РЕШЕНИЕ №

                                    гр. Ловеч, 25.11.2020 година

                                        

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година в  състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 4 по описа за 2020 година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл.203 и сл. във вр. с чл.204 ал.4 предложение второ от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1 ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, във вр. с чл.284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

              Административното дело е образувано по искова молба на С.Б.Б., ЕГН: **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗОЗТ Атлант Троян против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София,  с искане да му бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от подаване на исковата молба, причинени от незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация, поради лишаването му от присъствие в съдебни и комисийни заседания, по които е редовно призован в качеството на страна или свидетел, възпрепятствайки дейността на съдилищата и създаване на представа за незащитеност от закони, докато е под контрола на органите по изпълнение на наказанията. Претендира възстановяване на внесената държавна такса.

             Посочените в исковата молба съдебни заседания са: по гр. дело №774/2018 година по описа на Районен съд – Габрово за заседание на 28.09.2018 година, адм.дело №96/2019 година на АдмС - Ловеч за заседание на 05.06.2019 година и адм.дело №4296/2019 година на Върховен административен съд на Република България за заседание на 21.10.2019 година. Посочените комисиини заседания са: по преписки №41/2016 година и преписка №198/2017 година на Комисията за защита от дискриминацията, двете насрочени за 16.05.2019 година.  

           Ищецът излага, че с призовка на РС Габрово е призован, но не е конвоиран за съдебното заседание по гр.д. №774/2018г. на РС Габрово по спор за нанесени му имуществени вреди, с което му е отнета възможността да представи доказателства и да направи изложение по същество. С призовка по адм.д.96/2019г. на АдмСЛ е призован за заседанието на 03.06.2019г., както и за заседание насрочено на 21.10.2019г. по а.д.4296/2019г. на ВАС, за които не бил конвоиран. С призовка бил призован като свидетел по преписки №41/2016г. и №198/2017г. на КЗД, връчени му чрез началника на ОЗ Ловеч, насрочени за 16.03.2019г., на които също не бил конвоиран. 

              В съдебно заседание ищеца поддържа исковата претенция с конкретизацията, че незаконосъобразните бездействия на администрацията на затвора – Ловеч се изразяват в лишаване от присъствието му по следните съдебни дела: по гр. дело №774/2018 година по описа на Районен съд – Габрово от заседание на 28.09.2018 година, адм.дело №96/2019 година на АдмС - Ловеч от заседание на 05.06.2019 година и адм.дело №4296/2019 година на Върховен административен съд на Република България от заседание на 21.10.2019 година. Посочените в исковата молба комисиини заседания са: производства провеждани от Комисията за защита от дискриминацията под техни преписки №41/2016 година и №198/2017 година, като и двете заседания били на 16.05.2019 година и моли съда да постанови решение, с което да уважи исковата му претенция, като основателна и доказана в посочения в ИМ размер, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Счита, че даденото в чл.56 от Конституцията на Република България право на защита със сигурност включва и присъствието на страните в съдебно заседание. Тъй като в качеството му на лишен от свобода срещу него е упражнявана държавна принуда, като контролиран именно от органите по Изпълнение на наказанията и тяхна е била отговорността да реализират присъствието му по съответните заседания посочени в исковата молба. Излага, че неявяването му по тези съдебни заседания по гр.д. №774/2018 година по описа на РС – Габрово, адм.д.№96/2019 година по описа на АдмС – Ловеч, адм.д. №4296/2019 година по описа на ВАС, в качеството на страна и в качеството на свидетел по преписки №41/2016 година и №198/2017 година на КЗД се дължи на незаконосъобразното бездействие на затворническата админисктрация и моли да се уважи исковата претенция.

             Излага, че ако било реализирано явяването му по гр.д.№774/2018 година на РС – Габрово, съотв. ако му била дадена възможност да изложи своите доводи, нямало да се достигне да необходимост до въззивно производство, заплащане на нови държавни такси и времето през което е изпитвал общото неудобство от това, че бил лишен от правото на участие в съдебно заседание. По същия начин с определен интерес затворническите власти не са организирали присъствието в останалите заседания по съдебни производства като страна и КЗД като свидетел, както всички спорове са касаели твърдени нарушения именно от затворническата администрация. Отбелязва, че част от вредите, които представляват производството пред КЗД и евентуалната глоба, която би му била наложена за неявяване са част от тези вреди, които може да се предположат, че ще настъпят и които подлежат на обезщетение в съответствие с т.1 от Постановление №4/23.12.1968 година на Пленума на ВАС. С оглед фактите и липсата на доказателства в подкрепа на противното, моли съда да приеме, че неявяването му по посочените съдебни и комисиини производства в качеството му на страна и свидетел по тях, е резултат на незаконосъобразно бездействие извършено от затворническите власти, с което се е целяло имено тази затворническа администрация да лиши тези производства от факти и показания, които са щели да покажат извършени на по-ранен етап нарушения.

                Ответната страна Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр.София в съдебно заседание и в депозираният отговор оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан и моли на основание чл.10 ал.2 от ЗОДОВ във вр. с чл.78 ал. 8 от ГПК да бъдат присъдени в полза на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр.София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 300.00 /триста/ лева, съобразно разпоредбата на чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Счита, че  не се доказва също ищецът да е претърпял вреди в пряка и непосредствена връзка с неявяването му на посочените от него заседания. Сочи, че не е осъществен фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, поради което, моли съда да отхвърли предявения иск.  

               Представителят на прокуратурата ангажира становище за   основателност на исковата претенция в частта, касаеща явяването на ищеца по гр.д.№774/ 2018 година по описа на РС – Габрово, тъй като тогава делото е било решено по същество и в последствие е отменено. По отношение на другата дата - 05 юни по адм. д.№96/2019 година по описа на АдмС – Ловеч, счита че администрацията няма вина, тъй като от писмото на затвора си личи, че той не е бил в ловешкия затвор, а е бил в София. По отношение на останалите случай, счита че не са налице доказателства за претърпени вреди.

               По делото са събрани писмени доказателства, които не са оспорени.  

               Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:   

              Не е спорно между страните по делото, че С.Б.Б. изтърпява наказание лишаване от свобода в Затворническо общежитие /ЗО/ „Атлант” гр.Троян /сектор ЗО Атлант към Затвора Ловеч/.

              Във връзка с исковата претенция по делото са представени от  деловодството на Районен съд – Габрово заверено копие на протокол от съдебно заседание проведено на 28.09.2018 година по гр.дело №774/2018 година по описа на същия съд, заверено копие от всички документи, включително и призовка, които са изготвени във връзка с призоваването за насроченото съдебно заседание на ищеца лишения от свобода С.Б.Б., както и от постановения съдебен акт, с който е приключило производството по делото.   

           От деловодството на Административен съд  – Ловеч е представено  заверено копие на протокол от съдебно заседание проведено на 05.06.2019 година по адм.дело №96/2019 година по описа на същия съд, заверено копие на всички документи, включително и призовка, които са изготвени във връзка с призоваването за насроченото съдебно заседание на ищеца лишения от свобода С.Б.Б., както и от постановения съдебен акт, с който е приключило производството по делото, приети по делото от л.54 до л.66.

            Видно от постъпилото по делото писмо вх.№ 2197/15.06.2020 година на АдмСЛ от Върховен административен съд,  адм.дело №4296/2019 година по описа на Върховен административен съд е приключило и същото е върнато на АдмСЛ, ведно с адм.дело №262/2018 година на АдмСЛ.

            С Разпореждане от 15.06.2020 година, съдът служебно е изискал и е приложил адм.дело №262/2018 година на АдмСЛ, ведно с адм.дело №4296/2019 година по описа на Върховен административен съд.

            Съдът е изискал от Комисия за защита от дискриминация в 7 – дневен срок от получаване на съобщението, да представи по делото заверено копие на призовка изх.№44-00-1229/15.04.2019 година по преписка №41/2016 година на Комисия за защита от дискриминация и призовка изх.№16-21-47/16.04.2019 година по преписка №198/2017 година на Комисия за защита от дискриминация, заверено копие всички документи, които са изготвени във връзка с призоваването за насроченото съдебно заседание на 16.05.2019 година на ищеца лишения от свобода С.Б.Б., както и от постановения акт, с който е приключило производството по преписката, постъпили с молба вх.№2263/18.06.2020 година на АдмСЛ от Комисия за защита от дискриминация, ведно със заверено копие на уведомление за призоваване изх.№44-00-1229/15.04.2019 година по преписка №41/2016 година на Комисия за защита от дискриминация и уведомление за призоваване изх.№16-21-47/16.04.2019 година по преписка №198/2017 година на Комисия за защита от дискриминация. Според постъпилите от КЗД доказателства с писмо от 05.05.19г. от затвора Ловеч са уведомени, че свидетелят Б. няма да бъде представен на 16 май да свидетелства по двете преписки, тъй като ще присъства на съдебно заседнаие на 15.05.2019г. пред Административен съд Ловеч. Според постъпилите от КЗД доказателства, ищецът е разпитан като свидетел по преписка №198/2017г. в заседание на 24.02.2020г., а на 06.10.2020г. е постановено решение, с което е установено, че началника на затвора Ловеч и психолога не са извършили дискриминация по признак лично положение чл.4 и по чл.5 от ЗЗдискр. и е оставена жалбата на М.К.без уважение, като неоснователна.  Във връзка с участието на ищеца като свидетел по тази преписка своевременно са изготвяни писма от затворническата администрация, с които са  уведомявали състава на КЗД кога ще бъде представен, като по две е отбелязано, че няма да бъде представен, поради привеждането му по друго, дело, заведено от ищеца, тъй като призовката е била получена по-рано, от тази на КЗД. На две от трите насрочени заседания ищецът не е приведен за изслушване, тъй като е преведен за участие по посочените други дела, заведени от него пред РС Троян и АдмСЛ. Преписка №41/2016г. не е приключила, за насроченото на 27.01.20г. заседание Б. е приведен за изслушване, но не е даден ход, поради нередовно призоваване на жалбоподателят, който е освободен от затвора Ловеч. 

              С  писмо от 22.11.2017г. ГДИН е изразила съгласие за осигуряване на явяването на лишените от свобода на изнесените в Затвора София заседания, а с писмо от 09.12.2019г. от КЗД са поискали съдействие от ГДИН да бъдат приведени посочените лишени от свобода за изслушване, сред които С.Б. за заседание на 27.01.20г.          

             С отговора по делото са представени от ответника: Писмо peг. № 854/2011/12.11.2018г. на затвора – Ловеч; Писмо изх. № 371/2018г./11.03.2019г. на AC-Ловеч и изх. № 854/11 г./13.03.2019г на затвора – Ловеч; Уведомление изх. № 44-00-1229/15.04.2019г. на КЗД и писмо изх. № 854/2011 г./03.05.2019г. на затвора - Ловеч, уведомление изх. № 16-21- 47/16.04.2019г. на КЗД и писмо изх. № 854/2011 г./24.04.2019г. на затвора – Ловеч; Писмо peг. № 854/03.06.2019г. на затвора Ловеч АС -Ловеч, писмо изх. № 96/2019г./07.06.2019г. на AC-Ловеч и писмо изх. № 854/11г./14.06.2019г. на затвора – Ловеч; Писмо с peh. № 854/11г. /18.10.2019г. на затвора - Ловеч и писмо peh. № 854/11 г./16.07.2019г. на затвора - Ловеч.

               Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

               В конкретния случай ищецът твърди нанесени му неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на ГДИН и като ответник се сочи именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Съгласно чл.205 от АПК искът по чл.203 ал.1 от АПК се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразни действия и бездействия са причинени вредите. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е самостоятелно юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода, като в случая мястото на твърдяното увреждане и настоящия адрес на увредения са в ЗО „Атлант“ при Затвора Ловеч, което е в района на компетентност на Административен съд Ловеч. Доколкото предявеният иск се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители в ГДИН, следва да се приеме, че са налице специфичните предпоставки по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, обуславящи допустимостта на настоящия иск. Ето защо съдът приема, че предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” осъдителен иск с правно основание  чл.284 от ЗИНЗС, е процесуално допустим.  Предвид изложеното следва искът да се прецени по същество.

               Материалноправните основания за възникване правото на обезщетение за ищеца са три: да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност; на ищеца да е причинена имуществена или неимуществена вреда; тази вреда да е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие.

               С оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че в в процесния случай тези предпоставки не са налице и така предявения иск се явява неоснователен и недоказан по следните съображения:

              В чл.3 ал.1 от ЗИНЗС е регламентирано, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 на последния правен текст е посочено, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

              Съгласно чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, на което основание е предявен иска, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

             Ако с разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС относно имуществените вреди е въведена законовата презумпция, че настъпването им се предполага до доказване на противното, то доказването на фактическите основания, причинили вредите, е подчинено на изискванията на общия исков процес и е в тежест на страната, която ги твърди – в случая на ищеца.

              При анализа на събраните по делото доказателства не се установява незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора във връзка с явяването на ищеца на посочените в исковата молба съдебни и комисийни заседания.

              С разпоредбата на  чл.291, т.2 от ППЗИНЗС е въведено задължение на надзорно-охранителния състав в ГДИН да конвоира лишени от свобода между затвора и неговите териториални подразделения. Безспорно в  компетентността на Главна дирекция „Охрана“ е да конвоира лишени от свобода от местата за лишаване от свобода до органите на съдебната власт. Компетентността на надзорно-охранителния състав в ГДИН в момента е скрепена и с изрична законова норма - чл. 250а, ал. 1 от ЗИНЗС (Нов - ДВ, бр. 7 от 2019 г.). Съгласно чл. 250а ал.1 от ЗИНЗС надзорно-охранителният състав в местата за лишаване от свобода конвоира лишените от свобода и настанените в арестите лица с мярка за неотклонение задържане под стража само от и до затворническите общежития, поправителните домове, работните обекти и лечебните заведения по нареждане на началника на затвора, поправителния дом, затворническото общежитие, на началника на областната или районната служба „Изпълнение на наказанията“ или началника на арестите в съответната териториална служба.

            Лишените от свобода се конвоират от местата за лишаване от свобода до органите на съдебната власт от служителите на ГД „Охрана“ по график, който се изготвя след писмо от началника на затвора до съответното териториално поделение на ГДО, в което се посочва датата на съдебното заседание, за което лицето следва да бъде конвоирано.

            От събраните по делото доказателства се установява, че на 13.08.2018г. в деловодството на затвора е получена призовка за явяването му по гр.д. №774/2018г. на РС Габрово за насрочено съдебно заседание на 28.09.2018г. Видно от доказателствата същият е заявен за конвой от ОЗ “Охрана“ гр.Ловеч за представянето му по насроченото съдебно заседание, като преди конвоирането е получена информация, че л.св. Б. не желае да присъства в съдебно заседание. След уверението, чрез проведен телефонен разговор със служител от деловодството на РС Габрово, че явяването на л.св.Б. не е задължително, който е потвърдил това обстоятелство, а именно, че не е задължително да се яви в съдебно заседание, същият е спрян от конвой и не е конвоиран за явяване пред съда / на л.12 от делото/. В тази връзка е и писмото от Районен съд Габрово на л.81 от делото. За проведеното съдебно заседание на 28.09.2018г. е уведомен на 13.08.2018г., при което е имал възможност с писмена молба да заяви, ако е имал доказателствени искания, които не е посочил в подадената от него искова молба, възникнали по повод доклада, както и в писмен вид да представи становище по същество. Така, както в писмен вид е поискал информация за делото.

             Видно от доказателствата по делото в проведеното на съдебно заседание на 28.09.2018г. по гр.д. №774/2018г. на РС Габрово, страните – ищецът и Б. и ответника – ЧСИ В., са редовно призовани, като не се явяват и не се представляват. При отсъствие на процесуални пречки за разглеждане на делото, решаващият състав е приел, че страните не са депозирали възражения против изготвения проект за доклад, изготвен с определение № 3888/30.07.2018г., редовно връчено на същите и го е обявил за окончателен, приел е писмените доказателства и приключил съдебното дирене, като с решение от 29.10.2018г. е отхвърлил предявеният иск от Б. с правно основание чл.74 ал.1 от ЗЧСИ във вр. с чл.45 от ЗЗД за сумата 790 лева представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца от незаконосъобразно наложен със запорно съобщение изх. № 8527/26.06.2017 г. по изп.д. № 20177340400519 на ЧСИ Зв. В. запор върху възнаграждението му, получавано от трудова дейност към ОЗ Ловеч гр. Ловеч за периода от 01.07.2017 г. до 01.03.2018 г., като неоснователен и недоказан, тъй като е приел по същество, че получаваното от лишените от свобода възнаграждение не е по същността си трудово, че издръжката им е осигурена от държавата, което позволява изпълнението на запорното съобщение по изпълнителното дело. Със съобщение на л.103 от делото л.св.Б. е уведомен за решението от посочения служител  на затворническата администрация, което е обжалвал в законовия срок пред Окръжен съд Габрово. С решение от 22.01.2019г.по в.гр.д. решаващият състав е отменил първоинстанционното решение като неправилно, т.к. ЧСИ е извършил незаконосъообразно принудително изпълнение на възнаграждение под МРЗ за страната, като несеквестируемият минимум е приет за всички, вкл. за лишените от свобода и уважил предявеният от Б. осъдителен иск, с присъждане на направените от него разноски.

           Установено с доказателствата в периода от 21.05.2019г. до 24.07.2019г., ищецът е бил на лечение в СБАЛЛС при Затвора – София. Доколкото на 05.06.2019 г. ищецът е бил на лечение в гр.София, същият не е конвоиран за съдебно заседание по адм.д. № 96/2019г. на AдмC-Ловеч. За което с писмо peг. № 854/03.06.2019г. на затвора Ловеч, решаващият състав на АдмС -Ловеч е уведомен, че С.Б.Б. е на лечение в СБАЛЛС при затвора - София и делото е отложено за 04.09.2018г., като в проведеното по делото заседание на 04.09.2018г. Б. се явява лично. На о.с.з. проведено на 05.06.2019г. решаващият състав е отчел, че обективно липсват предпоставки за отлагане на делото, тъй като присъствието на страните не е задължително с оглед характера на производство, но предвид че е на лечение / за което е уведомен с писма по делото от затворническата администрация/ е отложил делото.

              За съдебно заседание на 21.10.2019г. по адм. д. № 4296/2019г. на ВАС С.Б. не е конвоиран, тъй като призовката за делото е препратена от Затвора - Ловеч в Затвора - София, където С.Б.Б. е бил на лечение в СБАЛЛС при затвора - София и след връщането му в ЗО „Атлант“ призовката не е върната за изпълнение в затвора - Ловеч.

                  Видно от събраните по делото доказателства за заседания на КЗД на 16.05.2019г. по пр.№ 41 /2016г. и пр. № 198/2017г. ищецът не е конвоиран, тъй като на 15.05.2019г. е бил на дело в АдмС-Ловеч. В тази връзка са приложените от ответника писмо изх. №371/2018г./11.03.2019г. на АдмС-Ловеч и изх. № 854/11 г./13.03.2019г на затвора - Ловеч. За да участва в заседанието на 16.05.2019 г. в КЗД е следвало да бъде конвоиран да затвора - София 1 или 2 дни преди заседанието. Администрацията на затвора - Ловеч е изпълнила задълженията си, като е връчила призовките по посочените преписки на С.Б.Б. и е уведомила ГДО, че следва да бъде конвоиран на заседания на КЗД на 16.05.2019г. по пр.№ 41 /2016г. и пр. № 198/2017г. В тази връзка са приетите за доказателства по делото уведомление изх. № 44-00-1229/15.04.2019г. на КЗД и писмо изх. № 854/2011 г./03.05.2019г. на затвора - Ловеч, уведомление изх. № 16-21-47/16.04.2019г. на КЗД и писмо изх. № 854/2011 Г./24.04.2019г. на затвора - Ловеч/. Задължението да бъде конвоиран за съответните заседания е на ГДО.

            Следва да се съобрази на първо място, че явяването на С.Б.Б. по горепосочените заседания не е било задължително. На следващо място, не се представиха доказателства пред настоящият състав да е било възпрепятствано явяването му от администрацията на затвора. Това е така, защото призовките за заседанията са връчени на ищеца от администрацията на затвора своевременно и са изготвени съответните конвойни писма, с които е уведомена ГДО, за да бъде включен в графика и преведен за съответните съдебни заседания. Наред с това невключването му графика на ГДО и съответно неконвоирането му на горепосочените дати е задължение и отговорност на ГДО. Отделно,  с оглед характера на производствата ищецът е имал възможност с писмена молба да заяви доказателствените си искания, ако е имал такива, извън посочените в подадените от него искови молби, както и в писмен вид да поиска в подходящ срок да изложи съображенията си по съществото на спора.  

                Видно от доказателствата ищецът е получил от Комисията на защита от дискриминация /КЗД/ уведомления за призоваване на лист 15 от делото / връчено на 30.04.2019г./ и на л.17 /връчено на 19.04.2019г./, като свидетел за насрочените открити заседания на 16.05.2019г. от 10.00 часа и от 13.00 часа, за което с писмо на л.18 КЗД е уведомена. В същото време по искова молба на Б.,*** е образувано адм.дело 371/29108г. на АдмСЛ, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София с цена на иска 10 000 лв.  и правно основание чл. 284 от ЗИНЗС /според данните по делото и справка в деловодната система на АдмСЛ/ насрочено за 15.05.2019г. от 13.00 часа, за което същият е преведен, участвал е разпита на ангажираните от него свидетели в откритото с.з., приключило в късния след обяд, с което на практика е осуетил участието си като свидетел пред КЗД на следващата сутрин, предвид краткото време и необходимостта от време за конвоирането му до Затвора - София 1 или 2 дни преди заседанието, като е следвало ищецът да уведоми КЗД, че по подадената от него искова молба ще участва в производството пред АдмСЛ, за да бъде съобразено. В този смисъл не се  установява бездействие от затворническата администрация.

              От установените факти и приложимото право се налага извод, че затворническата администрация е положила дължимото поведение, вкл. и в съответствие с чл.3 от ЗИНЗС – осигурила е своевременно да се връчат  на ищеца призовките за заседанията и изготвят следващите се конвойни писма, с които е уведомена ГДО, за да бъде включен в графика и преведен за съответните съдебни заседания. Поради изложеното съдът приема, че в случая не са налице незаконосъобразни бездействия на ответника или на негови служители, следователно не е налице първата предпоставка за уважаване на процесния иск – бездействие на административен орган или длъжностно лице, осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност.

              Не е налице и следващата предпоставка – вредите да са причинени в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС поради умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието.

              В този смисъл съдът приема, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Не е осъществен фактическият състав на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС. От една страна не се установи твърдяното от ищеца бездействие на служители на ответника по повод административна дейност, а от друга не се установи да е нарушена нормата на чл.3 от ЗИНЗС, тъй като ищецът не е подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, включително във връзка с присъденото обезщетение. Доколкото настоящото производство е исково, в тежест на ищеца е да докаже наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на иска си по чл.284 от ЗИНЗС. След като не е осъществил главно и пълно доказване на тези предпоставки за реализиране на отговорността на администрацията, то последица от това е неоснователност на исковата молба и като резултат – отхвърляне на предявения от него иск.

               В случая не е налице необходимата за ангажиране отговорността на ответника материално-правна предпоставка, а именно не е налице бездействие от страна на затворническата администрация в ЗО Атлант, респективно не е налице бездействие от страна на ГДИН.

              Според разпоредбата на чл.204 ал.4 от АПК незаконосъобразността на бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

              За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно такова е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие.

               Както вече се посочи затворническата администрация е осигурила своевременно връчване призовките на ищеца за заседанията и изготвяне на съответните конвойни писма, с които е уведомена ГДО, за да бъде включен в графика и преведен за съответните съдебни заседания.

               От анализа на събраните по делото доказателства не се установи незаконосъобразно бездействие в тази връзка. Както и неизпълнение на   задължение за изплащане на лихва, защото такава в процесния случай не се дължи.

               При съобразяване на установените факти и приложимата правна уредба настоящият съдебен състав намира, че не е доказано бездействие на администрацията на затвора по отношение на ищеца във връзка с изпълнение на задълженията й по ЗИНЗС. 

              Съдът намира за недоказан и фактът на причинени на ищеца вреди по вид и размер, описани в исковата молба, подлежащи на компенсация.

