Р
Е Ш Е Н И Е
№
……../…………08.2020 год., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на шести юли две през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАЛЕНА Д. Мл. съдия
при
участието на секретаря ПЕТЯ П., разгледа докладваното от съдията К. Иванов в.
гр. дело № 628 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на С.П.К. ***, подадена чрез процесуален представител, срещу
Решение № 5516/09.12.2019 год., постановено по гр. дело № 852/2019 год. по
описа на РС-Варна, с което са отхвърлени предявени от въззивника С.П.К.
*** ЕГН ********** против А.Д.Н. ЕГН ********** с адрес: *** 13; В.Ф.С. ЕГН **********
с адрес: ***; С.Ж.С. ЕГН ********** с адрес: ***; Д.Ж.С. ЕГН ********** с
адрес: ***; П.Б.Д. ЕГН ********** с
адрес: ***; Й.С.К. ЕГН ********** с адрес: гр. Варна, ж. к. Младост №
101, вх. 5, ет. 2, ап. 4; И.К.П. ЕГН ********** с адрес: ***, ж. к. Вл.
Варненчик № 306, вх. З, ет. З, ап. 36; С.К.Б. ЕГН ********** с адрес: гр.
Варна, ж. к. Младост № 101, вх. 5, ет. 2, ап. 4; Ж. Р.Ж. ЕГН ********** с
адрес: *** и Н.П.Ж. ЕГН ********** с адрес: ***, обективно и субективно
съединени искове, както следва:
да
бъде прието за установено, че договор за дарение, обективиран в НА № 59, том
LXXXVIII, дело 18656, вх. рег.
№ 32924 от 15.12.2016 год. на СлВп, с който А.Д.Н. ЕГН **********
е дарила на Ж. Р.Ж., ЕГН ********** притежаваните от нея 1 / 6 ид. ч. от следните поземлени
имоти, находящи се в землището на с. Ботево, общ. Аксаково,
Варненска област: Поземлен
имот с идентификатор 05829.115.5
по КК на с. Ботево, общ. Аксаково, находящ
се в м. Белянката,
с площ 9399 кв. м.; Поземлен
имот с идентификатор 05829.184.40 по КК на с. Ботево, общ. Аксаково, находящ
се в м. Чернозем,
с площ 6719 кв. м.;
Поземлен имот с идентификатор 05829.194.13 по КК на с. Ботево, общ. Аксаково, находящ
се в м. Н.
чешма, с площ 9408 кв.м. и Поземлен имот с идентификатор 05829.207.26 по КК на с. Ботево, общ. Аксаково, находящ
се в м. Боева
чешма, площ 4224 кв. м., е нищожен като абсолютно симулативен, евентуално – нищожен като относително симулативен, прикриващ действителен
договор за покупко-продажба на описаните имоти и проглсяване на прикритата сделка –
покупко-продажба, на оснтование чл. 26, ал. 2, предл. пето, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД;
за
допускане на изкупуване (след разкриване на
симулацията и обявяване
на прикритата сделка) по действителния Договор за
покупко продажба, обективиран в НА № 59, том LXXXVIII, дело 18656, вх. рег. № 32924 от 15.12.2016г.
на СлВп, по силата на който А.Д.Н.
ЕГН ********** е продала на Ж. Р.Ж. ЕГН ********** по време на брака му с Н.П.Ж.,
ЕГН **********,
притежаваните от нея 1 / 6 ид. част от следните поземлени
имоти: Поземлен имот с идентификатор 05829.115.5
по КК на с. Ботево, общ. Аксаково, находящ
се в м.Белянката, с площ 9 399
кв. м.; Поземлен имот с идентификатор 05829.184.40 по КК на с. Ботево, общ. Аксаково, находящ
се в м. Чернозем,
с площ 6719 кв. м.;
Поземлен имот с идентификатор 05829.194.13 по КК на с. Ботево, общ. Аксаково, находящ
се в м. Н.
чешма, с площ 9408 кв.м. и Поземлен
имот с идентификатор 05829.207.26 по КК на с. Ботево, общ. Аксаково, находящ
се в м. Боева
чешма, площ 4224 кв. м., на осн. чл. 33, ал. 2 от ЗС;
за допускане на изкупуване по Договор за покупко
продажба, обективиран в НА № 149, том LXXXIX, дело № 18954, вх. рег. № 33078 от 19.12.2016 г. на СлВп, по силата на който В.Ф.С.
ЕГН **********, С.Ж.С. ЕГН ********** и Д.Ж.С. ЕГН ********** са продали на Ж. Р.Ж.
ЕГН ********** по време на брака му с Н.П.Ж. ЕГН **********, притежаваните от тях 1 / 6 ид. ч. от следните поземлени
имоти: Поземлен имот с идентификатор 05829.115.5
по КК на с. Ботево, общ. Аксаково, находящ
се в м. Белянката,
с площ 9399 кв. м.; Поземлен
имот с идентификатор 05829.184.40 по КК на с. Ботево, общ. Аксаково, находящ
се в м. Чернозем,
с площ 6719 кв. м.;
Поземлен имот с идентификатор 05829.194.13 по КК на с. Ботево, общ. Аксаково, находящ
се в м. Н.
чешма, с площ 9408 кв. м. и Поземлен
имот с идентификатор 05829.207.26 по КК на с. Ботево, общ. Аксаково, находящ
се в м. Боева
чешма, площ 4224 кв. м., на осн. чл. 33, ал.2 от ЗС;
за допускане на изкупуване по Договор за покупко
продажба, обективиран в НА № 24, том XXII, дело № 4556, дв. вх. рег. № 9337 от 21.04.2017г.
на СлВп, по силата на който П.Б.Д.
ЕГН **********, Й.С.К. ЕГН **********, И.К.П. ЕГН ********** и С.К.Б. ЕГН **********
са продали на Ж. Р.Ж. ЕГН ********** по време на брака му с Н.П.Ж. ЕГН **********, притежаваните от тях 2 / 9 ид. части от следните поземлени
имоти: Поземлен имот с идентификатор 05829.115.5
по КК на с. Ботево, общ. Аксаково, находящ
се в м.Белянката, с площ 9399 кв. м.; Поземлен
имот с идентификатор 05829.184.40 по КК на с. Ботево, общ. Аксаково, находящ
се в м. Чернозем,
с площ 6719 кв. м.;
Поземлен имот с идентификатор 05829.194.13 по КК на с. Ботево, общ. Аксаково, находящ
се в м. Н.
