№ 14359
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110156827 по описа за 2021 година
Предявени са в условията на обективно евентуално съединяване искове
от В. А. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С****************** с правно
основание чл.45 от ЗЗД против Е. Г. В.,ЕГН **********,с адрес
гр.С****************** ( 197-ма),както и предявен при условията на
евентуалност иск с правно основание чл.49 от ЗЗД против
„******************,със седалище и адрес на управление
гр.С******************представлявано от ******************,за сумата от
500 лева,предявена като частичен иск от сумата от 50000 лева обезщетение за
неимуществени вреди,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
14.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба,подадена от ищеца Д. се твърди,че в периода
14.11.2017 г. до 07.12.2017 г. в предаването „****************** са
излъчени пет репортажа,представени от първата ответница,които репортажи
съдържали клеветнически твърдения за ищеца и уронвали доброто му име
досежно търговската му дейност. Ищецът посочва,че репотажите се
разпространяват в интернет пространството и достигат до голям кръг от хора.
Ищецът поддържа,че спрямо него са употребени изразите
„нагъл“,“измамен“,“безочлив“,“некоректен“,“така наречен
строител“,“организатор на строителен капан/подла схема“. Ищецът Д.
твърди,че вследствие на репортажите изпитвал
стрес,несигурност,тревога,страх,безпокойство,поради което претендира
обезщетение в размер от 500 лева,предявени като частичен иск от 50000
лева,за периода 14.11.2017 г. до 01.10.2021 г. Моли съда да уважи иска.
Ответниците Е. Г. В. и „****************** оспорват исковете като
неоснователни и недоказани като твърдят,че не е допуснато противоправно
поведение от соченото като пряк извършител лице,твърди се,че описаните в
1
исковата молба думи не са вулгарни,непристойни или неприлични и не
съставляват обида. Оспорено е съществуването на причинна връзка между
поведението на ответниците и вредите,на които се позовава
ищецът,формулирано е възражение за прекомерност на претендираните
вреди. Ответниците молят съда да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представени са годишни финансови отчети на
„******************“ЕООД за 2017 г. и 2018 г.
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита
на свидетеля ****************** се установява,че през 2016 г. свидетелят и
съпругата му сключили договор с „****************** Д.“ЕООД,чийто
управител и едноличен собственик бил ищецът,което дружество се задължило
да изгради дом за свидетеля. Според свидетеля ******************
дружеството получило аванс,некачествено бил излят подложен бетон,след
което напуснало обекта. Свидетелят ****************** депозира
показания,че е завел дело за връщане на аванса,но се оказало,че активите на
дружеството са прехвърлени към друго дружество. От показанията на
свидетеля ****************** се установява,че срещу него и съпругата му
били образувани множество дела,по които дружеството отправяло искания за
допускане на обезпечение и се достигнало до запориране на трудовите
възнаграждения на свидетеля и неговата съпруга,а всички образувани дела от
„****************** Д.“ЕООД срещу свидетеля и съпругата му били
загубени от дружеството. Свидетелят ****************** е казал,че се е
свързал с „****************** в периода,когато срещу него са били
образувани делата,оказало се,че има още едно пострадало семейство.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По главния иск с правно основание чл.45 от ЗЗД :
Уважаването на иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е обусловено от
провеждането на доказване,че са настъпили вреди,вредите се дължат на
действия или бездействия на ответната страна в нарушение на правилото да
се не вреди на другиго,между деянието и вредите съществува причинно-
следствена връзка. Провеждането на доказване наличието на
материалноправните предпоставки за уважаване на иска е възложено в тежест
на ищеца при съобразяване правилото за разпределение на доказателствена
тежест,регламентирано съгласно чл.154 от ГПК. Когато доказателствената
тежест е възложена на една от страните,необходимо е доказването да бъде
пълно,т.е. от събраните в хода на производството доказателства да се
установява категорично,еднозначно и несъмнено,че са реализирани
съответните факти. Софийският районен съд счита,че в хода на
производството не са ангажирани доказателства относно действия или
бездействия на ответницата В.,с които е нарушен принципът,че не трябва да
се причиняват вреди на други лица. В хода на производството не са
ангажирани доказателства,нито са формулирани доказателствени искания
2
относно установяване съдържанието на репортажи,за които ищецът твърди,че
са излъчени в телевизионното предаване „******************,а това
