Определение по дело №234/2021 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
Към определение от 12.07.2021г. по ЧНД № 234/2021 г. по описа на Окръжен
съд – Сливен

Производството е правно основание чл.70, ал.1 от НК и се развива по
реда на чл.437, ал.2 и сл. от НПК.
Образувано е по молба на осъдената СЛ. СТ. Т., в която се твърди
наличие на предпоставките на чл.70, ал.1 от НК. Направено е искане
осъдената да бъде условно предсрочно освободена от изтърпяване на остатъка
от наложеното й наказание.
В постъпилото становище от Началника на Затвора - Сливен са
коментирани обстоятелствата относно осъждането и търпяното общо
наказание от лишената от свобода Т.. С конкретни съображения се предлага
да бъде оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване
на осъденото лице.
В с.з. пред настоящия състав осъденото лице поддържа молбата и
направеното искане за условно предсрочно освобождаване.
Представителят на Началника на Затвора – Сливен счита искането за
неоснователно.
Прокурорът взема становище да не бъде уважавана подадената молба.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, прие за установено
от фактическа страна следното.
Осъдената СЛ. СТ. Т. е с българско гражданство, родена в с. К., общ. С.,
с постоянен адрес в гр. Б., обл. К., със средно образование, пенсионер.
Осъждана многократно. За трети път търпи наказание в Затвора – Сливен,
като за настоящия престой е постъпила на 25.10.2013 г.
Понастоящем търпи наказание 10 години „лишаване от свобода“,
определено като общо най-тежко наказание за осъжданията й с присъди по:
НОХД № 820/2012г. по описа на РС – Благоевград, НОХД № 355/2010г. по
описа на РС – Дупница, по НОХД № 1598/2014 г. по описа на РС –
Благоевград и НОХД № 206/2014г. по описа на РС – Петрич в размер на най-
тежкото наложено наказание от тях, а именно „лишаване от свобода” за срок
от 10 години при първоначален строг режим. Осъжданията са за измами,
извършени при условията на опасен рецидив, а последното осъждане касае
измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай.
Видно от приобщените доказателства към датата на днешното с.з. –
12.07.2021 г. осъдената е изтърпяла фактически 7 години 9 месеца и 8 дни, от
1

работа – 2 месеца или общо 7 години 11 месеца и 8 дни. Остатъкът за
изтърпяване е в размер на 2 години и 22 дни.
От наличните в затворническото досие документи, приобщени към
доказателствения материал по делото и информацията, съдържаща се в
системата за оценка на осъден правонарушител, становището на Началника
на затвора, се установява, че при настоящия си престой в Затвора – Сливен
осъдената е с неустойчиво поведение по отношение спазване правилата в
институцията и допуска дисциплинарни прояви. Имала относително пасивно
отношение към процеса на поправяне с оглед заложените в индивидуални
план за въздействие цели. Насочена била предимно към задоволяване на свои
нужди, не умеела да прогнозира последиците от действията си, търсила бързи
и краткосрочни ползи. Емоционално лабилна, склонна към лесна
раздразнителност и гневни изблици. Била силно фиксирана към житейските
си неблагополучия и здравословни проблеми, стремяла се да предизвика
съчувствие и снизхождение, а същевременно демонстрирала компенсаторно
високо самочувствие. Избягвала открити сблъсъци и директни конфликти,
била склонна да действа прикрито. Със себеоправдателна позиция с оглед
извършените престъпления. Спрямо служителите демонстрирала привидна
лоялност, но била склонна към злепоставяне и злоупотреба с доверие. В
оценката на осъден правонарушител е определена като манипулативна, хитра
и комбинативна, без бъдещи житейски планове и перспективи. Отчетена е
сравнително добра вградимост в общността, но на моменти предвид
характерови и личностови особености, допускала въвличане в конфликтни
ситуации. В контактите си била непоследователна, водена от материални и
емоционални интереси. Пасивна по отношение на съпътстващите наказанието
дейности, което оправдавала с напреднала възраст и здравословни проблеми.
Награждавана двукратно през 2014 г. на основание чл. 98, ал.1, т. 1 от ЗИНЗС
с писмена похвала.
В условията на живота на свобода имала 24 години трудов стаж.
Пенсионер е от 1992 г. за прослужено време и старост – от 45 годишна
възраст. Съгласно данните в оценката за осъден правонарушител
понастоящем получава пенсия в размер на 475 лв., която се превежда по
банкова сметка на осъдената, с която тя лично разполага в условията на
затвора. Въпреки, че е осъдена да заплати обезщетения за причинени
имуществени вреди и разноски по наказателните дела за извършени
престъпления измама, не изразявала нагласи за издължаването им. През
настоящия престой в затвора осъдената не била устройвана на работа, поради
възрастта й и здравословни проблеми. Полагала с желание доброволен труд –
плетиво в случай на наличие на такава благотворителна кампания.
Поради завършено в живота на свобода средно образование, в условията
на затвора не е била включена в образователния процес. По време на
фактическото изтърпяване на наказанието не вземала участие в провежданите
2

квалификационни курсове – отсъствала мотивация за развитие и придобиване
на нови навици и умения. Според ресорната администрация, осъдената
притежава необходимите личностни ресурси за повишаване на собствените си
компетенции и умения, но не ги използва ефективно с цел позитивно
укрепване. Осъдената не изпитвала потребност от себеактуализиране и
подобряване на междуличностните си умения и компетентности. През 2016 г.
била включена в специализирана програма за групова работа „Умения за
мислене“, но след две посещения се отказала, въпреки проведените
мотивационни разговори. Според изразеното становище, осъдената отговаря
на необходимите изисквания за включване в програми за по-високи
личностни компетентности, но не изпитва потребност и интерес от това. Била
с епизодично участие в съпътстващите наказанието дейности, предимно като
зрител, неинициативна.
Рискът от рецидив според изготвената актуална оценка на
правонарушител е в границите на среден – 77 точки. Същият намалява, но с
бавен темп спрямо първоначалната оценка на риска – 89 т. Изготвените в
хода на изтърпяване на наказанието до настоящия момент осем оценки са със
стойности, както следва: 89 т., 82 т., 82 т., 82 т., 80 т., 80 т., 77 т., 77 т.
Профилът на нуждите откроява като проблемни почти всички следени
параметри с изключение на употреба на наркотици и алкохол. Задържане се
наблюдава в разделите: „начин на живот и обкръжение“, „мисловни умения и
поведение”, „нагласи“. Регистрираното минимално снижение в тези раздели
според изготвената оценка не оказва съществено влияние на цялостната
оценка на риска, предвид пасивното отношение на осъдената към
провежданите конструктивни дейности и допусканите макар и дребни
нарушения на реда в затвора. Съпоставянето на първоначалната и
последващите оценки не регистрира значима промяна в положителен аспект.
За първата година на престоя е налице намаляване на стойностите със 7 т.,
след което от 2015 г. до настоящия момент понижението е твърде бавно и
незначително – 5 точки за 5 години. Според становището на ресорната
администрация в актуален план не се констатира промяна в суровите
стойности и/или крайната оценка, но поведението на осъдената показва липса
на категорични, трайни и положителни доказателства за настъпила позитивна
личностна промяна. Отчитането на стойностите в раздели, които подлежат на
корекционна намеса е мотивирало извод за необходимост от продължаване на
поправителното въздействие.
В становището на Началника на Затвора се сочи изготвянето на 6 плана
за работа с осъдената, всеки от тях с периодичност по 1 година. В
индивидуалния план за изпълнение на присъдата са заложени цели, чието
корекционно въздействие се нуждае от продължение. Поправителното
въздействие е насочено към положително повлияване на идентифицираните
проблемни зони в посока: поддържане на отношенията с близките /частично
изпълнена/; промяна в начина на мислене /частично изпълнена/; промяна в
3

нагласите /частично изпълнена/, но не се наблюдава в достатъчна степен
търсената положителна промяна. Ресорната администрация констатира
запазване и затвърждаване на проблемните зони и намира необходимост от
продължаване на поправителното въздействие. В представеното становище е
изразена позиция за неизпълнени в достатъчна степен към настоящия момент
цели, което препятства позитивна поведенческа и личностна промяна у
лишената от свобода.
Въз основа на изложените фактически обстоятелства, съдът направи
следните правни изводи:
Искането на осъденото лице е неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение.
Налице е първата от кумулативно предвидените в чл. 70, ал. 1, т.2 от НК
предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на
осъдената СЛ. СТ. Т. от изтърпяване на останалата част от наложеното
наказание 10 години „лишаване от свобода”, а именно към настоящия момент
осъдената е изтърпяла фактически повече от две трети от наложеното общо
наказание 10 години „лишаване от свобода“, определено по НОХД №
206/2014 г. по описа на РС – Петрич.
Не е налице обаче втората предпоставка, изискуема от чл.70, ал.1 от
НК, а именно със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за
своето поправяне. С разпоредбата на чл.439а от НПК законодателят е
определил като доказателства за поправянето всички обстоятелства, които
сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за
поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС,
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от
същия закон, както и всички други източници на информация за поведението
на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Тази разпоредба налага
цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
От приобщените доказателства не може да се направи извод, че в
рамките на изтеклия до настоящия момент престой в затвора, осъдената е
дала убедителни доказателства за своето поправяне. Поради това настоящият
състав не може да формира извод за наличие на втората предпоставка,
изискуема от разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК. Липсват категорични
доказателства за констатиран напредък в посока трайна позитивна личностова
промяна. Факт е пасивното отношение към конструктивни дейности в
условията на затвора – последните и единствени награди за изяви датират от
2014 г. Следва да се отчете желанието на осъдената да полага доброволен
4

труд при благотворителни кампании, но това участие е епизодично и не дава
доказателства за цялостното поведение на лицето. Касае се за определени
периоди от време – незначителни като продължителност на фона на общия
престой в затвора. Сам по себе си този факт не е достатъчен да се заключи за
трайност и необратимост на промяната. Макар дисциплинарните прояви да не
са значими и да се решават чрез педагогически мерки на въздействие без
налагане на наказания, е факт, че осъдената не спазва стриктно установените
в затвора правила. Осъдената е награждавана само два пъти – още през 2014
г., поради ограниченото си участие и дистанцираността си от конструктивни
форми на положителна себеизява. Липсата на активност в творчески и други
дейности, особено предвид наличния потенциал – завършено средно
образование в живота на свобода, очевидно сочи недостатъчност на
поправителния ефект на наказанието към настоящия момент, доколкото не са
мобилизирани всички ресурси и поведението не бележи необходимата
промяна. Получените две награди преди 7 години не са достатъчни, за да се
достигне извод за трайно демонстрирана промяна за престоя на осъдената в
затвора.
От наличната в приобщените доказателства информация не може да се
формира извод за трайна положителна промяна, от която да се заключи за
последователно и законосъобразно поведение в живота на свобода.
Отхвърлянето на възможностите за разширяване на знания, компетенции и
опит, непостигнатата на този етап в достатъчна степен промяна в нагласите и
неосъзнаването на необходимостта от личностно развитие, пасивността към
съпътстващите дейности и целите в индивидуалния план, навеждат на извод
за непостигнати в пълен обем цели на наказанието. Липсата на убедителни
доказателства за трайна личностова промяна, не дава възможност на съда да
заключи, че на този етап осъдената се е поправила. Цялостното поведение на
осъдената, фиксираните проблемни зони в оценката на правонарушителя,
които на този етап не бележат значима положителна промяна и при които за
известен период се наблюдава задържане, рискът от рецидив, който остава в
границите на среден и конкретното поведение, не сочат за постигнат
поправителен ефект, визиран в разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК. Предвид
събраните по делото доказателства и с оглед изложеното по-горе, съдът
намира, че следва да продължи процеса на поправително въздействие в
насока снижаване риска от рецидив и редуциране профила на нуждите.
Наличните към настоящия момент доказателства по смисъла на чл.439а от
НПК не са достатъчни, за да обосноват извод за наличие на предпоставките
по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на
осъдената Т. от неизтърпяната част на наложеното й наказание „лишаване от
свобода“. Размерът на остатъка от наложеното наказание дава реални
възможности за продължаване на поправителното въздействие върху
осъденото лице и постигане на заложените в индивидуалната програма цели.
Обстоятелствата за напредналата възраст и здравословните проблеми на
5

осъдената, както и че има семейство, сами по себе си не могат да обосноват
извод за допускане на условно предсрочно освобождаване. В тази връзка
следва да се съобрази наличната информация, че част от връзките със
семейството са съхранени, а и голяма част от децата на осъдената живеят в
чужбина. Същевременно при конкретна необходимост, е налице възможност
да се адресира съответно искане по семейни или здравословни причини до
компетентния орган за прекъсване изтърпяването на наказанието. Съдът
констатира системно наблюдение на здравословното състояние на осъдената
от медицински специалисти в Затвора и външни лечебни заведения,
провеждане на прегледи, изследвания, а при нужда – и предложения за
оперативни интервенции, плановите от тях неосъществени поради липсата на
писмено потвърждение от страна на осъдената. Същевременно през 2018 г. е
била извършена в МБАЛ „Д-р Иван Селимински” – Сливен операция по
спешност с окончателна диагноза „Перитонитис акута дифуза.Апендицитис
акута гангреноза перфоратива”. В медицинските документи е отразено, че в
условията на затвора осъдената спазва щадящ режим, при необходимост
постелен и не полага труд, съобразно възрастта. Този въпрос е бил подробно
изследван, за което са приложени становища на служители в Затвора,
медицински свидетелства и др. документи, удостоверяващи редовното
проследяване здравословния статус и нужди на осъдената. Тези обстоятелства
сами по себе си не са от категорията обстоятелства, визирани в разпоредбите
на чл.439а от НПК и чл.70, ал.1 от НК за допускане на условно предсрочно
освобождаване. Тълкуването на законовите разпоредби налага извод, че
основанията, въз основа на които съдът допуска условно предсрочно
освобождаване касаят оценка на поведението и промяната на самото осъдено
лице, а не се състоят в причини, стоящи извън поведението на осъдения. В
конкретния случай изискванията на материалния закон не са спазени, поради
което искането следва да бъде оставено без уважение.
С оглед на изложените съображения, съдът намери, че следва да остави
без уважение искането на осъденото лице за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване
от свобода”.
Така мотивиран, съдът постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

6

Номер на акта:	90
Дата:	12 юли 2021 г. (в сила от 20 юли 2021 г.)
Съдия:	Яница Събчева Събева Ченалова

Дело:	20212200200234
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	1 юли 2021 г.

Определение по дело №234/2021 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите