№ 546
гр. София , 12.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 20 СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Руси Алексиев
при участието на секретаря ХРИСТИНА Ц. ЦВЕТКОВА
и прокурора Лилия Стефанова Дамянова (СГП-София)
Сложи за разглеждане докладваното от Руси Алексиев Частно наказателно
дело № 20211100202476 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:05 часа се явиха:
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Ж. Т. Б. – редовно призован, явява се като
присъства в съдебното заседание пряко и виртуално, посредством осигурена
конферентна двупосочна аудио и видео връзка със затвора в гр. София,
съгласно изразено желание за това с декларация – лист 21 от съдебното
производство, на основание чл. 439, ал. 4 от НПК.
НАЧАЛНИКЪТ на затвора в гр. София – редовно призован, не се явява,
изпраща представител - инсп. М.М., който присъства пряко и виртуално чрез
изградената двупосочна аудио и видео конферентна връзка, посредством
програмен софтуерен продукт „СКАЙП“, със затвора в гр. София. Инспектор
М. е упълномощен със заповед № Л-216/16.08.2021 г. от ифз началник на
затвора в гр. София, да представлява същия в това му качество по всички
дела, на които предмета е свързан с дейността на затвора в гр. София.
Адв. В. Т. Бр., САК, упълномощен защитник на осъденото лице Ж.Б. -
редовно призована, явява се.
Софийска градска прокуратура – редовно призована, представлява се от
прокурор Л.Д..
ЗАЩИТАТА : Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ : Да се даде ход на делото.
Инсп. М. : Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, съобразявайки становищата на страните и служебно
отчитайки, че не са налице процесуално пречки за даване ход на делото
1
ОПРЕДЕЛИ :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността на осъденото лице по
реда на чл. 439, ал. 4 от НПК, а именно същата се провери и удостовери от
определен от началника на затвора в гр. София служител – мл. инсп. Р.Р..
Мл. инсп. Р. : Потвърждавам, че стоящият до мен е осъденият Ж. Т. Б..
СЪДЪТ провери самоличността на свидетеля и по формуляр на досие
със снимка, находящ се в личното (затворническо) досие № 183/2020 г. на
осъдения Ж. Т. Б..
Ж. Т. Б. - роден на ******* г., в гр. Бургас, българин, български
гражданин, осъждан, със средно специално образование – техник лесовъд,
женен, понастоящем в затвора в гр. София, с настоящ адрес в гр. София, ж. к.
„*******, ЕГН **********.
СЪДЪТ разясни правата на осъденото лице в настоящото съдебно
производство, както и правото му на отвод на съдебния състав, на прокурора
и на съдебния секретар.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ : Разбрах правата си. Няма да правя отводи.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ, с оглед липсата на искания за отводи и на такива по реда на
съдебното следствие,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА делото чрез прочитане на молба от осъдения Ж. Т. Б.,
посредством упълномощения му защитник - адв. В.Б. САК, за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка от наказанието,
наложено му с присъда по НОХД № 855/2014 г. по описа на СпНС, 7 състав,
в общ размер на 4 години „лишаване от свобода“.
ПРОЧЕТЕ СЕ.
ПРОКУРОРЪТ : Запозната съм с молбата, не я оспорвам.
2
Инсп. М. : Запознат съм с молбата, подкрепям я от името на началника
на затвора в гр. София.
ЗАЩИТАТА : Моля да бъдат приобщени към доказателствената
съвкупност, като са относими в настоящото производство, следните писмени
документи, а именно удостоверение, издадено от фирма „А.-О.“ ЕООД, от
което се установява, че при евентуално предсрочно освобождаване на лицето,
същият ще бъде ангажиран по трудов договор за постоянно, на длъжност
„мениджър продажби“ в съответната фирма ; копие от ядрено - магнитно
резонансна диагностика, от което се установява заболяване в опорно -
двигателната система на осъденото лице, което е диагностицирано на
17.06.2020 г., след постъпването му в затвора ; справка от НАП, от която се
установява, че Ж.Б. няма задължения към бюджета, както и авизо - преводно
нареждане, с дата от 04.08.2020 г., на „Уникредит Булбанк“ АД, от което се
установява, че преди близо година Б. е заплатил направените по делото
разноски, по което е осъден и изтърпява присъда.
ПРОКУРОРЪТ : Запозната съм с писмените доказателства, да се
приемат.
Инсп. М. : Запознат съм с тях, моля да бъдат приети, същите са
относими.
СЪДЪТ, съобразявайки становищата на страните и служебно
отчитайки, че представените пред него удостоверение от управителя на „А.-
О.“ ЕООД и резултат от ЯМР диагностика, извършена от „Медико-
диагностична лаборатория по ядрено магнитно резонансна диагностика –
Русе ЕООД“ София, както и извлечение от интернет базирани данни на НАП,
представляващо справка за задължения към 03.06.2021 г. на осъдения Ж. Т. Б.
и авизо - преводно нареждане, за сумата от 1531.39 лв., по изпълнителен лист
№ 855 от 04.03.2020 г., са относими към предмета на разглеждане в
настоящата съдебна процедура, с оглед свързаността им с личността на
осъденото лице, поради което и на основание чл. 283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА към материалите по делото
удостоверение от 06.07.2021 г., издадено от управителя на „А.-О.“ ЕООД -
В.В., ядрено - магнитна резонансна диагностика, извършена на 17.06.2020 г.
на осъдения Ж.Б., от „Медико-диагностична лаборатория по ядрено магнитно
резонансна диагностика – Русе ЕООД“ София, извлечение от интернет
достъпна база данни на НАП, представляваща справка за задължения към
03.06.2021 г. на осъдения Ж. Т. Б. и авизо - преводно нареждане за сумата от
1531.39 лв., представляваща плащане по изпълнителен лист № 855 от
3
04.03.2020 г., всичките в заверени електрофотографски (ксерографски) копия.
ЗАЩИТАТА: Нямам искания по доказателствата.
ПРОКУРОРЪТ : Нямам искания по доказателствата.
Инсп. М. : Освен предоставените доказателства, нямам искания за
събиране на нови доказателства.
СЪДЪТ докладва постъпили по делото, съгласно разпореждането му
от 02.07.2021 г., справка за изтърпяно и оставящо за изтърпяване наказание
на осъдения Ж.Б., актуално към днешна дата - 12.07.2021 г., от началника на
затвора в гр. София и експертна оценка на актуалното емоционалното и
психическо състояние на лишения от свобода Ж. Т. Б., от 07.07.2021 г.,
изготвена от инспектор - психолог Б.Й..
ПРОКУРОРЪТ : Да се приемат.
ЗАЩИТАТА : Да се приемат.
Инсп. М.: Да се приемат.
СЪДЪТ, с оглед становищата на страните и на основание чл. 283 от
НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА справка от началника на затвора в гр. София,
рег. № 163 от 12.07.2020 г., за изтърпяното и оставащо за изтърпяване време
на осъдения Ж.Б., по НОХД № 855/2014 г. на СпНС, и експертна оценка на
актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода Ж. Т.
Б., от 07.07.2020 г., изготвена от инспектор - психолог Б.Й..
СЪДЪТ, с оглед липсата на искания по доказателствата от страна на
страните и на основание чл. 283 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ :
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства и писмените
доказателствени средства приложени по делото.
СЪДЪТ, изхождайки от процесуалната позиция на страните, а именно
такава, характеризираща се с липса на искания за попълване на събраната
пред съда доказателствена маса с нови доказателствени източници и след като
4
сам служебно не е намерил ЗА необходимо извършване на други, освен вече
проведените, съдебноследствени действия в тази насока, намира делото ЗА
изяснено от фактическа страна, поради което и на основание чл. 286, ал. 2 и
чл. 291, ал. 1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ЗАЩИТАТА : Сезирани сте с молба - искане от страна на осъденото
лице с правно основание чл. 437, ал. 2 от НПК вр. чл. 70 от НК, тъй като са
налице всичките изискуеми от законодателя предпоставки за отправяне на
такова искане към съда. С присъда по НОХД № 855/2014 г. по описа на
СпНС, 7 състав, влязло в законна сила на 24.02.2020 г., Ж.Б. е осъден на 4
години лишаване от свобода, при първоначален общ режим за деянието „опит
за извършване на противозаконно отнемане на парична сума“. Преди да
изложа всички аргументи във връзка със самото производство, което се
разглежда към настоящия момент, като защитник, който е участвал и в
основното производство, по което Б. е осъден, ще насоча вниманието на съда,
че лично според защитата така определеното на Б. наказание излиза извън
разумността, тъй като производството по делото се разви в продължение на 8
години, през който 8 години Б. не е извършил никакви противообществени
прояви. Преди да му бъде повдигнато обвинението през 2012 г. също е бил
порядъчен член на обществото и определянето на такъв размер санкция
принципно противоречи както на константната съдебна практика, така и на
Закона за защита правата на човека, най-малкото с оглед обстоятелството, че
не е съобразен факта на продължилото се с години наказателното
производство.
Видно от документите приложени в досието на осъденото лице Б. влиза
да изтърпява своето наказание на 04.03.2020 г., като е зачитано и времето,
през което той е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“ в
периода от 22.09.2012 г. до 19.07.2013 г. След постъпването на лицето в
пенитенциарното заведение през целия период той е полагал труд и то на
външен обект, която възможност се предоставя само на лица, които са
доказали с личните си качества, че не са личности с висока степен на
обществена опасност, както и че приемат с отговорност гласуваното им
доверие. В тази насока е приложена характеристика от работодателя, при
който той е работил в настоящия момент, фирма „Корект“, в която са
отразени изключително позитивни характеристични данни по отношение на
Б., т.е. той има не само адекватното процесуално поведение на територията на
затворническата администрация, но и извън нея, където ежедневно имат
5
наблюдения и външни хора върху неговата трудова дейност, което е довело
до многократното му награждаване и поощряване от администрацията на
затвора. Участвал е във всички организирани и проведени културно-масови
мероприятия и конкурси.
Видно от приложената днес справка от ГД „ИН“, от наказанието 4
години „лишаване от свобода“, към днешна дата остатъкът от така
определеното наказание е в размер на 1 година, 5 месеца и 1 ден, което е
доказателство, че към настоящия момент Б. фактически е изтърпял
значително по-висок размер от ½ от определеното му наказание, с което е
осъществена и една от предпоставките визирана от законодателя в нормата на
чл. 70 от НК. По отношение на втората предпоставка, която законодателят
изисква, за да бъде взето решение за предсрочно условно освобождавана на
осъденото лице, е да се съдържат достатъчно доказателства за това, че след
настаняването в пенитенциарното заведение то се е поправило, както и че е
изпълнило заложения план на присъдата, съответно и дали са налице
достатъчно доказателства за това, че са постигнати целите на наказанието,
визирани в нормата на чл. 36 от НК. Независимо, че Началникът на затвора,
както и всички останали лица взели отношение във връзка с това, дали Б. се е
поправил и съответно е издадено становище от тяхна страна, че е налице
предпоставката по чл. 439а от НПК, аз ще си позволя съвсем на кратко да
маркирам тези данни от неговото досие, най-вече в насока, в каква степен е
необходимо при всичките тези положителни твърдения изложени от
различните представители на ГД „ИН“ за това каква личност е осъдения Б.,
доколкото следва почитаемият съд да се съобрази и с изразеното становище,
че в случай, че по отношение на него бъде определено УПО, следва да бъде
наложена и пробационна мярка по преценка на съда.
От материалите по производството е видно, че още от самото начало
след задържането на Б., той е насочил поведението си в ползотворна насока
пожелавайки трудова дейност. Включвал се е в различни инициативи за
ресоциализиране на проблемите си и още в съвсем ранен стадий е показвал
своята приемственост към развилите събития и готовност да работи за своето
самоусъвършенстване. През целия период откакто е настанен в ЗООТ
Казичене няма информация подзащитният ми да е създавал пречки от каквото
и да е естество в разрез с политиката на затворническата администрация и с
идеологията на наказанието като правен институт. Тъкмо обратното, редица
пъти последният е бил награждаван с най-различни поощрения като
поетапното им предоставяне и всъщност доказателства за градивния ефект и
постигнатия краен резултат, а именно Б. е напълно готов да продължи живота
си отново е средата на гражданско общество, бидейки в полза както на него,
така и на своето семейство, което се състои от съпруга и две деца близнаци, за
които се съдържат достатъчно доказателства в досието на Б..
На следващо място, допълнително искам да насоча вниманието на съда
и във връзка със Заповед № 27/28.04.2021 г, с която заповед Началникът на
затвора е заменил режима на изтърпяване на наказанието му от общ към лек,
6
което съгласно нормативната уредба в ЗИНС се поправи, когато лицето има
добро поведение и се покаже, че се е поправило. Такива впечатления в
положителна насока се изтъкват във всеки един документ приложен по
производството от професионалните лица, занимаващи се с оценката досежно
развитието на поправителния напредък. Изразеното становище от Началника
на затвора посочено в писмо от ГД „ИН“, с което бе предоставено досието на
лицето е, че втората кумулативна предпоставка визирана в чл. 70 от НК е
налична. Ето защо непосредствените впечатления от затворническата
администрация за поправянето на Б., която има и най-преки възприятия за
лишения от свобода, следва да бъде възприета като правилна. Тя е изведена
от обстоятелството, че спрямо него няма какво повече да се изисква като
допълнителен резултат, за да се засвидетелства бъдещо спазване на правния
ред. Съгласно разпоредбите на чл. 36, ал. 2 от НК , наказанието не може да
има за цел физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство, а
при липса на друга потребност продължаването на последното би придобило
точно такова отражение. Според препланирането на присъдата, лицето е
постигнало визираните задачи за поддържане на връзки със семейството и
близките, чрез предвидената форма на изпълнение и не случайно е
награждаван многократно с възможността за свиждане с тях извън
затворническото заведение, както и награда „домашен отпуск“ в семейна
среда. Видно е, че Б. е приел всичко, което се изисква от него, а насреща е
демонстрирал явна добронамереност, поддържане на добри отношения с
покойните, проява на толерантност и търпимост.
Оценката за риска от рецидив съгласно прилаганата методика към
настоящият момент е 20 точки и попада в графата „нисък такъв“, както за
обществото,така и за всички присъстващи в затворническото заведение. Но
следва да бъде насочено вниманието на съда, че дори и първоначалната
оценка, която е била 26 точки и съответно е редуцирана с цели шест пункта
надолу, отново е в категорията на ниския риск от извършване на
престъпление. Не трябва да се неглижира обстоятелството, отразено и в
днешния доклад, изготвен от инспектор - психолог Б.Й. за това, че социално
комуникативните умения са добре развити и достатъчни да му осигурят
пласмент в социалната реалност, както и че към настоящия момент
психологът на затвора е преценил, че Б. напълно е способен да извършва
съзнателно различни дейности насочени към осъществяване на
предварително поставени цели, като е последователен и методичен. От
психологическото пък изследване се установява, че Б. демонстрира висока
самостоятелност и устойчивост и че към настоящия момент е успял да
изгради стабилна защитна стратегия за справяне с негативните емоции и
преживявания. Според психолога на затвора „липсват данни, които да
насочват към изразени криминогенни нагласи и модели на антисоциално
поведение, което сочи, че в повечето ситуации, служебни и ежедневни, ще се
стреми да спазва обществено установените норми, а поведението му ще
съответства на очакваното“. Позволих си да направя точен цитат, тъй като
към настоящия момент точно това заключение на психолога на затвора, както
и други факти, които ще посоча считам, че влизат в противовес с направеното
7
предложени от инсп. Пролетина Николова в доклада за пробационен надзор.
Видно от него за защитата така и не стана ясно кое според
пробационния служител в поведението на осъденото лице налага по
отношение на него да бъдат приети задължителни периодични срещи с
пробационен служител, след като в същия е отразено, че при Б. с оглед
ниските точки от рецидив на риска не се установяват изразени проблемни
зони. Отделно от това е посочено, че скрининга на риск от вреди също
показва редуциране на стойностите и към момента е към нисък за обществото
и за всички останали категории в условията на ареста.
Отново в същия доклад е отразено, че Б. спазва стриктно трудовите си
задължения и режимните изисквания, както и че е награждаван
няколкократно по реда на ЗИНС, и е отчетено обстоятелството, че е при Б. е
налице заключителен социално-приемлив ресурс, който да подпомогне
бъдещата успешна ресоциализация, а именно жилищно устройване, липса на
зависимости, затвърдени трудови навици, както и обстоятелството, че при
него е налице подкрепящо отношение с близките и семейството. При тези
писмени доказателства, в който не се открива нито едно изразено съмнение
по отношение личността на Б. относно обстоятелството, че той би могъл да
няма приемливо за обществото поведение липсват, така че аз не мога да
приема при липсата на мотивировка, кое налага да бъде наложена такава
пробационна мярка, тя да бъде взета от съда, още повече като бъде отчетено
днес представеното писмено доказателство относно обстоятелството в
случай, че по отношение на Б. бъде определен института на УПО, той ще бъде
трудово ангажиран с пътувания извън територията на гр. София, с оглед
обстоятелството че и самата фирма е ситуирана в обл. Шумен и налагането на
пробационна мярка съществено би затруднила упражняването на подобен вид
дейност и евентуално би могла да доведе и до уволнението му в случай, че
той не може да бъде на разположение, за да изпълнява поети ангажименти.
Отделно от това Ви моля да отчетете и обстоятелството, че г-н Б. има
здравословни проблеми, на което също трябва да отдаде нужното внимание и
налагането на една пробационна мярка също би могла да възпрепятства
предприемането на подобни стъпки.
С оглед всичко изложено считам, че са налице предпоставките на чл.
440, ал. 1 от НПК, поради което Ви моля да постановите определение, с което
да освободите условно предсрочно осъденото лице, като определите
изпитателен срок в размер на 1 година, 5 месеца и 1 ден.
ПРОКУРОРЪТ: Също считам че молбата на осъдения е основателна.
Считам че са налице и двете кумулативни изискуеми предпоставки на чл. 70
от НК, както по отношение на размера, изтърпяната част от наложеното
наказание на осъдения, така и по отношение наличието на достатъчно
доказателства за неговото поправяне. Намирам че приложените по делото
8
становище и доклади са еднопосочни в този смисъл. Действително видно е,
че проведената корекционна работа е оказала своето въздействие по
отношение на осъдения, а посочено е изрично, че са постигнати целите
заложени в плана на присъдата. Видно е, че рискът от рецидив е редуциран с
шест пункта и в момента е в ниските стойности. Осъденият през цялото време
е показал едно позитивно поведение, награждаван е многократно, не е
наказван. Посочено е изрично и, че целите на наказанието, визирани в чл. 36
от НК, са постигнати в пълна степен.
Ето защо считам, че същият следва да бъде условно предсрочно
освободен, като предлагам съдът да се съобрази с предложението на
инспектор „пробация“ и му наложи в рамките на изпитателния срок
пробационна мярка п чл. 42, ал. 2, т. 2 от НК.
