Определение по дело №6032/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260366
Дата: 28 октомври 2020 г. (в сила от 16 декември 2020 г.)
Съдия: Силвия Лъчезарова Алексиева
Дело: 20205330206032
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

  260366

 

гр. Пловдив, 28.10.2020 г.

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НО, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията ЧНД № 6032 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК.

            Образувано е по жалба на В.С.Н. в качеството му на пострадал срещу постановление за прекратяване на наказателното производство от 11.09.2019 г. по досъдебно производство № 228/2020 г. по описа на 01 РУП при ОД на МВР Пловдив и пр.пр. № 9327/2019 г. по описа на същата прокуратура на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 пр. второ от НПК - поради липса на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.

С жалбата се прави искане за отмяна на прокурорското постановление. Излагат се бланкетни съображения за незаконосъобразност поради необоснованост, тъй като установената фактическа обстановка не отговаряла на събрания доказателствен материал, както и че не било проведено всестранно и задълбочено разследване. Неизяснени останали факти изложени в жалбата – без да се посочва кои факти.

След като обсъди доводите в жалбата и се запозна с материалите по делото, съдът намери следното:

Жалбата е допустима. С нея се атакува постановление за прекратяване на наказателното производство, подлежащо на съдебен контрол, от процесуално легитимирано лице, имащо право на обжалване, и е подадена в законоустановения 7-дневен срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК. В хода на производството не е привлечено лице в качеството обвиняем по делото за това, че на 13.01.2011 г. в гр. Пловдив самоволно, не по установения от закона ред, е осъществено едно оспорвано от В.С.Н. негово предполагаемо право – да се смени партидата на водомера му, като случаят не е маловажен.

 

В хода на разследването прокурорът е установил фактическа обстановка, която съдът напълно споделя,  а именно:

 

 

На 31 юли 2007 година свидетелят В.С.Н. закупил от свидетеля Р. К. А.1/2 идеални части от недвижим имот УПИ 1-131, ведно с находящата в него постройка, намиращи се на адрес - *****. За имота имало изградено отклонение за вода, партидата, на което във ВиК ЕООД се водела на името на свидетеля Р. К. А..

За известен период от време свидетелите В.С.Н. и Р. К. А.били в разбирателство помежду си и си делели сметките за вода. През 2007 година, свид. В.С.Н. прехвърлил партидата за водата на свое име, тъй като счел, че партидата за вода следва да се води на негово име. Свид. А., към този момент строил къща и като узнал за смяната на партидата предприел необходимите действия и от 13 януари 2011 година отново била прехвърлена на негово име.

Свид. В.С.Н. подал жалба до Министерство на регионалното развитие и благоустройство. След извършената проверка се установило, че към имота не е прекъсвано водоподаването отВодоснабдяване и канализация" ЕООД, а партидата към 26 февруари 2018 година правомерно се водела на името на свидетеля Р. К. А.. Указано било на свидетеля В.С.Н., че ако желае да бъде титуляр на партида за вода следва да се споразумее със другия съсобственик на имота и да представи писменото споразумение въвВодоснабдяване и канализация" ЕООД. Тъй като такова споразумение не било представено, на основание чл.59, ал.4 от Общите условия наВодоснабдяване и канализация" ЕООД, партидата за водата била променена на името на двамата съсобственици.

Междувременно свидетелят Р. К. А.довършил къщата в своята част на имота и започнал да живее в нея. Той и съседът му Н. влезли в множество спорове помежду си, по повод на които Н. ***. Основната му претенция била, че при издаването на удостоверението за експлоатация на новопостроената от свидетеля Р. К. А.къща, не било съобразено наличието на удостоверение за търпимост на старата къща - собственост на жалбоподателя и че разрешението за ползване на постройката  е било издадено на база партидата за вода.

Н. считал, че издадения административен акт за ползване на къщата на свидетеля Р. К. А.е недействителен поради което била извършена проверка от служители на Община***", които установили, че едноетажната масивна жилищна сграда с мансарден етаж, с долепен за нея гараж, собственост на свидетеля Р. К. А., притежава изискващите се по закон строителни книжа и документи и е построена законосъобразно. Издаденото Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 208 от 29 декември 2011г. е издадено съгласно нормативните изисквания.

Съдът споделя фактическите изводи на държавното обвинение, които намира за установени въз основа на събрания доказателствен материал.

Приетата фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите В.С.Н., Р. К. А., Б. Ф. Р.,  както и от приложените по делото писмени доказателства – становище от ВиК ЕООД изх.№ 04-07-1072 /26.02.2018 г., писмо от ВиК ЕООД с изх. № 94-Ж-439/05.02.2018 г. Писмо от ДНСК изх.№ ПД-2342-04-244 от 09.10.19 г. ведно с писмо на Община ***с № 9412-86 *10/03.09.2019 г., 2 бр. писма на Община ***, представляващи отговори на жалби от свид. Н.,кореспонденция между свид. Н. *** л.52-70 от досъдебното производство, писмо от ВиК ЕООД с изх. № 11-00-8016/25.11.2019 г. , съдебни решения, Удостоверение № 208/29.12.2011 г. за въвеждане в експлоатация на строеж, разрешение за строеж № 119/07.06.2005 г. Писмо от Община ***Пловдив изх. № 66-04-6 *1/07.02.2020 г. , ведно с приложения, както и останалите писмени доказателства.

Въпреки на практика липсващия доказателствен анализ съдът приема, че това процесуално нарушение не влече порок на акта водещ до неговата отмяна, тъй като всички доказателствени източници водят до очертаването на една непротиворечива фактическа обстановка.

