№ 477
гр. *****, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20231110158950 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.
С.” ЕАД срещу Н. П. Н. - П. обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че ответницата като собственик и ползвател на
процесния топлоснабден имот с адрес гр. *****, ул. „*********“ № 18 – ресторант, с
абонатен № ****** и инсталация № **********, през процесния период е ползвала
топлинна енергия, доставена от ищеца, но не е заплатила дължимата цена, като по този
начин се е обогатила за сметка на ищеца. Твърди, че ответницата е била поканена да
заплати на дължимата от нея цена, но не е сторила това. Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответната страна, че
дължи на ищеца сумата от 717,23 лв. – главница, представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.11.2020 г., с която се
е обогатила без основание за сметка на ищеца, спестявайки си разходите за
закупуването й, ведно със законната лихва от 14.08.2023 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 205,57 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 31.08.2020 г. до 09.08.2023 г., сумата от 6,80 лв., представляваща сума за услугата
дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.11.2020 г., ведно със законната
лихва от 14.08.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1,98 лв.,
представляваща законна лихва за периода от 31.08.2020 г. до 09.08.2023 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение от 07.09.2023 г. по ч.гр.д. № 45569/2023 г.
по описа на СРС, 56 състав.
Ответната страна оспорва исковете по основание, като твърди, че не се е
обогатила за сметка на ищеца, навеждайки твърдение за наличие на облигационно
отношение между ищеца и трето за делото лице, както и че това трето лице ползва
имота въз основа на договор за наем.
С отговора на исковата молба ответната страна е направила искане по чл. 219,
1
ал. 1 ГПК за привличане като трето лице - помагач – „П.“ ЕООД и предявява срещу
него при условията на евентуалност – при уважаване на исковете срещу нея, по реда на
чл. 219, ал. 3 ГПК обратни искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумите, предмет на първоначалната искова молба срещу нея.
Ответникът по обратните искове не изразява становище.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
Претенцията с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД представлява състав на
неоснователно обогатяване, която е приложима субсидиарно – когато ищецът не
разполага с друг иск за защита на спорното материално право. С такъв иск би
разполагал, ако между страните са налице договорни отношения. Съобразно
приложимата към процесните правоотношения нормативна уредба, а именно чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ в приложимата редакция (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмени договори при общи условия с потребителите на топлинна енергия за
стопански нужди. Съгласно § 1, т. 33 а от ДР към ЗЕ „небитов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди. Не се спори между страните, че между тях за
процесния имот и период не е имало сключен такъв писмен договор, което обуславя
допустимостта отговорността на ответника да бъде реализирана чрез иска по чл. 59
ЗЗД.
За основателността на същия в тежест на ищеца е да докаже, че през
процесния период ответникът е ползвал доставената му топлинна енергия за
стопански нужди за процесния имот, като се е обогатил без основание за негова
сметка, спестявайки си разходите за закупуването й, както и че е налице обедняване на
ищеца. В тежест на ответника е при доказване на горните факти, да докаже
положителния факт на плащане.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете за
неоснователно обогатяване с цената за главница за доставена топлинна енергия са
неоснователни. Съображенията за това са следните:
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 52, том I,
рег. № 775, дело № 45/2004 г. от 12.02.2004 г. Н. П. Н. е придобила правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ ресторант – аперитив, находящ се
на ул. „*********“ № 18.
Съгласно представен по делото Договор за наем от 26.02.2020 г. Н. П. Н. – П. е
отдала под наем на „П.“ ЕООД недвижим имот, представляващ ресторант, находящ се
в гр. *****, ул. „*********“ № 18, като в договора страните са обективирали, че
наемателят е в държане на имота от 27.02.2015 г. Съгласно чл. 12 от договора, същият
е сключен за период от 5 години, от което се установява, че в рамките на исковия
период процесният имот е бил отдаден под наем на третото лице помагач и ответник
по обратните искове.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора всички режийни разходи, свързани с ползване
на ресторанта, включително потребена електроенергия, вода и др., са извън наемната
цена и се заплащат от наемателя.
Установява се също, че за задължения, включени в процесния период, ищецът
е издал фактури на името на „П.“ ЕООД /л. 51/.
2
Приложена е още покана от „П.“ ЕООД до Н. П. Н. – П., в която е
обективирано изявление от името на наемателя относно наличие на открити партиди
на „П.“ ЕООД към съответните доставчици на услуги, в т.ч. „Т. С.“ АД по отношение
на процесния имот – ресторант.
Обстоятелството, че за процесния период са издавани фактури първоначално
на името на „П.“ ЕООД се установява още от изготвената по делото съдебно-
счетоводна експертиза. От нея се установява още, че „П.“ ЕООД е представило
заявление за сключване на договор с ищеца от 24.03.2015 г., впоследствие от
20.09.2019 г., а впоследствие и заявление за закриване на партида от 04.12.2020 г. за
закриване на партида поради прекратяване на договора за наем, считано от 01.12.2020
г. – т.е. след процесния период. Въз основа на последното са издадени кредитни
известия за анулиране на фактурите и за дебитни известия и изравнителните сметки са
преиздадени на името на ответницата.
Съдът намира за установено по делото, че договорът за наем е прекратен с
оглед изявлението на процесуалния представител на ответницата, направено в устните
състезания, като предвид счетоводното отразяване при ищеца и изявлението на
ответната страна следва да се приеме за установено, че това е произвело действие за
време след процесния период. Не е установено по делото прекратяването на договора
за наем да е извършено преди исковия период. При условие, че по делото е представен
договор за наем, на пълно доказване подлежи прекратяването му /за релевирания
период/, а последното не е установено по делото за исковия период. Нещо повече,
ищецът обосновава претенцията си с твърдение за принадлежност на правото на
собственост в полза на ответницата, но никъде в рамките на производството не
навежда фактическо твърдение относно прекратяване на договора за наем по
отношение на имота, въз основа на каквото твърдение съдът да дължи указания до
ищеца, че не сочи доказателства за установяване на този факт. Нещо повече, от
счетоводните отразяване при ответника се установява, че за него е известен фактът, че
прекратяването на договора за наем е настъпило за време след периода на исковите
претенции за главници.
При тези съображения и въз основа на представените доказателства
настоящата инстанция приема, че имотът, във връзка с който се претендират вземания
в настоящото производство, е бил отдаден под наем за процесния период, държането
върху който е осъществявано от наемателя и преди сключване на договора за наем,
както и че не е доказано прекратяване на наемното правоотношение преди исковия
период.
Доколкото ищецът не е провел пълно доказване на твърдения от него факт –
ползване на имота от ответника през релевирания период, то исковете за претендирани
главници следва да се отхвърлят.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за мораторна лихва предполага наличие на главен
дълг и забава в погасяването му /отправянето и получаването на покана за плащане на
процесния дълг/.
По делото не се установи наличието на главен дълг за заплащане на цената на
доставена до имота на ответниците топлинна енергия, поради което исковете за
мораторна лихва, начислена върху сумите за доставена топлинна енергия и за услугата
дялово разпределение, подлежат на отхвърляне като неоснователни.
Предвид отхвърляне на исковете срещу ответника, не се е сбъднало вътрешно-
процесуалното условие за разглеждане на обратните искове, поради което същите
следва да бъдат оставени без разглеждане.
3
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът, но същият не е
претендирал и доказал извършването на такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, срещу Н. П. Н. – П., ЕГН ********** обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 717,23 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.11.2020 г., с която се е обогатила
без основание за сметка на ищеца, спестявайки си разходите за закупуването й, за
сумата от 205,57 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2020 г. до
09.08.2023 г., за сумата от 6,80 лв., представляваща сума за услугата дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.11.2020 г., както и за сумата от 1,98
лв., представляваща законна лихва за периода от 31.08.2020 г. до 09.08.2023 г., които
вземания се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, ул. „*********“ № 18 –
ресторант, с абонатен № ****** и инсталация № ********** и за които е издадена
заповед за изпълнение от 07.09.2023 г. по ч.гр.д. № 45569/2023 г. по описа на СРС, 56
състав.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Н. П. Н. – П., ЕГН **********
срещу „П.“ ЕООД, ЕИК ********* обратни искове с правно основание чл. 232, ал. 2
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, предмет на първоначалната искова
молба срещу нея.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника – „П.“ ЕООД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4