№ 312
гр. София, 25.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Христина Михайлова
при участието на секретаря Мария Дж. Шамси Пур
и прокурора А. Б. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Христина Михайлова Частно
наказателно дело № 20231100200204 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА , редовно призована,
изпращат представител, явява се прокурор А. Н..
ЗА ЗАТВОРА СОФИЯ СЕ ЯВЯВА инспектор С.А. М..
ОСЪДЕНИЯТ Т. В. Д. – редовно призован, се явява, доведен от
Затвора София.
В ЗАЛАТА се явява адв. М. Т. – упълномощен защитник на осъдения
Д..
ИЗИСКА СЕ СТАНОВИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.
СТРАНИТЕ /общо становище/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуалните пречки за даване ход на
делото, в каквато насока е и становището на страните, поради което и водим
от горното
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОСЪДЕНИЯ:
Т. В. Д. – роден на **** г. в гр. Силистра, българин, български
гражданин, осъждан, със средно образование, неженен, с адрес: гр. София, ул.
“****” №****, с ЕГН **********.
1
/Самоличността снета от данните от приложеното затворническо
досие./
СЪДЪТ разясни правата на лишения от свобода в настоящото
производство.
ОСЪДЕНИЯТ: Разбрах правата си. Няма да правя отводи.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Нямаме искания за отводи на състава на съда,
прокурора и секретаря.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА постъпилата молба.
ПРОЧЕТЕ СЕ.
ИНСПЕКТОР М.: Представям и моля да приемете Заповед № Л-
351/18.10.2021 г., досежно упълномощаването ми от Затвора гр. София за
процесуално представително, както и справка относно фактическото
изтърпяване на наказанието на лишения от свобода към 25 януари 2023 г.
СТРАНИТЕ /общо становище/: Да се приемат.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА Заповед № Л-351/18.10.2021 г., досежно
упълномощаването на инспектор М. от Затвора гр. София за процесуално
представително, както и справка относно фактическото изтърпяване на
наказанието на лишения от свобода Д. и остатъка от него.
СТРАНИТЕ /общо становище/: Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ, с оглед становището на страните
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ.Т.: Моля да уважите молбата на подзащитния. Считам че са
налице предпоставките на чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК, а именно, че е изтърпял ⅔
от наложеното му наказание. Становището на затворническата
2
администрация е, че към настоящия момента, той все още не се е поправил с
оглед плана за работа с него.
Защитата намира, че докладът на затворническата администрация и
експертната оценка се различават по много от параграфите, които са
залегнали в становището на затворническата администрация за отказ. Един от
основните аргументи на затворническата администрация е, че е налице все
още риск от рецидив и все още не е завършена окончателно програмата за
работа с лишения от свобода.
На първо място, на всички ни е ноторно известно, че работа с лишените
от свобода има единствено и само когато трябва да се пишат доклади за
предсрочно освобождаване, но не и постоянни срещи с лишените от свода.
Правят се психологични оценки именно само за условно предсрочното
освобождаване, но няма срещи – ежедневни, седмични и дори и месечни с
лишените от свобода.
В доклада е записано, че би следвало той да даде категорични
доказателства за това, че приема вината си и, че се е поправил и рискът за
обществото, според този доклад, е висок. Защитата намира, че е налице
съществено противоречие с експертната оценка, където се твърди, че същият
не е агресивен, не е конфликтен с другите лишени от свобода и становището
на експерт-психолога при прогнозата, е че би подействало едно уважаване на
молбата за предсрочното положително и благоприятно на лишения от
свобода.
В същото време дори самата психоложка си противоречи и твърди, че е
препоръчително да продължи работа с корекционната, мотивационната сфера
с Д..
Защитата намира, че докладът, експертното становище по принцип са
субективни изводи на конкретни лица.
Видно от доклада, той не е имал наказания. Видно от него е, че работи
и е трудово ангажиран. Не е имал никакви вътрешни конфликти, не е имал
други висящи производства, дори и вътрешни такива, за да твърдим, че ако
бъде освободен, би имало риск за обществото или за него.
