№ 164
гр. София, 18.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Биляна М. Вранчева
Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно
дело № 20231100600129 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК, вр. чл. 249, ал.3 от НПК.
Образувано е по частен въззивен протест на прокурор при СРП срещу
определение от 19.10.2022г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 122
състав, постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 9108/2022г. по описа на
СРС, с което е прекратено съдебното производство по делото на осн. чл. 249, ал.2, вр.
чл. 248, ал.1, т.3 от НПК.
Във въззивния частен протест се твърди, че атакуваното определение за
прекратяване на съдебното производство по делото е е незаконосъобразно, тъй като е
неправилно и се прави искане за неговата отмяна. Поддържа се, че правото на защита
на обвиняемите не е нарушено, като са въведени всички съставомерни факти по
отношение на изпълнителното деяние на хулиганството, като за обв. К. и обв. Р. са
посочени и допълнително извършените от тях действия. Оспорва се и подхода на
състава на СРС, който след изпълнение на предходните му указания, констатира нови
нарушения на правото на защита на обвиняемите. Прави се искане за отмяна на
определението на СРС от 19.10.2022г. и връщане на делото на СРС за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Срещу така депозирания частен протест е постъпил писмен отговор от адв. А. И.
– защитник на обв. К., в който се оспорва основателността му.
Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в протеста, атакуваното
определение и материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Съдебното производство пред СРС е образувано въз основа на обвинителен акт,
1
с който обвиняемите Ю. К., О. Р., В. К. и С.И. са предадени на съд за извършени
престъпления по чл. 325, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл. 131, ал.1, т.12, вр.
чл. 130, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Съставът на СРС в проведеното разпоредително заседание на 19.10.2022г.
повторно е прекратил съдебното производство по делото, като решаващите му мотиви
за това процедиране се изразяват в констатирани недостатъци в обвинителния акт и в
частност неясноти и противоречия в обвинителния акт, довели до нарушаване на
правото на защита на обвиняемите да научат в какво са обвинени – едновременното
наличие на съучастие под формата на съизвършителство при хулиганските действия на
четиримата обвиняеми, но включването в деятелността на обв. К. и обв. Р. и други
действия; описаните от обв. К. и обв. Р. повреди на автобуса, включени в
съставомерната им активност по чл. 325, ал.1 от НК са извършени хронологично след
нанасянето на престъплението по чл. 131 от НК, т.е. е налице прекъсване на
съвместната противоправна деятелност на четиримата обвиняеми , което и предполага
наличието на второ по време изпълнително деяние на хулиганство.
При така изложените факти от процесуално значение, атакуваното понастоящем
определение на СРС се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Не са налице претендираните от съдията – докладчик неяснота и противоречие в
обвинителния акт относно описанието на престъплението по чл. 325, ал.1 от НК за
всеки от четиримата обвиняеми. Това, че за обв. К. и обв. Р. са включени и техни
самостоятелни действия, довели до увреди на имущество, не води до „противоречие“ с
правната рамка на обвинението за съучастие под формата на съизвършителство, а
съответства на самостоятелно предприето от всеки от тях активно поведение с
увреждащ характер, т.е. за обвиняемите е инкриминирана обща активност, като за К. и
Р. са включени и техни действия извън нея, което не прави обвинението неясно и
противоречиво, напротив – налице е конкретизация за всеки от обвиняемите. От
правна гледна точка обвинението за съучастие не е несъвместимо с включените за К. и
Р. повреди по ППС, тъй като има твърдения за общи за четиримата обвиняемите
непристойни действия. Тъй като избраната от прокурора квалификация е по чл. 325,
ал.1 от НК , въпросът за отговорността за нанесените повреди по автобуса не е от
кръга, включен в чл. 102, т.2, пр.2 от НПК, а е и пределно ясно описано в
обвинителния акт, че само обв. К. е счупил дясното странично огледало на автобуса за
обратно виждане, а обв. Р. самостоятелно е счупил стъклото на предната врата на
автобуса и дърпал с ръце една от чистачките на предното панорамно стъкло на
автобуса. В тази смисъл неяснота и противоречие между твърдените от прокурора
факти и избраната правна квалификация не е налично.
На последно място въззивният съд не счита, че описаното в акта на
2
обвинението „прекъсване“ в темпорален аспект на хулиганските действия на обв. К. и
обв. Р. чрез нанасянето на инкриминираната телесна повреда на св. Н. и последващото
им възобновяване, противоречи на избраната от прокурора конструкция на
обвинението за наличието на едно ( без приложение на института на чл. 26, ал.1 от НК)
престъпление против реда и общественото спокойствие, съобразявайки описаната
конкретика и динамика на инкриминирания инцидент и последователността на
активността на четиримата обвиняеми в и извън превозното средство и съвсем кратния
времеви интервал, в който са се развили всички описани от прокурора действия. Извън
това единствено в правомощията на прокурора е да утежни ( с приложение на чл. 26,
ал.1 от НК) положението на обв. К. и обв. Р., а за съда е приложимо правомощието да
ги оправдае за инкриминираните действия ако счете, че не се включват в
изпълнителното деяние на престъплението.
Следва извод, че обвинителният акт съответства на изискванията на чл. 246 от
НПК, в него са посочени в достатъчен обем фактически твърдения, позволяващи
адекватна защита на обвиняемите и детерминиращи предмета на делото по
предметен, обектен и времеви параметри. Правото на защита на обвиняемите да научат
в какво точно са обвинени не е нарушено.
Изложеното мотивира настоящия състав да счете протестираното разпореждане
на СРС, НО, 122 с-в за незаконосъобразно, което налага неговата отмяна и връщането
на делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по същото
съобразно указанията, дадени по-горе.
По изложените съображения и на основание чл. 345, ал.1 от НПК , Софийски
градски съд, НО, ХІV в.с-в
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение, постановено в разпоредително заседание от
19.10.2022г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 122 състав по н.о.х.д.
№ 9108/2022г. по описа на СРС, с което е прекратено съдебното производство по
делото и ВРЪЩА делото на СРС, НО, 122 с-в за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4