Съдът кредитира всички доказателства, включително гласните и  писмените и показанията на свид. Н., които също допринасят за изясняване на фактическата обстановка, а основните противоречия в неговите показания и изводите на прокурора са от естеството на субективна оценка на фактите и вътрешното усещане за несправедливост у жалбоподателя.

Няма съществени противоречия между доказателствата, които да обуславят задълбочен анализ на средствата, поради което съдът ще се задоволи с кратък анализ, а именно: гласните доказателства за факти са обективни и логични, подкрепят се от останалите доказателствени средства, писмените са обективни  и подробни и също са взаимноподкрепящи се и нямат противоречия.

От така очертаната фактическа страна районният съд намира, че изводите на прокурора за липса на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК за обосновани, а постановлението му законосъобразно.

Съгласно чл. 243 от НПК прокурорът може да прекрати на наказателното производство на основанията по чл. 24, ал. 1 от НПК, както и когато прецени, че обвинението не е доказано. Прекратителното основание по чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК - когато деянието не съставлява престъпление, предполага липсата на съставомерност от обективна и/или субективна страна на деянието, за което е образувано досъдебното производство, така и липсата на обществена опасност на деянието като признак на престъплението и на вината у извършителя. За да достигне до този извод, представителят на държавното обвинение, а и съдът при проверката за законосъобразност на прокурорския акт, следва да извърши анализ и преценка на всички събрани по делото данни и доказателства като въз основа на тях да изгради своите правни и фактически изводи. Съгласно чл. 14, ал. 1 от НПК органите на наказателния процес вземат решенията си само след като е извършено обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Това е и предпоставката за законосъобразно прекратяване на наказателното производство при несъставомерност на деянието.

Естеството на съдебния контрол в досъдебната фаза не позволява на съда да допълва и/или подменя суверенната преценка на прокурора, в случай че същата е изведена обосновано на базата на събрания доказателствен материал. В разглеждания случай тази преценка е формирана в резултат на пълно тълкуване на доказателствения масив и неговата достатъчност.

За да е налице самоуправство при очертаното в постановлението за образуване изпълнително деяние – „да се смени партидата на водомера му“, а и всяка друга форма на изпълнителното деяние от обективна страна следва да е установено, че действието е извършено „самоволно и не по установения ред“. От събраните доказателства – проверки от ВиК ЕООД и други, е видно че деецът именно по установения ред е променил партидата и същата е останала така дълго време. В последствие поради действията на жалбоподателя партидата е била променена и на името на двамата свидетели. В момента на промяна на партидата не е установено и да има обективирано оспорвано от В.С.Н. право.

Не може да се сподели и извод за съставомерност от страна на липсата на маловажност на случая, доколкото не е установено да са настъпили изобщо вредни последици. Обществената опасност на деянието е ниска, тъй като се установи, че водоподаването към имота не е преустановявано, а към момента партидата се води на двамата свидетели, липсват дори твърдения за настъпването на каквито и да е неблагоприятни последици, вреди или пропуснати ползи за свид. Н.. Същият излага твърдения за неправомерно издаване на разрешение за строеж, въз основа на смяната на партидата, което не се споделя от настоящия съд. Факт е че водоснабдяване към имота има осъществено, което на практика свидетелят визира като основание за издаването разрешението за ползване на новорпостроената сграда.       

Правилно се посочва в постановлението, че деянието установено по досъдебното производство не представлява престъпление по чл. 323 ал. 1 от НК поради несъставомерност – липса на вредни последици и несъществуващ спор към дата на извършване на промяната.

С оглед на това възраженията в жалбата за осъществяване на състав на престъпление съдът прие за неоснователни. Не се събраха доказателства, а анализът на събраните сочи, че не е извършено престъплението за което е образувано производството, а данни за друго такова не са събрани и не са установени.  

Сочи се в жалбата, че не е извършено всестранно и пълно разследване, но не е посочено в каква насока следва да бъде извършено такова, доколкото се сочат същите твърдения изложени и в жалбата. Именно по тях съдът намира, че е извършено всестранно и пълно разследване  и са изчерпани релевантните способи за доказване, като непротиворечиво се установява горната фактическа обстановка. Правилно са оценени доказателствените средства и след оскъдния анализ е изведена правилна фактическа обстановка.

Съдът споделя извода на прокурора, че отношенията са от гражданскоправен характер, тъй като липсват съществени елементи на състав на престъпление по НК, които да ги криминализират.

В цялост изложените от прокурора правни аргументи се обуславят от приетата фактическа обстановка и се установяват по несъмнен и категоричен начин от доказателствата по делото, кореспондират с тях и това води до обоснованост на прокурорския акт. В хода на разследването са положени достатъчно усилия от страна на разследващите органи по установяване на всички обстоятелства, имащи отношение към обективната страна на престъплението.

При така изложените съображения съдът намира, че тъй като по делото е проведено обективно, всестранно и пълно разследване и е извършен обоснован правен анализ на всички данни от обективна страна на престъплението, изводът на прокурора за несъставомерност на деянието като основание за прекратяване на наказателното производство е обоснован и правилен. Поради това и обжалваното постановление следва да бъде потвърдено.

Ето защо и на основание чл. 243, ал. 6 от НПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА постановление на прокурор от Районна прокуратура Пловдив за прекратяване на наказателното производство от 11.09.2020 г. по досъдебно производство № 228/2020 г. по описа на 01 РУП при ОД на МВР Пловдив, пр.пр. 9327/2019 г. по описа на същата прокуратура, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Определението може да се обжалва или протестира в 7-дневен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд  Пловдив.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

            ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Ж. К.