Отделно от това, основаният аргумент в доклада е, че има самочувствие
и висок образователен ценз и има нетърпимост към малцинствени групи и
3
към лица с наркозависимост. Дори така да е няма никакви данни, че той е
влизал в пряк конфликт с такива лица. Неговото мнение и становище, че не
харесва наркозависими лица, не означава непременно риск от агресия спрямо
такива лица. Твърди се, че евентуално може да има такава вербална агресия,
но такива данни за каквото и да е било агресия, няма.
Едно от твърденията на доклада е, че има риск за персонала на затвора и
този риск, който бил „среден“ се обуславял от възможността лицето да
изразява писмено, чрез жалба или сигнал, нарушаване на правата му.
Не считам, че правото да защитаваш своите права или да искаш да се
спазват правата по закон, означава риск за когото и да било.
Не считам, че становището на затвора, базиращо се на толкова
противоречиви доклади и експертна оценка, би трябвало да стои в основата
на Вашето решение.
Считам че и моля да приемете, че подзащащитният ми се е поправил и
целите на чл. 36 могат да бъдат изпълнени с уважаване на неговата молба и
налагане на „Пробация“ за останалия срок на неизтърпяната част на
наказанието.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите бе уважение така депозираната
молба, като неоснователна. В тази връзка, макар и да е налице първата
формална предпоставка на чл. 70 от НК, а именно лишеният от свобода Д. да
е изтърпял повече от ½ от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.
Считам че в случая от материалите съдържащи се по преписката, не са налице
доказателства, че същият реално се е поправил.
В тази връзка моля да вземете предвид доклада изготвен от
затворническата администрация, където рискът от рецидив по отношение на
осъденото лице, е оценен като „среден“, а рискът за обществото „висок“,
както и наличните по делото доказателства, че при прекъсване на изпълнение
на наказанието на осъдения през 2015 г., същият се е отклонил и не се е
завърнал в затвора за доизтърпяване на наложеното му наказание по
присъдата на РС Варна за срок от 7 години.
С оглед изложеното, считам че молбата на осъденото лице следва да
бъде оставена без уважение, като неоснователна.
ИНСПЕКТОР М.: Изразеното отрицателно становище на
4
администрацията на Затвора София би следвало да се уважи, с оглед това, че
осъденото лице продължава да изтърпява наказанието си при първоначален
строг режим. Същият не е награждаван дори и един път в процеса на
изтърпяване, съответно при липсата на предпоставки за режим на замяна, той
не е категоризиран, с оглед което компресивната система изобщо не е
започнала да се прилага при него, а оценката на риска, която е основен факт и
инструмент при воденето на корекционна работа с него, е с първоначалните
си непромени стойности.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА: Мисля че престъплението ми е леко и
съм изтърпял по-голямата част. Моля за „Пробация“.
СЪДЪТ, с оглед приключване изложенията на страните и на основание
чл. 297 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА /последна дума/: Моля да уважите
молбата ми за условно предсрочно освобождаване или „Пробация“.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.
След проведено тайно съвещание, като анализира събраните по
делото доказателства и изразеното становище на страните в процеса, намира
за установено следното:
Производството пред СГС е по реда на чл. 437 и следващи от НПК и е
образувано по молба от осъденото лице Т. В. Д., изтърпяващ наказание
„Лишаване от свобода“ в Затвор София чрез адв. М. Т., с искане на основание
чл. 70, ал. 1 от НК Д. да бъде освободен условно предсрочно. Доводите
изнесени в молбата се доразвиват в съдебно заседание пред СГС, а именно, че
са налице и двете предпоставки по отношение на осъденото лице и към
настоящия момент е изтърпял фактически повече от ½ изискуемият от закона
размер от наложеното му наказание, както и че от приложените доказателства
може да се направи извод, че същият се е поправил и целите от наказанието,
визирани в чл. 36 НПК, са изпълнени.
5
Прокурорът от СГП смята молбата за неоснователна. Намира че е
налице само първата предпоставка, а именно, че е изтърпяна повече от ½ от
наложеното му наказание, но счита, че не са налице доказателства, че
осъденото лице Т. Д. се е поправил, като базира изводите си на отбелязания
„среден риск“ от рецидив и „висок риск“ за обществото.
Представителят на Затвора София – инспектор М. намира молбата за
неоснователна, като съгласно приложения доклад от затворническата
администрация, счита че не са налице данни от които да се направи извод за
поправянето на лицето, като акцентира в непромените първоначални
стойности релевантни и залегнали в доклада към настоящото производство.
Към сезиращата молба от осъденото лице чрез адв. Т., е приложено
затворническото досие на осъденото лице, справка от Затвора София, доклад
за лишения от свобода Т. В. Д., експертна оценка на актуалното психично и
емоционално състояние на лишения от свобода Т. В. Д..
Съдът като обсъди така приложените и приети доказателства, намира
следното:
За да се постанови условно предсрочно освобождаване Законодателят е
предвидил, че следва да са изпълнени предпоставките, а именно осъденият да
е изтърпял не по-малко от ½ от наложеното наказание и да е дал
доказателства за своето поправяне.
Лишеният от свобода Д. е осъден по НОХД №518/2012 г., по описа на
РС Варна, за деяние по чл. 206 от НК, на 3 г. „Лишаване от свобода“, при
строг режим, с предварителен арест от 1 г. 1 м. и 13 дни и прекъсване от 3
месеца и незавръщане при прекъсването от 7 г. 1 м. и 1 ден.
Съгласно представената справка за изтърпяване наказание, към 25
януари 2023 г., лишеният от свобода Д. фактически е изтърпял 2 г. 2 м. и 6
дни; от работа - 18 дни или всичко - 2 г. 2 м. 24 дни и остатък към днешна
дата - 9 м. и 6 дни.
Съгласно приложения доклад е видно, че лишеният от свобода Д. е
осъждан, които данни се извеждат от приложената справка за съдимост.
Същият е осъждан многократно, в това число за престъпления против
собствеността и по-конкретно по чл. 196 от НК и престъпления против
личността - изнасилване по чл. 152 от НК.
6
С Присъда от 04 юли 2012 г. на РС Варна, по НОХД №518/2012 г. е
признал за виновен Д. в това, че на 30 май 2011 г. в гр. Варна е присвоил
чужди движими вещи, на стойност 1099 лв. и го е осъдил на 3 години
„Лишаване от свобода“ при строг режим.
Начало на наказанието е от 03.09.2014 г., като същият е постъпил в
затвора на 15 юли 2022 г., след незавръщане от временно прекъсване по
здравословни причини, като незавръщането е траело за срок от 7 г. 2 м. и 2
дни. Съгласно изложеното за констатираните рискове, като риск от рецидив е
посочен „среден“ и цифровото изражение на точките е от 78. Рискът от
вредите за обществото е посочен, че е „висок“. Съгласно представената
справка за съдимост, наред с обремененото съдебно минало, следва да бъде
отбелязано, че осъденият Д. е имал производство за условно предсрочно
освобождаване от останалата част на наложеното му наказание по присъда, в
което същият е бил освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от
наказанието, като е бил определен изпитателен срок. Това обстоятелство не е
спряло осъденото лице, след датата на това производство по НЧД на СГС, да
извърши други деяния последващи тази дата, за които има влезли в сила
присъди с ефективно наказание и престъпления изпълващи нормата на чл. 29
от НК - опасен рецидив. Наред с това следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че при прекъсване за три месеца изтърпяването на
наложеното наказание по здравословни причини на осъдения Т. Д., същият не
се е завърнал в продължение на повече от седем години.Изложеното в
корелация с високата обществена опасност на личността, непостигане целите
на наказанието визирани в чл.36 НК дава основание на съда да приеме, че е
налице само една от двете предпоставки за УПО.
Безспорно, съгласно данните по делото, в т.ч. и изложеното в справката
към датата на днешното съдебно заседание, е налице първата предпоставка и
осъденото лице е изтърпяло повече от ½ от наложеното му наказание.
Не така стои въпросът с другата предпоставка, която законодателят
изисква в производството при условно предсрочно освобождаване, а именно
осъденият да е дал безспорни доказателства за неговото поправяне, каквито в
случая липсват съгласно изложените по-горе доводи.
Именно поради това и настоящият състав съда, счита че молбата е
неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
7
Водим от горното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от Т. В. Д. с ЕГН
**********, чрез адв. Т., да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на неизтърпяната част на наложеното му по НОХД №518/2012 г.
на РС Варна, наказание от 3 години „Лишаване от свобода“, при
първоначален строг режим, с остатък 9 месеца и 6 дни.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-мо
дневен срок пред САС.
Съдебното заседание приключи в 11:40 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
8