Инсп. М.: Както вече отбелязах становището на Началника на Затвора –
гр. София към молбата за условно предсрочно освобождаване на Ж.Б. е
положително. Налице са и двете предпоставки, както по отношение на
изтърпяната част от наказанието, така и относно реализираните целите на
наказанието съгласно чл. 36 от НК. За процесуална икономия ще спомена
само, че мотивите ми съвпадат с тези изложени както от защитата, така и от
представителя на прокуратурата. В случай, че се произнесете с Ваш акт, с
който да уважите молбата за УПО, предлагам да определите и пробационна
мярка през изпитателния срок.
СЪДЪТ, на основание чл. 439, ал. 6 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДОСТАВЯ възможност на осъденото лице да се изкаже последно.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ : Искрено съжалявам за срама, който съм
причинил на семейството си и за това, което съм извършил. Никога повече не
бих си и помислил да извърша умишлено престъпление и ще съм Ви
благодарен, ако ми дадете възможност да продължа живота си, да работя и да
гледам семейството си.
СЪДЪТ се оттегля за обсъждане на материалите по делото.
СЪДЪТ, след извършеното обсъждане, съобразявайки становищата на
страните, изложени в днешното съдебно заседание, както и доводите в
иницииралата настоящата съдебна процедура молба за УПО на осъдения
Ж.Б., събраните по делото писмени доказателства и писмени доказателствени
средства и след като ги отнесе към приложимите разпоредби на закона,
намира за установено следното :
9
Настоящото производство е по реда на чл. 437, чл. 439 от НПК.
Същото е инициирано по молба от осъдения Ж. Т. Б., с която желае
условното си предсрочно освобождаване от изтърпяване от наказанието му,
наложено с присъда от 10.11.2017 г., постановена по НОХД № 855/2014 г. по
описа на СпНС, 7 състав, с която е осъден на общо наказание „лишаване от
свобода“, в размер на 4 години, за престъпления по чл. 195, ал. 2 и чл. 339, ал.
1 от НК. Всъщност, с молбата се желае УПО по отношение на оставащия към
днешна дата, изводимо от представената в днешното съдебно заседание
справка от началника на затвора в гр. София, период в размер на 1 година, 5
месеца и 1 ден от общо 4 годишния срок на наказанието „лишаване от
свобода“. Към молбата са приложени справка от началника на затвора в гр.
София за изтърпяно и оставащо за изтърпяване време от наказанието
„лишаване от свобода“ по горепосочена присъда, към 16.06.2021 г.,
становище на същия, инкорпорирано в горе визираната справка, становище от
НС ЗООТ „Казичене“ от 09.06.2021 г., доклад по реда на чл. 155, ал. 1 от
ЗИНЗС по повод така подадената молба за УПО от 09.06.2021 г., от ИСДВР
„Казичене“, препланиране на присъдата от април 2021 г. и доклад за
пробационен надзор от 17.06.2020 г., изготвен от инспектор „пробация“.
Допълнително, от съда са изискани и са представени справка от началника на
затвора в гр. София за изтърпяното и оставащо за изтърпяване наказание
„лишаване от свобода“ на осъдения Ж. Т. Б. към днешна дата – 12.07.2021 г.,
както и експертна оценка за актуалното психично и емоционално състояние
на лишения от свобода Ж. Т. Б. от 07.07.2021 г., изготвена от инспектор -
психолог.
В днешното съдебно заседание, защитата представи и бяха приобщени
към материалите по делото и документ, касателно здравословното състояние
на лишения от свобода осъден Живомр Б. – ядрено - магнитно резонансна
диагностика, удостоверение от управителя на „А.-О.“ ЕООД от 06.07.2021 г. и
авизо - преводно нареждане, за преведена на НАП – гр. Варна сума от 1531.39
лв., по изпълнителен лист № 855 от 04.03.2020 г.
В изпълнени на задълженията си по горепосочените процесуални
разпоредби, съдът в настоящата съдебна процедура следва да установи
наличието или липсата на кумулативните предпоставки за УПО, посочени в
чл. 70 от НК.
На първо място, съдът констатира, че е налице първата от тях, визирана
в чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, а именно осъденото лице е изтърпяло не по-малко
от ½ от наложеното му с присъда по НОХД № 855/2014 г. от СпНС, 7 състав,
наказание, в размер на „лишаване от свобода“ за период от 4 години.
Конкретно, изводимо от днес представената справка от началника на затвора
в гр. София с рег. № 163 от 12.07.2021 г., относно изтърпяното и оставящо за
изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ от осъденото лице, съдът
установи, че са изтърпени фактически 2 години, 2 месеца и 5 дни, считано
към днешна дата, към които следва да се добавят от работа 4 месеца и 24 дни,
10
което сумарно означава, че лишеният от свобода осъден Ж.Б. е изтърпял 2
години, 6 месеца и 29 дни към днешна дата. Остатъкът за изтърпяване на
наказанието е в размер на 1 година, 5 месеца и 1 ден. Впрочем, по този въпрос
липсва какъвто и да е спор между страните, поради което и съдът не намира
за необходимо да го обсъжда по - детайлно.
На второ място, съдът намира, че е налице и другата кумулативно
изискуема предпоставка, а именно наличието на достатъчно доказателства за
окончателно поправяне на осъдения. За да изведе този свой извод, съдът
кредитира всички представени пред него становища на администрацията на
затвора в гр. София, доклада по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС, експертната
оценка за актуалното психично и емоционално състояние на лишеното от
свобода лице, представеното в днешното съдебно заседание удостоверение от
управителя на „А.-О.“ ЕООД от 06.07.2021 г. и писмените доказателствени
източници, налични в затворническото досие. В частност, към последните
съдът отнесе заповедите за награди и докладите по реда на чл. 155, ал. 1 от
ЗЗ, съответно от 02.03.2020 г. (първоначален доклад), от 17.03.2021 г. и от
23.04.2021 г., а също и заповедите, с които лишеното от свобода лице е било
назначавано на работа, включително и на външен обект (заповед № 165 от
14.07.2020 г. на началник сектор ЗООТ „Казичене“).
Съдът не намира основание да изключи който и да е от горе изброените
писмени доказателствени източници от доказателствената маса, като
недостоверен или необективен такъв, поради тяхната пълна еднопосочност и
кореспондентност. Изводимо от всички тях се установява, че през цялото
време на изтърпяване на наказанието си, лишеното от свобода лице се е
отличавало с по-висока от обичайно изискуемата се дисциплинираност.
Проявявало е изцяло положително отношение към задължението си като
такова и е спазвало стриктно рестрикциите, произтичащи от наказателно -
правното му положение на лишен от свобода. В тази насока, показателна е
липсата на наказание, което да му е налагано в продължение на фактически
изтърпените от него 2 години, 5 месеца и 2 дни, прекарани в затвора в гр.
София. Нещо повече, осъденото лице е единствено и само награждавано, като
е осъществена поетапно почти цялата скала, във възходяща степен, на
наградите, съобразно градацията на чл. 98, ал.1 от ЗИНЗС – конкретно от
наградата по чл. 98, ал. 1, т. 6 – свиждане с близки извън затворническото
общежитие за срок от 12 часа (заповед № 111 от 07.10.2020 г.), през награда с
две денонощия „домашен отпуск“, съгласно чл. 98, ал. 1, т. 7 от ЗИНЗС
(заповед № 423 от 23.12.2020 г.), до награждаване с три денонощия
„домашен отпуск“, съобразно възможността за това, дадена с разпоредбата на
чл. 98, ал. 1, т. 8 от ЗИНЗС (заповед № 178 от 06.04.2021 г.).
На тази фактологична плоскост, съдът констатира една константност и
необратимост като тенденция на поведението на осъденото лице за осмисляне
на извършеното от него, противоправността му, приемане на вината,
осъзнаване на последствията и най-вече не само желание, но и реални
действия за поправяне и превъзпитание. Изцяло в същата насока съдът отчете
11
и намаляване на риска от рецидив, независимо, че още първоначално същият
е бил определен в ниски стойности – 26 точки, като към днешна дата той е в
актуалните си 20 такива. Именно последната посочена стойност на риска от
рецидив – 20 точки, настоящата инстанция намира за достатъчна, за да
обективира окончателност на спада на реална опасност от рецидив от
осъденото лице. Впрочем, в този смисъл са изразените становища и на
началника на затвора в гр. София, където е посочено, че риска от рецидив е с
ниски стойности, становището от НС ЗООТ „Казичене“, в което е изтъкната
понижената оценка на риска от последващо осъждане и от вреди, доклада по
реда на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС, по повод настоящата молба за УПО, в което
също са отбелязани изрично редуцираните ниски стойности от 26 точки на 20
точки на риска от рецидив и изтъкнатото в доклада за пробационен надзор, че
към момента рискът от рецидив е редуциран на 20 точки, без ясно изразени
проблемни зони. Независимо, че осъденият има задължение да спазва
правилата в пенитенциарното заведение и едно такова поведение не би могло
само по себе си да се тълкува като достатъчно основание за постановяване на
УПО, съдът намира за необходимо да го изтъкне, тъй като съвкупно с другите
установени обективни фактически обстоятелства, то също сочи за
дисциплинираност и осъзната насоченост към поправяне на лишения от
свобода Ж.Б.. В тази връзка, съдът съобрази и съвкупно прецени към
гореизложените обстоятелства и това, че осъденото лице полага труд с
подчертано старание и отговорност. Довод в тази насока е изложеното в
доклада по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС, че лишеният от свобода
няколкократно е съвместявал длъжности, а именно „поддръжка площи“ и
„общ работник“, при което се справял добре със задълженията си и стриктно
изпълнявал поставените задачи, както и днес приобщеното към материалите
по делото удостоверение, че след освобождаването на същия ще му бъде
осигурена постоянна работа, на постоянен трудов договор по Кодекса на
труда, на длъжност „мениджър продажби“ от „А.-О.“ ЕООД.
Горе посочените доказателствени източници формират един - единствен
извод, а именно изложения по-горе от съда за честно, старателно и съвестно
отношение към труда, което е един от показателите за поправяне и
превъзпитание на осъдените лишени от свобода.
Съдът не намира за необходимо да обсъжда по отделно всеки един от
доказателствените източници, съвкупно изброени по-горе, поради липсата на
основание за това, тъй като, както вече бе изтъкнато, същите са изключително
еднопосочни в излагането на обстоятелството, че осъденото лице е
постигнало необходимите резултати, изискващи се от разпоредбата на чл. 36
от НК, при престоя му в пенитенциарното заведение - затвора в гр. София.
Единствено следва да се отбележи, че всички становища, а именно това на
началника на затвора в гр. София, това на НС ЗООТ „Казичене“ и това на
ИСДВР ЗООТ „Казичене“, обективирано в доклада му по чл. 155, ал. 1 от
ЗИНЗС, са категорични, че целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК,
са постигнати, респективно налице са безспорни доказателства за поправяне
на лицето в рамките на пенитенциарното заведение, като дори в становището
12
си от 09.06.2021 г., НС ЗООТ „Казичене“ изтъква, че целите на наказанието са
постигнати „в пълна степен“.
С оглед и представеното днес експертно заключение за актуалното
психично и емоционално състояние на лишения от свобода Ж.Б., както и
изложеното в доклада по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС на ИСДВР ЗООТ
„Казичене“, съдът намира, че липсват каквото и да е фактори, които да сочат
на пречки или евентуални усложнения при ресоциализацията на осъденото
лице в обществото и създаване на опасности от личностен характер. В този
смисъл, съдът отчете, че при осъдения никога не е констатирано употреба на
наркотични вещества или алкохол, видно от посочения доклад по реда на чл.
155, ал. 1 от ЗИНЗС, както и от експертната оценка на актуалното психично и
емоционално състояние на лишеното от свобода лице. На тази плоскост,
съдът прецени, че осъденият успешно и безпроблемно би се социализирал
при УПО, поради личностните му характеристики, визирани в горните два
доказателствени източника, като липса на регистрирани зависимости,
екстровертност, дадените му определения като общителна личност със
социално-комуникативни умения, разпознаваща проблемите си и
притежаваща способност за тяхното разрешаване, имаща добре развити
социално - комуникативни умения, достатъчни да му осигурят пласмент в
социалната реалност, словесно и действено адекватно реагираща, с високо за
субкултурата интелектуално развитие, самостоятелна, устойчива, с
реалистична самооценка, автономност, неподатливост на манипулации,
способност да организира, да планира, да действа самоуверено и с умение за
приоритизиране и упоритост, с реализация на поставени цели, без склонност
към фиксиране в актуални проблеми и липса на дефицити при преработка на
неуспехи. Отделно, съдът отчете в горния смисъл и отразената при
експертното изследване на актуалното психично и емоционално състояние на
осъдения и лишен от свобода Ж.Б. заключение на инспектор - психолог, че
при него се отчита под средната агресивна готовност, както изтъкнатите в
доклада по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС от ИСДВР ЗООТ „Казичене“
ресурси на личността, изразяващи се в жилищно устройване, липса на
емоционални и междуличностни проблеми, добри семейни отношения и
липса на данни за употреба на алкохол и наркотици.
В заключение, може да се обобщи, че осъденият е демонстрирал през
целия срок на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ подчертано
добро поведение, надхвърлящо нормативно изискуемото се такова, с ясно
изразена дисциплинираност, извършвал е трудова дейност, включително и на
външен обект, като не е осъществявал каквито и да е нарушения на правилата
и реда за пребиваване в местата за лишаване от свобода, поради което и
никога не е бил наказван, а само награждаван. Както вече се посочи,
наградите му следват градацията на чл. 98 , ал. 1, т. 6 до т. 8 от ЗИНЗС,
включително и „домашен отпуск“.
Съдът отчете, също така, че по време на прекарване на отпуските си
извън пределите на пенитенциарното заведение, не са регистрирани каквито и
13
да е неблагоприятни за обществото прояви на осъденото лице. Довод за това е
липсата на каквато и да е констатация или наличие на писмени
доказателствени източници в затворническото му досие за такива.
От всичко изложено до тук е видно, че вследствие полаганите на
администрацията на затвора усилия и предвидените в ЗИНЗС мерки за
въздействие спрямо осъденото лице, към настоящия момент реалния риск от
извършване на рецидив е отбелязал чувствителен спад от 26 точки на 20
точки, поради което, независимо от изначално ниските му нива, следва да се
приеме в още по-силна степен, че са налице достатъчно убедителни
доказателства не само за константност и необратимост на процеса на
поправяне на осъдения, в рамките на изтеклия срок за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“, а и за неговото окончателно поправяне.
Относно единствения въпрос, по който становището на защитата, от
една страна, и представителя на началника на затвора и прокурора, от друга,
се разминават, а именно следва ли да бъде наложена пробационна мярка на
осъдения Б. при постановяване на УПО, съдът намира, че следва да се
споделят аргументите, изложени от защитата. Всъщност, тези аргументи се
подкрепят еднопосочно и от съдържимото се в кориците на делото, в
частност в становището на началника на затвора в гр. София и на заповедите,
с които е бил заменен режимът на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ от „общ“ на „лек“ такъв, както и от другите обсъдени вече по-горе
заповеди за награди.
Този съдебен състав не констатира необходимост от продължаване на
въздействието върху осъденото лице от пенитенциарната администрация, в
частност пробационната такава, чрез прилагане на мярка за пробация при
постановяване на УПО. Това е така, тъй като освен вече изтъкнатото, че
всички становища на затворническата администрация сочат, че с лишения от
свобода Ж.Б. са постигнати целите на наказанието, така и от изрично
визираното от началника на затвора в гр. София в становището му, че
прогресивната система е изпълнена в цялост, което, както вече се посочи, не
би следвало да се приеме като голословно твърдение, а като подкрепен от
всички доказателствени източници по делото, в частност и най-вече от
неговата заповед № 27 от 27.04.2021 г., с която е заменен режимът на
изтърпяване на наказанието на лишения от свобода Ж.Б. от „общ“ на „лек“.
При положение, че целите на наказанието са постигнати и то, както сочи в
своето становище НС ЗООТ „Казичене“ „в пълна степен“, липсват легитимни
основания да се продължава с репресивното въздействие на наказанието, в
неговата форма на пробационна мярка, върху осъденото лице. Следва да се
отчете в този смисъл, че наказанието има за цел единствено и само да
поправи и превъзпитава съответния осъден, като при постигане на този
резултат продължаването на действието му губи своето легитимно основание
и се лишава от нормативно оправдание. В този смисъл, и в самия доклад за
пробационен надзор от 17.06.2021 г. се предлага прилагане на пробационна
мярка спрямо осъденото лице при евентуално УПО не с оглед неговото
14
„допоправяне“, а единствено за „да бъде продължено наблюдението на
поведението“ на същото, в условията при живот на свобода, както и с цел
„неговата ресоциализация в обществото“. Така визираните цели от инспектор
„пробация“ съдът не намира, че са относими към живота и ресоциализацията
в обществото на осъдено лице, което вече се е поправило, съгласно
еднопосочните и кореспондиращи си напълно становища на администрацията
на пенитенциарното заведение, подробно коментирани по-горе. Целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК вече са постигнати, което и обезсмисля
продължаването на пенитенциарното въздействие върху осъденото лице.
Отделно, налагането на една такава мярка като предлаганата от инспектор
„пробация“ в неговия доклад от 17.06.2021 г. за пробационен надзор, а
именно мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК, съдът намира, че необосновано би
затруднила именно ресоциализацията и полагането на труд при обичайните за
това условия на осъденото лице. Поради това и съвкупно преценено с
многократно по-горе посочените становища на затворническата
администрация, че са постигнати напълно целите на чл. 36 от НК, както и че е
изпълнена в цялост прогресивната система (становището на началника на
затвора в гр. София), съдът намира, че са налице достатъчни доводи да не
постановява пробационна мярка при УПО на лишения от свобода Ж. Т. Б..
Воден от гореизложеното и на основание чл. 441, ал. 1 от НПК и чл. 70,
ал. 1 от НК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ :
ПОСТАНОВЯВА условно предсрочно освобождаване на осъдения и
лишен от свобода Ж. Т. Б., ЕГН **********, по отношение на остатъка за
изтърпяване на наложеното му с присъда от 10.11.2017 г., по НОХД №
855/2014 г. на СпНС, 7 състав, влязла в законна сила на 21.02.2020 г.,
наказание „лишаване от свобода“, за срок от 4 години, а именно за срок от 1
година, 5 месеца и 1 ден към днешна дата, който срок следва да се счита за
изпитателен такъв, по смисъла на чл. 70, ал. 6, изр. 1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или протест в седемдневен
срок от днес по реда на глава XX пред Апелативен съд – гр. София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се изпълни незабавно след изтичане срока за
обжалване и/или протестиране, освен ако не е подаден частен протест, който
не е в полза на осъдения.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи
15.36 часа.
15
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
16