чешма, с площ 9408 кв. м. и Поземлен имот с идентификатор 05829.207.26 по КК на с. Ботево, общ. Аксаково, находящ
се в м. Боева
чешма, площ 4224 кв. м., на осн. чл. 33, ал.2 от ЗС.
В
жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обобщено се свеждат до недопускане на поискани от
жалбоподателя доказателства, в резултат на което същият е бил лишен от
възможността да установи твърденията си относно обуславящия иск за разкриване
на симулацията на договора за дарение, както и до неправилен анализ и преценка
на събраните доказателства.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с
което исковете му да бъдат уважени, ведно с присъждане на разноски за двете
инстанции.
В
писмени отговори, подадени в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ответниците А.Д.Н.; В.Ф.С.; С.Ж.С.; Д.Ж.С.; Й.С.К.; И.К.П.; С.К.Б.; Ж. Р.Ж.,*** и П.Б.Д. от гр. Добрич, чрез процесуалните си представители,
оспорват въззивната жалба, считат, че е неоснователна, а обжалваното решение –
правилно и настояват да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски.
Ответницата Н.П.Ж. не е подала отговор на жалбата.
В
съдебно заседание въззивникът С.П.К., чрез процесуален представител, поддържа
въззивната си жалба, а въззиваемите А.Д.Н.; В.Ф.С.; С.Ж.С.; Д.Ж.С.; Й.С.К.; И.К.П.; С.К.Б.; Ж. Р.Ж.,*** и П.Б.Д. от гр. Добрич, чрез процесуалните си представители,
поддържат подадените от тях отговори на въззивната жалба.
Въззиваемата
Н.П.Ж. не се явява, не
изпраща представител и не изразява становище.
Съдът съобрази следното:
В исковата си молба ищецът С.П.К. *** е навел
следните твърдения:
Ищецът и
ответниците А.Д.Н. ***,
В.Ф.С. ***, С.Ж.С. ***, Д.Ж.С. от гр. Варна, П.Б.Д. от гр. Добрич, Й.С.К. от гр. Варна, И.К.П. ***, С.К.Б. от гр. Варна, са съсобственици на основание наследяване и реституция
по ЗСПЗЗ на следните имоти, находящи се в землището на с. Ботево, община
Аксаково: Поземлен имот с идентификатор 05829.115.5 по КК на с. Ботево, община Аксаково, находящ
се в м. Белянката,
с площ от 9399 кв. м.; Поземлен имот с идентификатор 05829.184.40 по КК на с. Ботево, община Аксаково, находящ
се в м. Чернозем,
с площ от 6 719 кв. м.; Поземлен имот с идентификатор 05829.194.13 по КК на с. Ботево, община Аксаково,
находящ се в м. Н.
чешма, с площ от 9408
кв. м. и Поземлен имот с идентификатор 05829.207.26 по КК на с. Ботево, община Аксаково,
находящ се в м. Боева чешма, с площ от 4 224 кв. м.
На
17.11.2018 год. ищецът посетил
канцеларията на „Ж. Агро“ ЕООД за получаване на арендно възнаграждение за
стопанската 2017-2018 год. за описаните имоти и от служител на дружеството
разбрал, че по отношение на имотите е налице промяна в собствеността, поради
извършени разпоредителни сделки от част от съсобствениците в полза на Ж. Ж.,
едноличен собственик на капитала на дружеството- арендатор на същите тези имоти – „Ж. Агро“ ЕООД. След извършена справка в СлВп ищецът се снабдил с копие
от документите, материализиращи извършените разпореждания, от които се установява
следното: Съсобственикът А.Д.Н. е дарила на Ж. Р.Ж. – трето за съсобствеността лице – притежаваните
от нея 1/6 ид. част от описаните по – горе четири земеделски
имота, за което е съставен нот. акт №
59, том LXXXVIII, дело 18656, вх. рег.
№ 32924/15.12.2016 год. на СлВп – Варна. Непосредствено след извършване на горната сделка, на 19.12.2016 год. съсобствениците В.Ф.С.,
С.Ж.С. и Д.Ж.С. са продали на Ж. Р.Ж. притежаваните от тях 1 / 6 ид. ч. от описаните по–горе четири земеделски имота, за което е съставен нот. акт № 149, том LXXXIX, дело
18954, вх. рег.
№ 33078/19.12.2016г. на СлВп – Варна. На 27.12.2016 год. съсобствениците П.Б.Д.,
Й.С.К., И.К.П. и С.К.Б. са продали на Ж. Р.Ж. притежаваните от тях 2 / 9 ид. части от гореорисаните четири имота, за което
е съставен нот. акт №
24, том XXII, дело 4556, дв. вх. рег. № 9337/21.04.2017г. на СлВп – Варна.
Ищецът
твърди, че първата сделка – договорът за дарение по нот. акт №
59, том LXXXVIII, дело 18656, вх. рег.
№ 32924/15.12.2016 год. на СлВп – Варна – е симулативна и прикрива продажба, сключена
между съсобственик и трето за съсобствеността лица, за да се осуети
възможността за изкупуване, както на дарените 1 / 6 ид. част от съсобствените
имоти, така и на продадените впоследствие общо 7 / 18 ид. части от описаните по
– горе четири земеделски имота. Този довод ищецът обосновава със следното: дарението и двете продажби са
извършени в непродължителни периоди от време, при един и същ нотариус и с едни
и същи документи (скици), в поредност, позволяваща
формалното легитимиране на третото лице като съсобственик преди извършването на покупко-продажбите.
