О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./........
12.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ
СЪСТАВ в закрито
съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Карагьозова
въззивно частно търговско дело № 1999 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по
повод частна жалба от „Банка ДСК“ЕАД
против разпореждане № 47155/24.10.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 12043 по
описа за 2019 г. на РС-Варна, с което на основание чл. 414а, ал.4 от ГПК е
обезсилена постановената по делото заповед за изпълнение №5923/ 31.07.2019г.
В частната жалба са наведени доводи за неправилност и
необоснованост на обжалвания съдебен акт, поради което се моли въззивният съд да го отмени. Поддържа, че в чл.414а от ГПК
не е предвидена възможност за обезсилване на заповедта при подадено от
заявителя становище. Заповедта е издадена по реда на чл.417 от ГПК, поради
което съдът е следвало да обезсили и издадения изпълнителния лист. Това създава
неяснота относно валидното съществуване на ИЛ, доколкото същият е издаден въз
основа на ЗНИ, което поставя въпроса за възможността за събиране на разноските
по изпълнителното дело. С обжалвания акт заповедният съд препятства
възможността за събиране на разноските по изпълнителното дело и дава основание
на длъжника да иска връщане на платеното, като платено без основание. В случая
изпълнителното производство не е прекратено, тъй като длъжникът не е платил
всички дължими по изпълнителното дело такси и разноски на ЧСИ, а е погасил само
присъденото в ЗНИ. Тези такси към ЧСИ са възникнали към момента на образуване на
ИД и преди погасяване на задължението, но не са погасени, тъй като длъжникът е
погасил задължението директно при кредитора, като на основание чл.76 от ЗЗД е
посочил какво погасява. В хипотезата на чл.417 от ГПК и възражение по чл.414а
от ГПК заповедта за изпълнение не следва да бъде обезсилвана, доколко по този
начин се отменят издадените съдебни актове с обратна сила, а плащането е
извършено именно въз основа на тях.
В писмен отговор възразилият длъжник Т.С.К. изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Частната жалба е подадена в законоустановения
едноседмичен преклузивен срок, от активнолегитимирано
лице, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
За да се произнесе по
същество на жалбата, съдът
констатира следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по заявление на „Банка ДСК“ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжниците Т.С.К.,
Георги Тодоров Петров и Сергей Тодоров Иванов за солидарно заплащане на
посочените в т. 9 от заявлението суми.
С разпореждане 33408/31.07.2019г. заявлението
е уважено изцяло, като е разпоредено издаването на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу
солидарните длъжници.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците ведно с поканата за доброволно изпълнение по изп.д. 2019893040519 на ЧСИ Дарина Сербезова – Славова на
26.08.2019г., като на длъжника Т.С.К. –
чрез лице от домашните, а на останалите длъжници –
лично.
На 05.09.2019г. е постъпило възражение от Т.С.К.
чрез неговата майка и пълномощник Минка Тодорова Кръстова,
оформено по образец на възражение по чл.414 от ГПК, в което са изложени
твърдения, че задължението е погасено чрез плащане.
След дадени с разпореждане от 09.09.2019г. указания с молба от 24.09.2019г. длъжникът е
уточнил, че подаденото възражение е по чл.414а от ГПК и е предявено поради
погасяване на задълженията по заповедта изцяло в срока за доброволно изпълнение,
а именно на 28.08.2019г., като са представени писмени доказателства –
извлечение от сметка.
Въз основа на дадена с разпореждане от
25.09.2019г. възможност е постъпило становище от 07.10.2019г. от заявителя, с
което признава, че задължението, за което е издадена ЗНИ и ИЛ е погасено след
образуване на изпълнителното дело. Поддържа, че с пасивното си поведение след
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост кредитополучателят е
станал причина за предприемане на съдебни действия по събиране на вземането
чрез подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.
С обжалваното разпореждане № 47155/24.10.2019
г. издадената заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК е обезсилена изцяло на основание чл.414а от ГПК.
При тази фактическа установеност съдът формира
следните правни изводи:
Хипотезите, в които е
допустимо заповедният съд сам да обезсили издадена от него заповед за
изпълнение са строго лимитирани и изрично
регламентирани в закона. На обезсилване при визираните в закона предпоставки
подлежат единствено невлезли в сила заповеди за изпълнение. Заповедта за
изпълнение е съдебен акт аналогичен по своите последици на съдебното решение.
Веднъж стабилизирана, заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване нито от
съда, който я е постановил, нито по реда на инстанционния
контрол. Заповедта за изпълнение влиза в сила с изтичане на двуседмичен срок от
връчването й на длъжника, освен в случай, че последният подаде възражение срещу
нея по чл.414 от ГПК или чл.414а от ГПК. Следователно единственият начин за
препятстване влизането в сила на заповедта е подаването на възражение срещу
нея.
В разглеждания случай
заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците Георги Тодоров Петров и Сергей Тодоров Иванов на 26.08.2019г. и същите не
са подали възражения по чл.414 от ГПК или чл.414а от ГПК в законоустановения срок, изтекъл на 09.09.2019г., поради което от този момент по отношение на тях
заповедта за изпълнение е влязла в сила. Окончателното стабилизиране на
заповедта в тази част е пречка за обезсилването й, като аргументи за противното
не могат да се черпят от солидарната отговорност между длъжниците.
За да се ползват от последиците на извършеното от другия солидарен длъжник
плащане, останалите длъжници следва да се позоват на
настъпването им чрез подаване на възражение по чл.414а от ГПК, за да осуетят
влизането в сила на заповедта по отношение на тях. В противен случай са
обвързани от изпълнителната сила на заповедта, независимо от настъпилия
погасителен ефект, а възражението за извършеното плащане следва да се релевира в изпълнителния процес, с всички произтичащи от
това последици, включително понасяне на отговорността за разноските в
изпълнението.
С оглед изложеното в частта, с която заповедта за изпълнение е обезсилена
по отношение на неподалите възражения длъжници,
обжалваното определение следва да бъде отменено, доколкото не са налице
визираните в чл.414а от ГПК предпоставки.
В останалата част подадената частна жалба е неоснователна. По отношение
на подалия възражение длъжник са налице всички предпоставки по чл.414а от ГПК
за обезсилване на заповедта. Възражението е подадено в срок и съдържа изявление на длъжника, че е изпълнил
изцяло задължението си по заповедта в срока за доброволно изпълнение. Изпълнена
е процедурата по размяна на книжа, като в становището на заявителя е обективирано признание, че с постъпилото плащане са
погасени всички вземания по заповедта за изпълнение, включително сторените в
заповедното производство разноски. В хипотезата на чл.414а от ГПК погасяването
на разноските по изпълнителното производство не е предвидено като условие за
обезсилване на заповедта. Единствената предвидена предпоставка е плащането на
вземанията за заповедта. Възраженията си относно поредността
на удовлетворяване на задълженията кредиторът е можел и е следвало да направи в
становището си по чл.414а, ал.4 от ГПК. Кредиторът не е обвързан от посочената
от длъжника поредност по чл.76, ал.1 от ЗЗД, поради
което в случай, че счита, че с извършеното плащане са погасени първо разноските
в изпълнението и в резултат на това част от вземанията по заповедта са останали
непогасени, е следвало да възрази изрично срещу обезсилването на заповедта в
становището си. В случая заявителят не се е възползвал от предвиденото в закона
средство за защита срещу обезсилване на заповедта, като този пропуск не може да
бъде саниран по реда на обжалването.
По изложените съображения по отношение на възразилия длъжник са налице
предпоставките за обезсилване на заповедта за изпълнение и на издадения въз
основа на нея изпълнителен лист.
Липсата на произнасяне за обезсилване на изпълнителния лист е пропуск,
който води до непълнота на съдебния акт, а не до неправилност, поради което не
подлежи на отстраняване по реда на инстанционния
контрол, а по реда на чл.247 или чл. 250 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ
разпореждане № 47155/24.10.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 12043 по
описа за 2019 г. на РС-Варна, в частта, с която на основание чл. 414а, ал.4 от ГПК е обезсилена постановената по делото заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК №5923/31.07.2019г. срещу длъжниците Георги Тодоров Петров и Сергей Тодоров
Иванов.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 47155/24.10.2019
г., постановено по ч. гр. д. № 12043 по описа за 2019 г. на РС-Варна, в
останалата му част, с която на основание чл. 414а, ал.4 от ГПК е обезсилена издадената
по делото заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №5923/31.07.2019г.
срещу възразилия длъжник Т.С.К..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.