представлява достатъчно основание за отхвърляне на исковете. Липсата на
проведено доказване за съдържанието на репортажите означава,че са
недоказани твърденията на ищеца Д.,че спрямо него са употребени
изразите,посочени в обстоятелствената част на исковата молба. Макар
ищецът Д. да представя към исковата молба анонси за предаването от
интернет сайтове,представянето на същите не е равнозначно на установяване
съдържанието на репортажите,респективно доказването,че са употребени
думи и изрази с клеветническо съдържание. За да бъде ангажирана
отговорността на ответницата по реда на чл.45 от ЗЗД,необходимо е да бъде
доказано по категоричен начин,че ответницата е използвала думи и
изрази,които са неприемливи,обидни или клеветнически и които могат да
доведат до накърняване доброто име на ищеца. С оглед липсата на проведено
доказване наличието на противоправно деяние съдът намира,че исковата
претенция подлежи на отхвърляне. Самостоятелен аргумент за отхвърляне на
исковете е и липсата на проведено доказване,че за ищеца Д. са настъпили
вреди. В тежест на страната ищец е възложено установяване,че са настъпили
неблагоприятни последици за ищеца,както и доказване в кой времеви период
са настъпили същите,а в настоящия случай ищецът не е ангажирал
доказателства дали е претърпял вреди и какви вреди е претърпял. Изводът на
съда,че не е доказано за ищеца Д. да са настъпили вреди не се променя
предвид представените с исковата молба финансови отчети на
„****************** Д.“ЕООД за 2017 г. и за 2018 г. Анализирането данните
за финансовите резултати на дадено търговско дружество би могло да има
значение,ако е предявен иск за вреди от това дружество,но се явява
неотносимо към исковата претенция,предявена от ищеца Д. срещу
ответницата В.,тъй като за уважаването на иск,предявен от ищеца Д.,ищецът
следва да докаже за настъпили неблагоприятни последици в неговата правна
сфера,а не да установява неблагоприятни последици за търговско
дружество,което представлява самостоятелен правен субект,различен от
ищеца. Така мотивиран,съдът намира,че исковата претенция с правно
основание чл.45 от ЗЗД подлежи на отхвърляне.
По предявения като евентуален иск с правно основание чл.49 от ЗЗД :
Уважаването на иск с правно основание чл.49 от ЗЗД е обусловено от
провеждане на доказване,че са претърпени от ищеца вреди,вредите са пряка и
непосредствена последица от действия или бездействия по повод на
работа,възложена от ответника. С иска по чл.49 от ЗЗД се ангажира
обективната отговорност на възложителя,когато вследствие на възложената
работа са настъпили вреди. С оглед това,че в хода на производството не са
ангажирани доказателства,от които може да бъде възприето,че лица,на които
ответникът е възложил работа,са предприели действия,от които за ищеца да
са настъпили вреди,исковата претенция,предявена против
„****************** подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ответниците претендират
присъждането на адвокатско възнаграждение съдът намира,че следва да бъде
присъдено такова в размер от 1200 лева с ДДС,а за разликата до пълния
претендиран размер от 1800 лева с ДДС съдът намира възражението на ищеца
3
за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно. Съдът
счита,че следва да бъде отчетено,че са предявени два иска,всеки от които с
цена от 500 лева,като счита,че размерът на адвокатското възнаграждение
следва да бъде съобразен с предявената претенция,макар същата да е
предявена като частична,да бъде отчетена фактическата и правна сложност на
казуса,както и да бъде взето предвид,че по делото е проведено само едно
открито съдебно заседание.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.45 от ЗЗД,предявен от В. А.
Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С****************** против Е. Г. В.,ЕГН
**********,с адрес гр.С****************** ( 197-ма),за осъждане на
ответницата да заплати сумата от 500 ( петстотин ) лева – обезщетение за
неимуществени вреди,предявена като частичен иск от 50000 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.49 от ЗЗД,предявен от В. А.
Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С****************** против
„******************,със седалище и адрес на управление
гр.С******************представлявано от ****************** за осъждане
на ответника да заплати сумата от 500 ( петстотин ) лева – обезщетение за
неимуществени вреди,предявена като частичен иск от 50000 лева.
ОСЪЖДА В. А. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С******************
да заплати на Е. Г. В.,ЕГН **********,с адрес гр.С****************** ( 197-
ма) и на „******************,със седалище и адрес на управление
гр.С******************представлявано от ****************** сумата от
1200 ( хиляда и двеста ) лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4