Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 10.06.2021г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на единадесети май две хиляди  двадесет и първа година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 1971 по описа за 2020г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

 

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

 В първоначалната си искова молба по делото  ищецът „И.“ ЕАД е изложил твърдения, че на 17.04.2017г. страните са сключили договор за изготвяне на проектна документация. По-конкретно, съгласно договора, ищецът, в качеството на изпълнител, се е задължил да изготви проектна документация относно обект: “Многофамилна жилищна сграда, съдържаща сутерен с общ подземен гараж, първи етаж, съдържащ гаражи и шест жилищни етажа, която ще бъде изградена в дворно място, находящо се в гр. София, Столична община, район „Красно село“, на улица „******, съставляващо УПИ V-476 от квартал 288к по плана на гр. София, местност „ж.к.“Борово““ в срок до 15.09.2017г. С приемо-предавателен протокол от 07.09.2017г. ищецът е предал на ответника проектната документация, съдържаща: 1. Част „Архитектура“; 2. Част „ТОВК“; 3. Част „Строителна конструктивна“; 4. Част „Геодезия“; 5. Част „Пътна и организация на движението“; 6. Част “План безопасност и здраве“; 7.Част „Пожарна безопасност“ и 8. Част „План за управление на отпадъците“, която е била приета без възражение и коментари от ответното дружество. Към онзи момент дружествата са били представлявани от В.Н.Д.. По силата на чл. 6, ал. 1 от сключения договор дължимата цена за изготвената проектна документация е била 60 000 лева без ДДС. Цената е трябвало да бъде заплатена след приемане на извършената работа и в срок до 31.12.2019г. (чл. 6, ал. 2 от договора). Въпреки това, до настоящия момент, ответното дружество не е заплатило дължимата сума и ищецът иска да бъде осъден ответникът за заплати сумата от 60 000 лева дължимо възнаграждение по договор за изготвяне на проектна документация от 17.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба (14.10.2020г.) до окончателното плащане.

По силата на чл. 9 от сключения договор ответникът дължи неустойка от 0.1% от размера на забавеното плащане за всеки просрочен работен ден, но не повече от 10% общо, при което ищецът претендира и сумата от 6 000 лева дължима неустойка за забава за периода от 01.01.2020г. до 28.05.2020г., сто работни дни, със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.                

Претендират се и направените по делото разноски, включително тези в производство за обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 9651/2020г. на Софийски градски съд, ГО, І-22 състав.

От ищеца е била изпратена нотариална покана, връчена на ответника на  03.06.2020г., с предоставен допълнителен доброволен срок за изпълнение и с добавяне на дължимата неустойка, на което е бил  даден отговор с изложени голословни твърдения, че физическото лице В.Н.Д. е съставил впоследствие процесния договор и приемо-предавателен протокол към него след продажбата на дружествените дялове на ответното дружество.  

 

С подадения първоначален отговор ответникът „Б.К.П.“ ЕООД е оспорил исковете, като също е поискал присъждане на направените по делото разноски. 

Ответникът излага подробни обстоятелства относно продажбата на дружествените дялове на ответното дружество на 29.09.2017г., откогато и понастоящем едноличен собственик на капитала и управител е П.Ф.В.. Представеният от ищеца договор е нищожен поради липса на съгласие и основание. Договорът не отразява действителната воля за изготвяне на проектна документация към момента на сключване. В нито един документ при прехвърляне на дружествените дялове не е отбелязано наличието на задължения към трети лица, за каквито предходният едноличен собственик на капитала и управител не е уведомил купувача на дялове и нов управител. Ответното дружество не е получило от ищеца съответната фактура по реда на ЗДДС, като такава не е била и издадена. Датата на фактурата е следвало да бъде 07.09.2017г. До 14.10.2017г. издадената фактура и начисленият данък е трябвало да се  отрази в справката декларация и в дневника за продажбите за м. септември 2017г. Договорът от 17.04.2017г. е бил с невъзможен предмет. Към момента на сключване на договора и към датата на твърдяното предаване на готовата проектна документация страните не са разполагали с виза за проучване и проектиране, не са имали и проучвателни (изходни данни) от съответните разпределителни дружества, които да послужат за изготвяне на проекти. Договорът е нищожен и поради нарушение на закона, тъй като няма данни ищцовото дружество са е вписано в регистъра на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, нито в регистъра на Камарата на архитектите в България. От тази гледна точка ищецът няма право да сключва договор за изготвяне на проектна документация, което е регулирана дейност, която може да се изпълнява само от правоспособни лица, вписани в съответния регистър, а съгласно чл. 238 от ЗЗД довереникът трябва са извърши възложеното му лично и не може да превъзлага поръчката освен със съгласие на доверителя, за което не са представени доказателства. Налице са проекти по всички части за сградата в УПИ V-476 от кв. 288к по плана на гр. София, местност „ж.к.“Борово““, одобрени на 16.05.2018г. от Направление „Архитектура и градоустройство“ на Столична община, изготвени въз основа на издадена на 23.08.2017г. виза за проучване и проектиране. Проектите са били изготвени и подписани от вписани в регистрите на КАБ и КИИП лица. Житейски и търговски неоправдано е, ако на 07.09.2017г. ответното дружество е получило изготвени проекти, да възлага отново същата дейност на друго лице. Въз основа на тези обстоятелства ответникът прави извод, че процесният договор за проектиране не съществува и е съставен с цел настоящия процес.

Като акцесорни, неоснователни са и исковете да неустойки и разноски в исковото и обезпечителното производство.  

 

С допълнителната си искова молба ищецът е потвърдил изложените твърдения. Извършената покупко-продажба на дружествени дялове няма отношение към процесния договор. Дружеството  е закупено с всички активи и пасиви и продавачът няма задължение да уведомява писмено купувача за задълженията на дружеството към трети лица. Съставянето на фактура не е елемент от сключения договор, но ищецът твърди, че фактура за извършената услуга е издадена, дължимият данък добавена стойност е начислен и внесен. Оспорват се възраженията на ответника за нищожност на договора като изцяло несъстоятелни. Имало е издадена виза, но липсата на издадена виза за проучване и проектиране не прави невъзможно възлагането на изготвяне на технически проект, тъй като данните относно кадастрални, регулационни и застроителни планове на Столична община са достъпни по електронен път. Не е било необходимо вписване на дружеството в камарата на инженерите и Камарата на архитектите, тъй като ищцовото дружество може да наема правоспособни лица, които да изготвят проектите от свое име. Представените от ответника проекти не опровергават обстоятелството, че е предадена изготвена проектна документация. Сочат се и аргументи относно цената на дружествените дялове.

 

 

В допълнителния отговор ответникът поддържа оспорванията, възраженията и правните си доводи. Допълнително излага, че липсата на издадена фактура би представлявало не просто данъчно нарушение, а ярка индикация за симулативност (липса) на договор и извършена по него работа от ищеца. Конкретно се сочи съдържанието на процесния договор, както и че при отказа да се представят проектите на хартиен носител или файлове, е налице признание на ищеца, че не разполага с изготвените проекти в никакъв формат. Оспорват се и допълнително изложените обстоятелствата относно прехвърлянето на дружествените дялове. 

 

По предявените искове

 

Ответникът е еднолично дружество с ограничена отговорност с предмет на дейност, освен другото, строително предприемачество, проектиране и изграждане на жилищни сгради, търговия със строителни материали и  сделки с недвижими имоти.  Едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е П.Ф.В., придобил дружествените дялове въз основа на договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 29.09.2017г., сключен с В.Н.Д., едноличен собственик и управител на дружеството към този момент. Вписването на промяната относно управителя и едноличния собственик на капитала на дружеството е било на  05.10.20217г. по партидата на „Б.К.П.“ ЕООД в търговския регистър при Агенция по вписванията.

Обстоятелствата не са спорни по делото и се установяват от вписванията  в търговския регистър, които са общоизвестни обстоятелства по смисъла на чл. 155 от ГПК.

С оглед предмета си на дейност и притежаваната идеална част от право на собственост върху урегулиран поземлен имот,  при учредено право на строеж от останалите съсобственици  на 08.10.2018г., ответното дружество е предприело изпълнението на строеж на жилищна сграда с подземни гаражи в УПИ V-476 кв. 288к, местност „жк Борово“, район „Красно село“, ул.“******, гр. София.

За строителството е била издадена виза за проучване и проектиране от 23.08.2017г.,  към 16.05.2018г. от Направление „Архитектура и градоустройство“ на Столична община е бил одобрен инвестиционен проект в съставни части – Архитектура, Конструкции, Пожарна безопасност, Ел. инсталации, ОВ инсталации, ВиК инсталации, Геодезия и Паркоустройство,   както е било издадено и разрешение за строеж от 22.06.2018г. Проектът е бил изготвен през декември 2017г., независимо от ищеца (лица, на които той е възложил работа).

Обстоятелствата се установяват от представените от ответника писмени доказателства, включително проектни книжа.

 

Ищецът е еднолично акционерно дружество със собственик на капитала В.Н.Д., който представлява дружеството самостоятелно. То има за предмет на дейност, освен другото, проектиране и строителна дейност.

На 14.10.2020г. от ищеца е била издадена данъчна фактура № **********/14.10.2020г. на стойност 72 000 лева с ДДС, от които данъчна основа от 60 000 лева и 12 000 лева ДДС. Получател по фактурата е бил ответникът, а  удостоверената в нея доставка на услуга – изготвяне на проектна документация по договор от 17.04.2017г.

 Фактурата  е била осчетоводена при ищеца  по с/ка 411 „Клиенти“, по с/ка 4532 „Начислен данък за продажбите“ и по с/ка 703“Приходи от продажба на услуги“  с контрагент ответникът. Бил е направен запис на фактурата в Дневник на продажбите и Справка-декларация по ЗЗД за отчетен период 10.2020г.

Фактурата не е била осчетоводявана при ответника, нито  е била включвана в справки-декларации по ЗДДС и дневници на покупките.

Обстоятелствата се установяват от изслушаната по делото съдебна счетоводна експертиза.

      

Също на 14.10.2020г., датата на издаване на данъчна фактура № **********/14.10.2020г., е била подадена исковата молба на ищеца по делото с претендирани  60 000 лева останало неплатено възнаграждение по договор за изготвяне на проектна документация от 17.04.2017г. и 6 000 лева неустойка за забава за периода от 01.01.2020г. до 28.05.2020г.  по чл. 9 от договора, със законната лихва за забава.

Към  исковата молба е бил приложен писмен  Договор за изготвяне на проектна документация от 17.04.2017г. със страни ответникът, възложител,  представляван от В.Н.Д., и „И.“ ЕАД, представляван също от В.Н.Д., изпълнител, с предмет на договора изготвяне до 15.09.2017г. на проектна документация относно обект „Многофамилна жилищна сграда, съдържаща сутерен с общ подземен гараж, първи етаж, съдържащ гараж и шест жилищни етажа, която ще бъде изградена в дворно място, находящо се в гр. София, Столична община, район „Красно село“, на ул.“******, съставляващо УПИ V-476 от квартал 288к по плана на гр. София, местност „ж.к.“Борово““ , при цена от 60 00 лева без ДДС, платима след приемане на извършената работа и в срок до 31.12.2019г. , съответно уговорена неустойка при забава на плащането.

Представен е бил и приемо-предавателен протокол от 07.09.2017г., съгласно който В.Н.Д. е приел от името на ответника проектната документация в съставните части.

По делото от ищеца не се представят никакви документи от проектната документация (включително електронни), като съгласно изявлението на ищеца в открито съдебно заседание, той не разполага с такава документация.

На 02.06.2020г., преди образуване на делото, на ответника е била връчена покана за плащане на сумата  от 60 000 лева, при което  е било възразено, че  дружеството не е възлагало и не е получавало описаната работа, а претенцията има за цел да симулира предходно задължаване на дружеството след като дружествените дялове са били продадени.   

 

Това е и основното възражение на ответника, направено по делото – че представеният от ищеца договор с дата 17.04.2017г. и протокол с дата 07.09.2017г. са документи, съставени след прехвърляне на дружествените дялове на ответното дружество, когато то вече не е било представлявано от  В.Н.Д., поради което договорът е нищожен поради липса на съгласие (чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД), съответно че не се установява приемане на изпълнена по договора работа.

 

Настоящият съдебен състав намира възражението за нищожност на процесния договор поради липса на съгласие основателно.

 

Относно договора и приемо-предавателния протокол и удостоверените в тях дати на съставяне от В.Н.Д., като управител на ответното дружество, от настоящия съдебен състав е приета за приложима разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ГПК  относно достоверната дата на частен документ, изискващо посочване и доказване от ищеца, който се позовава на документите, на факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото съставяне на документите. Няма ограничение относно вида на факта или възможните доказателствени средства, с които този факт може да бъде установен. При промяната в представляващото ответното дружество физическо лице след сключването на договора за прехвърляне на дружествени дялове от 29.09.2017г. и възражението на ответното дружество чрез новия едноличен собственик на капитала и управител, че до този момент такъв договор не е бил сключван (нито изпълняван), а документите са антидатирани от предходния управител, от настоящия съдебен състав е прието, че  лице, действащо без представителна власт, е винаги лице, различно от представлявания, при което за представлявания би могло да се приеме, че има качеството трето лице по смисъла на чл. 181 от ГПК.

Разпоредбата на чл. 181 от ГПК е специална -    относно достоверната дата на частен документ, поради което в този случай датата не може да се приеме  отделно доказателство, подлежащо на доказване по чл. 154 от ГПК. Не е необходимо и откриване на производство по чл. 193 от ГПК, тъй като удостоверителното изявление по частния документ относно датата не обвързва съда – документът, подписан от лицето, което го е издало  съставлява единствено доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от това лице (чл. 180 от ГПК).

В случая ищецът нито твърди, нито доказва факти, установяващи по безсъмнен начин предхождащо съставяне на документите договор и протокол и те следва да се приемат антидатирани, т.е. съставени по време, когато В.Н.Д. вече не е бил управител на ответното дружество. 

 Относно датата на документ, съставен от пълномощник или законен представител, и доказателственото значение на изявлението в документа относно датата на съставяне по отношение на представлявания в хипотезата на прекратена представителна власт,  е налице  противоречива съдебна практика.

Възприема се приложимост на чл. 193 от ГПК относно удостоверителното изявление и неговата вярност при доказателствена тежест на оспорващия документа представляван (така  напр. Решение № 88 от 05.08.2020г. по т.д. № 1818/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.); приложимост на общото правило на чл. 154 от ГПК относно датата на документа като самостоятелен факт, подлежащ на доказване,  при доказателствена тежест на този, който се ползва от документа (напр. Решение № 32 от 18.06.2019г. по т.д. № 1109/2018г. на ВКс, ТК, І т.о.); както и при доказателствена тежест на лицето,  което твърди антидатиране (представляваният) и който да установи съставянето на документа след посочената в него дата, съответно когато  представителна власт вече е била прекратена (напр. Решение № 23 от 11.09.2017г. по т.д. № 2413/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 122 от 06.04.2021г. по т.д. № 1439/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

Която и практика по приложението на процесуалните норми  на чл. 193 от ГПК и чл. 154 от ГПК обаче да се приеме в случая, от съвкупната преценка на доказателствата се установява съставяне на  договора и приемо-предавателния протокол като документи след 29.09.2017г., съответно не се установява съставянето на договора или приемо-предавателния протокол на посочените в тях дати.

 

Ако установяването на датата на документа се приеме в доказателствена тежест на ищеца, то единствените обстоятелства, които той установява са, че договорът от 17.04.2017г. е в рамките на неговия предмет на дейност, че е начислил и внесъл ДДС по услугата кат облагаема доставка по ЗДДС, макар и по-късно, както и че ответникът при бъдещото строителство в урегулирания поземлен имот на    ул.“******, гр. София, е трябвало да разполага с проектна документация, т.е. е бил заинтересован от сключването на такъв договор.

Всички останали обстоятелства, макар и косвени, категорично сочат, че представеният договор за изготвяне на проектна документация не е бил съставен преди датата на прехвърляне на дружествените дялове от  В.Н.Д. на П.Ф.В. на 29.09.2017г.

Ответното дружество, с едноличен собственик на капитала и управител П.Ф.В., се е снабдило с инвестиционен проект (проектна документация) във връзка със строителството, който е бил одобрен по реда на ЗУТ, с издадено  разрешение за строеж, независимо от ищеца. Ако ответното дружество  вече е разполагало с проектна документация (от 07.09.2017г.), както твърди ищецът, то не би предприело допълнителни действия по снабдяване с такава документация, която се извършва  от лица със специална правоспособност по възлагане и е на значителна стойност.  Ищцовото дружество е регистрирано по ЗДДС и доставката на услуги, уговорена по процесния договор, най-късно на датата на извършване, е било данъчно събитие, обосноваващо задължение за начисляване на ДДС (чл. 25, ал. 2 и ал. 6 от ЗДДС), както и документиране на доставката с издаване на данъчна фактура (чл. 113, ал. 1 от ЗДДС).  Данъчна фактура от ищеца  е била издадена едва на датата на исковата молба (14.10.2020г.), след което е била осчетоводена и са били предприети и останалите дължими действия по ЗДДС - запис на фактурата в Дневник на продажбите и Справка-декларация по ЗЗД за отчетен период 10.2020г. Липсват каквито и да било други счетоводни документи (записвания) във връзка с процесния договор, включително издаваната в практиката проформа (предварителна) фактура. Същевременно получаване на претендираните по  процесния договор суми е в полза на  дружество, на което  В.Н.Д. е едноличен собственик на капитала. 

 

Дори и да се приеме, че договорът от 17.04.2017г. не е антидатиран, което е и за приемо-предавателния протокол,  а документите валидно обвързват ответника, тъй като са изготвени от В.Н.Д. като управител на „Б.К.П.“ ЕООД, не се установява негово изпълнение – изпълнение на възложената работа, която да е била приета (одобрена) от ответника, съответно на същественото съдържание на договора като договор за изработка. 

За изпълнението се представя единствено приемо-предавателният протокол от 07.09.2017г. с характер на извънсъдебно признание за извършената работа от името на ответника, но извън това изпълнението на работата не се подкрепя от нито едно доказателство по делото.

Липсва представен дори един документ, включително електронен, от твърдяната като изготвена проектна документация, както и изложени изобщо обстоятелства как и при условия е била изготвена документацията в отделните си части. Съгласно изявленията на ищеца в открито съдебно заседание, той не може да представи такива документи.

Не се установява ответникът да се е ползвал от проектната документация на ищеца.

Липсва осчетоводяване от ответника на издадената фактура. Осчетоводяването на издадената фактура за услуга по правило би могло да бъде  признание за извършване на работата и нейното одобрение, съответно за дължимост на уговореното възнаграждение - за доказателствената сила на фактурите и счетоводните книги  при доставка на стоки и извършване на услуги е  трайната  съдебна практика – напр. Решение № 46 от 27.03.2009г. по т.д. № 454/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 42 от 19.04.2010г. по т.д. № 593/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 109 от 07.09.2011г. по т.д. № 465/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 67 от 31.07.2015г. по т.д. № 631/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,  Решение № 65 от 16.07.2012г. по т.д. № 333/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., но по делото няма такива обстоятелства.

Неприемането от ответника на фактурата от 14.10.2020г. и неосчетоводяването й не може да бъде прието за индиция за нередовно водено от него счетоводство, тъй като липсва задължение фактурата да бъде приета и осчетоводена при „Б.К.П.“ ЕООД. Дружеството възразява, че не е сключвало  договор с ищеца,  не е обвързано с такъв договор, че липсва изпълнение на възложена работа, както и   приемане. В този смисъл са били възраженията му  още при първата покана от ищеца за изпълнение от 02.06.2020г., поддържано и в хода на делото. 

Съгласно разпоредбата на чл. 175 от ГПК, направеното от страна или от неин представител признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Разпоредбата е приложима и при направено извънсъдебно признание на факт. То се цени на общо основание. В случая, както се посочи, за изпълнението на задълженията на ищеца по договора от 17.04.2017г. се представя единствено приемателно-предавателен протокол, съдържащ признание от името на  ответника за изпълнение на договора, но то не се подкрепя от нито едно друго доказателство, при което и изпълнение на договора не може да се приеме доказано.         

 

Или при възприетото по-горе, не се установя  ответникът да се е задължавал по договор за изготвяне на проектна документация, тъй като не се установява договорът, така както се представя като писмен документ по делото, да е бил подписан (сключен) по време, когато дружеството се е представлявало от В.Н.Д., т.е. той се явява нищожен при липса на съгласие по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, както и не се установява ищецът - изпълнител  да е изготвил  документацията, предмет на договора, при което да му се дължи възнаграждение като насрещна престация. 

 

Предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 60 000 лева възнаграждение по договора е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Поради изложените по-горе съображение за нищожност на процесния договор на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, съдът не се произнася по останалите възражения на ответника относно действителността - липса на основание, невъзможен предмет и нарушение на закона.

  

Като акцесорни неоснователни са и претенциите за неустойка по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД въз основа на договора в претендирания размер от 6 000 лева, както и за лихви за забава от датата на исковата молба по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху сумите по възнаграждението и неустойката.

 

По разноските

 

            При изхода на делото разноски на ищеца по чл. 78, ал. 1 от ГПК в настоящото производство и в производството по обезпечение на бъдещ иск,  не са дължими.

 

Разноски са дължими на ответника, така както те се установяват по делото – 400 лева депозит за вещо лице и 2 330 лева  платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 01.04.2021г., общо 2 730 лева (чл. 78, ал. 3 от ГПК).   

 

           

Воден от горното съдът

 

 

                                                               Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „И.“ ЕАД, с ЕИК ******и със  седалище и адрес на управление ***, срещу  „Б.К.П.“ ЕООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***,  искове по чл. 79, ал. 1, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 60 000 лева останало неплатено възнаграждение по договор за изготвяне на проектна документация от 17.04.2017г. и 6 000 лева неустойка за забава за периода от 01.01.2020г. до 28.05.2020г.  по чл. 9 от договора, със законната лихва за забава от датата  на исковата молба (14.10.2020г.) до окончателното плащане, както и с присъждане на разноските по делото и тези, направени в производство по обезпечение на бъдещ иск по чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА  „И.“ ЕАД, с ЕИК ******и със  седалище и адрес на управление ***, да заплати на  „Б.К.П.“ ЕООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***,   сумата от 2 730 лева (две хиляди седемстотин и тридесет лева) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. 

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

 

 

                                                                  Съдия: