ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 1075 14.04.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен граждански състав
На: четиринадесети април две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Елеонора Кралева
частно гражданско дело номер 279 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.121, вр. чл.274 и сл. ГПК.
Постъпила е частна жалба от З.И.М. от гр.***, подадена чрез адв. Ели Димова, както и частна жалба от Областна дирекция на МВР – Бургас, представлявана от директора Радослав Сотиров, подадена чрез ю.к.Ана Димчева, двете жалби насочени против определение № 10477 от 05.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 7693/2019 г. по описа на РС – Бургас, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на РС – Несебър.
Жалбоподателят З.И.М.
оспорва обжалваното определение като неправилно, тъй като искът е предявен
срещу ОДМВР – Бургас, която съгласно чл.42, ал.2 ЗМВР е основна териториална
структура на МВР в Бургаска област и спорното правоотношение е възникнало в
района на действие на ОДМВР-Бургас, поради което на основание чл.108, ал.2 ГПК
делото е подсъдно на БРС. Претендира се отмяна на обжалваното определение и
връщане на делото на БРС.
Жалбоподателят ОДМВР-Бургас счита обжалваното определение за неправилно. Твърди се, че в случая искът е предявен пред надлежния съд съобразно чл.108, ал.2 ГПК, като липсват доказателства правоотношението да е възникнало в териториалния обхват на друг районен съд. Сочи се, че служебно правоотношение на ищеца е възникнало на основание Заповеди за преназначаване № 251з-1624/09.04.2015 г. и № 251з-395/02.02.2017 г. на Директора на ОДМВР Бургас, поради което БРС е местно компетентния съд по чл.108, ал.2 ГПК. Моли за отмяна на определението и връщане на делото на РС–Бургас.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбите, приложените по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Частните жалби са
депозирани в срока по чл.275, ал.1 ГПК и от легитимирани лица, поради което са
процесуално допустими.
Разгледани по същество, двете жалби са ОСНОВАТЕЛНИ.
Производството пред БРС е образувано по
исковата молба на З.И.М. против ОДМВР-Бургас за заплащане на сумата 738 лв –
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2016 г.
– 12.09.2019 г., и сумата 90 лв. – лихва за забава, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Ищецът е заявил, че в
посочения период е изпълнявал длъжността „старши полицай, младши инспектор,
водач на куче“ в РУ-Несебър, което е на структурно подчинение към ОДМВР-Бургас. Твърди се, че за процесния период ищецът е положил общо 864 часа нощен
труд, които преизчислени с коефициент 1.143 възлизали на 987 часа, което водело
до извънреден труд от 123 часа на стойност от 738 лв., които не са му изплатени
от ответника, както и лихвата за забава върху допълнителните възнаграждения в
размер на 90 лв., поради което е предявил на основание чл.108 ГПК настоящия иск
пред БРС.
С обжалваното определение № 10477/05.12.2019 г. районният съд е приел, че ищецът е в служебни правоотношения с ответника и изпълнява длъжността си в РУ-Несебър, поради което процесното правоотношение е възникнало в мястото на изпълнение на длъжността на ищеца, а именно РУ-Несебър, което не е в района на РС-Бургас и предявените искове не са му подсъдни. С оглед на това и на основание чл.118 ГПК и чл.108, ал.2 ГПК съдът е прекратил делото и е изпратил същото по подсъдност на надлежния РС-Несебър.
Настоящата инстанция не споделя извода на районния съд за неподсъдност на делото пред РС-Бургас, като намира обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно.
Съгласно чл.108, ал.2 ГПК, исковете срещу Държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните, се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спора. Съгласно чл.37, ал.1 ЗМВР, Областните дирекции на МВР са сред основните структури на МВР, които се създават на териториален принцип и районите им на действие се определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на МВР (чл.42, ал.1 ЗМВР), като в тях може да се създават отдели, сектори, районни управления, участъци и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им (чл.42, ал.3 ЗМВР). Идентична е уредбата и в Правилника за устройството и дейността на МВР – съответно чл.3, т.2 и чл.9, ал.1.
Видно от представените от ответната дирекция заповеди № 251з-1624/09.04.2015 г. и № 251з-395/02.02.2017 г., процесното служебно правоотношение между страните е възникнало с ОДМВР – Бургас, която е основна териториална структура на МВР и като такава е второстепенен разпоредител с бюджетни средства, докато РУ-Несебър не е такава структура). Ето защо, следва да се приеме, че правоотношението е възникнало в гр.Бургас, поради което по правилото на чл.108, ал.2 ГПК компетентен да разгледа настоящия спор е РС-Бургас, а не РС-Несебър. Обстоятелството, че ищецът полага труд в РУ-Несебър не променя горния извод на съда относно компетентността на БРС. Мястото на полагане на труда не е предпоставка за прилагане на подсъдността по чл.108, ал.2 ГПК, а е от значение за упражняване от работника на изборната подсъдност по чл.114 ГПК – работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага труд. В случая, ищецът очевидно не се е възползвал от правото си на избор по чл.114 ГПК, предявявайки исковете си пред БРС, а възражение за местна неподсъдност на основание чл.114 ГПК не може да се прави от ответника по спора, нито да се повдига служебно от съда, тъй като се касае за изборна подсъдност и изборът за това е предоставен единствено на ищеца. Ето защо, макар според разпоредбата на чл.119, ал.3 ГПК възражението за неподсъдност на делото по чл.108, ал.2 ГПК да може служебно да се повдига и от съда до приключване на първото по делото заседание, съдът не може служебно да упражни изборната подсъдност по чл.114 ГПК.
С оглед
изложеното, въззивната инстанция намира, че по правилото на чл.108, ал.2 ГПК
компетентен да разгледа предявените от З.И.М. искове против ОДМВР – Бургас е
БРС. Ето защо, обжалваното определение, с което производството по делото е
прекратено и същото е изпратено по подсъдност на РС-Несебър, следва да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно, а делото върнато на БРС за
разглеждане на спора.
Мотивиран от горното и на основание чл.121 ГПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 10477/05.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 7693/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Несебър.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за разглеждане и произнасяне по предявените искове от З.И.М. против ОДМВР – Бургас.
Определението е окончателно, съгласно чл.274, ал.4, вр. чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.