№ 1613
гр. Бургас, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря М.а Хр. Енчева
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20252120101673 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на М. Ц. Ц. против “Кредито” ЕООД, за осъждане на
ответното дружество да й върне сумата от 329.10 лв., с която се е обогатило неоснователно,
получавайки я при начална липса на основание - въз основа на нищожен договор за
потребителски кредит № ***** / 18.02.2022 год., сключен между страните, ведно със
законната лихва върху посочената сума, начиная от 07.03.2025 год. до окончателното й
изплащане, а евентуално – да й върне сумата от 258.78 лв., с която се е обогатило
неоснователно, получавайки я при начална липса на основание - въз основа на нищожна
клауза от посочения договор за кредит, ведно със законната лихва за забава.
Правното основание на исковете е в чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД, чл.
55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В съдебно заседание страните не се явяват и представляват, редовно
призовани. Процесуалният представител на „Кредито“ ЕООД признава исковете.
Бургаският районен съд, след като се запозна с твърденията на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Няма спор между ищцата и ответното дружество, че на 18.02.2022 год.
са сключили договор за потребителски кредит № **** / 18.02.2022 год., по силата на който
„Кредито“ ЕООД – кредитодател, е предоставило на Ц., под формата на кредит, сумата от
500 лв., срещу задължението на последната да я върне на 5 равни погасителни вноски от по
156.82 лв., включващи договорна лихва в размер на 20.05%, такса „Експресно разглеждане“
от 103.51 лв. и неустойка за непредставяне на обезпечение от 155.27 лв.
1
Не е спорно също, че в изпълнение на договорните си задължения,
ищцата е изплатила общо 829.10 лв., включващи главницата от 500 лв., договорна лихва в
размер на 25.32 лв., такса „Експресно разглеждане“ от 103.51 лв., такса просрочие от 45 лв.
и неустойка за непредставяне на обезпечение от 155.27 лв.
На 05.05.2025 год. (след получаване на препис от исковата молба), ответното
дружество е превело по банкова сметка на ищцата сума от 329.10 лв., с посочено основание
за превода „надвнесени суми по кредит № **** / 18.02.2022 год.“, който факт е неоспорен.
При така очертаната фактическа обстановка, съдът намира исковете за
неоснователни.
Договорът за кредит се подчинява на режима, установен със ЗПК, но е
сключен в разрез с целта по чл.2 от ЗПК, при неизгодно за потребителя условие, което
икономически по-силната страна е наложила - предоставяне на мъчно за предоставяне
обезпечение - чл.26 от договора, неизпълнението на което в крайна сметка да доведе до
заплащането на неустойката по ал.2 от същата разпоредба. Тази неустойка всъщност е част
от възнаграждението за предоставения кредит, но е обособена отделно, с цел заобикаляне
ограничението на чл. 19 ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите.
Тя е изначално известна и изначално дължима, понеже разсроченото й плащане е включено в
погасителния план към договора за заем още при сключването му (разсрочена е на вноски с
еднакъв размер, чийто брой е равен на броя на погасителните), т.е. е дължима не при
неизпълнение на определено задължение и за да обезщети евентуални вреди, а за да доведе
(макар прикрито) до недопустимо увеличение на възнаграждението на кредитора. Съгл. § 1,
т.1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита“ са всички разходи по кредита, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати.
Възнаграждението за т.нар. „допълнителна услуга“ за експресно разглеждане
също е част от възнаграждението за предоставения кредит и също е обособено като отделно,
с цел привидност и заобикаляне ограничението на чл. 19 ал.4 от ЗПК. Допълнителна услуга
реално не е предоставена, понеже липсва конкретно задължение за кредитора, а е действие
по усвояване и управление на кредита – отпускането му. Затова възнаграждението за тази
„услуга“ е възнаграждение по договора за кредит, което противоречи на чл.11а, ал.2 от ЗПК.
Въпреки това, видно от заложените в договора за кредит понятия, т.нар.
„неустойка“ и „възнаграждение за допълнителна услуга“ не фигурират в ГПР, който е
изчислен при допускания без посочените вземания, макар стойността им, поради тяхната
изначална дължимост, да е пряко свързана с кредита и да се отразява правопропорционално
на стойността на годишния процент на разходите, респ. на общите разходи по кредита -
настоящи или бъдещи, като годишен процент от общия размер на предоставения кредит –
чл.19, ал.1 от ЗПК и § 1, т.1 и т.2 от ДР на ЗПК.
Поради това, договорът за кредит е изначално недействителен, съгласно чл.22
от ЗПК, като сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от с.з. - без посочване на реален ГПР,
който следва да съдържа т. нар. “неустойка“ и „възнаграждение за допълнителна услуга“,
2
имащи характер на скрита възнаградителна лихва. Касае се за класически случай на
недобросъвестно договаряне от по-силната икономически страна, с цел прикриване
действителните разходи по кредита.
Ето защо, на основание чл.11, ал.1, т.10 във вр. с чл.22 и чл.23 от ЗПК,
договорът е изначално недействителен и потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, респ. неплатения остатък (в т.ч. без договорното възнаграждение,
чиято дължимост е обусловена от валиден договор) или получените 500 лв., а разликата до
платеното от 829.10 лв. (или сумата от 329.10 лв.) подлежи на връщане, като получено при
начална липса на основание.
Но неоснователността на главния иск по чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД, чл.
55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, респ. отхвърлянето му се налага от извършеното от ответната страна, в
хода на настоящия процес, пълно плащане на исковата сума от 329.10 лв. Това е станало на
05.05.2025 год., което обуславя основателност на претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД – за
законна лихва за забава, за периода от депозиране на исковата молба (арг. чл.84, ал.2 от ЗЗД),
до датата на плащането, чийто размер съдът, на основание чл.162 от ГПК, определя на 7.35
лв.
При този изход на спора по главните искове, съдът не дължи произнасяне по
евентуалните.
Що се отнася до разноските, такива не се дължат от ответната страна.
Очевидно е, че в случая сме изправени пред хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК – налице е
признание на исковете (плащането на исковите суми е признание), като ответното дружество
не е дало повод за завеждане на делото. Предмет на спора е сума, с която последното се е
обогатило неоснователно, но задължението за връщане на полученото е без определен
падеж, а липсва покана от ищцата, предхождаща депозирането на исковата молба. Но
разноски се следват на ответната страна, възлизащи на 100 лв. за адвокатски хонорар.
Това налага да се постанови решение в горния смисъл, поради което, на
основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Кредито” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.С****
представлявано от Р.Н.Т., да заплати на М. Ц. Ц. от гр.Б*****, ЕГН – **********, сумата от
7.35 лв. – законна лихва за забава, начислена върху главница от 329.10 лв. за периода от
07.03.2025 год. до 04.05.2025 год., като ОТХВЪРЛЯ иска на М. Ц. Ц. против „Кредито”
ЕООД, за осъждане на ответното дружество да й върне сумата от 329.10 лв., с която се е
обогатило неоснователно, получавайки я при начална липса на основание - въз основа на
нищожен договор за потребителски кредит № ***** / 18.02.2022 год., сключен между
страните, поради извършено в хода на делото плащане.
ОСЪЖДА М. Ц. Ц. да заплати на Кредито” ЕООД деловодни разноски в
3
размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4