Р Е Ш Е Н И Е № 4
17.08.2020 г., гр. Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Сливен в
открито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря Радостина Желева и
в присъствието на прокурор Милена Радева, като разгледа докладваното от съдия
Бозукова касационно административно дело № 200 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по жалба на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" – София към Министерството на
правосъдието, срещу Решение № 20/03.02.2020 г., постановено по адм. дело № 320/2019
г. по описа на Административен съд Сливен, в осъдителната му част.
В касационната жалба се навеждат
доводи за необоснованост и неправилност на оспореното решение. Счита се, че при
постановяване на акта си, съдът не е съобразил действителната фактическа
обстановка, установените по делото обстоятелства, както и обективната истина.
Не била преценена доказателствената тежест на събраните доказателства за
изпълнение в цялост на фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ, с което да можело да се ангажира отговорността
на ГДИН. Не били установени вредата, бездействието и причинната връзка. Твърди
се, че съдът без доказателства е приел за доказано, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди от кратък престой в ареста Сливен от около два месеца. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени решението на съда, в частта, с
която е присъдено обезщетение в размер на 160 лева. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание
касационният жалбоподател не се представлява. В писмено становище, от у. п. –
ст. юриск. П.С. жалбата се поддържа. Представят се
доказателства.
Ответникът – Р.Х.Ш. се явява
лично и изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да остави в
сила решението на първоинстанционния съд.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Сливен счита касационната жалба за неоснователна. Предлага решението
да бъде оставено в сила.
Касационната инстанция, като
обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество
се явява неоснователна.
С атакуваното Решение № 20/03.02.2020
г. постановено по адм. дело № 320/2019 г., състав на Административен съд – Сливен
е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, да
заплати на Р.Ш., и. н. "л. от с." в Затвора Сливен, сума в размер на 160
лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 07.03.2017 г. до 18.05.2017
г. неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на
администрацията на Ареста Сливен, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска - 01.08.2019 г., до окончателното й
изплащане, като отхвърлил иска в останалата му част до пълния претендиран
размер от 25 000 лева, като недоказан и неоснователен.
За да постанови решението си
решаващият състав на административния съд приел, че пребиваването на ищеца в
Ареста Сливен за период от около два месеца е протекло при неспазване на
законовото изискване за жилищна площ, което й причинявало не само значителни з.
и д., но било и изключително т.. Условията били резултат от бездействието на
администрацията на Ареста в Сливен. Изводът за незаконосъобразно бездействие, съдът
обосновал и с установена липса на постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода по време на целия период на з. на ищцата. На следващо място съдът е установил
допуснато от ГДИН нарушение на изискването за осигуряване на едночасов престой
на открито и достъп до естествена слънчева светлина през целия заявен като
процесен период от ищцата, както и невъзможност за д. а., за естествено проветряване.
Според съда, всичко това, разгледано в съвкупността му, причинявало н. и д.,
надхвърлящи нормалните такива, свързани с прилагането на режима на тази
ограничителна мярка.
Касационната инстанция намира
обжалваното решение за постановено при напълно и правилно изяснена фактическа
обстановка. Съдът е възприел относимите факти въз
основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред и е направил фактическите си изводи след съвкупна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства при приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, като ги е обсъдил в тяхната взаимна
връзка, и при съобразяване с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се
споделят напълно от настоящата инстанция.
Обосновано и в съответствие със
събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че исковата
претенция на Р.Ш. се явява доказана по отношение на престоя й в Арест Сливен за
времето от 07.03.2017 г. до 18.05.2017 г. Не променя този извод представената пред
касационната инстанция справка, съгласно която за седем дни през този период ищцата
е п. и в Ареста Варна, доколкото по делото е установено, че същата е била
поставена в н. у. за изтърпяване на наложената й мярка по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, надвишаващи допустимото и неизбежно ниво,
присъщо на мярката "з. под с.", поради лошите битови условия в
следственият арест, изразяващи се в неосигуряване на минимална жилищна площ,
липса на санитарен възел и течаща вода в помещението, в което била н., лоши
санитарни и хигиенни условия в тези помещения, недостатъчно въздух и
неосигуряване престой на открито.
Първоинстанционният съд обективно
е установил фактическите обстоятелства, въз основа на наличния по делото
доказателствен материал, който е бил правилно анализиран и адекватно оценен,
което е формирало и логичния извод за наличие на незаконосъобразно бездействие
от страна на администрацията към ГДИН. Установено е, че претърпените негативни
преживявания са в пряка причинно-следствена връзка с л. б. условия, в които е
била п. Ш. в периода от 07.03.2017 г. до 18.05.2017 г. В тази връзка
неоснователни се явяват доводите на ГДИН за несъобразяване на мотивите на съда
с действителната обстановка по случая, установените по делото обстоятелства и с
обективната истина, както и че не била преценена доказателствената тежест на
събраните доказателства. Твърдението за непредставяне на доказателства от
страна на ищеца също е несъстоятелно, тъй като доказателствената тежест за установяване
на липса на твърдяното бездействие на администрацията на Арест Сливен законът
приписва на специализираните органи по изпълнение на наказанията, по арг. от чл. 284, ал. 3 и ал. 5 от ЗИНЗС, т. е. по отношение на настъпилите неимуществени
вреди ищецът не носи доказателствена тежест. Неоснователен е касационният довод
на ГДИН за недоказаност на претърпените вреди.
ЕСПЧ нееднократно е посочвал, че
макар и в условията на изтърпяване на наказание л.от с. (респ. "з. под с."),
правата на л. от с. по чл. 8, § 1 от ЕКПЧ не могат да бъдат ограничавани на други
основания. Нормата на чл. 8, § 2 на ЕКПЧ прави изключение единствено що се отнася
до намеса на държавата, предвидена в закон, или е необходима в интерес на
националната и обществената сигурност или икономическото благосъстояние на
страната, за предотвратяване на безредици и престъпления, за защита на здравето
и морала или на правата и свободите на другите. Следователно тази свобода не е
абсолютна и неограничена, но дори при прилагането на изключенията по § 2 на чл. 8, ЕКПЧ изисква съобразяване с принципа на
пропорционалност при намесата в упражняване на тези права и свободи. Задължение
на всяка държава е да осигури нормални условия за изтърпяване на мярката
"з. под с.".
Мотивирана е преценката на съда,
че неосигуряването на минимална жилищна площ, липса на санитарен възел и течаща
вода в помещението, лошите санитарни и хигиенни условия в помещенията,
достатъчно въздух и неосигуряване престой на открито през периода на престоя на
ищцата Ш. в Ареста в Сливен за времето от 07.03.2017 г. до 18.05.2017 г.,
съставляват нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и представляват по своята същност
незаконосъобразна дейност на администрацията на ареста, довела до причиняване
на неимуществени вреди именно в посочения период. Настоящият състав намира, че
бездействието на ГДИН е било установено по делото пред първа инстанция, като
всички процесуални действия на съда са били насочени към установяване на
действителното фактическо положение за твърдения от ищцата период, респ.
разкриването на обективната истина, в следствие на което е формиран и извода на
съда за незаконосъобразност на бездействията на ГДИН по отношение битовите
условия в Арест Сливен, предвид заключението за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС. Ето защо правилно
първоинстанционният съд е достигнал до извод, че ГДИН следва да носи
отговорност заради нанесените на ищеца неимуществени вреди, вследствие от
незаконните бездействия на този орган. В този смисъл обжалваното решение е
изцяло съобразено с разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК.
В случая са налице законовите
предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени
неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при "з. под с.
на ищцата в периода, визиран в решението. В последното е съобразена законовата
забрана о. да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и
задължението на държавата да им осигури, от една страна, условия за изтърпяване
на наложено наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от
друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на
страдание, трудности или унизително отношение в степен над неизбежното ниво на
страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид
практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние
да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови
задължения по отношение осигуряването на подходящи условия за изтърпяване на
наказанието, в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението.
Предвид гореизложеното,
неоснователно е искането за намаляване размера на присъденото обезщетение.
Изводите на съда за размера му съответстват на правилната преценка на
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими
към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им отражение
върху състоянието на ищцата. Н. въздействие върху последната поради условията,
при които е пребивавала в Следствен арест Сливен, е съобразено с установената
по делото обща продължителност на ограничената с. и е в съответствие с
изведената от закона и дължима справедливост, изразяваща се в овъзмездяване на причинените вреди. В случая при определяне
размера на обезщетението правилно съдът е взел предвид и практиката на ЕСПЧ,
като при спазване на принципите за справедливост е определил обезщетение на Ш.,
заради лошите условия в Арест Сливен и правилно е приложил понятието
„справедливост“ като морално-етична категория по отношение на размера на
полагащото се обезщетение, като е ползвал съотношението на времето на
неблагоприятно въздействие, което е понесъл з., както и на интензитета на това
въздействие, а така също и на характера и обема на вредите, които би причинило
това въздействие. Изложените в тази част от решението мотиви на решаващия
състав са подборни, обосновани и правилни, поради което напълно се споделят от
настоящата инстанция.
Не се споделя оплакването за
необоснованост на решението. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен
отговор кои факти, релевантни за спора, приема за установени, въз основа на
събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за
частична доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които
обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава
твърдяната необоснованост на обжалваното решение. В изпълнение на изискванията
на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът е изискал от специализирания орган
по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното
установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието й е приел за
доказани твърдени в исковата молба факти и за недоказани други такива, като се
е съобразил с времето на реален престой на ищцата в Арест Сливен, видно от
справка – л. 24 от адм. д. № 320/2019 г.
Предвид гореизложеното,
настоящата инстанция приема, че касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и се явяват неоснователни.
Решението на първоинстанционния
съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което, като
правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото разноски
не следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20/03.02.2020
г., постановено по адм. дело № 320/2019 г. по описа на Административен съд - Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: