РЕШЕНИЕ
№ 1217
гр. Пловдив, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Пламена Н. Славова - Милева
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско
дело № 20225330103702 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, с
актуално наименование „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, против А. Н. С., ЕГН
**********, с адрес: ******, с която е предявен установителен иск с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД. В исковата молба се твърди, че между ответника и
„БТК“ ЕАД възникнало облигационно правоотношение по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 17095926001
от 18.01.2019 г., с който абонатът добавил за ползване интернет услуга по
тарифен план VIVACOM Fibernet 50, с месечна абонаментна такса в размер
на 21,80 лева с ДДС, като добавил за ползване и телевизионна услуга по
тарифен план TV М+, с месечна абонаментна такса в размер на 20,99 лв. с
ДДС, за срок на договора от 24 месеца. Във връзка със сключения договор от
18.01.2019 г. за предоставяне на мобилни услуги, били издадени следните
фактури: №*****г., № ***** г. и № **********/22.05.2019 г., за периода
22.02.2019 г. – 21.05.2019 г. Сочи, че за отчетен период 22.03.2019 г. –
21.04.2019 г., операторът начислил незаплатени услуги в размер на сумата от
24,70 лв. с ДДС, обективирана във фактура № **** г., с падеж: 08.04.2019 г.;
за отчетен период 22.04.2019 г. – 21.05.2019 г., е начислена сумата от 22,80 лв.
с ДДС, обективирана във фактура №***** г., с падеж: 08.05.2019 г.; за
отчетен период 22.05.2019 г. – 21.06.2019 г., е начислена сумата от 22,80 лв. с
ДДС, обективирана във фактура № **********/22.05.2019 г., с падеж:
08.06.2019 г. Общият размер на неплатените суми за ползвани мобилни
1
услуги е в размер на сумата от 70,30 лв. Вземането било прехвърлено с
договор за цесия от 16.10.2018 г. на „С. Г. Груп“ ЕАД, което дружество го
прехвърлило с договор за цесия от 01.10.2019 г. на „ЮБЦ“ ЕООД, за което
към исковата молба се представя уведомление, което да бъде връчено на
ответника. Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
10024/26.11.2021 г. по ч.гр.д. № 18509/2021 г. на ПдРС, ХХІІ гр.с., връчена
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, при което възникнал правен интерес от
предявяване на настоящите искови претенции в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Моли предявеният иск да бъде уважен, като бъде признато за установено, че
ответникът му дължи сумата от 70,30 лв. Претендират се разноските в двете
производства.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника е
подаден отговор, с който искът се оспорва по основание и размер. Счита, че
ищецът не е легитимиран да претендира заплащането на каквото и да било
вземане от ответника. Излага, че не е налице валидно облигационно
правоотношение между ищеца и ответника. Твърди, че договорите за цесия
не били съобщени на ответника, като същият не бил надлежно уведомен за
тях, поради което договорите за цесия нямат действие по отношение на
ответника. Счита, че с исковата молба няма как да се извърши уведомяване
или връчване на уведомление на ответника, чрез назначения особен
представител. Оспорва действителността на договорите за цесия, като счита
същите за недействителни /нищожни/, поради противоречие със закона,
съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и алтернативно – поради невъзможен
предмет – чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД. Тъй като договорите били възмездни, то
същите са недействителни и поради липса на цена на конкретното
прехвърляно вземане от ответника. Поради изложеното, счита, че ищецът не
разполага с валидно съществуващо, ликвидно и изискуемо вземане, което да
подлежи на принудително изпълнение. Сочи, че в договорите за цесия не е
уговорен точният размер на прехвърленото вземане, както и от какво се
състои цедираното към ответника вземане. Освен това, ответникът не бил
уведомяван за настъпила предсрочна изискуемост на вземането в пълен
размер. Оспорва съществуването на валидно облигационно правоотношение
по договор за телекомуникационна услуга, сключен между ответника и „БТК“
ЕАД от 18.01.2019 г. Ответникът не е ползвал твърдените
телекомуникационни услуги IPTV, тъй като такива реално не му били
предоставени. От страна на „БТК“ ЕАД, не му били предоставили
съответното техническо оборудване – ТВ приемник, модем, Wi-Fi рутер и др.,
чрез което да бъдат ползвани тези услуги. В самия договор било записано, че
избраната услуга се активира от БТК при наличието на техническа
възможност, в срок от 10 работни дни, за което се подписва констативен
протокол. Поради което, твърди да е налице неизпълнение на договора от
страна на „БТК“ ЕАД. Оспорва фактурираните количества предоставени
услуги, както и остойностяването им. Същите не били предоставени на
ответника, нито били ползвани от него. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на
2
доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и правна
страна.