              Предпоставка за реализиране отговорността на държавата за вреди е и наличието на пряка и непосредствена връзка между твърдяните бездействие и причинени вреди, която връзка с оглед гореизложеното за недоказаност на другите елементи от фактическия състав също се явява недоказана. От събраните по делото доказателства не се установява доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, както и поставяне на лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, които да уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

               Доколкото в настоящото производство по реда на чл.204 ал.4 от АПК не бе установено незаконосъобразно бездействие на ответника, причинна връзка е безпредметно да бъде обсъждана и следва да се приеме, че също не е налице. При определяне на фактическия състав на отговорността, при липса на който и да е от елементите му не може да се реализира отговорността на ГДИН. Въпреки това, за пълнота съдът ще изложи мотиви в тази връзка.

               Отговорността на Държавата по чл.1 ал.1 ЗОДОВ възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на Държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на Държавата по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК. В случая не се доказа по делото незаконосъобразно бездействие на длъжностно лице, от което да е претърпяна вреда в кумулативна връзка, поради което не са налице предпоставките за обезвреда. Не се установява да е възпрепятствана дейността на съдилищата или да е създадена в ищеца представа за незащитеност от закона, докато е под контрола на органите по изпълнение на наказанията, както неоснователно се твърди в исковата молба.

                Следва да се съобрази, че на обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са и пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от незаконосъобразно бездействие на администрацията.

                Ефектът от незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното. 

                Такова разрешение на въпроса дава разпоредбата на чл. 284 ал.2 от ЗИНЗС, според която в случаите по чл. 3 ал. 2 от с.закон съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

                Разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС, въвежда законови гаранции за съществуването на нормални условия в местата за лишаване от свобода. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение, като задължава Държавата да осигури на лишените от свобода, от една страна, условия, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани, както и правата им, вкл. по участие в съдебните и специализирани производства, при спазване в случая ограниченията, въведени за целите на наказанието.

             На ищеца безспорно е осигурена такава среда, не се установява нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, при което неприложима се явява и разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС. Горното от своя страна също сочи на неоснователност на предявения иск по чл.284 от ЗИНЗС.

             След като не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на иска по чл.284 от ЗИНЗС, то последица от това е отхвърляне на предявения иск. Липсата на който и да е от елементите от фактическия състав е достатъчно основание искът да бъде отхвърлен. Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния такъв за присъждане на лихва. След като фактическият състав на чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС не е осъществен, за ответната страна не възниква задължение за заплащане както на обезщетение, така и на акцесорното задължение за заплащане на лихва върху главното задължение.

              По тези съображения, исковата претенция се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена като такава.

              Поради неоснователност на иска, неоснователна се явява и акцесорната претенция за законна лихва върху размера на претендираната сума, считано от подаване на исковата молба.

              Ответникът по делото е претендирал да бъде осъден ищеца да заплати разноски за  юрисконсултско възнаграждение в размер на триста лева. Съдът намира, че на основание чл.286 ал.2 от ЗИНЗС не се дължи юрисконсулско възнаграждение на ответника при пълно отхвърляне на иска, при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло, поради което искането на ответника следва да се остави без уважение. Разпоредбата на чл.286  ал.2 от ЗИНЗС е специална и дерогира общото правило на чл.78 ал.8 от ГПК.

              Относно обжалването на настоящото решение следва да се съобрази, че съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС /изм. ДВ, бр.100/2019г., в сила от 01.01.2020г./, постановеното от административния съд решение  по иск за обезщетение подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен състав на същия съд.

               Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс във вр. с чл.284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Ловешкият административен съд, четвърти състав,

                РЕШИ: 

             ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Б.Б., ЕГН: **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗО Атлант Троян, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София   иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от подаване на исковата молба, причинени от незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация, поради лишаването му от присъствие в съдебни и комисийни заседания, по които е редовно призован в качеството на страна или свидетел, възпрепятствайки дейността на съдилищата и създаване на представа за незащитеност от закона, докато е под контрола на органите по изпълнение на наказанията. 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на триста лева.                  

              Решението подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на Административен съд Ловеч в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.

              Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

 

                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: