№ 17596
гр. София, 12.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20221110100711 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
С постановеното по делото определение от 05.05.2022 г. производството по делото е
прекратено на основание чл. 232 ГПК поради оттегляне на предявения иск.
В срока по чл.248 ГПК ответникът е поискал допълване на определението в частта за
разноските, като претендира присъждане на сторените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Ищецът, редовно уведомен, е представил становище за неоснователност на молбата
по чл. 248 ГПК.
Съдът намира следното:
Депозираната молба за допълване на определението в частта за разноските е
допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Следва да се посочи, освен
това, че пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане
за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и
представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на
съдебния акт в тази му част. Така т.8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Разгледана по същество, молбата е и основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. Съдебната практика е непротиворечива, че в случай на
прекратяване на делото поради отказ или оттегляне на иска, които са обусловени от
новонастъпили след предявяване на иска и независещи от ищеца, а от създадени от
ответника обстоятелства, отговорен за разноските е ответникът. Така, напр., определение №
129 от 07.07.2017 г. по ч.гр.д. № 1597/2017 г. на ВКС, I г.о. В разглеждания случай, обаче, не
е налице такава хипотеза, тъй като не се твърди оттеглянето на иска да е обусловено от
новонастъпили след предявяване на иска и независещи от ищеца, а създадени от ответника
обстоятелства.
Искането за присъждане на разноски на ответника е направено своевременно, като са
ангажирани по делото и доказателства за реалното им извършване, доколкото са
представени съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В тази връзка
следва да се посочи, че само когато е доказано извършването на разноски в производството,
те могат да се присъдят по правилата на чл.78 ГПК.
По гореизложените съображения съдът приема, че ищецът дължи и следва да бъде
1
осъден да заплати на ответника претендираните от последния разноски за адвокатско
възнаграждение. Същевременно, съдът приема за основателно направеното от ищеца
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, като в тази връзка
взе предвид характера на производството, извършените от пълномощника на ответника
действия по осъществяване на правна защита и съдействие и процесуално представителство,
липсата на проведени открити съдебни заседания по делото, както и разпоредбите на чл. 7,
ал. 1, т. 4 и § 2а от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което намира, че на ответника следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в минимален размер от 720 лв., с вкл. данък върху добавената
стойност, с оглед представените доказателства за регистрация по ЗДДС.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определението от 05.05.2022 г., постановено по гр.д. № 711/2022г. по
описа на СРС, 138 с-в, в частта относно разноските, като
ОСЪЖДА СН. Т. ХР., ЕГН ********** , с адрес: гр. София, ж.к. „ Хаджи Димитър“,
бл. 115, вх. Г, ет. 2, ап. 78, да заплати на 19 СУ „ Елин Пелин“ – гр. София, Булстат хххх,
с адрес: гр. София, ул. „ Яков Крайков“ № 16, на основание чл.78, ал.4 ГПК сумата от 720
лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2