По допустимостта на иска, съдът приема следното. В заповедта за
изпълнение по чл.410 ГПК е обективирано вземане в размер на 70,30 лв., като
е посочено, че това е дължима сума за ползвани далекосъобщителни услуги за
периода 22.02.2019г. до 21.05.2019г. Същите изявления се съдържат и в
подаденото заявление по чл.410 ГПК, където в допълнение се цитират и
фактурите, в които е начислена търсената сума, а именно – фактури от
22.03.2019г., 22.04.2019г. и от 22.05.2019г. В исковата молба, обаче, за първи
път се уточнява, че вземането по фактурата от 22.05.2019г. – 22,80 лв.,
всъщност касае предоставяни услуги за друг период, който не е въведен в
заповедното производство – период 22.05.2019г. – 21.06.2019г. Посочено е
дори, че главницата, на обща стойност 70,30 лв., е формирана за период до
06/2019г. Заповедното производство е рамка на исковата претенция по чл.422
ГПК, която определя нейната допустимост. Доколкото ищецът заявява
претенция за друг период, непосочен в заявлението и в заповедта за
изпълнение, в тази част искът е недопустим. Макар да се търси същата сума,
въз основа на същата фактура (която има значението на доказателство, а не на
основание на вземането), променя се основанието на претенцията, която е
била заявена като ползвани далекосъобщителни услуги за период до
21.05.2019г. За една част от общата претенция, на стойност 22,80 лв. по
фактурата от 22.05.2019г., се твърди ново основание, а именно – че това е
стойността на далекосъобщителни услуги, ползвани през друг период –
22.05.2019г. – 21.06.2019г. Основанието на претенцията, като съвкупност от
твърдения за фактическите обстоятелства за възникване и изискуемост на
едно вземане, не се изчерпва с договора, въз основа на който е възникнало
задължението, но включва и предмета на задължението. В случая именно в
предмета на задължението е несъответствието между посоченото в заповедта
за изпълнение и в исковата молба. Касае за задължение с различен предмет,
доколкото се твърди, че дължимата сума 22,80 лв. по фактура от 22.05.2019г.
се отнася до предоставени услуги през друг период, различен от посочения в
заповедното производство. Поради изложеното в тази част исковата молба
подлежи на връщане, производството – на прекратяване, а заповедта за
изпълнение – на обезсилване. Няма пречка съдът да стори това и с решението,
доколкото за допустимостта на процеса се следи служебно, включително и
във въззивното производство, а защитата на ищеца е гарантирана с
възможността да обжалва съответния съдебен акт.
Като допустима, на установяване в настоящото производство подлежи
претенцията в остатъчен размер от 47,50 лв. за период от 22.02.2019г. до
21.05.2019г.
Предявен е иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.
с чл.99 ЗЗД.
За основателността на исковата претенция следва да са реализирани
следните юридически факти – възникване на облигационно отношение между
„БТК“ ЕАД и ответника, изпълнение задължението на „БТК“ ЕАД да
3
предостави уговорените далекосъобщителни услуги, настъпване падежа за
плащането на съответната цена на услугите, валидно сключени договори за
цесия, които са били съобщени на длъжника, по които последен цесионер е
ищецът. Всички тези обстоятелства са били разпределени в тежест на ищеца с
доклада по делото, вкл. да установи предоставяне на услугите за исковия
период и ползването им от ответника.
Макар ищецът да е установил, че страните са сключили договор за
предоставяне на интернет и телевизия, не е доказано при пълно и главно
доказване, че в изпълнение на задължението си по договора „БТК“ ЕАД е
предоставил уговорените услуги и те са били ползвани в процесния период.
Още с исковата молба за доказване на тези обстоятелства са били представени
фактури с приложено извлечение от потребените услуги (на гърба на всяка
фактура), както се сочи в исковата молба. Доколкото още с исковата молба
ищецът е представил доказателства по повод предоставените от него услуги,
съдът не е имал правомощие да му указва, че не сочи доказателства по тези
факти и по този начин предварително да се произнася по доказателствената
им стойност и по въпроса дали те в достатъчна степен установяват този
юридически факт. Действително, на гърба на представените фактури е
посочено за ползването на каква услуга, за какъв период и на каква стойност е
издадена фактурата, но доколкото тези документи не са подписани от
ответника, имат значение на частен документ, който не се ползва с
материална доказателствена сила. При наличие на възражение от страна на
ответника, че тези услуги не са предоставяни в процесния период, само
фактурите не са от естество да докажат този факт, доколкото съставляват
документ, едностранно издаден от кредитора по договора. От друга страна, от
договора от 18.01.2018г. за предоставяне на интернет и телевизия на
ответника, се установява, че избраната услуга се активира в срок до 10
работни дни, като при инсталация на съответното оборудване, се съставя
констативен протокол (стр. 5 от Договора). Следователно, услугите, предмет
на договора, не се предоставят с подписване на договора, а е необходима
тяхната активация в определен срок. Ищецът не доказа такава активация да е
извършена. В тази връзка по делото беше представен Констативен протокол.
Същият обаче не беше приет по делото, като представен след преклузията,
която настъпва с края на първото открито съдебно заседания и която изрично
е указана на страните. Следва да се посочи обаче, че дори този протокол да
беше приет по делото, той също не установява, че в исковия период услугите
са били активирани и предоставени на ответника, тъй като протоколът не
съдържа дата, на която е бил подписан от страните. По тази причина е
невъзможно да се установи към кой момент са били активирани процесните
услуги. Недоказано остава обстоятелството дали „БТК“ ЕАД в исковия
период е предоставяло услуги за интернет и телевизия на ответника.
Доколкото този факт е бил разпределен в тежест на ищеца да докаже,
последицата от недоказването му следва да се понесе от ищеца и се изразява
в отхвърляне на предявения иск като недоказан.
При това положение безпредметно се явява обсъждането на останалите
юридически факти от фактическия състав за възникване на вземането на
4
ищеца. Искът подлежи на отхвърляне. Ищецът няма право да му се присъдят
сторените разноски в исковото и заповедното производство поради
отхвърляне на иска и прекратяване на производството в друга част.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.99 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че А. Н. С., ЕГН **********, с адрес:
******, дължи на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД (с предишно
наименование „ЮБЦ“ ЕООД), ЕИК:*********, със съдебен адрес: гр. София,
бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, следната сума, за която е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 18509/2021г. на 22 гр.с. на ПРС, а
именно:
сумата в размер на 47,50 лв., представляваща стойността на ползвани
далекосъобщителни услуги за периода 22.02.2019г. – 21.05.2019г. по Договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ******от
18.01.2019г., сключен с „БТК“ ЕАД, вземанията по който били
последователно прехвърлени на „С.Г. Груп“ ООД с договор за цесия от
16.10.2018г. и на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД (с предишно наименование
„ЮБЦ“ ЕООД) с договор за цесия от 01.10.2019г. и Анекс от 10.03.2020г.
ВРЪЩА, на основание чл.130 ГПК, исковата молба, подадена от
„УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД (с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД),
против А. Н. С., в частта за разликата над отхвърлените 47,50 лв. до
първоначално претендираните 70,30 лв., която разлика в размер на 22,80
лв. представлява стойността на ползвани далекосъобщителни услуги за
период 22.05.2019г. – 21.06.2019г. по Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***** от 18.01.2019г., по
фактура № **********/22.05.2019г. и ПРЕКРАТЯВА производството в тази
част.
ОБЕЗСИЛВА издадената Заповед за изпълнение №
*****/26.11.2021г. по ч.гр.д. № 18509/2021г. по описа на 22 гр.с. на ПРС за
разликата над сумата в размер на 47,50 лв. до присъдените със заповедта
70,30 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Частта, с която исковата молба се връща, производството се прекратява
и заповедта за изпълнение се обезсилва, има характер на определение и
подлежи на обжалване с частна жалба пред ПОС в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
6