Р Е Ш Е Н И Е
№………./.....01.2018 г.
гр. Варна
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание, проведено на двадесети и втори януари през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
СТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
мл.с. МИЛЕНА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Николова
въззивно гражданско дело № 159 по описа за
2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.435, ал.2 ГПК.
Образувано е по жалба вх. №
127/10.01.2018 г. по описа на ЧСИ – Людмил Станев, с рег. №
895 от Х.Й.П., ЕГН ********** *** срещу действия на ЧСИ Илиана Станчева, рег. №
712, изразяващи се в отказ да прекрати изпълнителното производство по отношение
на нея и насочване на изпълнението срещу собствения й недвижим имот с
административен адрес гр. Варна, ул. „Мадара“ № 20а, ет. 4, ап. 9.
Жалбоподателката излага, че със заявление от 11.12.2017 г. по
изпълнително дело № 1632/2017 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 е
поискала прекратяване на производството спрямо нея, което съдебният изпълнител
незаконосъобразно е отказал, като изменил постановлението, с което е
конституирана като длъжник. Сочи, че тя се явява трето лице в изпълнителното
производство, тъй като не е длъжник по изпълнителните листове, представени от
взискателя. От друга страна е конституирана за обезпечено задължение, което е
погасено в други изпълнителни производства по същите изпълнителни листове.
Заявява, че с нотариален акт за договорна ипотека е учредено обезпечение на
договор за кредит, за паричното задължение по който е издаден изпълнителен
лист, който не е представен в настоящото изпълнително производство. Причината
е, че банката е удовлетворила вземането си по предходни изпълнителни дела.
Изпълнителните листове, по които е конституирана като длъжник от съдебния изпълнител,
са издадени във връзка с други договори за кредит, изпълнението на които
собствения й недвижим имот не обезпечава. По делото са представени два
изпълнителни листа, като задължението по единия е обезпечено с ипотека върху
други недвижими имоти, а задължението по другия - с ипотека само върху поземления
имот, в който е изграден собствения й апартамент и касае само земята, но не и
сградата.
По същество отправя искане
за отмяна на действията на ЧСИ, изразяващи се в отказ да се прекрати
производството срещу нея и насочване на изпълнението към собствения й недвижим
имот.
Прави доказателствено
искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза със задача към вещото
лице да установи, че дългът, който е обезпечен с ипотека върху собствения й недвижим
имот, е погасен.
С жалбата е направено и
искане за спиране на изпълнението на основание чл. 438 ГПК, по отношение на
този имот, до произнасяне с решение по нея.
В срока по чл.436, ал.2 ГПК дружеството - взискател
„Банка Пиреос България“ АД, чрез надлежно упълномощен процесуален представител -
адв. А.Б., е депозирало писмен отговор, с който моли
за отхвърляне на жалбата като неоснователна, поради това, че съдът не може да
разглежда възражение за недължимост на дълга или за дължимост на различна сума,
доколкото това може да стане по реда на чл. 439 ГПК. Посочва, че дружеството - взискател изрично е
посочило за задълженията по кои изпълнителни листове отговарят третите лица –
ипотекарни длъжници, като изрично е уточнено, че същите не отговарят по един от
изпълнителните листове.
В срока по чл.436, ал.2 ГПК не е постъпил отговор
от длъжниците „Матико - 2000“ ООД, А.Т.Т., А.К.С. и С.В.К..
На основание чл.436,
ал.3 ГПК ЧСИ Людмил Станев е приложил към жалбата мотиви на обжалваните
действия, като изразява становище за неоснователност на същата поради това, че
при образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил подробно размера на
дълга по всеки един от представените три изпълнителни листа. Посочва, че
жалбоподателката е собственик на имот, върху който е имало вписана договорна
ипотека към датата на закупуването му, като в постановлението за
конституирането й като длъжник изрично е посочено за вземанията по кои
изпълнителни листове отговаря, като същите не са погасени в предходните
изпълнителни дела и са обезпечени с ипотека върху собствения й имот. Поради
липса на компетентност да разрешава материално правния спор между страните,
оставил без уважение искането на жалбоподателката за прекратяване на
изпълнителното производство спрямо нея.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по
чл. 436, ал.1 от ГПК и е допустима, като следва да бъде разгледана по същество.