Продавачите са в близки родствени връзки помежду си. Между дарител и надарен родствена връзка няма, няма и
данни между страните по дарствената сделка да съществуват отношения, които да
предполагат възнаградителен характер на дарението. Твърди, че дарителката не е
познавала надарения преди сключването на договора за дарение. Дарителката
А.Д.Н. получава социална помощ по реда на Закона за социалното подпомагане,
поради което е житейски нелогично тя да
се разпореди безвъзмездно с единственото си недвижимо имущество. Според нотариалните актове, материализиращи дарението и
двете продажби, участниците в тях са представили едни и същи скици, данъчни
оценки и удостоверения за наследници, което навежда на предварителна съгласуваност
на действията на съсобствениците и предаването на цитираните документи след
извършването на всеки акт. Въз основа на горното счита, че дарението е
извършено единствено с цел да прикрие действително сключената между ответниците
А.Д.Н. и Ж.
Р.Ж. покупко-продажлба, а дарението е извършено с цел да
осуети правото на изкупуване на останалите съсобственици, като се осигури на
третото за съсобствеността лице качеството на съсобственик. Твърди, че преди извършване
гореописаните сделки подавачите
не са предлагали на съсобственика С.К. да закупи прехвърлените от тях ид. части от съсобствените имоти при условията
на сключените покупко-продажби.
В
съответствие с наведените твърдения са и отправените искания:
Да бъде
прието за установено в отношенията между ищеца
С.П.К. *** една страна и ответниците А.Д.Н. ***,
В.Ф.С. ***, С.Ж.С. ***, Д.Ж.С. от гр. Варна, П.Б.Д. от гр. Добрич, Й.С.К. от гр. Варна, И.К.П. ***, С.К.Б. от гр. Варна, Ж. Р.Ж. *** и Н.П.Ж. *** – от друга, че договорът за дарение, обективиран в нот. акт № 59, том LXXXVIII, дело
18656, вх. рег.
№ 32924 от 15.12.2016 г.
по описа на СлВп-Варна, с който А.Д.Н. ЕГН **********
е дарила на Ж. Р.Ж. ЕГН **********,
притежаваните от нея 1 / 6 ид. ч. от следните поземлени
имоти: Поземлен имот с ид. 05829.115.5 по КК
на с. Ботево, обшина Аксаково, находящ се в м. Белянката, с площ 9 399 кв. м.; Поземлен имот с ид.
05829.184.40 по КК на с. Ботево, обшина
Аксаково, находящ се в м. Чернозем, с площ 6 719 кв. м.; Поземлен имот с ид.
05829.194.13 по КК на с. Ботево, обшина Аксаково,
находящ се в м. Н. чешма, с площ 9 408 кв. м.; Поземлен имот с ид.
05829.207.26 по КК на с. Ботево, обшина
Аксаково, находящ се в м. Боева чешма, площ от 4 224 кв. м., е нищожен като привиден и прикриващ действителен договор за продажба на прехвърлените с договора имоти, на
основание чл. 26,
ал. 2,предл. пето, вр. чл. 17, ал. 1 от
ЗЗД и за обявяване за валидна прикритата покупко-продажба на
описаните имоти.
да бъде
допуснато изкупуване от ищеца С.П.К. (след
разкриване
на симулацията и обявяване
за действителна
прикритата
сделка) на имотите, продадени с действителния
(прикрит) договор за покупко продажба, сключен с нот. акт №
59, том LXXXVIII, дело 18656, вх. рег.
№ 32924 от 15.12.2016 г.
по описа на СлВп – Варна, с който А.Д.Н. ЕГН ********** е
продала на Ж. Р.Ж. ЕГН ********** по време на брака му с Н.П.Ж. ЕГН **********, притежаваните от нея 1 / 6 ид. ч. от следните поземлени
имоти: Поземлен имот с идентификатор 05829.115.5 по КК на с. Ботево, община Аксаково, находящ
се в м. Белянката,
с площ от 9 399 кв. м.; Поземлен имот с идентификатор 05829.184.40 по КК на с. Ботево, община Аксаково, находящ
се в м. Чернозем,
с площ от 6 719 кв. м.; Поземлен имот с идентификатор 05829.194.13 по КК на с. Ботево, община Аксаково, находящ
се в м. Н.
чешма, с площ от 9 408 кв. м.; Поземлен имот с идентификатор 05829.207.26 по КК на с. Ботево, община Аксаково, находящ
се в м. Боева
чешма, площ от 4 224 кв. м., на основание чл. 33, ал. 2 ЗС;
да бъде
допуснато изкупуване от ищеца С.П.К. на имотите по Договор за покупко
продажба, обективиран в нот. акт № 149,
том LXXXIX, дело 18954, вх.рег. № 33078 от 19.12.2016г. на СВ, с който съсобствениците В.Ф.С.
ЕГН **********, С.Ж.С. ЕГН ********** и Д.Ж.С. ЕГН ********** са продали на Ж. Р.Ж.
ЕГН ********** по време на брака му с Н.П.Ж. ЕГН ********** притежаваните от
тях 1 / 6 ид. ч. от следните поземлени
имоти: Поземлен имот с идентификатор
05829.115.5 по КК на с. Ботево, община
Аксаково, находящ се в м. Белянката, с площ 9 399 кв. м.; Поземлен имот с идентификатор 05829.184.40 по КК на с. Ботево, община Аксаково, находящ
се в м. Чернозем,
с площ 6 719
кв. м.;
Поземлен имот с идентификатор 05829.194.13 по КК на с. Ботево, община Аксаково, находящ
се в м. Н.
чешма, с площ от 9 408 кв. м.; Поземлен имот с идентификатор 05829.207.26 по КК на с. Ботево, община Аксаково, находящ
се в м. Боева
чешма, площ от 4 224 кв. м., на основание чл. 33, ал. 2 ЗС;
да бъде
допуснато изкупуване от ищеца на имотите по Договор за покупко
продажба, обективиран в нот. акт №
24, том XXII, дело 4556, дв. вх. рег.
№ 9337 от 21.04.2017г. на СлВп–Варна, с който съсобствениците П.Б.Д.
ЕГН **********, Й.С.К. ЕГН **********, И.К.П. ЕГН ********** и С.К.Б. ЕГН **********
са продали на Ж. Р.Ж. ЕГН ********** по време на брака му с Н.П.Ж. ЕГН **********
притежаваните от тях 2 / 9 ид. части от следните поземлени имоти:
Поземлен имот с идентификатор
05829.115.5 по КК на с. Ботево, община
Аксаково, находящ се в м. Белянката, с площ от 9 399 кв. м.; Поземлен имот с идентификатор 05829.184.40 по КК на с. Ботево, община Аксаково, находящ
се в м. Чернозем,
площ от 6 719 кв. м.; Поземлен имот с идентификатор 05829.194.13 по КК на с. Ботево, община Аксаково, находящ
се в м. Н.
чешма, с площ от 9 408 кв. м.; Поземлен имот с идентификатор 05829.207.26 по КК на с. Ботево, община Аксаково, находящ
се в м. Боева
чешма, с площ от 4 224 кв. м., на осн. чл. 33, ал. 2 от ЗС.
В писмен
отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответницата П.Б.Д.
от гр. Добрич, оспорва предявените против нея искове. Навежда, че симулативността
на дарението се доказва единствено
с обратно писмо, каквото в случая
липсва.
Твърди, че към датата на сключване на
договора за продажба по нот. акт № 24/21.04.2017 год. по описа
на СлВп-Варна ответникът Ж. Р.Ж. се е легитимирал
като собственик на ид. части от имотите, поради
което и за останалите собственици, вкл. и за нея, не е
било налице задължение да предложат на съсобственика
си – ищецът С.К. – да закупи имотите.
В писмен
отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответниците В.Ф.С.
***, С.Ж.С. ***, Д.Ж.С. от гр. Варна, П.Б.Д. от гр. Добрич, Й.С.К. от гр. Варна, И.К.П. *** и С.К.Б. от гр. Варна, чрез процесуален представител, оспорват предявените
против тях искове. Твърдят, че ищецът С.К. е узнал за прехвърлителни сделки още през 2017 год., поради което и исковете по чл. 33, ал. 2 ЗС са
предявени след като правото му на изкупуване е преклудирано. Въз основа на
горното считат, че исковете са недопустими.
Оспорват
иска за симулация на договора за дарение. Оспорват
твърдението, че страните по дарствената сделка не са се познавали. Твърдят, че в действителност ответниците Ж. Ж. и А.Н. са близки приятели от
десетилетия. Оспорват процесните сделки –дарение и продажби – да се извършени едновременно; навеждат, че дори и да са извършени едновременно, то от
това не следва, че договорът за дарение е симулативен. Твърдят също, че не са
участвали в предварителни договорки между дарителката и надарения, а са продали
притежаваните от тях ид. части от съсобствените имоти на съсобственик.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът Ж. Ж., чрез процесуален представител, оспорва исковете. Твърди, че ищецът
е узнал за прехвърлителните
сделки още през 2017 год., когато е получавал
рентата си в офиса на фирмата арендатор в с. Ботево, при което и правото на ищеца на изкупуване по чл. 33,
ал. 2 ГПК е преклудирано и исковете за ретракт са недопустими. Твърди също, че между него и ответницата А.Д.Н. съществуват близки приятелски отношения повече от 30
години. Още пред 1987 г. Ж. закупил къща с двор в с. Ботево и бил съсед на
родителите и на брата
на Д.. През тези 30 години ищецът многократно е помагал на А. и децата й,
купувал им дрехи и покъщнина, водил е А.
на лекар, оказвал е съдействие за
лечението на брата на Д. -
Ж. С. през 1993 г. През юни 2014
г. Ж. е участвал и в
разчистването на двора на къщата на Д. в гр. Варна, кв. Аспарухово, пострадала от наводнението
през същата година. Ответникът помогнал на Д. и през 2014 год., когато последната
била жертва на домашно насилие от страна на съпруга й – съдействал и́ да намери адекватна защита.
Тъй като през 2016 год. Д. възнамерявала да замине за Германия при двете си дъщери, които живеели там, в
знак на благодарност към Ж. за оказваната от
него през годините помощ, тя му дарила своята част от процесните имоти. След
дарението Ж. получил възможност да закупи останалите идеални части от имотите.
Разполагал с документи за имотите, вкл. скици, валидни до края на календарната
година, поради което не се наложило да се снабдява с нови.
В писмен отговор, подаден в срока по
чл. 131 ГПК, ответницата А.Д.Н., чрез процесуален представител, оспорва предявените
против нея искове. Изцяло поддържа подадения от ответника Ж.
Р.Ж. писмен отговор.
Ответницата Н.П.Ж. не е депозирала писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът С.П.К., чрез процесуален
представител, поддържа предявените исковеи настоява да бъдат уважени.
В
съдебно заседание всички ответници, с
изключение на ответницата Н.П.Ж., поддържат писмените си отговори.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е
спорно по делото, а това се установява и от представените на л. 10-23 от делото
на РС-Варна писмени доказателства – Решение № 12/27 от 02.10.1997 год. на
ПК-община Аксаково, четири броя скици към решението, седем броя удостоверения
за наследници, четири броя скици на л. 36-39 от делото на РС-Варна – че ищецът С.П.К.
и ответниците А.Д.Н. ***,
В.Ф.С. ***, С.Ж.С. ***, Д.Ж.С. от гр. Варна, П.Б.Д. от гр. Добрич, Й.С.К. от гр. Варна, И.К.П. *** и С.К.Б. от гр. Варна са съсобственици на четири земеделски имота, находящи се
в землището на с. Ботево, община Аксаково, а именно: Поземлен
имот с идентификатор 05829.115.5
по КК на с. Ботево, общ. Аксаково, находящ
се в м. Белянката,
с площ 9399 кв. м.; Поземлен
имот с идентификатор 05829.184.40 по КК на с. Ботево, общ. Аксаково, находящ
се в м. Чернозем,
с площ 6719 кв. м.;
Поземлен имот с идентификатор 05829.194.13 по КК на с. Ботево, общ. Аксаково, находящ
се в м. Н.
чешма, с площ 9 408
кв.м. и Поземлен имот с идентификатор 05829.207.26 по КК на с. Ботево, общ. Аксаково, находящ
се в м. Боева
чешма, площ 4224 кв. м.
С
договор за дарение, сключен с нот. акт № 21,
том 6, рег. № 12514, дело № 651 от 15.12.2016 г., на нотариус с рег. № 363 в НК
и район на действие Районен съд, град Варна, с вх.
рег. № 32924/12.12.2016 год., акт № 59, том LXXXVІІІ, дело № 18656/2016 год. по описа на СлВп-Варна,
ответницата А.Д.Н. е
дарила на Ж. Р.Ж. притежаваните от нея 1 / 6 ид. части от описаните по – горе четири земеделски имота, находящи се
в землището на с. Ботево, община Аксаково.
С
договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт №
29, том 6, рег. № 12618 от 19.12.2016г. на нотариус с рег. № 363 в НК и район
на действие Районен съд, град Варна, с вх. рег. № 33336/19.12.2016 год., акт № 149, том LXXXIX, дело № 18954//2016 год. по описа на СлВп-Варна,
ответниците В.Ф.С., С.Ж.С. и Д.Ж.С. са продали на Ж. Р.Ж. притежаваните
от тях 1 / 6 ид. части от гореописаните земеделски имоти, за сумата от 1000 лева.
С
договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт № 70,
том VI, рег. №12911, дело
688 от 27.12.2016г. на нотариус с рег. № 363 в НК и район на действие Районен
съд, град Варна, с вх. рег. №
9466/21.04.2017 год., акт № 24, том ХХІІ, дело № 4556/2017 год. по описа на
СлВп – Варна, ответниците П.Б.Д., Й.С.К., И.К.П. и С.К.Б. са продали на Ж. Р.Ж. притежаваните
от тях 2 / 9 ид. части от гореописаните четири земеделски имота, за сумата от 1100
лева.
Не
е спорно, че към датите на горните разпоредителни сделки ответникът Ж. Р.Ж. е бил в брак с ответницата Н.П.Ж..
От
представеното от нотариус С. Д. с район на действие Района на РС-Варна, която е извършила
горните три сделки, извлечение от водените от нея нот. регистри (л. 182 от
делото на РС-Варна) е видно, че на 15.12.2016 год. нотариус Св. Д. е заверила
преписи от три броя удостоверения за наследници и четири броя данъчни оценки,
представени и́ от ответницата А.Д.Н..
От
договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт № 42,
том 2, рег. № 3549/25.05.2015 г., на нотариус с рег. № 196 в НК и район на
действие Районен съд, град
Варна, е видно, че Л.Ж.Н.е продал на трето за спора лице свой собствен недвижим имот,
представляващ дворно място в кв. Аспарухово,
ул.“Моряшка“ № 13.
Не
е спорно по делото, че Л.Ж.Н.е съпруг на ответницата А.Н..
От
договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт № 122,
том 2, рег. № 4334/03.06.2011 г., на нотариус с рег. № 214 в НК и район на
действие Районен съд, град Варна, е
видно, че ответницата А.Д.Н., заедно с трети лица
са продали на П.К.П., притежавани в съсобственост от продавачите, осем земеделски
имота, находящи се в землището на с. Ботево, община Аксаково. Видно от
извлечение от Националния земеделски регистър на производителите в РБългария
(л. 153 от делото на РС-ВАрна) купувачът П.К.П., действащ като ЕТ с фирма „Арет
Петър П.“ е зърнопроизводител за региона на гр. Варна.
Видно
от писмо изх. № 0127/10.07.2019г.
от Агенцията за социално подпомагане А.Д.Н. не е подпомагана от териториалните
структури на Агенцията за социално подпомагане.
Видно от заявление от
10.11.2016 г.,
подадено от В.Ф.С. до началника на ОС
„Земеделие“ – Аксаково, същата е поискала да й се
издадат скици и техническа характеристика за имотите с № № 115005, 184040, 194013 и
207026. Към заявлението е приложено удостоверение
за наследници на Д.Д. К.. Със същото заявление В.С.
е оттеглила проектите за делба на описаните четири земеделски имота.
Видно от писмо изх. № 3871/13.11.2019г. на
Агенцията за социално подпомагане, ДСП –
Варна (л. 191 от делото на РС-Варна) на
лицето А.Д.Н. е отпусната целева помощ за закупуване на цифров апарат и 20 бр.
батерии на 18.09.2019г. Съпругът на А.Н. - Л.Ж.Н.е
получавал целово подпомагане през различни години от 2015 г. до 2018 г. – в периода 01.01.2015 год. – 31.12.2017 год. със сумата
от 32, 50 месечно; на 16.12.2015 год. е получил едногодишен безплатен винетен
стикер; през 2016 год. е получил целева помощ в размер на 1838 лева за ремонт на
подколянна става и аксесоари, а през 2017 год. – 1950 лева. От 23.04.2018 год. Л.Н.е
настанен в ДПЛФУ (Дом за пълнолетни лица с физически увреждания) в с. Горица,
община Поморие, Бургаска област.
Видно
от писмо от 24.10.2019г.
на Община Варна (л. 192 от делото на РС-Варна)
лицата А.Д.Н. и Л.Ж.Н.не са получавали
еднократна финансова помощ за задоволяване на жизнени
и комунално – битови потребности за периода от 2015 год. до настоящия момент; не са
получавали и еднократна финансова помощ за лечение.
Видно
от заявление от 20.11.2018 год. на л. 194 от
делото на РС-Варна, адв. М.Т. е депозирал искане до
Службата по вписванията – Варна
за издаване на препис от нот. акт № 192, Т. 2/96 и 10815/96, както и от документ с № 33078/2016 год. и с № 9337/2017
год.
Видно от
справката от СлВп-Варна по персоналната партида на ответника Ж. Р.Ж., на № 9337
по дв. вх. регистър съответства вписания в СлВп-Варна договор за продажба, скл.
с нот. акт вх. рег. № 9466/21.04.2017 год., акт № 24, том ХХІІ, дело №
4556/2017 год., а на № 33078 по дв. вх. регистър съответства вписания в
СлВп-Варна договор за продажба, скл. с нот. акт с вх. рег. № 33336/19.12.2016
год., акт № 149, том LXXXIX, дело № 18954/2016 год.
От
показанията на свидетеля З.Д.- служител в „Ж. Агро“ ЕООД, което дружество е арендатор и на процесните имоти, се
установява следното: Свидетелката познава
ищеца С.П.К., изплаща му рентата за предоставените под наем (аренда) на „Ж.
Агро“ ЕООД земеделски имоти. В края на ноември
или началото на декември 2017 год. ищецът отишъл в офиса на дружество, за да получи
рентата си. Попитал свидетелката дали
роднините му (останалите съсобственици на имотите) са идвали да си получат своя
дял от рентата, на което тя му отвърнала, че
не са идвали, но няма и да дойдат, защото
земята не е вече тяхна. К. се ядосал. На разговора присъствали и други хора. Установява се още, че през
2018 год. свидетелката
предоставила на С.К.
да подпише нов договор за наем, който
той в крайна сметка не подписал. През 2018г. С.К. отишъл да получи рентата си
по същото време – 17-ти, 18-ти или 19-ти
ноември. При посещението на С.К. през 2018г. в помещението, в което изплащали парите, присъствал М.М..
От
показанията на свидетелката Д.Г.Б., без родство и дела
със страните, се установява следното: В
края на месец ноември 2017 г. свидетелката, заедно с майка си, отишла
да получи годишна рената за
земите на майка й в с. Ботево.
Станала свидетел на разговор между
С.К. (името му научила по–късно)
и свид. З.Д.. Без да разбере първоначално
причината за това, Б. възприела, че К. повишил тон докато говорел със З.Д.. По-късно Д. и́ обяснила, че К. се ядосал, защото
разбрал, че „земите на неговите хора вече не са техни“.
От
показанията на свидетеля М.С.М., без родство и дела със страните, се установява
следното: Свидетелят е в приятелски отношения с ответника
Ж.. Има къща в с.Ботево и е работел в селото. Познава А.Н. и Ж.Ж. от 1995 год. Според свидетеля двамата са близки.
Ответницата А.Н. имала много деца. Съпругът й бил инвалид и не рботел. Децата на А. били все при Ж.. Семейството на А. било
бедно, Ж. им помагал, често носел и подаръци за
децата докато били малки.
От
показанията на свидетеля А.А.се установява следното: С ответника Ж. са приятели.
Свидетелят е бил приятел и с брата на А.Н. – Ж. С., последният – също приятел
на Ж.. Познава А.Н. покрай
ответника Ж. и брат и́ Ж., който е починал. Когато се събирали, А.
също е идвала. Ж. помогнал на А. да изчисти двора си след наводнението в
Аспарухово, правел подаръци на децата й.
С оглед
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
По обуславящия
иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД,
съдът намира следното:
Позитивното ни гражданско право
познава относителна и абсолютна симулация – като видови понятия за привидните
договори – това следва от систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 17 ЗЗД и на чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 2,
предл. пето от ЗЗД обявява за нищожни привидните договори. Симулативен е
договорът, при който страните, които са го сключили, не желаят да бъдат
обвързани от него, не желаят правните последици, чието настъпване законът
предвижда със сключването му. При привидните договори намерение за
обвързване от явната сделка няма, но и двете страни са съгласни да се създаде
привидността. Действителното намерение може да е страните въобще да не се
обвържат (абсолютна симулация) или да се обвържат от друго прикрито съглашение
(относителна симулация). Привидността се отнася до третите лица, в които трябва
да се създаде погрешна представа относно действителното правно положение, а не
до страните по сделката, които са наясно, че същата няма правно действие. И в
двата случая привидното съглашение е нищожно (чл. 26, ал. 2 ЗЗД), а ако някоя
от страните твърди, че има прикрито съглашение (какъвто е и
настоящият случай), тя може да поиска разкриването му
(чл. 17, ал. 1 ЗЗД), тъй като за разлика от привидната сделка, относно
дисимулираната сделка страните желаят последната да прояви своето правно
действие.
В случая от наведените от ищеца твърдения, а
именно: че договорът за дарение, сключен с нот. акт №
21, том 6, рег. № 12514, дело № 651 от 15.12.2016 г., на нотариус с рег. № 363
в НК и район на действие Районен съд, град Варна, с вх. рег. № 32924/12.12.2016 год., акт № 59, том LXXXVІІІ, дело № 18656/2016 год. по описа на СлВп-Варна, е
привиден и прикрива действителен договор за покупко-продажба на прехвърлените с
договора 1 / 6 ид. част от четири
земеделски имота, находящи се в землището на с. Ботево, община Аксаково,
подробно описани в нот. акт, следва, че предявеният иск е за разкриване на относителна
симулация – за прогласяване нищожността на дарението и обявяване за валидна на
прикритата сделка – покупко-продажба на описаните в акта имоти.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗД ако
страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат
се правилата относно прикритото съглашение, ако са налице изискванията за
неговата действителност. При относителната симулация са налице две отделни
съглашения – явно и прикрито – това следва пряко от чл. 17, ал. 1 от ЗЗД.
Явното, за пред външния свят, съглашение е привидното. Привидността се изразява
в това, че страните се съгласяват да сключат договора по определен начин, но
нямат воля да бъдат обвързани по този начин и зад
привидно изразената воля се крие воля за друга сделка. При хипотезите на
относителна симулация, когато договарящите се
споразумеят да прикрият действителната сделка с друга, привидна, и двете страни
трябва да са наясно и да постигнат съгласие по всички съществени клаузи, както
на действителната, прикритата, така и на прикриващата, симулативната сделка.
В тежест на страната, която претендира разкриване на симулацията, е да установи
чрез главно и пълно доказване горните елементи от фактическия състав на
симулацията.
Поначало
симулацията (в двете хипотези – абсолютна и относителна) се установява с
обратен документ, от който е видно каква е действителната воля на страните,
сключили сделката. Обратният документ може да предшества, да съпътства или да
следва по време явната сделка, но при всички положения той трябва ясно да
разкрива истинските отношения, да е създаден нарочно за случая и да се отнася
конкретно до явната сделка. Когато страната, която претендира разкриване на
симулацията, не е участвала в сделката, е очевидно, че тя няма как да се снабди
с обратно писмо, поради което и в този случай разкриването на симулацията може
да бъде установено с всички предвидени в ГПК доказателствени средства, вкл. и с
гласни, като спрямо нея ограниченията, предвидени в чл. 165, ал. 1 и ал. 2,
изр. първо ГПК не важат – арг. от чл. 165, ал. 2, изр. второ ГПК.
В настоящия случай от събраните по
делото доказателства не се установява с категоричност, че договорът за дарение,
сключен с нот. акт № 21, том 6, рег. № 12514, дело № 651 от 15.12.2016 г., на
нотариус с рег. № 363 в НК и район на действие Районен съд, град Варна, е
симулативен и прикрива договор за продажба.
Установено е по делото, че трите
сделки – дарението и двете последващи продажби – са сключени в период от 12 дни,
сделките са извършени от един и същи нотариус, при извършването на трите сделки
са представени нот. заверени преписи от едни и същи скици, данъчни оценки и
удостоверения за наследници, заверени от същия нотариус на дата 15.12.2016
год., представени за заверка от ответницата А.Н. – дарител по първата сделка.
Установено е също, че малко повече от месец преди извършването на първата
сделка, един от съсобствениците – В.Ф.С. е оттеглила проектите за делба на
гореописаните четири земеделски имота и е поискала издаване на скици на имотите.
Установено е също, че в периода 2015 – 2017 год. съпругът на ответницата А.Н. е
бил финансово подпомаган по ЗИХУ и Правилника за прилагането му, че през 2015
год. същият се е разпоредил възмездно със свой личен имот – парцел, находящ се
в гр. Варна, както и че през 2011 год. ответницата А.Н. заедно с други
съсобственици са се разпоредили възмездно (чрез продажба) с осем притежавани в
съсобственост земеделски имота, находящи се землището на с. Ботево, община
Аксаково, в полза на лицето П.К.П. – зърнопроизводител за региона на гр. Варна.
От показанията на свидетелите М.С. и
А.А., които съдът кредитира като обективни и безпристрастни, отразяващи техни
преки преки възприятия и предвид липсата на доказателства, които да ги
опровергават или да ги поставят под съмнение, е установено още, че ответниците А.Н.
и Ж. Ж. се познават отдавна и са в близки, приятелски отношения; установено е
също, че през годините ответникът Ж. е подпомагал семейството на А.Н., което
било многодетно, правил е и подаръци на децата й, помогнал и́ е след
наводненито в кв. Аспарухово, гр. Варна, при което е било увредено жилището и́.
От анализа на доказателствата, които установяват отношенията между
страните по договора по нот. акт № 21, том 6, рег. № 12514, дело № 651 от
15.12.2016 г., на нотариус с рег. № 363 в НК и район на действие Районен съд,
град Варна, предшестващи сключването му, е напълно мислимо и житейски логично волята
на ответницата А.Н. да е да надари ответника Ж. Ж., възнаграждавайки го за
оказаните през годините помощ и подкрепа. В случая се касае за възнаградително
дарение, при която дареният е осъществил неоценима в пари услуга в полза на
дарителя. Тази услуга предизвиква у дарителя чувство за задълженост, което той
иска да преодолее чрез извършването на последващо дарение. Дарението не може да
възмезди полученото от дарителя поради имуществената неоценимост на услугата,
но е израз на неговата признателност. При възнаградителното дарение не е
необходимо между дарител и надарен непременно да са налице отношения на
родство.
Анализът на доказателствата, установяващи
действията на ответниците, непосредствено преди сключването на договора за
дарение на дата 15.12.2016 год., обсъдени във връзка с факта, че трите сделки
са извършени в рамките на 12 дни от един и същи нотариус и че при извършването
на сделките са представени нот. заверени преписи от едни и същи скици, данъчни
оценки и удостоверения за наследници, заверени от същия нотариус на дата
15.12.2016 год., представени за заверка от ответницата А.Н. – дарител по
първата сделка, дори не са и индиция за извод за симулативност на договора за
дарение. По делото няма нито едно доказателство, вкл. и косвено, от което да се
съди и което да навежда дори и косвено на извод, че действителната воля на
страните по договора за дарение е била да бъдат обвързани от възмезден
договор.
Анализът
на ангажираните от ответниците гласни доказателства, чрез показанията на
сдвидетелите М.С. и А.А., обсъдени във връзка с материализираните в нотариалния
акт изявления на страните по сделката, обосновава извода, че страните са
обективирали воля да сключат именно договор за дарение. Както бе посочено
по–горе не са налице дори и косвени доказателства, които да обосноват извод за
симулативност на сделката, а именно, че между страните по сделката е имало
съвместна воля имотите да бъдат прехвърлени срещу задължение за плащането им. В
случая предвид съединяването на иска по чл. 26, ал. 2, предл. пето, вр. чл. 17,
ал. 1 ЗЗД с иск за ретракт, не е необходимо да се докажат с точност параметрите
на твърдяната от ищеца дисимулирана сделка – в случая продажба и по – конкретно
– не е необходимо да се докаже размера на уговорената цена като един от
съществените елементи на договора за продажба, доколкото при липса на данни за
цената и при основателност на иска размерът се определя от съда при
приложението на чл. 162 ГПК. Достатъчно е да се установи, че действителната
воля на страните по договора за дарение е била да бъдат обвързани от възмезден
договор, а именно – покупко-продажба, но не са ангажирани доказателства, които
да обосноват подобен извод.
Поначало
няма пречка подлежащите на доказване в процеса главни факти да се установят и с
косвени доказателства, но последните следва да са такива, че да не оставят
никакво съмнение за друг извод. В случая
ангажираните от ищеца доказателства не удовлетворяват горното изискване.
В тази насока, съдът съобрази още,
че за да породи действие договорът за дарение като двустранна сделка (всеки
договор, вкл. и едностранните договори, са двустранни сделки) следва да
отговаря на изискванията за действителност по отношение на отделните елементи
от фактическия му състав, какъвто безспорно е и съгласието на участващите в
сделката страни. Съгласието или взаимното съвпадение на волята на страните
следва да обхваща основните и допълнителни елементи, които страните желаят,
както и обвързването им със съответни правни последици. Това съгласие следва да
е налице към момента на сключване на договора. В разглеждания случай,
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, налага извода, че
направеното от дарителката А.Д.Н. волеизявление да подари на надарения
притежаваните от нея 1 / 6 ид. части от процесните земеделски имоти, е било
прието от насрещния участник в сделката в лицето на ответника Ж. Р.Ж. –
надарен, изцяло и без резерви, като това обстоятелство е било удостоверено в
специалната форма и ред, изискуеми за действителност на сделката, имаща за
предмет прехвърляне на вещно право върху недвижим имот по смисъла на чл. 18 от ЗЗД.
В обобщение искът по чл. 26, ал. 2,
предл. пето ЗЗД, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора
за дарение по нот. акт № 21, том 6, рег. № 12514, дело № 651 от
15.12.2016 г., на нотариус с рег. № 363 в НК и район на действие Районен съд,
град Варна, като привиден и прикриващ действителен договор за продажба на
прехвърлените имоти и обявяване за валидна
на прикритата сделка – покупко-продажба на описаните в акта имоти, е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Неоснователността
на иска за разкриване на симулация на договора за дарение, скл. с нот. акт №
21, том 6, рег. № 12514, дело № 651 от 15.12.2016 г., на нотариус с рег. № 363
в НК и район на действие Районен съд, град Варна, обуславя и неоснователността
на иска за ретракт по чл. 33, ал. 2 ЗС предявен против ответниците А.Д.Н., Ж. Р.Ж.
и Н.П.Ж., за изкупуване на имотите, прехвърлени с договора по нот. акт № 59,
том LXXXVIII, дело 18656, вх. рег. № 32924 от 15.12.2016 г. по описа на СлВп –
Варна, тъй като при извършване на дарение в полза на трето за съсобствеността
лице чл. 33, ал. 1 ЗС не намира приложение.
Неоснователността на иска за
разкриване на симулация договора за дарение по нот. акт 21, том 6, рег. №
12514, дело № 651 от 15.12.2016 г., на нотариус с рег. № 363 в НК и район на
действие Районен съд, град Варна, обуславя и неоснователността на исковете по
чл. 33, ал. 2 ЗС, предявени от ищеца С.П.К. против ответниците В.Ф.С., С.Ж.С., Д.Ж.С.,
Ж. Р.Ж. и Н.П.Ж. за изкупуване на 1 / 6 ид. част от имотите, продадени с договора
за продажба, скл. с нот. акт № 149, том LXXXIX, дело 18954, вх.рег. № 33078 от
19.12.2016г. на СВ и против ответниците П.Б.Д., Й.С.К., И.К.П., С.К.Б., Ж. Р.Ж.
и Н.П.Ж. за изкупуване на 2 / 9 ид. части от имотите, продадени с договора за
продажба, скл. с нот. акт № 24, том XXII, дело 4556, дв. вх. рег. № 9337 от
21.04.2017г. на СлВп–Варна, тъй като в отношенията между съсобствениците
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС не намира приложение.
Отделно от изложеното исковете по
чл. 33, ал. 2 ЗС са неоснователни и по други съображения:
В случаите, в които липсва отправено
предложение към съсобственика по чл. 33, ал. 1 ЗС, правото на ретракт следва да
бъде упражнено от заинтересования съсобственик в двумесечен срок от узнаването
за извършеното прехвърляне на другата част/части от общия имот – чл. 33, ал. 2
ЗС.
В тежест на ищеца, предявил исковете
по чл. 33, ал. 2 ЗС е да установи спазването на срока. Когато ответниците
възразят, че срокът не е спазен, в тяхна тежест е да установят възраженията си,
доколкото пропускането на срока по чл. 33, ал. 2 ЗС погасява субективното
материално право на изкупуване.
Определяща за срока по чл. 33, ал. 2
ЗС е обективната възможност на съсобственика да разбере за прехвърлянето на
другата част/части от общия имот, а не субективните му възприятия, дължащи се
на незаинтересованост или на друеги причини. Доколко той е проявил активност да
се запознае с документите, марериализиращи прехвърлителните сделки и да узнае и
разбере вида им са обстоятелства, които са ирелевантни при преценката отсонон
спазването на срока по чл. 33, ал. 2 ЗС.
В случая ищецът твърди, че е узнал
за извършените разпоредителни сделки на 17.11.2018 год., когато си получавал
рентата за стопанската 2017-2018 год. в офис на дружеството-арендатор.
Представил е заявление за издаване на преписи от два вписани акта, подадено от
процесуалния му представител – адв. М.Т. ***, за които актове е установено, че
материализират двата договора за продажба – съответно по нот. акт № 149, том
LXXXIX, дело 18954, вх. рег. № 33078 от 19.12.2016г. на СлВп-Врна и продажбата
от 27.12.2016 год., скл. с нот. акт вх. рег. № 9466/21.04.2017 год., акт № 24,
том ХХІІ, дело № 4556/2017 год. по описа на СлВп-Варна.
По отношение на договора от
15.12.2016 год., освен заявеното от ищеца в исковата му молба, не са ангажирани
никакви доказателства от които да се установи, че именно на 17.11.2018 год. е
узнал за сключването му.
От друга страна от показанията на
ангажираните от ответниците свидетели З.Д.и Д. Б., които съдът кредитира като
обективни, отразяващи техни преки впечатления и поради това, че липсват
доказателства, които да ги опровергават или поставят под съмнение, е
установено, че ищецът е узнал за разпоредителните сделки още в края на месец през
месец ноември 2017 год., когато е отишъл да получи рентата си от арендодателя „Ж.
Агро“ ЕООД.
Исковете са предявени на 17.01.2019
год. (с подадена по пощата искова молба с дата на пощенското клеймо 17.01.2019
год.), т. е. след преклузивния срок по чл. 33, ал. 2 ЗС, което има за последица
и неоснователност на предявените искове за ретракт.
По изложените съображения
предявените в условията на обективно кумулативно съединение искове по чл. 26,
ал. 2, предл. пето, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД и по чл. 33, ал. 2 ЗС са
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
В обобщение обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото разноски на
въззивника не се присъждат.
С оглед изхода от делото,
отправеното искане и представените доказателства, в полза на въззиваемия Ж.Ж.
следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 1200 лева,
съставляващи заплатено адвокатско възнагражедине за един адвокат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 5516/09.12.2019 год., постановено по гр. дело № 852/2019 год. по описа на
РС-Варна;
ОСЪЖДА С.П.К. ЕГН
********** *** да заплати на Ж. Р.Ж. ЕГН ********** ***, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 1200 лева (хиляда и двеста лева) – разноски за настоящта
инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС
на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател:
Членове:1. 2.