Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 383 18.03.2022г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на двадесет и трети
февруари две хиляди двадесет и втора
година, в
състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2835
по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Б.М.С., с адрес: ***,
против „Акт отмяна на решение от
13.12.2021г. на ТОЛЕК-гр.Горна Оряховица“. Сочи се, че оспореният акт е
нищожен, евентуално незаконосъобразен, съответно се иска обявяването му за
нищожен или евентуално да бъде отменен, като незаконосъобразен. Сочи се, че при
наличие на влязла в сила Карта за оценка на физическата годност на
жалбоподателя № 429 от 07.07.2020г. колективният орган /ТОЛЕК-Г.Оряховица/ не
би могъл да преразглежда „преписката“, независимо, че е върната от съда по
цитирано друго съдебно производство приключило с краен съдебен акт, при
положение, че поначало т.нар. производство по отмяна на този акт /картата/ не е
започнало по инициатива на Б.С., а по почин на административен орган. След
направеното изрично уточнение относно означение на оспорения административен
акт в настоящото производство и изискване на преписката от издателя на
процесния оспорен акт, е изпратена преписка, свързана с „АКТ Отмяна на
решение, постановен на 13.12.2021г. от комисията /ТОЛЕК- гр.Горна Оряховица при НМТБ „Цар Борис Трети“/, в посочения
лекарски състав. Представено е и заверено копие на т.нар. отменен акт- Карта №
429 от 07.07.2020г. /л.21 от делото/, обективираща заключението на
колективния орган към момента на издаване относно физическата годност на адресата
на картата.
В
съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от упълномощен адвокат, който
поддържа жалбата. Ангажира писмени доказателства относно установяване на
обстоятелството, че „оттеглената“ Карта № 429 от 07.07.2020г. е използвана от
адресата, с оглед снабдяване със свидетелство за управление на МПС, като е
подадена с изискуемите документи в тази връзка и оспорващият се е снабдил с
валидно СУМПС, въз основа на обективираното в нея заключение на комисията.
Ответникът–
Транспортна областна лекарска експертна комисия /ТОЛЕК-
гр.Горна Оряховица/ при
НМТБ „Цар Борис Трети“; редовно уведомен, не изпраща представител.
В писмено становище оспорва жалбата. Моли, същата да бъде оставена без уважение,
поради липса на правен интерес за лицето, депозирало жалбата, въз основа на
която е образувано и това дело и се иска прекратяване на съдебното
производство. Позовава се на редица съдебни дела образувани в настоящия
административен съд, някои от които висящи, а други приключени с влезли в сила
актове. Претендира се присъждане на всички направени по делото разноски.
Административен
съд- град Бургас, в настоящият
състав, като обсъди доводите и становищата на страните и въз основа на приетите
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, от
фактическа страна прие следното:
ФАКТИ:
На 07.07.2020г. жалбоподателят Б.С. *** се явява за
освидетелстване пред ТОЛЕК-гр.Горна Оряховица при НМТБ „Цар Борис Трети“ /за краткост Комисията/, респективно е
извършен преглед на лицето от съответните лекари- специалисти видно от
съставеният в тази връзка Протокол № 429 от 07.07.2020г. /л.22 от делото/.
Предвид направените от лекарската комисия констатации е издадена Карта № 429 от
07.07.2020г. за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване
на свидетелство/правоспособност за управление на МПС /л.21 от делото/, съгласно
която лицето отговаря на изискванията за физическа годност на водачите на МПС
от категория: АМ, А1, А2, А, В1 и В. В издаденият адм. акт се сочи, че подлежи
на нов преглед след 5 години, както и че не отговаря на изискванията за
физическа годност към водачите на МПС от всички други категории. Картата е
подписана от посочените лекари-специалисти, както и от Председателя на
ТОЛЕК-гр.Г.Оряховица.
Във връзка с дадени указания на страните,
жалбоподателят е уточнил изрично, че е използвал така издадената карта от
07.07.2020г., като сочи, че е получил адм. акт на същата дата -07.07.2020г.,
съответно на 14.07.2020г. е използвана пред КАТ-Бургас /л.57 от делото/.
Жалбоподателят не твърди да е оспорил
обективираното в Карта № 429 от 07.07.2020г. заключение нито по
административен, нито впоследствие по съдебен ред, в съответните срокове. Това
обстоятелство е безспорно по делото, тъй като и в отговор на изискана
информация от ответната страна с изрично писмо Комисията уточнява, че самата
карта не е оспорена по административен ред /пред ТЦЛЕК/, нито по съдебен ред-
пред съответния административен съд, а са оспорени единствено актовете за
отмяна на картата. Сочи се, че процесната Карта № 429 от 07.07.2020г. е връчена
на адресата- Б.М.С. в деня на издаването й /на ръка/, поради което ответната
страна не разполага с доказателство за връчването й /виж писмо л.65 от делото/.
С изх.№ 550 от 10.07.2020г. е изпратено писмо до ОД
на МВР-гр.Бургас, с приложение /л.23- 24
от делото/, с които органите на полицията са уведомени от страна на
Заместник-председателя на ТОЛЕК-гр.Г.Оряховица относно Акт за отмяна на решение
от 09.07.2020г.. С този акт издадената на 07.07.2020г. Карта № 429 е „Анулирана
на 09.07.2020г.“. В писмото се сочи, че Комисията анулира своето решение и
цитираната карта да се счита за невалидна.
По делото е приложен Акт за отмяна на решение от
09.07.2020г., видно от който комисия ТОЛЕК анулира карта № 429 от 07.07.2020г.
на лицето Б.М.С., поради явяване на същия и пред ТОЛЕК-гр.Бургас, която се
произнесла с утвърдено решение- Карта № 185 от 01.07.2020г., а на следващо
място като причина за отмяна на акта се сочи допускането на техническа грешка,
относно категориите на лицето, респективно картата от 07.07.2020г. да се счита
за невалидна /л.27 от делото/.
По делото е представена и другата цитирана карта, а
именно Карта № 185 от 01.07.2020г. /л.29
от делото/, издадена от различен колективен орган- ТОЛЕК-гр.Бургас. Видно
от обективираното в нея заключение, Б.С. отговаря на изискванията за физическа
годност към водачите на МПС от категория „В“, но не отговаря на изискванията за
всички останали категории.
Б.С. е оспорил пред Административен съд-гр.Бургас
писмо, с изходящ номер № 550 от 10.07.2020г. на Заместник- председателя на
ТОЛЕК-гр.Горна Оряховица, в което е материализирано решение за анулиране на
Карта за оценка № 429 от 07.07.2020г., въз основа на което е образувано
административно дело № 2570 по описа за 2020г. на АС-гр.Бургас. Постановено е
решение, с което този акт е обявен за нищожен /при липса на компетентност на
едноличния орган, който го е постановил/, респективно преписката е върната на
компетентния колективен орган за произнасяне при спазване на дадените
задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Това решение е влязло
в законна сила, което съдът установи служебно от деловодната система на съда,
нито някоя от страните твърди да го е оспорила пред касационната инстанция.
Съгласно влязлото в законна сила Решение № 1890 от
29.11.2021г. по адм. дело № 2570 от 2020г. на АС-гр.Бургас, с прогласяване
нищожността на оспорения акт за отмяна, постановен от едноличен орган- Заместник-председател
на ТОЛЕК-гр.Горна Оряховица, преписката е върната на компетентния колективен
орган- ТОЛЕК-гр.Г.Оряховица, за произнасяне с нов акт, в който следва да се
изложат подробни мотиви за отмяна на издадената карта от 07.07.2020г.
За изясняване на спора от фактическа страна и с
оглед установяване правния интерес от оспорване на жалбоподателя, в хода на
производството бе изискана справка от сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-гр.Бургас относно установяване на факта дали и кога е използвана
процесната /оттеглена по реда на чл.91 от АПК/ Карта № 429 от 07.07.2020г. В
отговор на изисканата от съда информация, е постъпило писмо /вх.№ 1129 от
07.02.2022г./- л.70 от делото.
Видно от обективираните в него факти, Карта № 429 от
07.07.2020г. издадена от ТОЛЕК-гр.Г.Оряховица е използвана от адресата- Б.С. и
въз основа на нея му е било издадено СУМПС № *********, с категории „АМ,
А, А1, А2, В“, с валидност от
03.08.2020г. до 07.07.2025г. Сочи се, че впоследствие това СУМПС е отнето и към
момента се съхранява от сектор „ПП“ при ОД на МВР-гр.Бургас.
От приложено по делото копие на съдебно решение №
1006 от 08.07.2021г. по адм. дело № 1105 от 2021г. на АС-гр.Бургас става ясно,
че заповедта, с която е обявено за невалидно и е отнето издаденото СУМПС №
*********, с валидност до 07.07.2025г., е отменена от съда, като
незаконосъобразна. Постъпила е касационна жалба от ответника- издател на
отменения административен акт, но до приключване устните състезания пред съда
по настоящото дело не е влязъл в сила посочения съдебен акт, поради липса на
произнасяне от страна на касационната съдебна инстанция към този момент.
При така направените фактически
констатации, въз основа на приложени по делото писмени доказателства, съдът обосновава
следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално ДОПУСТИМА, като очевидно е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК /жалбата
е депозирана съда на 20.12.2021г., а оспореният акт е постановен само седем дни
по-рано- на 13.12.2021г./, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването,
тъй като постановеният административен акт, подлежащ на съдебен контрол е
неблагоприятен за оспорващото физическо лице. Налице е изискуемият правен
интерес от оспорването доколкото се оттегля издаден по-рано друг акт, който е
благоприятен за Б.С., респективно оттегляне на този благоприятен акт засяга неблагоприятно
правната сфера на жалбоподателя. Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че
издадената Карта № 429 от 07.07.2020г. е използвана по предназначение от
адресата си, доколкото в срока за валидност на медицинското заключение са
предприети действия за снабдяване на лицето със СУМПС, като е подадено
заявление до компетентните органи на МВР-гр.Бургас и предвид посоченото по-горе
жалбоподателят се е снабдил с валидно такова свидетелство.
В
противен случай, ако в срока за валидност на медицинското заключение, съгласно
чл.9, ал.3 от Наредба № 3 от 2011г. на Министерството на здравеопазването
относно ИФГВМПСУРИМПУФГВРК, а именно 6 месеца от издаване на картата не бяха
предприети такива действия, срокът на валидност на картата изтича и независимо
дали бъде оттеглена от издателя по реда на чл.91 от АПК или не същата не може
да служи на адресата след този срок, поради което за оспорващият няма да е налице
правен интерес от оспорване отзива на адм. акт, чиято валидност е изтекла.
Обобщено,
налице са всички предпоставки за обосноваване на правния интерес от оспорването
на акта за отзив по реда на чл.91 от АПК.
При разглеждане на оспорването по същество,
съдът съобрази следното:
Съгласно
чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
По
въпроса за валидността на процесния административен акт, съдът намира, че „Акт отмяна на решение, постановен на
13.12.2021г. от ТОЛЕК-гр.Горна Оряховица“ е издаден от компетентен /колективен/ административен орган, при съблюдаване
указанията на влязлото в сила съдебно решение по адм. дело № 2570 от 2020г. на
АС-гр.Бургас. Вярно е, че след прогласяване нищожността на предходно
постановения адм. акт от едноличен орган / заместник-председател
на комисията/, преписката е върната от съда на компетентния колективен
орган за ново произнасяне, при съблюдаване на дадените задължителни указания по
тълкуване и прилагане на закона. Обаче, видно и от съдържанието на това съдебно
решение, съдът е указал на колективния орган /Комисията/ при новото произнасяне
да изготви адм. акт, в който да изложи „подробни мотиви“, т.е. при
постановяване на т.нар. отзив на административен акт от органа, който го е
постановил по реда на чл.91 от АПК следва да бъдат посочени конкретните факти и
правни основания, които са обосновали издаването на акт, с който първоначалният
акт се оттегля.
Актът на
ответната комисия от 13.12.2021г. /заверен
препис на л.35 от делото/, с който се осъществява отзив на Карта за оценка
на физическата годност на Б.С. с № 429 от 07.07.2020г. принципно съдържа
изискуемите реквизити и е постановен в указаната от закона писмена форма.
При
издаването на оспореният по настоящото дело административен акт обаче са
допуснати съществени нарушения на
производствените правила, нарушения на приложимите материално-правни разпоредби
и е издаден в разрез с целите на закона. Това е така, поради следното:
В чл.10 от Наредба № 3 от 11.05.2011г. на МЗ за изискванията за физическата годност към
водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на
медицинските прегледи за установяване на физическа годност за водачите от
различните категории са регламентирани компетентните органи, които
притежават правомощието да извършват освидетелстване и да съставят карта по
образец, съгласно Приложение № 7 и Приложение № 8 от същата наредба.
Всяко лице, което има заболяване или състояния,
посочени в Приложение № 2, подлежи на освидетелстване от ТОЛЕК, в случай, че
иска да бъде правоспособен водач на МПС.
Заключението за съответствие на здравословното
състояние на лицето с изискванията за физическа годност, което е изготвено от
ТОЛЕК, респективно ТЦЛЕК (в случай на обжалване на решението на ТОЛЕК), се
нанася в карта по образец, съдържащ се в гореуказаните приложения.
В процесният случай такава карта, с № 429 от
07.07.2020г., е издадена, като неин автор е колективния административен орган-
Транспортна областна лекарска експертна комисия /ТОЛЕК/– гр.Горна Оряховица.
Както
вече бе отразено в изложение на фактите, установени по делото, не е спорно
между страните, а и с оглед изричните им изявления в тази връзка съдът приема
за доказано по несъмнен начин, че Карта № 429 от 07.07.2020г., издадена от
ТОЛЕК-гр.Горна Оряховица е получена от адресата Б.С. лично, на датата на
издаването й- 07.07.2020г. Също така еднопосочни са изявленията на двете
страни, че в срока за обжалване на тази карта /по административен ред -пред
ТЦЛЕК, по арг. от чл.11, ал.1, т.2 от Наредба № 3 от 2011г. на МЗ/ и по съдебен
ред /пред съответния административен съд/, не са предприети действия за
оспорване на заключението от страна на неговият адресат- жалбоподателя С.. При
тези констатации, издадената карта от 07.07.2020г. е придобила стабилитета на
влязъл в сила индивидуален административен акт, който може да бъде отменен само
по извънредния способ на чл.99 от АПК.
В
случаят, самият издател на оспорения акт- колективния администра-тивен орган
очевидно не е съобразил стабилитета на постановения от него предходен акт
/картата/, а не се и твърди да е инициирано производство по чл.99 от АПК, нито
са посочени подобни правни основания за издаване на процесния Акт от
13.12.2021г., поради което принципното обсъждане института на възобновяването
на административното производство по реда на чл.99 от АПК е безпредметно, тъй
като няма връзка с предмета на спора.
Спорно е
именно основанието за издаване на процесния акт- чл.91 от АПК, като според тезата на оспорващата страна такива
предпоставки не са налице. Доводите на жалбоподателя в тази връзка напълно
кореспондират на установените по делото факти и съдът се солидаризира с тезата
на жалбоподателя, че предпоставките на
чл.91 от АПК не са налице. Нещо повече, този институт въобще е неприложим
при наличието на влязъл в законна сила адм. акт от 07.07.2020г., какъвто е
процесният случай. При положение, че е безспорно получаването на картата в деня
на издаването й- 07.07.2020г. и като се вземе предвид законният срок за
оспорване на обективираното в нея заключение по административен ред- в
14-дневен срок от получаване на заключението пред ТЦЛЕК /чл.11, ал.1, т.2 от
наредбата/, следва извода, че картата и по-конкретно обективираното в нея
заключение е влязло в сила на 22.07.2020г. /присъствен ден- сряда/. След този
момент, органът не би могъл да осъществи отзив на адм. акт от 07.07.2020г.
Вярно е,
че колективният орган издал първия акт принципно има материална компетентност
да осъществи отзив на същия по реда на чл.91 от АПК, но видно от указаното в
закона, за да се приложи този институт задължително условие е
1. Актът
да не е влязъл в законна сила и
2.Да е
постъпило оспорване /жалба или протест/, след което в 7-дневен срок органът
може да оттегли направеното от него волеизявление.
Съгласно чл.91 от АПК „В 7-дневен срок, а когато органът е
колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният
орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го
отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му,
като уведоми за това заинтересованите страни.
(2)
Новият акт подлежи на оспорване по реда на този кодекс. В тези случаи не се
допуска повторно преразглеждане на акта.“
Тези предпоставки в случаят не са
налице. Следователно, отзив по реда на чл.91 от АПК на Карта № 429 от
07.07.2020г. не може да бъде осъществен обективно, поради липса на изискуемите
законови предпоставки.
Колкото до института на
възобновяването, освен че в случаят не се и твърди производството да е било
възобновено на някое от указаните в закона основания, не по-маловажно е и
обстоятелството, че по реда на чл.99 от АПК възобновяване може да извърши не
ТОЛЕК, а ТЦЛЕК. Това е така, защото
нормата на чл.99 от АПК предоставя подобна компетентност на горестоящият
административен орган, а процесният случай е именно такъв, защото
обективираното в картата заключение подлежи първо на задължително оспорване по
административен ред. Само в хипотезите, когато липсва изискване за оспорване по
административен ред, органът- издател на акта би могъл да го отмени по реда на
възобновяването, но тази хипотеза въобще е неприложима в този случай, нито се
твърди да е осъществявана от компетентния висшестоящ колективен административен
орган /ТЦЛЕК/.
На следващо място, описаните в Акта
за отмяна на решение, издаден по реда на чл.91 от АПК на 13.12.2021г. мотиви
въобще не са относими към това производство. Посочената друга карта с № 185 от
01.07.2021г., която е издадена от друг орган- ТОЛЕК-гр.Бургас няма връзка с
настоящото административно производство, тъй като издаването на това заключение
е по реда на съвсем различно административно производство инициирано пред друг
колективен орган, поради което не би могло в акта за отзив на първия
административен акт да се обсъждат подобни факти и обстоятелства, свързани с
издаден акт от компетентността на друг административен орган, респективно
издадените карти от ТОЛЕК-гр.Горна Оряховица и от ТОЛЕК-гр.Бургас са две
отделни административни производства и произнасянето на ответния по настоящото
дело орган не е обусловено по никакъв начин от произнасянето на другия колективен
орган, макар с аналогична компетентност. Друг е въпроса дали са налице данни
относими към хипотезите на чл.99, т.1, 2, 3, 4 и 5 от АПК, но в това
производство те не могат да бъдат обсъждани.
Несъстоятелни са и т.нар. мотиви в
оспорения по настоящото дело акт за отмяна, досежно твърдяната „техническа
грешка“ при изписване на категориите за МПС. В случай, че е налице очевидна
фактическа грешка, органът би могъл да приложи процедурата по нейното отстраняване
по реда на чл.62, ал.2 от АПК, но тази процедура няма нищо общо с издаденият
акт. Нормата на чл.62, ал.2 от АПК предоставя възможност за такова отстраняване
и след влизане в сила на адм. акт. Обаче, за да е налице такава фактическа
грешка, на първо място в теорията и съдебната практика е прието, че това
представлява погрешно отразяване на конкретен факт в определена част на
административния акт, например противоречие между диспозитив и мотиви или
различно изписване на цифров показател и словесното му описание и т.н. В
настоящият случай, въобще липсва отразяване на факта в какво се състои т.нар
„техническа грешка“, за да се прецени изобщо наличието на подобно основание. Не
става ясно какво обстоятелство е изписано погрешно в упоменатите категории. На
следващо място, по реда на чл.62, ал.2 от АПК органът отстранява съответната
фактическа грешка, но без да отменя /оттегля/ акта, който издаден, а само
указва какво следва да е вярното отразяване на определен факт, т.е. как следва
да се чете акта в съответната част.
В случаят, нито е посочено правно
основание чл.62, ал.2 от АПК, за да се твърди отстраняване на фактическа
грешка, нито въобще става ясно в какво точно се изразява тази грешка, нито
волеизявлението за „отмяна на акта“
кореспондира на института на отстраняване на очевидна фактическа грешка.
Предвид горните констатации, актът за
отмяна на решение от 13.12.2021г. на ТОЛЕК-гр.Г.Оряховица е постановен при
съществени процесуални нарушения и в разрез с материалноправните норми,
цитирани по-горе, а също така и в противоречие с целите на закона. Липсват
въобще мотиви, които са свързани по същество с процедурата по чл.91 от АПК, а
подобна констатация за липса на относими към правното основание съображения
винаги е основание за отмяна на акта, като незаконосъобразен.
Целта на правния институт „отзив на
административния акт“ е органът да отстрани евентуални грешки при издаване на
адм. акт в хода на неговото оспорване, при наличие на жалба или протест в
съответствие с принципите на истинност, обективност, последователност и
предвидимост, бързина и процесуална икономия. Придобил стабилитет адм. акт не
може да бъде оттеглен, още повече, че в случаят и целите за неговото издаване
са изпълнени доколкото от приетите по делото доказателства се установи, че издаденото
заключение на ТОЛЕК- гр.Г.Оряховица е използвано по предназначение пред
органите на пътна полиция и въз основа на него е издадено СУМПС. Съдбата на
последното не е предмет на настоящото производство, тъй като впоследствие е
издадена заповед за отнемане на свидетелството, оспорена пред съда и предмет на
съдебно производство от съвсем различно естество. В настоящото производство не
би могло да се обсъжда и отделната процедура, въз основа на Карта № 185 от
01.07.2020г. издадена от ТОЛЕК-гр.Бургас, която също е предмет на различно от
настоящото съдебно производство.
По
изложените съображения, съдът намира, че са налице основания за отмяна на
оспореният Акт за отмяна на решение, издаден от ответния колективен орган на
13.12.2021г., поради което жалбата е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде уважена.
При този
изход на спора, предвид своевременно направеното искане от страна на жалбоподателя,
в негова полза следва да се присъдят направените по делото разноски 10.00 лева –
платена държавна такса и 500 лева- платено адвокатско възнаграждение, видно от
приложените по делото доказателства
НМТБ „Цар Борис Трети“; или разноски общо в размер на 510 лева. Сумата
следва да бъде заплатена от НМТБ „Цар Борис Трети“, доколкото ТОЛЕК е в структурата на това лечебно
заведение и именно болницата е юридическо лице на бюджетна издръжка. Направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно
предвид указаното в чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, първи
състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Б.М.С., с адрес: ***, АКТ Отмяна
на решение, постановен на 13.12.2021г. от ТОЛЕК-гр.Горна Оряховица, с
който след преразглеждане по реда на чл.91 от АПК се отменя Карта за оценка на
физическата годност на жалбоподателя за управление на МПС № 429 от 07.07.2020г.,
издадена от ТОЛЕК-Г.Оряховица, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНАТА
МНОГОПРОФИЛНА ТРАНСПОРТНА БОЛНИЦА "ЦАР БОРИС III" – СОФИЯ, да заплати на Б.М.С., с адрес: ***, направените по
делото разноски в размер на 510 лв. (петстотин и десет лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: