№ 20
гр. Бургас, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело №
20242001000053 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
Образувано е по въззивната жалба на „Кабиле Груп“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Жорж
Папазов“ № 5, ет. 4, ап. 3 и „Сатурн 2“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град Бургас, Южна промишлена зона, сграда със смесено
предназначение, със съдебен адрес гр. София, ул. „Райко Алексиев“ № 32 -
адв. Е. М. против Решение № 383 от 05.12.2023 г. по търговско дело №
20232100900034 по описа за 2023 г. на Окръжен съд Бургас в частта, с която
жалбоподателите са осъдени да заплатят солидарно на Министерството на
младежта и спорта сумата от 850134,78 лева като получена на отпаднало
основание поради прекратяване на действието на сключен на 21.12.2020 г.
договор за инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект
към ОУ „П. Р. Славейков“ - гр. Стара Загора, ведно с обезщетение за забава
(мораторна лихва) в размер на 40381,40 лева, дължима за периода от
08.02.2022г. от 28.07.2022г, както и законната лихва от завеждането на делото
на 30.01.2023 година до окончателното изплащане.
В жалбата са развити доводи, че решението е неправилно поради
1
нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и
необоснованост.
Погрешен бил изводът на съда, че гореописаният договор за
инженеринг бил прекратен с изтичане на установения с него 12-месечен срок.
Не се касаело за фикс - сделка.
С изявление, обективирано в писмо от 05.10.2021 г., ответниците
„Сатурн 2“ ООД и „Кабиле Груп“ ЕООД надлежно развалили договора тъй
като ищецът не изпълнил задълженията си по чл. 161 от ЗУТ да съдейства за
издаване на разрешение за строеж и започване на строителния процес.
На основание чл. 88, ал. 2 от ЗЗД ответниците имали право на
обезщетение за вреди в размер на 205308,31 лева, във връзка с което са
предявили възражение за прихващане. Вредите включвали: планирана
печалба от 154830 лева; договорна неустойка от 35782,28 лева; разходи за
проектиране, доставка на оборудване, банкови гаранции, командировки,
провеждане на срещи, съвещания, куриерски услуги и др. в общ размер от
14696,03 лева.
В нарушение на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК съдът не бил
изложил мотиви по отношение на дължимото обезщетение на ищците.
Необосновано било прието, че липсват доказателства за сочените от тях
разходи.
Изготвеният доклад по чл. 375, ал. 1 от ГПК не съдържал конкретни
указания за кои от твърдените факти страните не сочат доказателства.
Съдът нарушил разпоредбата чл. 195, ал. 2 вр. чл. 7 от ГПК като не
назначил вещо лице за изясняването на обстоятелства, за които нямал
специални познания.
Ответникът Министерство на младежта и спорта е оспорил жалбата
с нарочен писмен отговор.
Изразил е становище, че договорът между страните бил прекратен с
изтичане на установения срок. Нямало нужда от нарочно изявление в тази
връзка. Ищецът бил изправна страна. Той нямал качеството на възложител по
смисъла на ЗУТ, доколкото не бил собственик на терена, в който трябвало да
се строи. По тази причина той не можел нито да сключва договори за надзор,
нито да подписва актове във връзка със строителния процес
2
Ищците не изпълнили договорните си задължения и нямали право на
обезщетение за вреди. От друга страна те не били ангажирали доказателства
за размера на планираната печалба, нито пък за сочените от тях разходи.
Липсвало основание за служебно назначаване на експертизи.
Докладът на първоинстанционния съд бил коректен. Страните били наясно с
разпределението на доказателствената тежест.
Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на
жалбата с определение от 27.03.2024 г.
По съществото на спора съдът съобразява следното:
По силата на договор за инженеринг от 21.12.2020 г. (л.55 – 66 от
делото на ОС), сключен след проведена обществена поръчка, ищецът
Министерството на младежта и спорта (ММС) възложил на ответниците
„Сатурн 2“ ООД и „Кабиле Груп“ ЕООД като участници в гражданско
дружество „Сатурн Кабиле“ срещу възнаграждение от 850134,78 лева с ДДС
да построят физкултурен салон към Второ основно училище „П. Р. Славейков“
- гр. Стара Загора” след адаптиране на предварително зададен типов проект.
Възнаграждението е било платено авансово - с платежно нареждане
от 23.12.2020 (л. 70).
Срокът на договора е установен на 12 месеца съгл. клаузата на чл. 2.
Това времево ограничение е залегнало като изрично условие в
документацията по обществената поръчка, обявена на сайта на АОП – Раздел
І, т. 3. Срокът е от съществено значение, тъй като изтичането му е въведено
като изрично основание за прекратяването на договора съгласно клаузата на
чл. 37, ал. 1, т. 1.
Ответниците са се задължили да отговарят при условията на
солидарност в съответствие с изискването на Раздел ІІ, т. 1.4 от цитираната
документация, което е възпроизведено и в чл. 6, ал. 3 от допълнително
споразумение от 09.11.2020 г. към договора за гражданско дружество (л. 45-
54). Режимът на солидарна отговорност се извежда както от общата норма на
чл. 304 от ТЗ, така и от специалното правило на чл. 65, ал. 6 от ЗОП.
Конкретни възражения в тази насока не са предявени.
В 10-дневен срок от сключването на договора ответниците е
трябвало да адаптират типовия проект за изграждане на физкултурния салон
3
като изготвят технически проект, съобразен с условията на терена – чл. 2, ал.
1, т. 1. Строителството пък е трябвало да приключи в рамките на 94 дни от
откриването на строителна площадка след издаването на разрешение за
строеж – чл. 2, ал. 1, т. 2. Посочените дейности и следвало да се вместят в
рамките на фиксирания 12 месечен срок от датата на сделката.
Според анекс от 21.12.2020 г. (л. 67) срокът за адаптиране на проекта
започва да тече не от сключването на договора, а от момента, в който ищецът
предаде на ответниците виза за проектиране.
С анекс от 25.02.2021 г. (л. 116) страните са увеличили договореното
възнаграждение на 858774,78 лева като са разширили обхвата на дейностите
по адаптиране на проекта.
Собственикът на поземления имот, в който е трябвало да се строи, е
Община Стара Загора, а не ищецът ММС (виж актовете за общинска
собственост в преписката по обществената поръчка – л. 218 -221 от делото на
ОС). Предметът на договора за инженеринг, предвиждащ адаптиране на типов
проект, предполага, че не ищецът, а ответниците е трябвало да се свържат със
собственика - възложител по смисъла на чл. 161 от ЗУТ, както и да проучат
особеностите на терена. Според първия анекс обаче това е трябвало да стане
след като ищецът им предаде виза за проектиране.
Според чл. 140 от ЗУТ визата за проектиране се издава на
собственика на поземления имот. Тя представлява копие (извадка) от действащ
подробен устройствен план с показатели за застрояване.
Ищецът ММС действително се е обърнал към собственика Община
Стара Загора за издаване на такава виза. Във връзка с това е водена обилна
кореспонденция (л. 253 - 384). С писмо от 04.03.2021 г. общината е уведомила
министерството, че дворът на училището, където е трябвало да се изгради
физкултурният салон, попада в обхвата на археологическия резерват „Августа
Траяна“, в който се провеждали спасителни проучвания (л.253). С
допълнително писмо от 15.09.2021 г. са представени протокол от 06.07.2021 г.
на експертна комисия по чл. 158а от Закона за културното наследство (ЗКН) и
Заповед № РД 09-678 от 12.07.2021г. на зам. министъра на културата за
одобряване на протокола (л. 270 – 277).
По този повод с писмо от 17.09.2021 г. (л. 305-306) ММС е изискало
4
виза за проектиране, съгласувана с Министерството на културата по реда на
чл. 83 и 84 от ЗКН, но не е получило такава, видно от отговора на общината
от 30.09.2021 (л. 307 - 343). Неизпълнението на изискванията на ЗКН е
коментирано с последваща двустранна кореспонденция от 08.10.2021 г. и
13.10.2021 г. (л. 347 – 366).
На 05.10.2021 г. ответниците са депозирали в ММС писмено
изявление, в което са посочили, че развалят договора по вина на възложителя
(л. 344 – 346).
Като се е позовал на изтичане на крайния 12-месечен срок на
договора, с покана изх. № 23-00-107/22 от 28.01.2022 г. ищецът е поискал от
ответниците връщане на платения аванс (л. 85-84 ).
Понеже плащане не е последвало, е предявен настоящият иск по чл.
55, ал.1, предл. ІІІ от ЗЗД. Претенцията е основана на твърдения за
преустановяване действието на договора поради развалянето му респ. поради
изтичането на крайния срок от 12 месеца.
Делото е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд
е събрал всички доказателства, необходими за разрешаването на спора.
Правилни са изводите в обжалваното решение, че ответниците не могат да се
позовават на виновно поведение от страна на ищеца, който не е собственик на
процесния терен и няма качеството на възложител по смисъла на чл. 161 от
ЗУТ. Естеството на работата, с която те са се ангажирали, е предполагало
именно те да проучват общинския поземлен имот, където се намира сградата
на Второ основно училище „П. Р. Славейков“ - гр. Стара Загора, за да
адаптират предоставения им типов проект.
Въз основа на изменението на договора с първия анекс ищецът ММС
се е свързал с Община Стара Загора за издаване на виза за проектиране.
Заради открити археологически находки тя е трябвало да се съгласува с
Министерството на културата. За неспазването на това изискване обаче
ищецът няма как да отговоря. Той не е поемал конкретни задължения в тази
насока.
Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че действието
на договора е преустановено с изтичането на фиксирания в чл. 2, ал. 1 краен
срок от 12 месеца съгласно изричната клауза на чл. 37, ал. 1, т. 1. По-горе беше
5
коментирано, че срокът е част от условията, разгласени при обявяването на
обществената поръчка. Изтичането му е вписано като основание за
прекратяването й в обявлението по чл. 29 от ЗОП, публикувано във водения в
АОП общодостъпен регистър на поръчките. Придаването на решителен
характер на срока може да се обясни с нетипичното разходване на бюджетни
средства за авансово заплащане на възнаграждение на изпълнителите преди да
е осъществен обещаният от тях резултат. В тази хипотеза безпредметно се
явява обсъждането на каквито и да е възражения, свързани с началото на
срока (виж в този смисъл Решение № 132 от 28.01.2015 г. по търг. дело №
1846/2013 г. на ВКС, І търг. отд.).
Въз от горното съдът отбелязва, че обстоятелството, че
Министерството на културата не е съгласувало визата за проектиране по реда
на чл. 83 и 84 от ЗНИ, може да се разглежда и като обективна пречка за
изпълнение в рамките на крайния срок, обосноваваща развалянето на
договора по право съгл. чл. 89 от ЗЗД.
При това положение ответниците правилно са осъдени съгл. чл. 55,
ал. 1, предл. ІІІ от ЗЗД да възстановят на ищеца платения на отпаднало
основание аванс от 850134,78 лева, получен от тях общо (по сметка на
неперсонифицираното гражданско дружество). По силата на чл. 84, ал. 2 от
ЗЗД лихви за забава се дължат от поканата. Такава е била получена на
08.02.2022 г. За периода от тази дата до 28.07.2022г. мораторната лихва
възлиза на присъдения размер от 40381,40 лева.
Неоснователни са възраженията за прихващане с насрещни вземания
на обща стойност 205308,31 лева, включващи: (1) планирана печалба на
стойност 154830 лева; (2) неустойка в размер на 35782,28 лева, дължима по
чл. 34 от договора за развалянето му поради виновно неизпълнение; (3)
разходи по заплащане на гаранции на обща стойност 7044,90 лева; (4)
административни разходи в размер на 300 лева; (5) разходи за оборудване за
инвалиди в размер на 847,60 лева.
Ищецът няма вина за прекратяването на договора и не носи
отговорност към другата страна за вреди, включително и за неустойки.
Разходите за гаранции са предимно във връзка с получения аванс от 850134,78
лева, който е бил на разположение на ответниците през целия срок на
договора и продължава да се задържа. Няма данни, че претендираните
6
административни разходи в размер на 300 лева са относими към спорното
правоотношение. Сочената поръчка на специализирано оборудване за
инвалиди на стойност 847,60 лева е преждевременна, доколкото няма одобрен
проект. Такова оборудване не е предавано на ищеца. Отделен е въпросът дали
то е безполезно за ответниците.
Изложеното обосновава извод за основателност на претенциите по
чл. 55, ал. 1, предл. ІІІ вр. чл. 86 от ЗЗД в рамките на присъдените размери. Ето
защо решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди в
обжалваната част.
В полза на въззиваемия ищец съдът присъжда разноски пред
настоящата инстанция (платен адвокатски хонорар) в размер на 48807,72 лева
съгласно неоспорения списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 383 от 05.12.2023 г. по търговско дело
№ 20232100900034 по описа за 2023 г. на Окръжен съд Бургас в обжалваната
част.
ОСЪЖДА „Кабиле Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Жорж Папазов“ № 5, ет. 4, ап. 3 и „Сатурн
2“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Бургас,
Южна промишлена зона, сграда със смесено предназначение, със съдебен
адрес гр. София, ул. „Райко Алексиев“ № 32 - адв. Е. М. да заплатят на
Министерството на младежта и спорта разноски за въззивното разглеждане на
делото в размер на 48807,72 лева (четиридесет и осем хиляди осемстотин и
седем лева и седемдесет и две стотинки).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8