Производството по изп. дело № 1632/2017 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, с рег. № 895,
район на действие – района на Окръжен съд – Варна, е образувано на
28.09.2017 г. по молба на „Банка Пиреос България“ АД въз основа на следните
изпълнителни листове:
1)
Изпълнителен лист от 29.11.2012 г., издаден на основание чл. 417, т. 2 и
чл. 418 ГПК по гр. д. № 17551/2012 г. на
ВРС, с който „Матико-2000“ ООД, А.Т.Т., А.К.С. и С.В.К.
са осъдени да заплатят солидарно на „Банка Пиреос България“ АД сумата в общ
размер на 33540,25 евро, от която: сумата 30067,71 евро, представляваща
неизплатена главница по договор за
кредит № 772/18.06.2007 г., сумата от 77,96
евро, представляваща възнаградителна лихва по чл. 58, ал. 1 от раздел II от договора за периода от 27.03.2012 г. до
27.06.2012 г. вкл. и сумата от 3394,58 евро, представляваща наказателна лихва
по чл. 7, ал.1 от раздел II от договора за периода от 22.05.2012 г. до 27.11.2012 г. вкл., ведно
със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 28.11.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 2417,97 лева – разноски по делото. На гърба на изпълнителния лист е обективирано постановление на ЧСИ Станимира Костова –
Данова от 05.07.2017 г., с което прекратява изп. дело № 286/2015 г. на
основание чл. 433, ал.1, т. 2 ГПК, като не
са удостоверени извършени плащания по изпълнителното дело към взискателя. Удостоверена
е датата на последното изпълнително действие – 11.04.2015;
2)
Изпълнителен лист от 30.11.2012 г., издаден на основание чл. 417 и 418 ГПК по ч.гр.д. № 17557/2012 г. на ВРС,
с който „Матико-2000“ ООД, А.Т.Т., А.К.С. и С.В.К. са
осъдени да заплатят солидарно на „Банка Пиреос България“ АД сумата от 81721,05
евро, непогасена главница, дължима по договор
за кредит 1373/2007 г. от 19.10.2007 г. и описаните в листа анекси, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението (28.11.2012
г.) до окончателното й изплащане, сумата от 1085,01 евро, възнаградителна лихва
за периода от 24.03.2012 г. до 24.10.2012 г., сумата от 7213,28 евро,
наказателна лихва за периода 22.05.2012 г. до 27.11.2012 г., сумата от 394,05
евро, административна такса на основание чл. 418 вр. чл. 417, т.2 ГПК, сумата
от 5754,99 лв., представляваща направени в производството съдебно-деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78 ГПК. На гърба на
изпълнителния лист е обективирано постановление на
ЧСИ Станимира Костова – Данова от 05.07.2017 г., с което прекратява изп. дело № 285/2015 г. на
основание чл. 433, ал.1, т. 2 ГПК, като са удостоверени извършени плащания по изпълнителното дело към взискателя в размер 145207,61 лв. Удостоверена е датата на
последното изпълнително действие – 11.04.2015;
3)
Изпълнителен лист от 12.09.2013 г., издаден на основание чл. 417 и чл.
418, ал. 2 ГПК по ч.гр.д. № 4240/2013 г.
на ВРС, с който „Матико-2000“ ООД, А.Т.Т., А.К.С.
и С.В.К. са осъдени да заплатят солидарно на „Банка Пиреос България“ АД сумата
от 176190,03 евро, от които 167920,15 евро, представляваща главница по договор за кредит № 644/06.06.2008 г. и анекси към него; сумата в размер на
2372,84 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода 20.12.2012 г. –
14.02.2013 г. вкл. по чл. 5, ал. 1 от раздел II от договора и анекси към него; сумата в размер на
5829,55 евро – наказателна лихва за периода от 20.01.2012 г. – 26.03.2013 г.;
67,49 евро – разноски за платени нотариални такси, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 27.03.2013 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 6891,95 лв. – заплатена държавна такса и 3896 лв.–
юрисконсултско възнаграждение. На гърба на изпълнителния лист е обективирано постановление на ЧСИ Станимира Костова –
Данова от 05.07.2017 г., с което прекратява изп. дело № 286/2015 г. на
основание чл. 433, ал.1, т. 2 ГПК, като не
са удостоверени извършени плащания по изпълнителното дело към взискателя. Удостоверена
е датата на последното изпълнително действие – 11.04.2015.
От
нотариален акт за договорна ипотека № 50, том II, рег. № 1576, дело № 250 от 2008 г., вписан в Служба по
вписванията – Варна с вх. рег. № 8817 от 07.04.2008 г., акт № 2,
том VIII, дело № 6517 се установява, че за обезпечаване на главното задължение, заедно с
всички лихви, такси, комисионни разноски
върху него, по договор за кредит №
772/18.06.2007 г. е учредена в полза на кредитора „Банка Пиреос България“
АД договорна ипотека върху апартамент с административен адрес гр. Бяла, кв. „Чайка“, бл. А, ет. 4, ап. 24; дворно
място с площ от 247 кв. м., находящо се в гр. Варна,
район Аспарухово, ул. „Маркови кули“ № 43, представляващо УПИ ХVI-561; дворно място с площ от 271 кв. м., находящо
се в гр. Варна, район Аспарухово, ул. „Маркови кули“ № 43, представляващо УПИ ХVIII-561.
От
нотариален акт № 157, том III, рег. № 5337, дело № 450/2007 г., вписан в Служба по вписванията – Варна с
рег. № 16865 от 19.06.2007 г., акт №
173, том ХII, дело № 12727 се установява, че за обезпечаване на главното задължение,
заедно с всички лихви, такси, комисионни
разноски върху него, по договор за
кредит № 772/18.06.2007 г. е учредена в полза на кредитора „Банка Пиреос
България“ АД договорна ипотека върху апартамент с административен адрес гр.
Варна, бул. „Чаталджа“ № 20, вх.Г, ет. 3, ап. 71;
апартамент с административен адрес гр. Варна, ул. „Хан Кубрат“ № 5, ап. № 2.
От
нотариален акт за договорна ипотека № 136, том V, рег. № 5245, дело № 936 от 2007 г., вписан в Служба по вписванията - Варна
с вх. рег. № 31373 от 22.10.2007 г.,
акт № 26, том ХХIV, дело № 24349 се установява, че за обезпечаване на главното задължение,
заедно с всички такси, комисионни и разноски върху него, по договор за кредит 1373/2007 г. от
19.10.2007 г. е учредена в полза на кредитора „Банка Пиреос България“ АД
договорна ипотека върху недвижим имот - УПИ – II - 6422, 6423 с площ 389 кв. м., кв. 30 по плана на 17-ти подрайон на гр.
Варна (поземлен имот с идентификатор № 10135.2559.206 по КК на гр. Варна, скици
от л. 79 на ИД, л. 12 от въззивното дело), с
административен адрес гр. Варна, ул. „Мадара“ № 20а, ведно с правото на строеж
върху имота, както и всички настоящи и бъдещи подобрения и приращения върху
него.
От
нотариален акт за договорна ипотека № 56, том III, рег. № 2764, дело № 456 от 2008 г., вписан в Служба по вписванията - Варна
с вх. рег. № 16571 от 13.06.2008 г.,
акт № 125, том ХIV, дело № 12706, поправен с нотариален акт № 96, том III, рег. № 2948, дело № 496 от 2008 г., вписан в Служба по вписванията - Варна
с вх. рег. № 17723 от 23.06.2008 г.,
акт № 125, том ХV, дело № 13636, се установява, че за обезпечаване на главното задължение
до размера от 36600 евро, заедно с всички лихви, такси, комисионни разноски върху
него, по договор за кредит № 644/06.06.2008 г. е учредена в полза на кредитора „Банка
Пиреос България“ АД договорна ипотека върху правото на строеж на апартамент № 9
(самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.2559.206.1.9 по КК на гр.
Варна, схема на л. 11 от въззивното дело), находящ се на четвърти етаж, с площ от 62,99 кв. м., ведно
с 5,7092 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, ведно с принадлежащата изба № 9 с площ 3,06 кв. м. Предмет на
ипотеката е също УПИ II – 6422, 6423 с площ 389 кв. м., кв. 30 по плана на 17-ти подрайон на гр. Варна, с
административен адрес гр. Варна, ул. Мадара“ № 20а (поземлен имот с идентификатор
№ 10135.2559.206 по КК на гр. Варна, скици на л. 79 от ИД, л. 12 от въззивното дело).
От
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот в груб строеж № 189, том III, рег. № 5841, дело 552/2009 г., вписан в Служба по вписванията – Варна
с вх. рег. № 20221 от 13.10.2009 г.,
акт № 163, том LVII, дело № 12382 се установява, че на 13.10.2009 г. „Матико-2000“ ООД
продава на Х.Й.П. недвижим имот в груб строеж – апартамент № 9, със застроена
площ 62,99 кв. м., съставляващ самостоятелен обект с ид.
№ 10135.2559.206.1.9, с административен адрес гр. Варна, ул. „Мадара“ № 20а,
ведно с избено помещение № 9 с площ 3,06 кв. м. , както и 5,7092 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, както и 19,99
кв. м. ид. части от дворното място.
По
искане на съдебния изпълнител е вписана възбрана върху апартамент № 9,
собственост на Х.П. (с вх. рег. № 27072/05.10.2017 г., акт № 122, том Х по
описа на Служба по вписванията – Варна).
С
постановление от 13.11.2017 г. на ЧСИ Людмил Станев по изпълнителното дело е
конституирана Х.П. като длъжник по изпълнителни листове, издадени по ч.гр.д. №
17557/2012 г. и по гр. д. № 17551/2012 г., двете по описа на РС – Варна, до
размера на продажната цена на Апартамент № 9, находящ се в гр. Варна, ул.
„Мадара“ № 20а.
По
изпълнителното дело е постъпило заявление вх. № 11511/11.12.2017 г. от Х.П., в
което е посочено, че задълженията по изпълнителните листове, издадени по ч.гр.д.
№ 17557/2012 г. и по гр. д. № 17551/2012 г., двете по описа на РС – Варна, не
са обезпечени с договорна ипотека върху собствения й апартамент № 9, находящ се
в гр. Варна, ул. „Мадара“№ 20А, ет. 4, като моли за прекратяване на изпълнителното
производство срещу нея.
На
19.12.2017 г. по изпълнителното дело е постъпило становище от взискателя „Банка
Пиреос България“ АД, в което се уточнява, че посочените в молбата за образуване
на изпълнителното дело трети лица следва да бъдат конституирани като длъжници
по издадените изпълнителни листове по ч.гр.д. № 4240/2013 г. и и ч. гр. д. №
17557/2012 г., като изрично е посочено, че собствениците на ипотекирани имоти
не отговарят за вземането по изпълнителен лист, изд. по ч. гр. д. № 17551/2012
г. по описа на РС – Варна.
Във
връзка с направеното уточнение, ЧСИ Людмил Станев с постановление от 20.12.2017 г. изменя постановлението от 13.11.2017 г. по
отношение на отговорността на Х.Й.П., както следва: за вземането по изп. лист,
издаден по ч.гр.д. № 4240/2013 г. по описа на ВРС, с апартамент № 9 - за сумата
от 36600 евро, равняващи се на 71 583,38 лева, ведно със законната лихва и
разноските по изпълнението, направени във връзка с имота; за вземането по
изпълнителен лист, издаден по ч.гр. д. № 17557/2012 г. по описа на ВРС - с
равностойността на притежаваните идеални части от дворното място, върху което е
построена сградата и правото на строеж върху него.
На
20.12.2017 г. е извършен опис на апартамент № 9, собственост на Х.П., в
присъствието на баща й Йордан Павлов.
На
22.12.2017 г. в гр. на адрес гр. Варна, ж.к. „Чайка“, бл. 11, вх. Б, ет. 3, ап.
24 (на входната врата на жилището) е залепено уведомление до Х.П., в което е
посочено, че в двуседмичен срок следва да се яви в кантората на съдебния
изпълнител за получаване на постановление на ЧСИ.
На
03.01.2016 г. по изпълнителното дело е постъпила оценителна експертиза за процесния апартамент, която с протокол от 04.01.2018 г. е
предявена на Йордан Павлов.
С
оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Активната и пасивната легитимация в изпълнителното
производство се определят от изпълнителния лист, според който взискател може да
бъде само лицето, което изпълнителният лист сочи като кредитор, а длъжник по
изпълнението може да бъде само лицето, което изпълнителният лист сочи като
длъжник по вземането или като лице, отговарящо за него.Съобразно закона обаче –
конкретно нормата на чл.429 ал.2 и ал.3 от ГПК, съществуват и изключения от
това правило, и те са относими към конституирането
като длъжници в изпълнителното производство само на лицата, които са наследници
на починал длъжник или такива, обезпечили дълга му чрез учредяване на залог или
ипотека върху свои вещи.
Тогава, когато изпълнението бива насочено към имот,
върху които е учредена ипотека, третото лице ипотекарен
гарант добива качеството на длъжник, съгласно разпоредбата на чл. 429,
ал. 3 ГПК. Такова би било и положението на лицето, което се легитимира, че е
собственик на ипотекирания или възбранения имот, след
като този имот е бил обременен с ипотека или възбрана. То става длъжник по
изпълнителното дело щом изпълнението се насочва върху имота при изпълнението.
На собственика на имота следва да се изпращат всички съобщения, които се
изпращат на лично задълженото лице и същият следва да бъде призоваван при
извършване на самите изпълнителни действия. Следователно жалбоподателката
разполага с легитимация да обжалва действията на съдебния изпълнител.
На обжалване подлежат само тези действия и откази
на съдебния изпълнител, които са изрично посочени в закона, като изпълнителните
действия и откази може да бъдат обжалвани само от посочените в закона лица и
само на посочените в закона основания. По арг. от
435, ал. 2, т. 6 ГПК отказът на съдебния изпълнител да прекрати принудителното
изпълнение подлежи на обжалване. В конкретния случай до съдебния изпълнител е
отправено изрично искане за прекратяване на изпълнителното дело по отношение на
Х.П., като непосредствено след това съдебният изпълнител е изготвил постановление, с което изменя първоначалното такова за
конституиране на П. и очертава изрично пределите на нейната отговорност, като
посочва, че е взел предвид постъпилите по делото възражения, молби и становища.
В този смисъл е налице отказ от страна на съдебния изпълнител да прекрати
производството, поради което жалбата се явява допустима.
От конкретните факти по това производство става
ясно, че върху процесния, описан в жалбата имот, е
била учредена договорна ипотека в полза на взискателя – „Банка Пиреос България“
АД, преди жалбоподателката Х.П. да придобие
собствеността върху същия.
Предмет на нотариален акт за договорна ипотека №
136, том V, рег. № 5245, дело № 936 от 2007 г., вписан в Служба по вписванията - Варна с вх. рег. № 31373 от 22.10.2007 г., акт № 26, том ХХIV, дело № 24349, е поземлен имот с идентификатор № 10135.2559.206 по КК на гр. Варна,
ведно с правото на строеж върху имота, както и всички настоящи и бъдещи
подобрения и приращения върху него. Посоченото, че ипотеката обхваща правото на
строеж върху имота обуславя извод, че същата се разпростира и върху изградения
в имота апартамент № 9 (самостоятелен обект с ид. №
10135.2559.206.1.9), за който правото на строеж е принадлежало първоначално на
кредитополучателя и страна по договора за ипотека. От съдържанието на договора
се установява, че ипотеката обезпечава изпълнение на задължението по договор за кредит 1373/2007 г. от
19.10.2007 г., за което е издаден изпълнителен лист от 30.11.2012 г. по ч.гр.д. № 17557/2012 г. на ВРС. По този
изпълнителен лист дългът е погасен частично – постъпили са плащания към
взискателя в размер на 145207,61 лв.
Предмет на нотариален акт за договорна ипотека №
56, том III, рег. № 2764, дело № 456 от 2008 г., вписан в Служба по вписванията - Варна с вх. рег. № 16571 от 13.06.2008 г., акт № 125, том ХIV, дело № 12706, поправен с нотариален акт № 96, том
III, рег. № 2948, дело № 496 от 2008 г., вписан в Служба по вписванията - Варна с вх. рег. № 17723 от 23.06.2008 г., акт № 125, том ХV, дело № 13636, е поземлен имот с идентификатор № 10135.2559.206 по КК на гр. Варна,
както и правото на строеж на обекти от жилищната сграда в имота, измежду които
и апартамент № 9 (самостоятелен
обект с ид. № 10135.2559.206.1.9). От съдържанието на
договора се установява, че ипотеката обезпечава изпълнение на задължението по договор за кредит № 644/06.06.2008 г., за което е издаден изпълнителен лист от
12.09.2013 г., издаден по ч.гр.д. №
4240/2013 г. на ВРС. По този изпълнителен лист дългът е изцяло непогасен
(не са удостоверени плащания към взискателя по предходното изпълнително дело).
Посочените изпълнителни листове са представени от
взискателя с молбата за образуване на изпълнителното дело, като взискателят е
поискал принудителното удовлетворяване на вземанията по тях. Следователно
неоснователно се явява възражението на жалбоподателката, че не е длъжник по
изпълнителните титули, представени от взискателя.
Не се установява и погасяване на дълга по
посочените два изпълнителни листа в хода на предходните изпълнителни
производства, предвид направените отбелязвания на гърба им. Предходният съдебен
изпълнител е посочил, че прекратява изпълнителното производство по искане на
взискателя, като е отбелязал, в изпълнение на задължението си по чл. 455, ал.
2, изр. посл. ГПК, постъпването на суми само по изпълнителен
лист от 30.11.2012 г. по ч.гр.д. № 17557/2012 г. на ВРС, по който общия размер
на дълга възлиза на 90413,39 евро (левова равностойност - 176833,22 лв.) и
5754,99 лева, като с постъпилата сума от 145207,61 лв. очевидно не е погасен в
цялост.
Действително предмет на изпълнителното производство
са и вземанията по изпълнителен лист от 29.11.2012 г., издаден на основание по
гр. д. № 17551/2012 г. на ВРС, които не са обезпечени с недвижимия имот,
собственост на жалбоподателката, но изрично съдебния изпълнител е посочил в
постановлението си от 20.12.2017 г., че жалбоподателката е конституирана като
длъжник само за вземанията по другите два изпълнителни титула.
Предмет на съдебен
контрол в настоящото производство е отказът на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното производство. Доколкото са налице изпълняеми
вземания (удостоверени в съответните изпълнителни листове), изпълнението на
които е обезпечено с договорна ипотека върху имота на жалбоподателката
(удостоверено в описаните нотариални актове за договорна ипотека), съдебният
изпълнител законосъобразно е отказал прекратяване на изпълнителното
производство, а жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
В случай, че
жалбоподателката твърди, че вземането, обезпечено с ипотека върху собствения й недвижим
имот е погасено изцяло, възможността да осъществи защитата си срещу материално
незаконосъобразно принудително изпълнение е чрез иск по чл. 439 ГПК. Поради
това ирелевантно е направеното доказателствено
искане за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза със задача на вещото
лице да установи дали задължението по издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. №
4240/2013 г. на ВРС е погасено.
Тъй като с настоящото
решение съдът се произнася по съществото на повдигнатия спор, остава без
предмет искането за спиране на изпълнението и затова съдът не се произнася по
него.
Воден от горното, съставът на Варненския окръжен
съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 127/10.01.2018 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, с рег. № 895
на КЧСИ, район на действие Окръжен съд – Варна, от Х.Й.П., ЕГН ********** ***, срещу
действия на ЧСИ Людмил Станев, изразяващи се в отказ да прекрати по отношение
на същата изпълнителното производство, издавайки постановление от 20.12.2017 г.
за изменение на отговорността на Х.Й.П. по изпълнителното дело.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.