. 24, ал. 3 от ЗРА, то определящо за преценка наличието или не на стопански риболов, е вида на използваното средство за улов, което не е сред разрешените за любителски риболов с нормата на ал. 1, т. 1 на посочения текст.

Контролните органи са възприели отделни моменти от поведението на привлеченото към отговорност лице /придвижване на лодките във водата, прибиране на брега с лодката и прехвърлянето на мрежести чували с бяла мида на кея, прехвърляне на драгиращото средство в автомобила/, както и наличието на чували с бяла мида на брега, което закономерно е изтълкувано от АНО, а впоследствие и от районния съд като индиция за осъществен неправомерен улов. По изложените съображения касационният състав намира за неоснователни твърденията на А. за недоказаност на вменените му нарушения. Няма спор и относно факта, че деецът не е разполагал с изискуемото от чл. 17, ал. 1 от ЗРА разрешително за стопански риболов. При това положение обосновано и в унисон с доказателствата по делото районният съд е приел, че деятелността му съставлява нарушение по чл. 56, ал. 1 от ЗРА, регламентиращ административнонаказателна отговорност за лице, осъществяващо стопански риболов без разрешително или във воден обект, различен от Черно море и река Дунав, в нарушение на чл. 17 от с. з.

Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора и за нарушението по чл. 35, ал. 1, т. 3 от ЗРА. С посочената разпоредба се забранява стопанският и любителският риболов в обектите по чл. 3, ал. 1 с дънни тралиращи и драгиращи средства, с изключение на бийм трал. Водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 от същия закон са естествени води и водни обекти - по смисъла на Закона за водите; вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталният шелф и изключителната икономическа зона на Черно море и българският участък на р.Дунав - по смисъла на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България; всички останали реки и стари речни корита, крайморските, крайдунавските и вътрешните езера и блата. Същевременно действията на касатора, извършени в р. Дяволска, като е използвана драга, за подрязване на пясъчния слой чрез забиване в пясъка на дъното и откъртване на мидите от там, представляват риболов, осъществен посредством забранено средство.

Правилно за установеното нарушение, касатора е санкциониран на основание чл. 74, ал.1 от ЗРА, съгласно която норма, който лови риба и други водни организми в нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 6, и ал. 6, се наказва с глоба от 4000.00 до 6000.00 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.    Съгласно чл. 27 от ЗАНН административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд за размера на наложените санкции.

Във връзка с извършените нарушения няма основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН. От установените по делото обстоятелства не може да се направи извода, че нарушенията попадат в категорията на "маловажните" случаи на административни нарушения. Простъпката на касатора засяга в съществена степен защитата на биологичното разнообразие и грубо потъпква реда за извършване на риболов, установен със ЗРА.

Правилно с наказателното постановление са отнети в полза на държавата и средствата, послужили за извършване на нарушението, тъй като съгласно чл.  90, ал. 1 от ЗРА, в случаите по чл. 56, 62, 64, 65, чл. 66, ал. 4 и 5, чл. 67, 67а, 68, 69а, 70, 71, 72, 73 - 77, 81, 82, 82а, 82в, 85, 85а и 86 рибата и другите водни организми, както и уредите, средствата и приспособленията, с които те са придобити, се отнемат в полза на държавата.

 Преценявайки фактите РС - Царево е анализирал правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи, поради което неговото решение е правилно и законосъобразно.

С оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.

Процесуалния представител на ответника е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото. Искането е основателно съобразно изхода на делото и на основание чл. 143 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да е 100.00 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл.  221, ал.  2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, БАС, касационен състав

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 122 от 22.12.2022 г., постановено по НАХД № 610 по описа на Районен съд – Царево за 2021 г.

ОСЪЖДА Д.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури сумата от 100.00 /сто/ лева за направените по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.       

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ  1.      

 

 

     2.