Р Е Ш Е Н И Е
№ 311
гр. Велико Търново, 27.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Осми състав , в съдебно заседание
на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
при участието на секретаря П.И.и прокурора от ВТОП Донка Мачева, изслуша докладваното от съдия Костова адм. д. № 79 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Същото е образувано по искова молба на СД „Турбо Частни превози 2003 – Й. и Сие“, ЕИК ..., седалище в ГР..., чрез процесуалния представител ... Н.К. от ВТАК, против Агенция по вписванията – София с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 и сл. от АПК. Претендира се обезщетение за причинени имуществени вреди от отменен по съдебен ред с Решение №122/27.09.2019 г. по т.д. № 186/2019г. по описа на ВТОС, Отказ № 20190802181746/05.08.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията – Търговски регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ТРРЮЛНЦ/. Заявени са искови претенции за претърпени имуществени вреди в размер на 10 лв., представляващи заплатени разноски по т.дело № 186/2019 по описа на ВТОС и законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се претендира, че дейността на Агенцията по вписванията се характеризира като административна, а длъжностните лица по регистрацията са административни органи по см. на §1, т.1 от ДР на АПК, поради което и са налице елементите на фактическия състав за възникване на отговорността на Агенцията по вписванията за вреди. С оглед на изложеното, ищецът, моли за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски, за които представя списък за разноски по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Ответникът по иска - Агенция по вписванията – София, депозира отговор на искова молба, в която по същество, счита предявения иск за допустим и основателен. Относно разноските, моли да бъде приложен чл. 78, ал.1 от ГПК, съгласно който, в случай, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Допълва, че приложението на цитираната разпоредба и във връзка с чл. 144 от АПК, независимо от констатираната основателност на исковата претенция, следва ищецът да понесе тежестта на разноските по делото, сторени от ответника, в каквато връзка претендира и юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство в размер на 100 лв.
Представителят на ВТОП дава заключение за основателност на исковата претенция.
Настоящият съдебен състав, като взе в предвид изложеното в исковата молба, доводите на страните, събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
Със заявление с вх.№ 20190802181746/02.08.2019 г., било поискано от Агенция по вписванията – Търговски регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ТРРЮЛНЦ/, обявяване на променен дружествен договор съгласно взето решение на Общото събрание на съдружниците от 30.05.2019 г. На 05.08.2019 г., на основание чл. 24 от Закона за търговския регистър, длъжностно лице при Агенция по вписванията постановило Отказ № 20190802181746, за обявяване на актуален дружествен договор/учредителен акт/устав на СД „Турбо Частни превози 2003 – Й. и Сие“. Издаденият отказ бил обжалван в срок пред Окръжен съд – Велико Търново, който с Решение № 122 от 27.09.2019 г. по т.дело № 186/2019 г. по описа на съда, отменил същия като незаконосъобразен. Решението на съда е влязло в сила.
Видно от Договор за правна защита и съдействие /без номер/ от 09.10.2019 г., СД „Турбо Частни превози 2003 – Й. и Сие“ /л.4 – гръб от делото/ заплатил в брой на ***Н.К. сумата от 350 лева за обжалване пред Административен съд във вр. с т.д. № 186/2019 г. по описа на ВТОС. За обжалването пред ВТОС на Отказ № 20190802181746/05.08.2019 г., по сметка на Окръжен съд – Велико Търново била заплатена по банков път и сумата от 10 лева държавна такса, видно от Платежно нареждане от 12.08.2020 г.
С определение №168/18.05.2020 г. постановено в настоящото производство по реда на чл. 204 и сл. от АПК във вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, настоящият съдебен състав е върнал исковата молба на СД „Турбо Частни превози 2003 – Й. и Сие“ и е прекратил производството по делото. С определение № 10761 от 05.08.2020 г. по АД № 6185/2020 г., състав на Върховният административен съд, по мотиви, че съдът застъпва обратната хипотеза и независимо от разнопосочната съдебна практика, е върнал делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
В изпълнение на дадените с определение № 10761 от 05.08.2020 г. по АД № 6185/2020 г. по описа на Върховният административен съд указания, с определение по хода на делото от 10.08.2020 г., настоящият съдебен състав, мотивирано е отбелязал – какви са възраженията по допустимостта на подадения иск; обстоятелствата от които произтичат претендираните права и възражения; правната квалификация; кои права и обстоятелства се признават; кои обстоятелства не се нуждаят от доказване и е разпределена доказателствената тежест.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 204, ал.1 от АПК, за да е допустим искът по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да се предяви след отмяна на административния акт, по съответния ред. В случая се установява по безспорен начин, че процесният отказ, постановен от длъжностно лице при Агенция по вписванията - София е отменен от компетентния съд с влязло в сила съдебно решение, поради което предявеният иск за репариране на имуществени вреди, за които се твърди, че са пряка и непосредствена последица от този отменен акт, следва да се приеме за допустим за разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и законовата постановка на чл. 28, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, която изрично предвижда ангажиране отговорността на ответника, ако тя е резултат от незаконосъобразни действия, бездействия или актове на длъжностни лица от Агенцията.
Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че искът е
предявен при наличие на активна и пасивна легитимация, заявен след отмяната на
административния акт, пред компетентния съд и като такъв се явява допустим за
разглеждане по същество.
Разгледан по същество, иска е
основателен. Мотивите на съда в тази насока са следните:
С исковата молба се претендира отговорност за вреди причинени на юридическото лице от направени разноски по обжалване акт на длъжностно лице по обявяването при Агенцията по вписване, който акт е отменен като незаконосъобразен с решение на Окръжен съд – Велико Търново /влязло в сила към датата на исковата молба/. За да се ангажира отговорността на ответника на това основание, следва да се установят елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 28, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразни актове, на длъжностни лица, които да представляват административна дейност, претърпяна от ищеца вреда и причинна връзка между незаконосъобразните действия и вредата. Съгласно чл. 28, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Съгласно чл. 25, ал.1 и ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ отказът за вписване на регистрация подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца. Съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава Двадесет и първа от ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е едностранно и охранително по своята същност, поради което направените за него разноски от молителя не биха могли да се възложат на насрещната страна, какъвто е вложеният смисъл и в чл. 541 ГПК. Тъй като липсва специален ред за присъждане на извършените разноски, които представляват вреда за ищеца, приложимост намира разпоредбата на чл. 28, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, съобразно която Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, на длъжностни лица по регистрацията, по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Доколкото вредите се изразяват в платена сума с оглед обжалване на отказ, който е отменен от съда като незаконосъобразен, следва въпросът дали направените разноски имат характер на пряка и непосредствена последица от този отказ и дали е налице причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и настъпването на вредите, като последните следва да бъдат неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат от незаконосъобразния акт. Причинна връзка е налице, когато може да се отговори положително, че без постановяване на незаконосъобразния акт претендираните вреди не биха настъпили. В конкретната хипотеза се установява, че заплатената сума, представляваща държавна такса за обжалвания Отказ № 20190802181746/05.08.2019 г. на Агенция по вписванията, следват по време постановения незаконосъобразен акт на длъжностното лице по регистрация. Несъмнено, обжалването на отказа, постановен от длъжностното лице при ответника пред ВТОС, е свързано със задължителното заплащане на държавна такса в размера предвиден в Тарифата към ГПК, която в случая е 10,00 лв.
С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че се доказва по несъмнен начин, че е налице съдебна отмяна като незаконосъобразен на акт /отказ/ на длъжностно лице от Агенция по вписванията, в резултат на който за настоящият ищец има произтекли имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разходи за заплатена държавна такса по сметка на ВТОС. Съдът намира искът за изцяло основателен до пълния предявен размер от 10,00 лева. Освен това съдът намира, че се доказва и другата кумулативна предпоставка – причинна връзка между вредата и незаконосъобразния акт на длъжностното лице при ответника, защото без постановяването на този незаконосъобразен отказ на длъжностното лице по регистрация, разноските за дължимата се ДТ, нямаше да бъдат сторени, което в крайна сметка обуславя пряка и непосредствена причинна връзка, между сторените разноски от ищеца и отказа на длъжностното лице по регистрация.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че се доказва наличието на всички кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, на основание чл. 1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в предявения размер от 10,00 лева, представляващи платена държавна такса по търг. дело № 186/2019 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
Ищецът прави искане и за присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на завеждане пред съда на настоящия иск до окончателното й изплащане. Съдът приема тази претенция също за основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл. 86 ЗЗД, във вр. с чл. 84, ал.3 от ЗЗД има акцесорен характер и се обуславя от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Предвид на това направеното искане от страна на ищеца за присъждане и на законна лихва се явява основателно, като същата следва да се присъди, считано от 30.01.2020 г. – дата на подаван на исковата молба в съда.
При установеност и доказаност на предпоставките за реализиране на
отговорността на държавата по чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ, исковата претенция следва да се уважи до пълния претендиран
размер, като ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди в размер на 10,00 лева, представляващи направени разноски за
внесена по сметка на ВТОС държавна такса, в резултат на отменен с влязло в сила
решение, като незаконосъобразен Отказ № 20190802181746/05.08.2019 г. на
длъжностно лице при Агенцията по вписванията, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 30.01.2020 г.
Неоснователен е доводът на
ответника за недължимост на съдебните разноските по настоящото производство,
изложен в представения отговор на исковата молба, поради това, че признава иска
и че не е станал причина за завеждане на делото, позовавайки се на разпоредбата
на чл. 78, ал.2 от ГПК. Съдът намира, че тази разпоредба не е приложима в
случая, тъй като в чл.10 от ЗОДОВ изрично е уредена отговорността за разноски,
поради което в настоящото производство няма основание за субсидиарното
прилагане на ГПК, в частта за разноските. На следващо място, отменителното
решение на Окръжен съд – Велико Търново, не съдържа осъдителен диспозитив за
възстановяване на направените разноски за внесена по сметка на ВТОС държавна
такса, поради което ищецът не е разполагал с подлежащо на изпълнение вземане,
за да отправи покана същото да му бъде заплатено доброволно. По тази причина е приложим и редът по чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на причинените му имуществени вреди. Освен това, дори да
се приеме, че разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК е приложима, въпреки че в случая
ответникът признава иска, не е налице втората предпоставка - с поведението си
да не е дал повод за водене на делото, тъй като няма доказателства за създадена
организация за изплащане на такъв вид обезщетения, нито данни за реалното
изплащане на претендираното обезщетение.
При този изход на спора в полза
на ищеца следва се присъдят и направените в настоящото производство разноски, в
това число тези пред ВАС, които са общо в размер на 340.00 /триста и
четиридесет/ лева, представляващи 25,00 /двадесет и пет/ лева дължима и
заплатена за производството държавна такса, 15,00 /петнадесет/ лева дължима и
заплатена държавна такса за подаване на частна жалба пред ВАС и 300,00 /триста/
лева ...ско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.203 и сл. АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция по вписванията - София да заплати на СД „Турбо Частни превози 2003 – Й. и Сие“, ЕИК ..., седалище в ГР..., сумата от 10,00 /десет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, следствие от незаконосъобразен Отказ №20190802181746/05.08.2019 г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.01.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията - София да заплати на СД „Турбо Частни превози 2003 – Й. и Сие“, ЕИК ..., седалище в ГР... сумата от 340,00 лв. /триста и четиридесет лева/, представляваща сторени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване и протест в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: