О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1917 08.07.2020 година град Бургас
Бургаски Окръжен съд
Трети състав
На осми юли Година 2020
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова
2. Йорданка Майска
като разгледа докладваното от съдия Йорданка Майска
Въззивно гражданско дело номер 1598 по описа за 2020г., съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба на „Станден и ко“ ООД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление в с.Ахелой, ул.“Средна гора“ № 1, общ.Поморие, представлявано от управителите Николай
Станков Гюров и Станко Николов Гюров, заявена чрез пълномощника адв.Ангел Василев от
АК-Бургас с посочен съдебен адрес в гр.Бургас, ул.Климент Охридски № 1, ет.3, против решение № 36/24.02.2020г., по гр.д. № 755/2019г. по описа на Районен съд –
Поморие.
Моли атакуваното решение да
бъде отменено и постановено ново, с което искът бъде отхвърлен. Няма
доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.
С въззивната жалба
е посочено, че с крайния съдебен акт, първостепенния съд не се е произнесъл по
направеното от него възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на насрещната страна по реда на чл.78, ал.5 ГПК.
В законния срок
въззиваемият С.М., редовно уведомен чрез пълномощника си адв.Олег Атанасов от
АК – Варна, депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна.
Жалбата е
депозирана в срока за обжалване на съдебното решение от легитимирано лице и е
допустима.
Производството пред
ПРС е образувано по искова молба от С.М. против
въззивника с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 26, ал. 2, пр.3-то от ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответника,
че сключения между страните Договор за обслужване D 6 - ША 2 от 08.07.2016г. е нищожен на
поради неспазване на предписаната от закона форма.
Гр.д. № 755/2019г. на ПРС е приключило по същество решение, с което
претенцията е изцяло уважена. С крайния акт съдът е присъдил по реда на чл.78,
ал.1 ГПК разноски в полза на ищеца, в общ размер на 650лв., от които 50лв. за
внесена държавна такса и 600лв. за заплатено адв.възнаграждение, така както са
поискани.
Към исковата
молба е представено пълномощно и договор за правна помощ от ищеца, видно от
които адв.възнаграждение е определено в размер на 600лв..
Действително в
с.з. от 16.01.2020г. процесуалният представител на ответника/въззивник е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна и е поискано съответно неговото намаляване.
В действащия до
01.03.2008г. ГПК (понастоящем отменен), съществуваше разпоредбата на чл.70: „Решението
на съда относно разноските, както и определението за допълнителна държавна
такса по чл. 65, ал. 1, може да
бъде обжалвано с частна жалба, ако не се обжалва самото решение”.
Аналогична
разпоредба не е предвидена по действащия ГПК. За да се измени решението в
частта по разноските, законодателят е въвел правилата на чл.80 ГПК и чл.248 ГПК.
След прочита на тези
текстове се налага извод, че страната, останала недоволна от решението в частта
му по разноските, има възможност да поиска изменение на съдебния акт по реда на
чл.248 ГПК. Горното процесуално действие е предпоставено от условията, въведени
в хипотезата на чл.80 ГПК, а именно – в хода на производството страната да е
поискала разноски и на следващо място най-късно до приключване на последното
заседание в съответната инстанция да е приложила списък на разноските – за
хипотезите, в които претендира присъждане на сума за разноски.
При наличието и на
двете изисквания, съдът прилага разпоредбата на чл.248 и се произнася по
искането за изменение на решението в частта по разноските. Това определение
подлежи на обжалване пред по-горния съд с частна жалба по реда на чл.274 и сл. ГПК.
В случаите, в които
страната оспорва присъдените на противната страна разноски – списъкът по чл.80
не е необходим, но редът за разглеждане на молбата не се променя.
Прякото обжалване
на решението в частта само по разноските не е допустимо, защото законодателят е
предвидил съответни правила за реализиране на горната възможност.
От изложеното следва
заключение, че искането за изменение на решението в частта по разноските е
следвало да бъде насочено до първоинстанционния съд, разгледал спора и едва
след неговото произнасяне постановеното
определение може да бъде обжалвано, в случай, че страната не е доволна.
Затова БОС
преценява тази последна IV част от депозираната
въззивна жалба вх.№ 1351/18.03.2020г. на РС-Поморие
от „Станден и Ко“ ООД с ЕИК-*********, като молба за изменение на постановеното
решение, попадаща в компетентността на районния съд. Производството по
настоящото дело следва да бъде прекратено, а след произнасяне по реда на чл.248 ГПК от БРС, делото следва да бъде изпратено на БОС за произнасяне по въззивната
жалба против решението.
Водим от изложеното, БОС
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.№ 1598/2020г. по описа на БОС.
ИЗПРАЩА по
компетентност на РС-Поморие делото за произнасяне по реда на чл.248 ГПК по искането, съдържащо се в раздел IV от въззивна жалба вх.№ 1351/18.03.2020г. на РС-Поморие от „Станден и Ко“ ООД с ЕИК-*********
за изменение на Решение № 36/24.02.2020г. по гр.д.№ 755/2019г. по описа на ПРС
в частта по разноските.
Определението
е окончателно.
След
приключване на процедурата по реда на чл.248 ГПК, делото да се изпрати в БОС за
произнасяне по въззивна жалба вх.№ 1351/18.03.2020г. на РС-Поморие
от „Станден и Ко“ ООД с ЕИК-*********.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: